В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в съдебно заседание на _четиринадесети януари_ две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _Р.П._ и в присъствието на прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Манолова н.а.х. дело №_500_ по описа за _2013_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от A.A., ЕГН **********,***, срещу НП № 725/2013г. на Началник РУП - Белене, с което му е наложена глоба в размер на 200 лв. за това, че е управлявал лек автомобил със скорост 84 км/ч при максимално разрешена скорост за това населено място от 50 км/ч.

Жалбоподателят счита, че наказателното постановление се явява неправилно поради противоречие със закона, постановено при съществени процесуални нарушения и необосновано.

Твърди, че не е извършил вмененото му нарушение и че в тази хипотеза липсва осъществен състав на административно нарушение по смисъла на чл. 6, ал.1 от ЗАНН.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление, като неправилно поради противоречие със закона, като необосновано и като постановено при съществени процесуални нарушения.

За административно-наказващият орган – редовно призован – не се явява представител, не е изразено становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

Видно от представените по делото писмени доказателства е, че на 07.10.2013г. е съставен АУАН против жалбоподателя А. за това, че на същата дата, в 13:31 часа в гр. Белене, ул. „България” управлява лек автомобил „Мазда *”, с табели с рег. № *, собственост на В.В., ЕГН**********, със скорост 84 км/ч при максимално допустими 50 км/ч в населено място. Отбелязано е в АУАН, че автомобилът е сам на пътното платно и се движи в посока ВФ28880 към изхода на гр. Белене. Скоростта установена и фиксирана с трафик радар TR 4D фабр. №385 и показана на водача с дата и час, с което е нарушил чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

По делото е представено и обжалваното НП № 725/04.11.2013 год., издадено от началник РУП - Белене, с което за извършеното нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП на А. е наложено на основание чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 200 лева.

В съдебно заседание са разпитани свидетелите М.Б. и П.У..

От показанията им се установява, че на датата на съставяне на акта са изпълнявали служебните си задължения, когато са констатирали, че автомобил се движи с превишена скорост, поради което са го спрели и са му съставили АУАН. Установява се от показанията им, че трафик радарът е бил поставен на предния капак на служебния автомобил, като освен управлявания от водача автомобил, не е имало движение на други автомобили. Установява се, че скоростта е била „засечена” с TR 4D, и че не разполагат с друго такова средство за измерване на скоростта, че с TR 4 не разполагат от повече от година, откогато са им го взели. Сочат, че скоростта е измерена в рамките на населеното място.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, предвид на обстоятелството, че са дадени добросъвестно. Показанията на свидетелите са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви, дадени въз основа на техни непосредствени възприятия на фактите и съответстващи на представените по делото писмени доказателства.

Безспорно се установява от приложената заповед, издадена на 28.08.2012г., че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, имащ право да издава наказателни постановления.

Административнонаказателното производство се образува със съставяне на акта за установяване на административно нарушение. Изискването на ЗАНН е и АУАН и НП да съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Съдът счита, че и актът и наказателното постановление съдържат изискуемите от закона реквизити.

Приложено е копие от разпечатка на регистрираните нарушения на максимално разрешената скорост от трафик радара, от което е видно, че на 07.10.2013г. в 13:31ч. е измерена скорост от 84 км/ч. Прието е от съда писмено доказателство – документ за извършена последваща проверка на средство за измерване на радарен скоростомер №385/02г., с който е констатирано нарушението и според което техническото средство успешно е преминало проверката.

Средството, с което е фиксирана скоростта, с която е управлявал моторното превозно средство жалбоподателят, е годно техническо средство, тъй като е включено в списъка на техническите средства – радари, преминали успешно последваща проверка.

Посоченият вид скоростомер "Радар Трафик" е одобрен тип за извършване на проверки за нарушения на правилата за движение по пътищата. Законодателят е предвидил възможност да бъдат използвани различни технически средства и системи при извършваните проверки за нарушение правилата на движение по пътищата. Техническите средства, използвани от компетентните органи за установяване на нарушенията, могат да бъдат от различен технически клас. Следователно в конкретния случай радарният скоростомер, с който е измерена скоростта на автомобила, съставлява средство за измерване от одобрен тип, преминал метрологична проверка и съставлява годно доказателствено средство относно точността на измерване на скорост.

Съдът счита, че при съставяне на акта и наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на последното.

Съдът приема за доказана отразената в акта и наказателното постановление фактическа обстановка.

Безспорно е установено, че по време на измерване на скоростта на автомобила, управляван от жалбоподателя на пътното платно не са се движели други моторни превозни средства, което е изрично вписано при съставяне на акта за установяване на административното нарушение, поради което съдът приема, че не е измерена скоростта на друго МПС.

Правната квалификация на деянието следва да съответства на описанието на административното нарушение. С разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП се въвежда забрана да превишаване на определените в нормата стойности на скоростта на превозните средства от различните категории, съответно за населено място и извън населено място. В случая е налице единство между описанието на нарушението и правната му квалификация.

Описаното нарушение в АУАН и в НП се припокриват с посочената от административнонаказващия орган санкционна разпоредба – чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП, според която водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване от 30 до 40 км/ч – с глоба от 200 лв.

Съдът счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се установи скоростта на движение на управляваното от жалбоподателя МПС. Съдът приема за безспорно установено, че жалбоподателят се е движел с превишена скорост – 84 км/ч, като допустимата скорост е 50 км/ч, като наложената санкция съответства на предвидената в ЗДвП.

Предвид изложеното съдът намира, че правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя. При това положение, съдът счита, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

На основание изложеното, съдът

Р Е Ш И :

На основание чл.63 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №725/04.11.2013 год., издадено от Началник РУП – Белене, с което на A.A., ЕГН **********,***, на основание чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на двеста лева, КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

СЪДИЯ: