Мотиви към присъда №6/19.02.2014
г., постановена по НОХД №19 по описа за
Срещу подсъдимия M.T. ***,
е повдигнато и предявено обвинение за това, че за времето от 01.03.2003 г. до
10.01.2014 г. включително, в *, след като е бил осъден с влязъл в сила на 01.03.2003 г.
съдебен акт - Решение №140 по гр.д. №399/2002 г. на РС – Плевен, да издържа
свой низходящ – сина си С.Т., роден на *** г., съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 130 месечни
вноски по 35 лв. всяка, или в общ размер на 4550 лв.
Престъпление
по чл.183, ал.1 от НК.
Представителят
на Районна прокуратура - Левски, след приключване на съдебното следствие,
моли съда да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, което
счита за доказано по безспорен и несъмнен начин от събраните по делото
доказателства. Предлага на Т. да бъде наложеното второто алтернативно предвидено
наказание в състава на извършеното престъпление – пробация, със двете
задължителни пробационни мерки за минимален срок, предвид чистото му съдебно
минало.
Частният обвинител, чрез
повереника си, след приключване на съдебното следсствие, моли съда да признае
подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение. Излага доводи за наличие на
отегчаващи вината и отговорността обстоятелства по отношение на Т. –
символичния размер на издръжката, която не е изплащал и не изплатил към
настоящия момент, както дългия инкриминиран период. Счита, че наличието им
следва да мотивират съда да не налага наказание пробация в минимален размер, а
в по – висок такъв от осем месеца за двете задължителни пробационни мерки,
както и трета такава мярка, а именно: поправителен труд, с оглед постигане
целите на наказанието.
Подсъдимият M.T., след
приключване на съдебното следствие се съгласява да му бъде наложено
предложеното от прокурора наказание в минимален размер. Изразява съжаление за
извършеното деяние. Счита, че се е грижил за сина си, че му е купувал дрехи,
както и че му е давал парични средства, които обаче не е изпращал на неговата
майка, като средства за издръжка. В този смисъл възразява, че през
инкриминирания период детето е било издържано само от единия си родител.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Подсъдимият
M.T. ***, ЕГН **********.
Подсъдимият Т. и свидетелката М.К.
сключили граждански брак на *** г. От бракка им се родило едно дете – С.Т., на ***
г.
С Решение №140, постановено по
гражданско дело №399/2002 г. на Раойнен съд – Плевен, влязло в законна сила на
01.03.2002 г., бракът между подсъдимия и К. бил разтрогнат. С цитираното
решение било одобрено споразумение между страните, по силата на което
подсъдимия Т. следвало да заплаща на своето дете месечна издръжка в размер на
35 лева, чрез неговата майка М.К.. Считано от влизане в законна сила на
решението, подсъдимият не изплатил нито една месечна вноска за издръжка за
детето си.
Изложената
по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и
гласни доказателства. Че за инкриминираният период от време подсъдимият не е
изплащал дължимата сума за издръжка на детето си, свидетелстват показанията на
свидетелката М.К., които съдът кредитира като достоверни, поради тяхната
последователност и непротиворечивост. Подсъдимият признава, че не е изпращал за
нито един месец дължимата сума от 35 лева, като месечна издръжка на детето си. Твърди
обаче, че се е грижел за сина си, докато е бил при него, купувал му е дрехи и
подаръци за рожденни дни.
По
делото са налични писмени доказателства – справка от ТД на НАП - Плевен, която
удостоверява факта на реализирани доходи от подсъдимия по трудови
правоотношения от 2003 г. до 2013 г. включително. Този факт не изключва липсата
на представи у Т., че не е плащал дължимата издръжка за детето си, при наличие
на средства да прави това. Същевременно по делото не са събрани никакви
доказателства за наличието на обективни причини, които по някакъв начин да са
възпрепятствали упражняването на трудовите му права и възможността да реализира
доходи изобщо. В този смисъл Т. е бил, и към момента е здрав и работоспособен.
Съгласно Семейния кодекс, родителите са длъжни
да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, даже и да
съставлява особено затруднение за тях. Плащането в натура, полагането на грижи
за детето, докато е било при баща си, съобразно определения режим на свиждане,
закупуването на дрехи и други вещи за лична упортреба на детето, са обстоятелства,
които не оневиняват подсъдимия и не изключват прекия му умисъл за извършване на
престъплението по чл.183, ал.1 от НК. Трайната съдебна практика не приема
плащането в натура за надлежно изпълнение на задължението за издръжка. Касае се
за едно парично по своето естество задължение,
чиято цел е да задоволява ежедневните нужди на детето. А те могат да бъдат
задоволени единствено чрез периодичното, ежемесечното, реално предоставяне на
паричните суми за издръжка на неговата майка, на която е предоставено
упражняването на родителските права. Поради тази причина съдът намира за
неосноветлно направеното възражение от Т. в горния смисъл.
Предвид
гореизложеното съдът счита, че с деянието си подсъдимия Т. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК,
и следва да носи наказателна отговорност по посочения текст от закона. За
извършеното престъпление закона предвижда алтернативно два вида наказания:
лишаване от свобода до една година или пробация.
При
определяне на наказанието по вид, съдът съобрази високата степен на обществена
опасност на извършеното деяние, предвид дългия период от време, през който подсъдимият
не е плащал дължимата издръжка и високия размер на инкриминираната сума - 4550
лева, която не е възстановена. Поради тази причина съдът намира, че на Т.
следва да се определи алтернативно предвиденото в състава на извършеното
престъпление по – тежко наказание лишаване от свобода.
Съдът
съобрази и ниската степен на обществена опасност на дееца, предвид добрите
характеристични данни за личността му, както и наличието на многобройни
смекчаващи вината и отговорността му обстоятелства. Като такива следва да се
отчетат доброто му процесуално поведение, оказаното съдействие за разкриване на
обективната истина по делото, чистото му съдебно минало, тежкото имотно
състояние – към настоящия момент Т. е безработен, без постоянни доходи, а както
се установява от неговите обяснения и от показанията на свидетелката К., е
постановено решение на съда, с което е увеличен размерът на дължимата издръжка
от 35 лева на 120 лева, въпреки че доказателства в тази насока да не са
представени по делото. Следва да се отчете като смекчаващо отговорността на
подсъдимия /а не вината му/ обстоятелство, изразеното съжаление за извършеното,
както и заявената от него воля да изпълни частично задължението си за половината
от инкриминирания период от време, до месец август на 2014 г., а така също да
го изпълнява и занапред, макар и в увеличен размер, съобразно нарасналите нужди
на непълнолетното му дете.
При
отчитане наличието на изброените по – горе многобройни смекчаващи вината и
отговорността на Т. обстоятелства, съдът е заменил наказанието лишаване от
свобода, което е без специален минимум, с наказанието пробация, при условията
на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК. Съдът намира, че достатъчни за постигане
целите на наказанието по чл.36 от НК по отношение на подсъдимия са двете
задължителни пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за
срок към минималния, а именно от шест месеца, при периодичност за явяване и
подписване на подсъдимия пред пробационен служител два пъти седмично, както и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за същия срок от шест
месеца. При определяне срока на двете пробационни мерки съдът съобрази, че дори
и в минимален размер, същите ще съдействат успешно за социалната адаптация на
подсъдимия и ще окажат необходимия възпиращ ефект по отношение на него.
Налагането и на други пробационни мерки, като примерно подходяща – безвъзмезден
труд в полза на обществото, наред с двете задължителни, би било нецелесъобразно,
тъй като последната е от естество да ограничи упражняването на правото на труд
от Т., а с това и възможността да изпълнява за в бъдеще задълженията си за
издръжка, и то в по – висок размер. Съдът намира, че налагането на предложената
от повереника на частния обвинител трета пробационна мярка – поправителен труд,
/каквато няма в НК, но вероятно има предвид удръжки от трудовото
възнаграждение/, е незаконосъобразно. По отношение на тази пробационна мярка е
налице обективната невъзможност за нейното изпълнение, тъй като към настоящият
момент подсъдимия не получава трудово възнаграждението, от което да се правят
удръжки.
При
този изход на делото, съдът е осъдил подсъдимия да заплати на частния обвинител
С.Т., със съгласието на неговата майка М.К. ***, направените деловодни разноски
в размер на 200 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим
от горните мотиви, съдът постанови присъда си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: