гр.
ЛЕВСКИ, 04.02.2014 г.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на петнадесети
януари
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря В.Д. и прокурора _, като разгледа докладваното
от съдия Димитрова а.н.д. №519 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд - Левски е постъпила жалба от Ш.Ш. ***, ЕГН
**********, чрез адв.Г.Г. ***, против наказателно постановление №722/15.10.2013
г. на Началник РУП - Белене.
В
жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и
необосновано, тъй като изложената фактическа обстановка в него не отговаря на
действителното правно положение. В тази насока се излагат доводи, че при
спирането на жалбоподателя за проверка е установено, че управлява комбайна, без
разрешение, издадено от административните органи и без да е съгласувано със
съответната служба за контрол, поради обстоятелството, че е с по-голяма ширина
от допустимата. Твърди се, че в хода на проверката не е станало ясно как е установена
ширината на комбайна, и коя точно ширина е над допустимата. С оглед на
изложеното счита, че не е извършил нарушение на описаните разпоредби и моли съда да постанови решение, с
което да отмени издаденото наказателно постановление, като незаконосъобразно.
Ответната
страна по жалбата не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по
същата.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Административно
– наказателното производство против жалбоподателя е започнало със съставяне на
акт за установяване на административно нарушение №722/02.08.2013 г. за това, че
на 02.08.2013 г., около 20:50 часа, на път ІІ-52, посока от с.Бяла вода към
с.Деков, на около километър преди табела с.Деков, управлява комбайн „Клаас *” с
рег. № *, собственост на „О.” ЕАД, БУЛСТАТ: *, без разрешително, издадено от
администрацията, управляваща пътя, и без да е съгласувано със съответната
служба за контрол при МВР. Посочена е като нарушена разпоредбата на чл.140,
ал.6 от ЗДвП. Като доказателство за извършеното нарушение е иззет контролен
талон №* на водача. Актът е връчен лично на жалбоподателя на 30.09.2013 г.,
срещу подпис, без възражения по направените в него констатации.
Въз
основа на така съставения акт е издадено обжалваното наказателно постановление,
с което на Ш. е наложено на основание чл.177, ал.3 от ЗДвП, административно
наказание глоба в размер на 500 лева, за нарушение на чл.140, ал.6 от ЗДвП.
Съдът
намира, че административно – наказателното производство, образувано против
жалбоподателя е опорочено, още в неговия начален стадий, вследствие на
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неправилно
приложение на материалния закон. В този смисъл се явяват основателни
направените в жалбата възражения.
Словесно
описаното административно нарушение в обстоятелствените части на акта и на
наказателното постановление, не съответства на посочената правна квалификация
на деянието. Описаното нарушение в двата акта съставлява такова по чл.26, ал.2,
б.”а” от Закона за пътищата, а санкцията за него е предвидена в чл.53, ал.1,
т.2 от Закона за пътищата. Именно тези текстове определят условията, при които
могат да се движат извънгабаритни и тежки пътни превозни средства по пътищата,
отворени за обществено ползване, като детайлната уредба на предвидените условия
се съдържа в Наредба №11/2001 г. на МРРБ.
Разпоредбата
на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП предвижда санкция глоба от 1000 до 5000 лева за
лицата, нарушили разпоредбите на чл.26 от ЗП, или които извършат или наредят да
бъдат извършени посочените дейности, като измежду изброените изрично е посочена
и тази, изразяваща се в движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства, без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя.
Съгласно чл.11 от цитираната по – горе наредба, лицата, които извършват
превозите, носят отговорност за движението и съпровождането на извънгабаритните
превозни средства, като в разпоредбата на чл.15, ал.3 от същата са определени
лицата, на които е възложено задължението да снабдят описаните превозни
средства със съответните документи. Това са техните собственици или лицата,
които извършват превозите. Именно те са длъжни да подадат в Агенция „Пътна
инфраструктура” или в съответното областно пътно управление или в общината,
заявление за издаване на разрешително по образец.
Легалната
дефиниция за лицата, които извършват превози се съдържа в параграф 1, т.5 от
Закона за автомобилните превози, който гласи, че превозвач е всяко физическо
или юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен
превоз на пътници или товари с помощта на превозни средства, предназначени за
тази цел. В настоящият случай, доколкото водачът на автомобила
/жалбоподателят/, няма задължение за снабдяване със съответното разрешително,
констатираната от контролния орган липса на такова, не може да му бъде вменено
във вина. В качеството си на водач на автомобила, жалбоподателят не попада в
нито една от двете категории задължени лица в горния смисъл, т.е. не е нито
собственик на пътното превозно средство, който обаче е установен – „О.” ЕАД, не
е и превозвач, т.е. лицето, регистрирано като търговец, което извършва превоза.
Следователно не може да бъде субект на констатираното и описано в обстоятелствените
части на акта и на наказателното постановление, административно нарушение.
Противно
на направеното словесно описание в обстоятелствените части на акта и на
наказателното постановление, жалбоподателят Ш. е санкциониран на основание
чл.177, ал.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.140, ал.6 от същия закон. Санкцията по
чл.177, ал.3 от ЗДвП – глоба от 500 лева до 3000 лева, се налага на лицето,
което управлява пътно превозно средство, т.е. на водача, с размери, маса или
натоварване на ос, надвишаващи нормите, определени от министъра на регионалното
развитие, без да спазва установения за това ред. Тя обаче се налага за
нарушение на бланкетната разпоредба на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, съгласно
която движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери,
маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра
на регионалното развитие. От своя страна цитираната правна норма е обвързана
със съответната разпоредба от Наредба №11/2001 г. на МРРБ, в която са
диференцирани нормите, в зависимост от вида и спецификите на превозните
средства. Но както в акта, така и в наказателно постановление, липсва
констатация за надвишаване на нормите, установени от министъра на регионалното
развитие и благоустройството, още по – малко и съответна конкретизация какви са
точно тези норми, с оглед характеристиките на описаното превозно средство, в
случая комбайн. Очевидно поради спецификата на управляваното превозно средство
от жалбоподателя - комбайн, актосъставителят и наказващият орган са отразили,
че нарушената правна норма е тази на чл.140, ал.6 от ЗДвП, съгласно която
колесните трактори, тракторните ремаркета и друга самоходна техника,
регистрирани съгласно ЗРКЗГТ, могат да се движат по изключение по пътищата,
отворени за обществено ползване, по ред, определен с наредба, издадена от
министъра на земеделието и храните, министъра на вътрешните работи и министъра
на регионалното развитие. Такъв подзаконов нормативен акт е Наредба №15/2008 г.,
която в чл.1, ал.4 препраща именно към разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2 от
ЗДвП, съответно към Наредба №11/2001 г. на МРРБ, относно движението по
пътищата, отворени за обществено ползване на колесни трактори, тракторни
ремаркета и друга самоходна техника с размери, маса и натоварване на ос,
надвишаващи определените норми в посочените разпоредби.
При
тези обстоятелства не става ясно с кое точно правно предписание Ш. не е
съобразил своето поведение, което несъмнено е нарушило правото му на защита до
степен, последният да не може да разбере за какво точно нарушение е ангажирана
административно – наказателната му отговорност и в какво му качество. Горното
съставлява абсолютно основание за отмяна на издадения санкционен акт, като
неправилен и незаконосъобразен.
Водим от горните мотиви, съдът:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на
основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №722/15.10.2013 г. на Началник
РУП – Белене, с което на Ш.Ш. ***,
ЕГН **********, е наложено на
основание чл.177, ал.3 от ЗДвП, административно наказание глоба в размер на 500
лева, за нарушение на чл.140, ал.6 от ЗДвП, КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Плевен в 14 – дневен
срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: