Мотиви към присъда №48/19.12.2013 г., постановена по н.о.х.д. №303 по описа за 2013 г. на Районен съд – Левски;

Срещу подсъдимите Р.А. и Г.П.,***, е повдигнато и предявено обвинение за това, че на 22.04.2013 г., в гр.Левски, обл.Плевен, на ***, от лек автомобил „Ауди *” с рег. № *, в съучастие като извършители, подсъдимият Г.П. като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, отнели от владението на Г.П. ***, чужди движими вещи – 1 брой мобилен телефон „Нокиа”, модел С2 на стойност 104 лева, 1 брой мобилен телефон „Водафон” на стойност 30 лева, 1 брой СИМ – карта на „Глобул” на стойност 6 лева, 1 брой СИМ – карта на „М-тел” на стойност 6 лева, 1 брой навигация „Том-том” на стойност 340 лева, 1 брой фотоапарат „Кодак” на стойност 120 лева, 1 брой авто Си Ди, марка „Silver crest” на стойност 120 лева, 2 броя карта – памет по 1 гигабайт на стойност 22 лева и 1 брой акумулатор 60 амперчаса на стойност 130 лева, на обща стойност 883 лева, собственост на П., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят.

Престъпление по чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК – за подсъдимия Р.А..

Престъпление по чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК – за подсъдимия Г.П..

Делото е разгледано в отсъствието на подсъдимия Р.А., при условията на чл.269, ал.3, т.4, б.”а” от НПК.

Представителят на Районна прокуратура - Левски, след приключване на съдебното следствие, поддържа повдигнатото обвинение срещу двамата подсъдими. Излага доводи, че обвинението е доказано от обективна и субективна страна. Счита, че фактическата обстановка по делото се установява от събраните по делото доказателства, като са възстановени и щетите от престъплението. Моли за осъдителни присъди, като предлага на двамата подсъдими да бъдат наложени наказания към минималния размер на предвиденото в състава на престъплението, определени при превес на смекчаващите вината и отговорността обстоятелства.

Подсъдимият Р.А., по отношение на който делото е разгледано в негово отсъствие /при условията на чл.269, ал.3, т.4, б.”а” от НПК/, се представлява от назначеният му служебен защитник – адв.М.С. ***. Защитата, след приключване на съдебното следствие, моли съда да признание подзащитният му за невинен по повдигнатото обвинение, което счита за недоказано по безспорен и несъмнен начин, така както изисква разпоредбата на чл.303 от НПК. Излага съображения, че по делото липсват доказателства, които да свързват А. с описаното в обвинителния акт престъпление, поради което моли съда на основание чл.304 от НПК да го оправдае.

Алтернативно пледира, подзащитният му да бъде оправдан по повдигнатото обвинение в случай, че съдът приеме вината на А. за доказана по безспорен начин, тъй като деянието представлява маловажен случай на кражба. В тази насока сочи, че щетите са възстановени, общата им стойност е в размер на 883 лева, и съгласно трайната съдебна практика на ВКС /Решение №667/28.11.2003 г./, относно възприетия стойностен критерий за определяне на случая като маловажен, не надвишава равностойността на три минимални работни заплати за страната от 930 лева, тъй като към датата на деянието една минимална работна заплата е в размер на 310 лева. Излага аргументи, че са налице и останалите предпоставки по чл.93, т.9 от НК – подзащитният му е в млада възраст и не е осъждан, за маловажен случай на кражба се предвижда наказание до три години лишаване от свобода, поради което счита, че са налице предпоставките на чл.78а от НК за освобождаването му от наказателна отговорност и налагане на административно наказание глоба, поради което моли съда да приложи тази разпоредба, ако признае А. за виновен, а с оглед имотното му състояние, да му определи административно наказание глоба в минимален размер.

Подсъдимият Г.П., след приключване на съдебното следствие, изразява желание да бъде оправдан, тъй като му е омръзнало да се явява в съда и да бъде обвиняем.

Защита, след приключване на съдебното следствие, моли съда да оправдае подзащитния й на основание чл.304 от НПК. Излага съображения, че по делото не са събрани доказателства, които да уличават П. в някакво участие в престъплението, за което му е повдигнато обвинение. В тази връзка твърди, че нито един от разпитаните свидетели не е дал показания, от които да може да се направи извод, че подзащитният й има нещо общо с извършената кражба или някакво съприкосновение с откраднатите вещи. Счита, че от свидетелските показания се установява, че П. дори не е участвал в тяхното транспортиране и продаване. Сочи, че направеното заявление от пострадалия, че са му възстановени щетите от бащата на П., съдът следва да приеме, като защитно поведение, с оглед гарантиране на най – благоприятното развитие на делото за подзащитния й в случай, че бъде признат за виновен.

Алтернативно пледира, ако съдът намери доказателства срещу П., да съобрази обстоятелството, че към момента на деянието и към настоящия момент, същият е непълнолетен, а с оглед правната квалификация на деянието - във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК, повдигнатото обвинение се явява за престъпление, което следва да се накаже с лишаване от свобода до три години. Излага доводи, че П. не е осъждан, причинените имуществени вреди са възстановени, и след като са налице предпоставките на чл.78а, ал.1 от НК пледира, ако бъде признат за виновен, съдът да го освободи от наказателна отговорност и да му наложи предвиденото в чл.78а, ал.6 от НК административно наказание - обществено порицание.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият Р.А. ***, ЕГН **********.

Подсъдимият Г.П. ***, ЕГН **********.

От приложените материали към досъдебното производство се установява хронологията на събитията в този стадий на процеса, която от своя страна има съществено значение за невъзможността да се извършат някои процесуално – следствени действия в съдебната фаза, необходими за изясняване на пълната фактическата обстановка по делото.

Първото действие в хода на образуваното досъдебно производство срещу неизвестен извършител, след извършената полицейска проверка по случая от И.С. - Мл.ПИ, Група „ОП” при РУП – Левски, е привличането на А. в качеството на обвиняем на 08.05.2013 г. за престъпление по чл.194, ал.1 от НК. На същата дата, А. е разпитан пред съдия по това обвинение. То е без посочена конкретна стойностна оценка на предмета на престъплението, тъй като не е била изготвена съдебно – оценителна експертиза. Всъщност, именно първото привличане на А. в качеството на обвиняем, е послужило като основание да се пристъпи към събирането на доказателства. На 10.05.2013 г. е разпитан в качеството на свидетел пострадалия П., на 25.05.2013 г. е изготвена съдебно – оценителната експертиза, на 31.05.2013 г. е разпитан в качеството на свидетел полицейския служител В.С., на 18.05.2013 г. са изискани справки от мобилни оператори. Очевидно този подход на разследване е мотивирал А. да напусне пределите на страната и да се установи в чужбина, което както се установява от изисканите справки е станало на 29.05.2013 г. При това положение, съдът отчита отсъствието му, като демонстрация на отказ да осъществи лично правото си на защита и в съдебната фаза на процеса, включително и чрез даване на обяснения по повдигнатото му обвинение.

Въз основа само на обясненията на А., дадени пред съдия на досъдебното производство, е последвало привличането на още едно лице в качеството на обвиняем, а именно на Г.П.. Същият е привлечен на 04.06.2013 г. за същото престъпление – по чл.194, ал.1, но извършено в съучастие с А. по смисъла на чл.20, ал.2 от НК, като е приложена и разпоредбата на чл.63, ал.1, т.3 от НК, тъй като е непълнолетен. Последвало е ново привличане на А. на 13.06.2013 г. за престъпление по чл.194, ал.1 от НК, но извършено в съучастие с П. по смисъла на чл.20, ал.2 от НК. Новото обвинение с включено ново лице, като съизвършител, е повдигнато на А. в негово отсъствие, поради което не е давал и нови обяснения, което обстоятелство само по себе си съставлява процесуална пречка да бъдат приобщени и ползвани обясненията му, дадени преди новото му привличане, предвид категоричната забрана за това в процесуалния закон.

Досъдебното производство е приключило с внасяне на обвинителен акт в РС – Левски, срещу подсъдимите А. и П., за престъпление по чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, а за подсъдимия П. и във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК.

Във внесения обвинителен акт е изложена следната фактическа обстановка:

На 22.04.2013 г., между 00:00 часа – 01:00 часа, двамата подсъдими се прибирали към дома си. Преминавайки по ***, в близост до лек автомобил „Ауди *” с рег. № *, притежаван от свидетеля Г.П., решили да извършат кражба от него. Отворили вратата на автомобила, който не бил заключен, и от там взели два мобилни телефона – „Нокиа С2” и „Водафон”, ведно със СИМ – картите и карти – памет, поставени до ръчната спирачка. Взели Си Ди, марка „Silver crest”, а от жабката – фотоапарат „Кодак” и навигация „Том - том”. След това развили болтовете на акумулатора на ръка, взели и него, като всички вещи пренесли в дома на подсъдимия П.. На следващия ден продали част от вещите – навигацията, Си Ди – то, фотоапарата и акумулатора, в заложна къща в гр.Плевен.

От така изложената фактическа обстановка в обвинителния акт, в съдебната фаза на процеса се установява единствено обстоятелството, че през нощта на инкриминираната дата, от отключения лек автомобил на пострадалия, паркиран на улицата пред дома му, са противозаконно отнети негови лични вещи, оставени в автомобила, както и акумулаторът му. Тези изводи следват от показанията на П., разпитан в качеството на свидетел по делото.

Съдът приема, че на пострадалия П., вследствие на извършено деяние, което от обективна и субективна страна разкрива признаците на престъплението кражба по основния състав, са причинени имуществени вреди в общ размер на 883 лева, съгласно приетото по делото като компетентно и точно изготвено заключение на вещото лице по съдебно – оценителна експертиза.

От показанията на свидетеля А.Ц. се установява, че свидетелите К. и Е. /подсъдими по друго дело за кражба в съучастие с подсъдимия А./, заедно с още едно момче, което не познава, не знае и имената му, са му продали един акумулатор, навигация, малка за кола и сиди за кола, като документ за продажбата не е изготвял, поради късния час на пристигането им, след приключване на работното време. Показанията на свидетелите К. и Е. допълват показанията на свидетеля Ц., относно самоличността на третото лице, което е било с тях, а именно подсъдимия Р.А.. Това дава основание на съда да приеме за безспорно установено по делото и обстоятелството, че подсъдимият Р.А., заедно със свидетелите К. и Е., с лек автомобил на свидетеля К., са откарали някакви вещи, според свидетеля К. само сиди, а според свидетеля Е. – навигация и касетофон, до заложна къща в гр.Плевен, където А. ги продал на собственика А.Ц..

Това са всъщност обстоятелствата, които съдът приема за безспорно установени по делото от показанията на посочените свидетели в горния смисъл. Те обаче не са достатъчни да наведат на еднозначен извод, че двамата подсъдими А. и П. са извършители на инкриминираното деяние. Фактът, че от автомобила на П. са отнети движими вещи, както и че три от тях, съвпадащи по вид с предмета на престъплението, са били държани от подсъдимия А. и продадени на собственик на заложна къща в гр.Плевен, не могат го да свържат с противозаконното им отнемане. Иначе казано, само от цитираните по – горе доказателства не може да се направи категоричен и несъмнен извод, че подсъдимите пряко са участвали в изпълнителното деяние на престъплението, за което им е повдигнато обвинение.

На досъдебното производство не е извършван оглед на местопроизшествие, доколкото липсва приложен протокол за такъв, с който евентуално да са били иззети дактилоскопни или други следи, които пряко да уличават конкретни лица в извършване на престъплението. Такъв оглед не е направен въпреки, че жалбата на пострадалия е депозирана в полицията още на инкриминиратата дата - 22.04.2013 г., часове след установяване на деянието от пострадалия, а към този момент вероятността да е запазено местопроизшествието е била най - голяма. Извършване на оглед е налагало и обстоятелството, че една от липсващите вещи е акумулатор, който както се твърди в обвинителния акт е отнет, чрез развиване на болтовете на ръка. Това обстоятелство прави по - голяма вероятността да са оставени дактилоскопни следи, вследствие на по – големия натиск, какъвто без съмнение е необходим за развиване на болтове с ръка. Няма и свидетели – очевидци на деянието, които пряко и непосредствено да са възприели, че именно двамата подсъдими, преминавайки по ***, пред дом №*, в близост до лек автомобил „Ауди *” с рег. № *, притежаван от свидетеля Г.П., са откраднали посочените в обвинителния акт движими вещи, развили са болтовете на акумулатора на ръка, като взели и него.

Извод в горния смисъл не може да се изведе и от показанията на свидетеля С., и частично от показанията на свидетелите П., К. и Е.. Става въпрос за показанията на свидетеля С. в смисъл, че двамата подсъдими са извършители на кражбата, защото при разпита на А. в полицията, същият се признал за виновен за извършената кражба, заедно с подсъдимия П., а освен това посочил и къде е дал вещите. Съдът подлага на съмнение дори и обстоятелството, че този свидетел възпроизвежда лично споделени с него факти от А. /по същество имащи характер на обяснения на обвиняем на фаза досъдебно производство/, предвид обстоятелството, че не на него е била възложена предварителната проверка по жалбата на пострадалия, както С. твърди, а на И.С. - Мл.ПИ, Група „ОП” при РУП – Левски, видно от изготвената справка, приложена като писмено доказателство на лист 6 от досъдебното производство. Съдът подлага на съмнение и показанията му в частта, в която категорично заявява, че част от инкриминираните вещи са предадени доброволно в полицията лично от свидетеля Ц., на когото са били продадени. На досъдебното производство такова доброволно предаване не е оформено по съответния ред, като доказателствено средство. Не на последно място следва да се посочи, че показанията на С. в горния смисъл съществено противоречат на показанията на свидетеля Ц., който категорично твърди, че е продал закупените вещи, поради което нищо не е успял да предаде на органите на РУП – Левски. Противоречат и на показанията на пострадалия, който нееднократно твърди, че и до настоящия момент, нито една от вещите не му е възстановена. Още по неясно остава твърдението на свидетеля С., относно доброволното предаване и на противозаконно отнетите мобилни телефони на пострадалия, след като такива вещи въобще няма данни да са били продадени на свидетеля Ц., за да може да се направи логичен извод, че последният ги е предал и тях.

Не са достатъчни да наведат на еднозначен извод, че подсъдимият А. е един от извършителите на инкриминираното деяние, и показанията на свидетелите К. и Е. в този смисъл. Съдът намира, че те само декларативно сочат А. като извършител конкретно на тази кражба, доколкото същия ги е помолил да го откарат до гр.Плевен, където е продал някакви вещи на свидетеля Ц.. Обстоятелството, дали този подсъдим е споделил на двамата свидетели личното си участие в отнемането на продадените вещи, съдът по обективни причини не може да провери. Последващите показания на К. и Е. са в смисъл, че едва впоследствие са разбрали за откраднати вещи на пострадалия, с който са комшии, но от слухове от улицата, поради което подали „сигнал” срещу А. в полицията.

Показанията на свидетеля С., както и тези на свидетелите К. и Е., доколкото съставляват възпроизвеждане на собствените им изводи, а не на лично възприети от тях факти, съставляват производни косвени доказателства, само въз основа на които съдът не може да постанови осъдителна присъда, дори и само по отношение на подсъдимия А..

Още по – малко могат да послужат за постановяване на осъдителна присъда само по отношение на подсъдимия А., обясненията дадени от другия подсъдим П.. Друг е въпросът, че съдът не ги възприема като обективни, предвид липсата на каквато и да логичност и последователност в тях, а така също и същественото им противоречие с факти, установени по делото с писмени доказателства, като например липсата на роднинска връзка, между П. и пострадалия. Друг пример в тази насока е заявлението му, че не е участвал в извършване на кражби и има примерно поведение, при наличие на данни от досъдебното производство, че са му налагани възпитателни мерки по ЗБППМН за кражби на телефони. Предвид горното, съдът ги приема за изградена защитна версия в хода на съдебното производство, с цел избягване на неблагоприятните последици от осъждане за престъплението по повдигнатото му обвинение. С дадените в съдебно заседание обяснения, П. в израз на собствената си защита, на практика уличава А. в едноличното извършване на престъплението. Неизменна и постоянна е практиката на върховния съд, че осъдителната присъда не може да почива само на обясненията, дадени от подсъдим, с които уличава другия подсъдим в извършване на деянието. В този смисъл е основателно възражението от защитника на П., че направеното заявление от пострадалия за възстановяване на щетите от бащата на този подсъдим, следва да се приеме единствено като поведение, целящо по – благоприятно развитие на делото.в случай, че П. бъде признат за виновен. Що се отнася до показанията на пострадалия, с които възпроизвежда „споделеното” от непълнолетния подсъдим, относно авторството на деянието и то по начин, съответстващ на обясненията му, съдът отчита единствено като втори опит от негова страна да подкрепи защитната му теза, а не като доказателствено средство, годно да уличи конкретно лице в извършване на престъплението.

При положение, че събраните по делото доказателства в своята съвкупност не водят до единствения възможен извод, че подсъдимите А. и П. са извършители на престъплението, за което им е повдигнато обвинение съдът счита, че обвинението внесено от РП-Левски не е напълно доказано в хода на съдебното следствие и същото почива на предположения. Императивната норма на чл.303, ал.1 от НПК забранява съдът да формира вътрешното си убеждение, въз основа на предположения и да постанови осъдителна присъда. Съдът съобрази и разпоредбата на чл.304, пр. второ от НПК, а именно, че от събраните по делото доказателства не се установява деянието да е извършено от подсъдимите Р.А. и Г.П., поради което с присъдата ги е признал за невинни и ги е оправдал по повдигнатото им обвинение.

При този изход на делото, съдът е постановил на основание чл.190, ал.1 от НПК, направените деловодни разноски на досъдебното производство в размер на 45 лева и направените деловодни разноски в съдебната фаза на процеса в размер на 30 лева, да останат за сметка на държавата.

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: