МОТИВИ към присъда №7/19.02.2014 г., постановена
по НОХД №522/2013 г. по описа на Районен съд – Левски;
Срещу подсъдимия Д.Д. ***, е повдигнато и предявено обвинение за това, че в периода 31.01.2012
г. до 25.12.2012 г., в гр.Белене, обл.Плевен, в условията на продължавано
престъпление, възбудил и поддържал заблуждение у Л.П. и П.П.,***, че ще извърши
посредничество по покупко – продажба на недвижими имоти – земеделски земи,
намиращи се в землището на *, ще получи и предаде арендното плащане за същите имоти и, че
ще й върне сумата от 300 лв., свързана с разноски по дейността му, като така
причинил на Л.П. обща вреда в размер на 43 865.32 лв. (пазарната стойност
на имотите – 42 180.32 лв.; арендно плащане за недвижими земеделски имоти
– 1385 лв.) и сумата от 300 лв., както следва:
На 31.01.2012
г., в гр.Белене, въвел в заблуждение П.П., че ще извърши посредничество по
покупко – продажбата на недвижими имоти на обща стойност 42 180.32 лв.,
намиращи се в землището на *, собственост на Л.П., ще получи сумите и ще ги
предаде на последната:
Нива в
местността „K.”, с площ от 12.658 дка – имот №* по КСВ, на стойност 7088.48 лв.
Нива в
местността „Ч.”, с площ от 5.986 дка – имот №* по КСВ, на стойност 2792.16
лв.
Нива в местността „Б.”, с площ от 22.001 дка – имот №* по КСВ, на стойност
12 320.56 лв.
Нива в местността „С.”, с площ от 6.825 дка – имот №* по КСВ, на стойност 3822
лв.
Нива в местността „Г.”, с площ от 3.595 дка – имот №* по КСВ, на стойност 2013.20
лв.
Нива в местността „М.”, с площ от 2.500 дка – имот №* по КСВ, на стойност 1400
лв.
Нива в местността „Г.”, с площ от 0.106 дка – имот №* по КСВ, на стойност 59.36
лв.
Нива в местността „Т.”, с площ от 6.499 дка – имот №* по КСВ, на стойност 3639.44
лв.
Нива в местността „Б.”, с площ от 3.197 дка – имот №* по КСВ, на стойност 1790.32
лв.
Нива в местността „Б.”, с площ от 1.808 дка – имот №* по КСВ, на стойност 1012.48
лв.
Нива в местността „К.”, с площ от 6.050 дка – имот №* по КСВ, на стойност 3388
лв.
Нива в местността „С.”, с площ от 5.097 дка – имот №* по КСВ, на стойност 2854.32
лв.
През м.февруари
На 13.03.2012 г. в
гр.Белене, въвел в заблуждение Л.П., че ще получи от нейно име и ще й предаде
сумата от 1385 лв., представляваща арендно плащане по договори за аренда на
земеделска земя №* и №* на Служба по вписванията гр.Белоградчик, като причинил на Л.П.
*** имотна вреда в големи размери – 43 865.32 лв.
Престъпление по чл.210, ал.1, т.5, във вр. с чл.209, ал.1, във
вр. с чл.26, ал.1 от НК.
По искане на подсъдимия Д. и защитникът му –
адв.А.К. ***, е открита процедура по предваритлно изслушване на страните. Със
съгласието на гражданската ищца и частен обвинител Л.П. и повереникът й – адв.А.A.,
производството по делото е проведено по реда на глава 27 от НПК – съкратено
съдебно следствие пред първата инстанция, при условията на чл.371, т.2 от НПК.
По време на предварителното изслушване, след
разясняване на правата по чл.371, т.1 и т.2 от НПК, подсъдимият признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява
да не се събират доказателства за тези факти. Съгласие да не се разпитват
подсъдимия, свидетелите и вещото лице дават защитника на Д., гражданската ищца
и частен обвинител, както и повереникът й.
Представителят
на Районна прокуратура - Левски,
след приключване на съдебното следствие, поддържа повдигнатото обвинение срещу
подсъдимия. Счита обвинението за доказано по безспорен и несъмнен начин, поради
което моли съда да го признае за виновен и да постанови осъдителна присъда.
Предлага на Д. да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от две
години, което да изтърпи ефективно.
Частният
обвинител Л.П., след
приключване на съдебното следствие, чрез повереника си, моли съда да признае
подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, като му бъде наложено наказание,
съответно на извършеното от него деяние.
Подсъдимият
Д.Д., след приключване на
съдебното следствие, чрез защитника си счита, че предвид разглеждане на делото
по реда на глава 27 от НПК, и предвид събраните по делото доказателства,
обвинението се явява доказано от обективна и субективна страна. Защитата моли
наказанието на Д. да бъде определено при превес на смекчаващи вината и
отговорността му обстоятелства, като определеното наказание да бъде редуцирано
на основание чл.58а от НК.
В последната си дума подсъдимия Д. изразява
съжаление за извършеното.
Съдът като съобрази, че действията
по разследването са извършени при условията и по реда на НПК, както и
обстоятелството, че с протоколно определение съдът е обявил, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да се
събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият Д.Д. ***, ЕГН **********.
Пострадалата Л.П. притежавала земеделски
земи в землището на *. Земеделските земи били 12 на брой ниви, с обща площ от
75,322 дка, като съгласно назначената на досъдебното производство съдебно –
оценителна експертиза, пазарната им стойност възлизала на 42 180.32 лева.
В началото на 2012 г., свидетелката П. и
съпругът й – свидетелят П.П., решили да продадат цитираните имоти. За целта,
съпругът на пострадалата извършил проучване на пазара и потърсил посредник. По
този повод се свързал със свидетеля И.А., който му бил съгражданин и за когото
знаел, че се занимава с посредничество при закупуване на земеделски земи. И.А.
свързал свидетеля П. с подсъдимия, който му се представил като посредник при
купуване на земеделски земи. Свидетелят А. уговорил среща, между подсъдимия и
свидетеля П.. Срещата се осъществила в заведение в гр.Белене. На нея присъствало
и неустановено по делото лице на име „M.”, представило се като адвокат на
подсъдимия Д.. При срещата били уговорени условията по продажба на земеделските
земи на пострадалата. Разбрали се подсъдимия да изплати на пострадалата
получената сума от продажбата на имотите, както и да й занесе парите в *.
Продажната цена на декар от имотите била договорена между тях на 560 лева за
декар. За извършеното посредничество, след продажбата на земите, свидетелите П.
се съгласили да изплатят на подсъдимия исканата от него комисионна в размер на
1000 лева.
На 31.01.2012 г., семейство П. и подсъдимия отишли
в гр.Левски, където направили нотариално заверяване на подписа на
собственичката на пълномощното за подсъдимия. Нотариалната заверка на подписите
извършил нотаруис Х.К., ***. В пълномощното били цитирани всички инкриминирани
недвижими имоти, които подсъдимият Д. следвало да продаде от името и за сметка
на П..
Около месец по – късно, подсъдимият посетил
дома на пострадалата в *, като й поискал в заем сумата от 300 лева, които се
задължил да й върне веднага след продажбата на земите. П. изтеглила парите от
банкомат на банка *, от сметката си в банка * и му ги предоставила в заем.
Подсъдимият взел паричната сума и заявил на пострадалата, че ще ходи и до *,
откъдето можел да вземе рентата за земите и да й я предаде, за да улесни П. да
не пътува до това населено място. Свидетелката се съгласила и с това
предложение.
На 08.02.2012 г., в гр.Монтана, подсъдимият
се запознал със свидетеля И.Н., във връзка с осъществяваната от последния
дейност по изкупуването на земеделски земи, за която имал регистрирано
търговско дружество. На срещата подсъдимия отново бил придружаван от лице на
име „M.”, представяло се като негов адвокат. Д. представил пълномощното на Н.
от името на свидетелката П. и други документи, свързани със сделката по
продажба на имотите. Свидетелят прегледал документите, уверил се, че са изрядни
и пред свидетеля Ц.К., изплатил на подсъдимия в брой парична сума над
20 000 лева. На основание получената парична сума, при нотариус Р.П., ***,
подсъдимият Д. преупълномощил с правата, дадени му от свидетелката П. –
свидетелите И.Н., М.С. и Е.С.. Сделката по продажбата на имотите била сключена
от Е.С., в качеството й на управител на фирма „С.” ООД – ***. След получаване
на паричната сума, подсъдимият не я предал на пострадалата П.. Същата му
послужила да погаси свои задължения към кредитори от гр.София.
На 13.03.2012 г., подсъдимият получил от
свидетелката Я.Й., работеща при арендатора на инкриминираните имоти - ЕТ „Й.” – ***, сумата от 1385 лева,
представляваща стойността на арендните плащания за имотите на пострадалата, дължими
по силата на сключен договор за аренда. Сумата му била предадена срещу
разписка, на основание представеното от Д. пълномощно. Преди да изплати сумата,
свидетелката Й. се свързала по телефона с пострадалата, която потвърдила, че
желае сумата да бъде предадена на Д..
Тъй като подсъдимия дълго време, след като
бил вече надлеждно упълномощен да продаде земите на пострадалата, не носел
сумите от продажбата на имотите, нито взетите в заем 300 лева и сумите,
получени от него за арендните плащания, които обещал, свидетелите П. започнали
да му звънят по телефона. Неколкократно подсъдимия продължавал да обещава, че
ще им донесе парите. Оправдавал се, че е болен в момента, друг път, че е
претърпял ПТП и т.н. Междувременно, свидетелят П. постъпил в болница. След като
го изписали решил да оттеглят пълномощията, дадени от съпругата му на Д.. По
тази причина посетил кантората на нотариус Х.К. в ***, но от служителката на
нотариуса разбрал, че е късно за оттегляне на дадените пълномощия, тъй като
имотите вече били продадени.
На основание подадена жалба от пострадалата
в РУП - Белене, по случая било образувано досъдебно производство, което
приключило с внасяне на обвинителен акт срещу подсъдимия, за извършено
престъпление измама в големи размери и при условията на продължавано
престъпление.
Изложената фактическа обстановка се
подкрепя от доказателствата, приложени към досъдебното производство, събрани
при условията и по реда, предвиден в НПК. На първо място в подкрепа на
обвинението са представените документи,
удостоверяващи факта, че Л.П. е собственик на инкриминираните имоти /нотариален
акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ/, което е
предопределило и качеството на пострадал от престъплението, тъй като са и
причинени имуществени вреди. Приложени са и документи, удостоверяващи наличието
на сключен аренден договор, между свидетелката П.,, в качеството й на
собственик на земеделските земи, находящи се в землището на * и арендатора ЕТ
„Й.” – ***. Налице е писмено доказателство, че арендното плащане в размер на
1385 лева е изплатено на 13.03.2012 г. от служителката на арендатора Я.Й. на
подсъдимия, срещу разписка. Последното обстоятелство не се отрича от
подсъдимия. То се подкрепя от показанията, както на свидетелката Й., относно
даденото изрично съгласие от пострадалата сумата да бъде предадена лично на
подсъдимия, така и от показанията на свидетелката П. в този смисъл.
Приложено е към досъдебното
производство и пълномощното, въз основа на което собственичката на имотите – Л.П.,
е предоставила права на подсъдимия да се разпореди с тях от нейно име и за
нейна сметка. В подкрепа на обвинението са и показанията на свидетелите И.А.,
от който се потвръждава факта, че познава подсъдимия Д. и знае от самия него,
че е човек, който се занимава с посредничество при закупуване на земеделски
земи, поради което го свързал със свидетеля П., и е оказал съдействие за
организиране на срещата между тях. Последователни и кореспондиращи помежду си
са и показанията на свидетелите И.Н. и Ц.К., последните подкрепени с приложени
писмени доказателства, удостоверяващи извършената продажба на земеделските
земи, собственост на пострадалата, на основание направеното преупълномощаване
от подсъдимия, след получаване на парична сума от над 20 000 лева, които
последният употребил за свои собствени нужди и не предал на пострадалата.
Направените самопризнания от подсъдимия в
хода на съдебното следствие се подкрепят от всички събрани на досъдебното
производство доказателства. Именно първоначално създадената невярна представа
от подсъдимия у свидетелите П., че ще продаде имотите на цена от 560 лева на
декар, са мотивирили собственичката Л.П. да му делегира права да се разпорежда
с тях от нейно име и за нейна сметка, в резултат на което за последната е
настъпила имотна вреда. Обясненията на Д. в смисъл, че е формирал невярна
представа у свидетелите П., относно намерението му да предаде на собственичката
получената цена от продажбата на имотите, преследвайки набавянето на имотна
облага за себе си, се подкрепят от всички събрани по делото доказателсва,
включително и от издадената на 23.07.2012 г. запис на заповед в полза на Л.П.,
с която подсъдимият се е задължил да и заплати сумата от 42 000 лева. Съдът
намира цитираната запис на заповед, като израз на възможността пострадалата да
защити имуществените си интереси и посредством гражданско - правни способи
/макар и тази защита да не е реализирана/, а поетото от подсъдимия задължение,
като израз на желанието му да поддържа създадената вече невярна представа, че
ще й предаде уговорената продажна цена за имотите.
Всяко едно от трите деяния, включени в
състава на продължаваното престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, е
осъществено от подсъдимия по сходен начин. Същият е поемал ангажимент, без да е
имал намерение да го изпълни, а тези негови действия са били насочени към
постигане на предварително определена цел – реализиране на имуществена облага
от пазарната стойност на земеделските земи, която според заключението по
съдебно – оценителната експертиза е 42180,32 лева, сумата от 300 лева,
предоставени му в заем от пострадалата, както и сумата от 1385 лева,
представляваща стойността на аредните плащания, върху инкриминираните имоти.
Подсъдимият е съзнавал, че няма да предаде посочените по – горе суми на
пострадалата, като изначално е заблуждавал свидетелите П., че ще направи това,
а впоследствие се е стремял да поддържа заблуждението възможно по – дълго време.
На този извод води и цялостно поведение на подсъдимия, така както е описано от всички
свидетели по делото, а не само от направеното от него самопризнание.
.Извършеното от подсъдимия Д. деяние, следва
да се квалифицира като престъпление по чл.210, ал.1, т.5, във вр. с чл.209,
ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК. Законът предвижда наказание лишаване от
свобода от една до осем години. Наказанието лишаване от свобода е единственото
възможно по вид наказание, което може да се наложи на подсъдимия Д.. При
определяне на размера му, съдът съобрази високата степен на обществена опасност
не само на деянието, но и на дееца, с оглед преходните му осъждания за
престъпления от общ характер. Съобрази и превеса на смекчаващите вината и
отговорността му обстоятелства, а именно: тежкото му имотно и семейно
положение, както и изразеното съжаление за извършеното. При това положение,
съдът е определил на подсъдимия Д. наказание лишаване от свобода за срок към
специалния минимум, предвиден в състава на престъплението, и малко над него, а
именно: наказание лишаване от свобода за срок от две години и три месеца, при
условията на чл.58а, ал.1, във вр. с чл.54 от НК. Така определеното наказание съдът
е редуцирал с 1/3, поради което е постановил с присъдата, Д. да изтърпи
наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, при
първоначален строг режим в затвор от закрит тип.
Налице са предпоставките за приложението на
чл.25, ал.1, във вр. с чл.23, ал.1 от НК.
Видно от изисканата актуална справка за
съдимост по отношение на подсъдимия Д., ведно с бюлетините към нея е, че на
същия е наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца, което
да изпърпи при първоначален строг режим в затвор, за престъпление по чл.209,
ал.1 от НК, извършено през месец август
2012 г., със споразумение №140/07.10.2013 г., одобрено по НОХД №610/2013 г.
по описа на РС – Ловеч, влязло в законна сила на 07.10.2013 г.
Със споразумение №100/04.11.2013 г.,
одобрено по НОХД №18 910/2013 г. по описа на РС – София, влязло в законна сила
на 04.11.2013 г., на подсъдимия Д. е
наложено на онование чл.23, ал.1 от НК едно общо най – тежко наказание лишаване
от свобода за срок от осемнадесет месеца, което да изтърпи при първоначален
строг режим в затвор, за две деяния – първото съставляващо престъпление по
чл.211, предл.3, във вр. с чл.209, ал.1, във вр. с чл.20, ал.3 от НК, извършено
на 10.01.2013 г., а второто
съставляващо престъпление по чл.309, ал.1, предл.1, във вр. с чл.20, ал.3 и
ал.4 от НК, извършено на 04.02.2013 г.
Деянията по цитираните по – горе две
преходни осъждания на Д. и деянието по настоящата присъда, извършено при
условията на продължавано престъпление за
периода от 31.01.2012 г. до 25.12.2012 г., са извършени при условията на
реална съвкупност, преди да има влязла в законна сила присъда, за което и да е
от тях.
При това положение, съдът на основание
чл.25, във вр. с чл.23 от НК е определил по отношение на подсъдимия Д. едно общо наказание, измежду
наложеното му с настоящата присъда и наложените му със споразумение №140/07.10.2013
г. по н.о.х.д. №610/2013 г. по описа на РС – Ловеч, влязло в законна сила на
07.10.2013 г. и със споразумение №100/04.11.2013 г. по н.о.х.д. №18910/2013 г.
по описа на РС – София, влязло в законна сила на 04.11.2013 г., най – тежкото
от тях, а именно наказание лишаване от
свобода за срок от една година и шест месеца, което следва да изтърпи при
първоначален строг режим в затвор от
закрит тип.
От изисканата справка от
Затвора – Плевен се установява, че подсъдимият е изтърпял наложените му наказания
лишаване от свобода по преходни групирани осъждания, поради което съдът не
следва да прегрупира вече изтърпяното наказание лишаване от свобода по тях. Към
настоящият момент Д. търпи наказанието лишаване от свобода за срок от десет
месеца, наложено му със споразумението по НОХД №610/2013 г. по описа на РС –
Ловеч. Видно от цитираната справка е, че начало на наказанието е датата
22.10.2013 г., като към 15.01.2014 г. фактически е изтърпял 2 месеца и 23 дни,
а остатъкът е 7 месеца и 7 дни. Във справката на Затвора – Плевен е отразено,
че Д. предстои да търпи наказанието лишаване от свобода за срок от осемнадесет
месеца, наложено му със споразумението по НОХД №18 919/2013 г. по описа на
РС – София, при зачитане на предварителния арест.
При наличието на тези данни,
съдът след като е определил едно общо, най – тежко наказание по описаните
осъждания на подсъдимия е приспаднал на основание чл.25, ал.2 от НК, фактически
изтърпяното до момента от Д. наказание лишаване от свобода, наложено му със споразумение
№140/07.10.2013 г. по НОХД №610/2013 г. по описа на РС – Ловеч, влязло в
законна сила на 07.10.2013 г., и времето, през което е бил задържан по НОХД
№18919/2013 г. на РС – София – от 16.07.2013 г. до 17.07.2013 г. включително.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК
В образуваното наказателно производство
срещу подсъдимия Д.Д., е предявен граждански иск от Л.П. ***, ЕГН **********, за
сумата от общо 43 865.32 лв., представляваща обезщетение за причинените
имуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането, до окончателното изплащане на сумата.
Л.П. е конституирана в качеството на граждански
ищец по делото. Гражданският ищец лично, и чрез повереника си, молят съда да
уважи предявения иск в претендирания размер, като основателен и доказан.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства безспорно се установява, че продадените земеделски земи са собственост
на Л.П., както и че подсъдимият съзнателно не й е прадал договорената продажна
цена за тях на стойност 42180,32 лева, съгласно изготвената съдебно –
оценителна експертиза. Подсъдимият не е предал и сумата от 300 лева на
пострадалата, съгласно първоначално обащаното, както и сумата от 1385 лева,
представляваща стойността на аредното плащанане от ползването на земите от
арендатора. При това положение и предвид обстоятелството, че съдът е признал
подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение и го е осъдил, като му е
наложил съответно наказание, счита че предявеният иск е доказан по основание и
размер, и следва да бъде изцяло уважен.
Предвид гореизложеното, съдът е осъдил на
основание чл.45 от ЗЗД, подсъдимия Д. да заплати на гражданската ищца сумата от
общо 43 865.32
лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат на
деянието. Присъдената сума се дължи, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането, до окончателното й изплащане.
При този изход на делото и на основание
чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимия Д.Д. да заплати държавна такса
върху уважения размер на гражданския иск - сумата от 1754.61 лева, направените
деловодни разноски на досъдебното производство по сметка на ОД на МВР – Плевен
в размер на 100 лева, както и направените деловодни разноски в хода на
съдебното производство по сметка на РС – Левски в размер на 14 лева.
Други разноски по делото не са направени и
не са присъдени, макар и да е направено искане в този смисъл от повереника на П..
Видно обаче от представения договор за правна помощ и пълномощно от повереника
на гражданската ищца и частен обвинител по делото е, че процесуалното представителство
в настоящото наказателно производство е било осъществена безплатно, предвид
наличието на близки отношения, между страните по договора.
Водим от горните мотиви, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: