гр.
ЛЕВСКИ, 04.02. 2014 г.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на петнадесети
януари 2014 г. в състав:
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря В.Д. и прокурора _, като разгледа докладваното
от съдия Димитрова а.н.д. №521 по описа за 2013 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд - Левски е постъпила жалба от П.Я. ***, ЕГН
**********, против наказателно постановление №1580/20.11.2013 г. на директора
на РДГ – Ловеч.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е
незаконосъобразно издадено на няколко основания. На първо място се сочи, че в
землището, където е констатирано нарушението има издадено позволително за сеч
на юридическо лице – „Т.” ООД - ***, но нито в акта, нито в наказателното
постановление е посочено от кого се ползва обекта – от юридическото лице или от
физическото лице, което го представлява, което е задължително с оглед
легитимацията на нарушителя. Твърди се още, че липсата на задължителни
реквизити в двата акта, а именно – дата, място, обстоятелствата, при които е
извършено нарушението, и кой е неговия извършител, съставлява съществено
процесуално нарушение. Излагат се доводи, че в конкретния случай
административно – наказващия орган не е установил важни елементи от състава на
вмененото нарушение, поради което действителната фактическа обстановка не
съответства на посочената като нарушена правна норма и на разпоредбата, въз
основа на която е ангажирана отговорността му. На последно място се твърди, че
описаното в акта и в наказателното постановление административно нарушение е
маловажен случай, но наказващият орган не е приложил разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН.
Жалбата се поддържа в съдебно заседание лично от
жалбоподателя и процесуалния му представител на посочените в нея основания.
Молят съда да постанови решение, с което да отмени издадения санкционен акт,
като неправилен и незаконосъобразен.
Ответната
страна по жалбата не се представлява в съдебно заседание и не взема
допълнително становище.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на
12.09.2013 г., служители на ДГС – Плевен – свидетелите Р.Р., Й.Й. и Я.П., по
предварителна заявка посетили гора в землището на с.Козар Белене, където
следвало да експедират дървесина, добита от фирмата на жалбоподателя, по силата
на сключен договор. При пристигане на място заварили жалбоподателят да товари с малко камионче дървесина от друга гора, за
която не е извършвано приемане, отчитане и остойностяване на дървесината,
съответно не е издаден превозен билет и дървесината не е маркирана с контролна
горска марка. Контролните органи измерили натоварената дървесина, добита от
гората, за която констатирали, че не е спазена процедурата за приемането й,
впоследствие я маркирали с контролна горска марка и съставили два акта против
жалбоподателя, единият от които е предмет на настоящото производство.
Видно
от приложения към преписката акт за установяване на административно нарушение
№1580/12.09.2013 г. е, че такъв е съставен от Р.Р. – на длъжност „горски
надзирател” при ДГС – Плевен, в присъствието на свидетеля Й.Й., против
жалбоподателя П.Я., в качеството му на физическо лице, за това, че на
12.09.2013 г., в 11:20 часа, в землището на с.Козар Белене, общ.Левски, отдел
351, подотдел Н – държавна горска територия, товари върху товарен автомобил „ГАЗ
*” с рег.№ *, четири плътни кубически метра дърва от черен бор, немаркирани с
контролна горска марка. Посочена е като нарушена разпоредбата на чл.213, т.1 от
ЗГ. В акта е отразено, че жалбоподателят е отказал да го подпише и да получи
препис от същия на датата на съставянето му – 12.09.2013 г., което
обстоятелство е удостоверено с подписа на свидетеля Я.П., в качеството му на
Директор на ДГС – Плевен.
Въз
основа на така съставения акт е издадено обжалваното наказателно постановление,
с което компетентния наказващ орган – директора на РДГ – Ловеч, наложил на П.Я.
административно наказание глоба в размер на 300 лева на основание чл.266, ал.1
от ЗГ, за нарушение на чл.213, т.1, предл.1 от същия закон, и на основание чл.275,
ал.2 от ЗГ определил да заплати паричната равностойност на липсващите вещи –
предмет на нарушението: 4 плътни кубически метра дървесина от черен бор, в
размер на 180 лева.
Съдът
констатира, че административно – наказателното производство е опорочено, още в
неговата начална фаза – съставяне на акта. Порокът се дължи на допусната грешка
от актосъстовителя при определяне на субекта на нарушението. Видно от съставения
акт за установяване на административно нарушение е, че същият е съставен против
жалбоподателя, в качеството му на физическо лице, последното обяснено от
актосъстовителя с обстоятелството, че лично Я. е осъществил изпълнителното
деяние на вмененото нарушение – товарене на дървесината, без контролна горска
марка. В резултат на това и наказващият орган е допуснал същата грешка, като е издал
наказателното постановление, с което е наложил на жалбоподателя административно
наказание глоба.
Нито
актосъставителят, нито наказващият орган са взели предвид, че ТП ДГС – Плевен е
сключило договор за продажба на стояща дървесина на корен, в качеството си на
продавач, с фирма „Т.” ООД, със седалище и адрес на управление ***, в
качеството му на купувач, управлявана и представлявана от жалбоподателя П.Я..
Не са взели предвид клаузите в договора, съгласно които на купувача са
предоставени сечища в землищата на няколко общини, в това число и в землището
на с.Козар Белене, общ.Левски, в отдел 351, подотдел Н. Договорът, приет като
писмено доказателство по делото е сключен на основание издадено позволително за
сеч на търговското дружество, като срокът на позволителното за сеч и срока на
извоза на дървесината от обекта е: до 31.03.2013 г. и от 01.09.2013 г. до
30.11.2013 г. за дървесен вид акация, и до 30.11.2013 г. за останалите дървесни
видове. Това означава, че към датата на констатиране на нарушението –
12.09.2013 г., жалбоподателят се е намирал на посоченото сечище и е
осъществявал дейност, именно в качеството си на законен представител на
търговското дружество - страна по цитирания договор. Като писмено доказателство
по делото е прието и издадено позволително за сеч на „Т.” ООД от ИАГ-РДГ-Ловеч,
за извършване на сеч в землището на с.Козар Белене, в отдел 351, подотдел Н, с
посочена категория на дървесината от вида черен бор, както и още два броя
позволително за сеч в същото землище и отдели, но други подотдели. Горните
обстоятелства не са отразени в обстоятелствените части на акта и на
наказателното постановление, поради което не са били взети предвид от
актосъставителя и от наказващия орган, последното довело до погрешно определяне
на нарушителя.
При
това положение съдът намира, че именно юридическото лице е носител на
задължението да осъществява дейността, за която му е издадено разрешително и е
предмет на договорни отношение, при спазването разпоредбите на ЗГ и
подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Безспорно е установено по
делото, че юридическото лице, като носител на това задължение не го е
изпълнило, с което е допуснало извършване на нарушението. Следователно,
дружеството е субект на нарушението, а не неговия управител и законен представител
– П.Я.. Същият е само лицето, което формира и реализира волята на дружеството, във
връзка с осъществяваната дейност от юридическото лице. И доколкото в
разпоредбата на чл.266, ал.2 от ЗГ е предвидено като вид наказание –
имуществена санкция за юридически лица, незаконосъобразно административно –
наказателното производство е завършило с налагане на административно наказание
глоба на жалбоподателя, вместо с налагане на имуществена санкция на
дружеството, последното породено от неправилното определяне на субекта на
нарушението.
До
този резултат се е стигнало, поради несъобразяване от страна на наказващия
орган с изключението от принципа, че административно – наказателната
отговорност е лична, регламентирано в разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗАНН.
Съгласно тази норма, в предвидените в съответния закон, указ, постановление на
МС или наредба на общинския съвет случаи, на юридически лица може да се налага
имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината,
при осъществяване на тяхната дейност. В конкретния случай е налице предвидена в
специалния закон разпоредба – тази на чл.266, ал.2 от ЗГ, съгласно която се
ангажира обективната и безвиновна отговорност
на юридическите лица за нарушения на този закон. По този начин на
административно – наказващият орган е предоставена възможност да наложи
имуществена санкция, без да е необходимо да изяснява личността на конкретното
физическо лице, което виновно е извършило нарушението, за да се ангажира
личната му административно – наказателна отговорност.
Констатираните
по – горе нарушения на процесуалните правила, довели до неправилно приложение на
материалния закон, са особено съществени и не могат да бъдат преодолени или
поправени от съда. Това налага обжалваното наказателно постановление да се отмени
изцяло и в двете му части, като незаконосъобразно и неправилно издадено, без да
се разглежда спора по същество.
Водим
от горните мотиви, съдът:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №1580/20.11.2013 г. на Директор
на РДГ - Ловеч, с което на П.Я. ***,
ЕГН **********, е наложено на основание чл.266, ал.1 от ЗГ административно
наказание глоба в размер на 300 лева, за нарушение на чл.213, т.1, предл.1 от
същия закон, и на основание чл.275, ал.2 от ЗГ е постановено да заплати
паричната равностойност на липсващите вещи – предмет на нарушението: 4 плътни
кубически метра дървесина от черен бор, в размер на 180 лева, КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Плевен в 14 – дневен
срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: