ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№…..

гр. ЛЕВСКИ, _14.01. 2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в закрито заседание на _четиринадесети януари през 2014 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря __ и в присъствието на прокурора _ , като разгледа докладваното от съдия Манолова ч.н.дело №_4_ по описа на съда за _2014_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е по реда на чл.243 от НПК.

Производството по делото е образувано по постъпила в Районен съд гр. Левски жалба от М.М.,***, чрез процесуалния си представител адв. Л.Г. против постановление за прекратяване на наказателно производство по ДП №206 по описа на РП гр. Левски за 2013г..

Жалбоподателят счита постановлението за неправилно и незаконосъобразно; че изводите на наблюдаващия по делото прокурор не кореспондират със събраните по делото доказателства; че досъдебното производство е водено едностранчиво и не са събрани всички необходими доказателства за изясняване на обективната истина по делото.

Моли съда да отмени постановлението и да го върне на прокурора за продължаване на разследването. Сочи, че допълнителни аргументи ще изложи в допълнение към жалбата.

Съдът, като прецени изложеното в жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

С постановление от 16.12.2013г. прокурор в РП гр. Левски е прекратил наказателното производство по досъдебно производство №206/2013г. по описа на РП гр. Левски.

Досъдебното производство е било образувано срещу неизвестен извършител за това, че на 23.07.2013г. в ***, склонил непълнолетната Г.М. с ЕГН ********** към самоубийство и последвало такова – престъпление по чл. 127, ал.2, във вр. с ал. 1 от НК.

Непълнолетната Г.М. *** с майка си и св. Д.В., с който майката М.М. се намирала във фактическо съжителство. Съсед на Г. бил свидетелят М.М., като и двамата изпитвали чувства един към друг. Предвид разликата във възрастта им, майката на непълнолетната Г. и св. В. й забранили да се среща с него, но въпреки това продължили да се срещат и да разговарят по телефона.

На 22.07.2013г. в периода 22:45ч. до 23:30ч. Г.М. излязла от дома си, без да се обади на някого. След като констатирали отсъствието й, майка й и св. В. започнали да я търсят. Последният се обадил по телефона на св. М.М. и го запитал дали Г. с него, на което св. М. отговорил отрицателно. В търсенето, което продължило, се включили и свидетелите С.А. и Н.М.. Около 00:50ч. на 23.07.2013г. св. М. получил sms от Г., в който му казвала, че го обича, знаела, че той я мрази, обичала и семейството, но далеч от него не е живот сбогом мили. Веднага след това тя се обадила на св. М., който я попитал къде се намира, тъй като я търсят. Г. казала да отиде до бл. *. Двамата – св. М. и св. А. отишли, като по пътя М. провел няколко разговора с Г.. Свидетелят А. в показанията си сочи, че не знае какво са говорили, но от думите на * разбрал, че Г. искала да скача, като М. я убеждавал да спре, да го изчака, че всичко ще се оправи. Двамата свидетели пристигнали до бл. * и установили, че Г. е на покрива. Според показанията на свидетеля М., когато я видял на покрива, му се подкосили краката. Започнал да я убеждава да слезе, като Г. заявила, че никой не иска да я разбере и че след 2 минути ще е при тях долу. Впоследствие се чул шум от падане, като на земята видели падналата Г.М.. Пристигнал и св. В., позвънили на Бърза помощ, след няколко минути пристигнала линейка и полицейски автомобил. Г. М. имала дихателна и сърдечна дейност, транспортирана била до УМБАЛ „Д-р Георги Странски” гр. Плевен. В болницата до Г. М. бил допуснат св. Ч.Ч. – съпруг на сестрата на майката на Г.. Според показанията на свидетеля, лекарите са питали Г. как е скочила, като отговорът на Г. бил, че е скочила сама, което продължила да твърди и впоследствие. Г. била отведена в операционната зала, намерени били и дарители на кръв, но на 23.07.2013г. около 08:45 часа Г.М. починала.

С протокол от 23.07.2013г. бил извършен оглед на иззети веществени доказателства - мобилен телефон марка „Нокиа” сивочерен на цвят, с ИМЕИ *; мобилен телефон марка „Айфон”, черен на цвят, с ИМЕИ * и мобилен телефон марка „Нокиа” модел 2610, с ИМЕИ *. Приложен е и фотоалбум към протокол за оглед на веществени доказателства.

По ДП е назначена съдебномедицинска експертиза за изследване на труп. От заключението й се установява, че при огледа и аутопсията на трупа на Г.М. е установена трупна картина на остра кръвозагуба – петна на Минаков, анемични вътрешни органи, състояние след операция на корема - тежък ретроперитонеален хематом, нарушена цялост на черния дроб; счупени кости на тазовия пръстен; контузия на белите дробове; открити счупвания на дясна мишнична кост, дясна подбедрица и закрито счупване на лява.

Установява се от заключението, че причината за смъртта на Г.М. е тежкия травматичен шок, съпроводен от масивната кръвозагуба в резултат на излива на кръв в коремната кухина от нарушената цялост на черния дроб и в пространството зад пристенната коремница.

Установените травматични увреждания са резултат на тъпа травма с много голяма сила. Според вида и разположението си отговарят да са от падане от голяма височина. Според локализацията, вещото лице приема, че първоначалния контакт на тялото със земната повърхност са долни крайници, предимно десен и последващо падане на дясно.

Назначена е и комплексната съдебно – психиатрична и психологична експертиза (посмъртна), от заключението на която се установява, че Г.М. не се води на отчет към психиатричните служби, че се касае за психично здрава личност в пубертетна възраст с присъщата емоционално – волева и социална незрялост и когнитивен дефицит – емоционално ранима и реагираща в състояние на фрустрация и интрапунитивно поведение. Според заключението, не може да се твърди, че поначало е имала склонност към самоубийство. Суицидната идея у освидетелстваната се е появила след натрупване на редица стресови фактори от семейно и най – вече от лично естество кратко време преди осъществяването и в състояние на изразена фрустрация. Причините за самоубийството са многофакторни, а решението е взето след интерференция на поредица събития и изживявания в последния ден, в който при вероятно стеснено съзнание са изиграли роля за по – лесно и предимно емоционално решение за суицид.

Според вещите лица по – малка е вероятността за извършването му под влияние на внушение, склоняване, принуда или за извършен хомоцид от друго лице.

Съдът не споделя възражението в жалбата, че изводите на наблюдаващеия прокурор не кореспондират със събраните по делото доказателства.

В хода на досъдебното производство да били разпитани голям брой лица, от чиито показания се установява възприетата фактическа обстановка.

След извършване на процесуално следствените действия от разследващия орган, досъдебното производство е било изпратено на РП – Левски с мнение за прекратяване.

С постановлението прокурорът при РП – Левски е прекратил наказателното производство на основание чл. 243, ал.1, т.1 и ал.2, във вр. с чл. 24, ал.1,т.1 от НПК, тъй като не е осъществено изпълнителното деяние по чл. 127, ал.2, във вр. с ал.1 от НК в нито една от двете му форми – подпомагане или склоняване, като е приел, че деянието не е съставомерно от обективна е субективна страна и по чл. 127, ал.3 и ал.4 от НК.

Съдът счита, че изводът на прокурора за липса на съставомерно деяние е правилен и прокурорът законосъобразно въз основа на събраните по делото доказателства е приложил правомощията си по чл. 243, ал.1, т.1 от НПК да прекрати наказателното производство. Съдът намира, че постановлението е издадено при съобразяване с гласните и писмени доказателствени средства, събрани в хода на досъдебното производство. Разследващите органи в пределите на своята компетентност са взели всички мерки за разкриване на обективната истина.

За да е налице престъпление по чл. 127, ал.1 от НК следва да е установено на първо място склоняване или подпомагане на друго лице към извършване на самоубийство, като в случая не се установява да е налице такава дейност.

Производството е прекратено след като са събрани достатъчно доказателства, за да обосноват несъмнен извод, че няма данни да е извършено престъпление по чл. 127 от НК.

Съдът счита, че правилно прокурорът е прекратил наказателното производство по досъдебно производство № 366/2013г. по описа на РП гр. Левски, поради което и постановлението следва да бъде потвърдено.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА на основание чл. 243, ал.5, т.1 от НПК постановлението на РП гр. Левски, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство №206/2013г. по описа на РП гр. Левски, образувано срещу неизвестен извършител за това, че на 23.07.2013г. в ***, склонил непълнолетната Г.М. с ЕГН ********** към самоубийство и последвало такова – престъпление по чл. 127, ал.2, във вр. с ал. 1 от НК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на жалба и протест пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в 7 – дневен срок от съобщението до жалбоподателя и РП гр. Левски, че е изготвено.

СЪДИЯ: