Мотиви към присъда №47/18.12.2013 г., постановена по НОХД №381 по описа за 2013 г. на Районен съд – Левски;

Срещу подсъдимия Б.Б. ***, е повдигнато и предявено обвинение за това, че периода от месец септември 2010 г. до месец август 2013 г. в ***, като осъден от Районен съд – Левски със съдебно решение №74/18.11.2004 г., постановено по гр.д. №261/2004 г. по описа на Районен съд – Левски, влязло в законна сила на 18.11.2004 г., да издържа свои низходящи – децата си Х.Х., с ЕГН ********** и В.Х., с ЕГН **********, на месечна издръжка по 40 лева за всяко едно от тях, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски – 36 месечни вноски по 80 лева за двете деца или общо в размер на 2880 лева, като деянието е извършено повторно.

Престъпление по чл.183, ал.4, във вр. с ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 от НК.

Производството по делото е разгледано в отсъствие на подсъдимия Б., при условията на чл.269, ал.3, т.4, б.”а” от НПК, като на основание чл.94, ал.1, т.8 от НПК му е назначен за служебен защитник – адв.А.А. ***.

Представителят на Районна прокуратура - Левски, след приключване на съдебното следствие, поддържа обвинението срещу подсъдимия, така както е предявено. Излага доводи, че същото е доказано по безспорен и несъмнен начин от събраните по делото доказателства, поради което моли за осъдителна присъда. По отношение на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия Б. счита, че преходното му осъждане за същото престъпление не е изиграло превантивна роля по отношение на него, поради което предлага наказание пробация, включващо двете задължителни периодични мерки, но за по – дълъг срок, а именно - за срок от една година, при периодичност за явяване и подписване – три пъти седмично.

Подсъдимият Б.Б., чрез назначеният му служебен защитник, след приключване на съдебното следствие, изразява становище, че от събраните по делото доказателства се установява, че подсъдимият е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Изразява съгласие с предложеното по вид наказание от представителя на прокуратурата - пробация, като счита, че двете пробационни мерки за срок от 7 или 8 месеца, при периодичност на срещите два пъти седмично, ще съответстват на извършеното престъпление, предвид наличието на смекчаващи ваната и отговорността на Б. обстоятелства.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият Б.Б. ***, ЕГН **********.

С решение №74/18.11.2004 г. по гражданско дело №261/2004 г. по описа на РС Левски, влязло в законна сила на 18.11.2004 г., гражданския брак между подсъдимия Б. и свидетелката С.Ц., бил прекратен. Със същото решение, родителските права по отношение на родените от брака им деца – Х.Х., с ЕГН ********** и В.Х., с ЕГН **********, били предоставени за упражняване от тяхната майка. Подсъдимият бил осъден да заплаща по 40 лева месечна издръжка за всяко едно от децата си, считано от 01.11.2004 г., до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване.

Поради финансови затруднения, подсъдимият Б. спрял да изплаща въобще издръжката за двете си деца, поради такава не била получавана от свидетелката С.Ц..

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Към досъдебното производство е приложено заверено копие от решение №74/18.11.2004 г., постановено по гражданско дело №261/2004 г. по описа на РС Левски, влязло в законна сила на 18.11.2004 г., видно от което е, че гражданския брак между подсъдимия Б. и свидетелката С.Ц. е прекратен, че родителските права по отношение на родените от брака им деца – Х.Х., с ЕГН ********** и В.Х., с ЕГН **********, са предоставени за упражняване от тяхната майка, а подсъдимият е осъден да заплаща по 40 лева месечна издръжка за всяко едно от децата си, считано от 01.11.2004 г., до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване.

От показанията на свидетелката Е.Ц. – майка на С.Ц. се установява, че дъщеря и живее и работи в чужбина, че двете й деца също живеят при нея и тя полага грижи за отглеждането и възпитанието им. Твърди, че подсъдимият не само не е плащал дължимата издръжка на децата си, но е настъпило и морално отчуждение между тях. Свидетелката дава добросъвестно своите показания, същите не са противоречиви и кореспондират на данните в изготвения социален доклад от Отдел „Закрила на детето” при Д ”СП” – Община – Левски, поради което съдът ги кредитира като достоверни.

От изложената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства се установява по несъмнен и безспорен начин, че деянието извършено от подсъдимия Б.Б. осъществява от обективна и субективна страна признаците на престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

Видно от справката за съдимост по отношение на подсъдимия е, че същият е осъждан за престъпление по чл.183, ал.1 от НК с присъда, постановена по н.о.х.д. №516/2010 г. по описа на РС – Левски, влязла в законна сила на 22.03.2011 г. С цитираната присъда, Б. е признат за виновен в това, че в ***, като осъден от Районен съд – Левски, с влязло в сила съдебно решение №74/18.11.2004 г., да издържа свои низходящи, децата си Х.Х., с ЕГН ********** и В.Х., с ЕГН **********, месечна издръжка по 40 лева за всяко едно от тях, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски – за периода месец септември 2009 г. до месец септември 2010 г., в размер на 960 лева. За извършеното престъпление му е наложено наказание пробация, при условията на чл.55 от НК, с двете задължителни проционни мерки за минимален срок от 6 месеца, при периодичност за явяване и подписване – два пъти седмично.

Предвид това преходно осъждане на подсъдимия, с оглед датата на влизане в законна сила на присъдата – 22.03.2011 г., съдът намира, че подсъдимият е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение при условията на повторност, поради което същото правилно е квалифицирано като такова по чл.183, ал.4, във вр. с ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 от НК.

Съдът констатира, че първият месец – м.септември 2010 г., включен в инкриминирания период по настоящата присъда, съвпада с последния месец, включен в инкриминирания период по преходното осъждане, т.е. за този месец по отношение на подсъдимия е налице влязла в законна сила присъда за същото престъпление. Предвид изложеното, съдът намира, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен за периода от месец октомври 2010 г. до месец август 2013 г., като за м. септември 2010 г. следва да бъде признат за невинен и оправдан, тъй като би се стигнало до повторното му осъждане за едно и също деяние. Безспорно като деянието е извършено повторно. инкриминирания период е елемент от състава на престъплението издръжка и води до намаляване броя на месечните вноски, които е следвало да плаща, както на техния размер, поради което по отношение на визирания месец, включен в периода по преходното осъждане не би могло да има и повторност.

Предвид изложеното по – горе, съдът е признал подсъдимия Б. за виновен за престъпление по чл.183, ал.4, във вр. с ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 от НК, за това, че за периода от месец октомври 2010 г. до месец август 2013 г. в ***, като осъден от Районен съд – Левски със съдебно решение №74/18.11.2004 г., постановено по гр.д. №261/2004 г. по описа на Районен съд – Левски, влязло в законна сила на 18.11.2004 г., да издържа свои низходящи – децата си Х.Х., с ЕГН ********** и В.Х., с ЕГН **********, на месечна издръжка по 40 лева за всяко едно от тях, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски – 35 месечни вноски по 80 лева за двете деца или общо в размер на 2800 лева, като деянието е извършено повторно.

Съдът счита, че подсъдимият следва да носи наказателна отговорност по горепосочените текстове от НК, като наказанието следва да се определи при условията на чл.54 от НК. Не са налице многобройни смекчаващи вината и отговорността му обстоятелства. Като такива следва да се отчетат: оказаното съдействие за разкриване на обективната истина на досъдебното производство и тежкото му семейно и имотно състояние – подсъдимият живее на семейни начала и полага грижи и за трето дете, като данните по делото са, че е безработен. Дължимата сума в размер на 2800 лева не е възстановена от подсъдимия, като съдът намира, че това се дължи не само на липсата на финансова възможност от негова страна, но и на моралната отчужденост, между подсъдимия и двете му деца, както се установява от показанията на свидетелката Е.Ц.. Действително децата живеят и учат в чужбина, но причината за това е, че там трайно се е установила и работи тяхната майка - свидетелката Ц.. Напускането на страната от нейна страна очевидно е било продиктувано от желанието й да осигури сама необходимите доходи за издръжка на децата си, поради неизплащането на такава в продължение на години от Б..

Поради тази причина съдът приема, че от двете алтернативно предвидени в състава на извършеното престъпление наказания - лишаване от свобода до две години или пробация, следва да се определи на Б. по – лекото по вид наказание, при условията на чл.54 от НК, и при отчитане превеса на смекчаващите вината и отговорността му обстоятелства, а именно - предложеното по вид и размер от представителя на прокуратурата наказание пробация. Съдът намира, че за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК, следва да се наложат на Б. само двете задължителни пробационни мерки, а именно: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година при периодичност за явяване и подписване - три пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година. Налагането на пробационните мерки за по – кратък срок от 7 или 8 месеца, предложен от защита съдът намира, че няма да допринесе за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК. По преходното осъждане, наказанието, наложено на подсъдимия е пробация с двете задължителни пробационни мерки за минимален срок от 6 месеца и при периодичност за явяване и подписване – два пъти седмично, т.е. наказание в минимален размер. То обаче не е изиграло своята превантивна роля и не е възпряло подсъдимия да извърши същото престъпление само една година по – късно, при условията на повторност.

Предвид изложеното по – горе, съдът е признал подсъдимия Б. за невинен в това, че съзнателно не изпълнил задължението си да заплати една месечна вноска – за месец септември 2010 г. за двете си деца в общ размер на 80 лева, като осъден от Районен съд – Левски със съдебно решение №74/18.11.2004 г., постановено по гр.д. №261/2004 г. по описа на Районен съд – Левски, влязло в законна сила на 18.11.2004 г., да издържа свои низходящи – децата си Х.Х., с ЕГН ********** и В.Х., с ЕГН **********, на месечна издръжка по 40 лева за всяко едно от тях и деянието да е извършено повторно за този период от време, поради което и на основание чл.304, прел.последно от НПК, го е оправдал по първоначално повдигнатото му обвинение.

Деловодни разноски по делото не са направени и такива не следва да се присъждат.

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъда си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: