В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в съдебно заседание на девети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _В.Д._ и в присъствието на прокурора_, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.дело №_182_ по описа за _2014_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр. Левски е постъпила жалба от „Българска телекомуникационна компания” ЕАД гр. София, против НП №2013-0031524/11.12.2013г. на Директор на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен, със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите.

Твърди се, че обжалваното наказателно постановление е издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Излагат се съображения, че между потребителя и БТК е сключено споразумение за предоставяне на лизинг за срок от 12 месеца на мобилен апарат, че към момента на подаване на рекламацията от 22.04.2013г. посоченото споразумение е изтекло, като задълженията на БТК по него са изпълнени. Във връзка с предявената рекламация от страна на потребителя, е предложена замяна на стоката с нова, но същият е отказал. Сочи се, че от съставените от КЗП протоколи било видно, че длъжностните лица, извършили проверката, не са предявили на БТК задължително предписание по смисъла на чл. 193, т.2 от ЗЗП. В нито един от издадените документи, включително в процесното НП, КЗП не уточнявала какво има предвид с израза „задължително предписание”; не ставало ясно с кой документ КЗП считало, че е дал подробно задължително предписание. Твърди се, че длъжностните лица на КЗП могат за издават задължителни предписания за „отстраняване на несъответствия и нарушения на закона”и че не е налице законосъобразно разпореждане на КЗП.

Твърди се, че НП е издадено в грубо нарушение на чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН, тъй като не съдържала правна квалификация на твърдяното нарушение, посочена била единствено санкционната разпоредба на чл. 230 от ЗЗП, но липсвало посочване на нарушените материалноправни норми от страна на БТК. Молят съда да отмени изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно, поради противоречие със закона.

За административно-наказващият орган – редовно призован – не се явява представител.

От ответника по жалбата е представено писмено становище, с което молят съда да остави без уважение като неоснователна жалбата на „Българска телекомуникационна компания” АД – София срещу обжалваното наказателно постановление. Сочи се в писменото становище, че до 18.06.2013г. не е изпълнено задължително предписание на инспектор от КЗП, дадено с протокол за проверка на документи; търговецът не е удовлетворил рекламацията на потребителя. Според АНО е извършено нарушение по чл. 230 от ЗЗП, което е при условията на повторност и в едногодишен срок от влизане в сила на изброените наказателни постановления.

АНО счита, че е неоснователно възражението, че е нарушена разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН, както и затова, че не е направена правна квалификация на нарушението. Счита, че неоснователно искането за намаляване размера на наложената санкция предвид извършване на нарушението при условията на повторност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на АУАН против жалбоподателя, в който се сочи, че е извършена проверка във връзка с постъпила жалба от Е.Г. относно оставен за ремонт смартфон за 6-ти път на 22.04.13г., който е приет със сервизна поръчка. В момента на проверката в обекта на 28.05.13г. апаратът не е върнат от магазина, нито има наличен нов за замяна. Отразено е, че с констативен протокол от 28.05.13г. е наредено на 04.06.13г. да се представи акт за удовлетворяване на рекламацията чрез възстановяване на заплатената сума, тъй като в рамките на един месец, считано от датата на предявяване на рекламацията – 22.04.13г.-22.05.13г. стоката не е приведена в съответствие с договора за продажба чрез ремонт или замяна. В АУАН е вписано, че на 04.06.13г. е представено становище, че е взето решение за замяна на стоката с нова, като възстановяване на сума е невъзможна, тъй като стоката е предоставена за ползване по договор за лизинг.

Констатирано е в АУАН, че е пояснено на търговеца, че апаратът е придобит чрез договор за лизинг, но е изплатен изцяло, поради което вече е придобит от жалбоподателя и е дадено задължително предписание да се възстанови заплатената сума по реда на чл. 114, ал.1,т.1 от ЗЗП в срок до 13.06.13г. и на 13.06.13г. да се представи акт за удовлетворяване на рекламация чрез възстановяване на заплатената сума. На 13.06.13г. не е представен Акт за удовлетворяване на рекламация. Констатирано е, че до 18.06.13г. не е изпълнено задължително предписание на инспектор КЗП, дадено с ППД №К-36900/04.06.13г. за отстраняване на несъответствието, съгласно чл. 114, ал.1, т.1 от ЗЗП – възстановяване на заплатената сума.

Посочена е като нарушена разпоредбата на чл. 230, във вр. с чл. 231 от ЗЗП, както и че деянието е извършено при условията на повторност.

Приложен е констативен протокол от 28.05.13г. за извършена проверка по жалба от Е.Г. относно оставен за ремонт смартфон за шести път на 22.04.13г. Установява се, че апаратът е приет със сервизна поръчка от 22.04.13г. и в момента на проверката телефонът още не е върнат в търговския обект от сервиз, нито има наличен за замяна. Констатирано е, че продавачът не е привел стоката в съответствие с договора за продажба в рамките на един месец, считано от датата на предявяване на рекламацията – 22.04.13г. Вписано е, че жалбоподателят желае да бъде възстановена заплатената сума.

Съставен е Протокол за проверка на документи от 04.06.2013г., с който е констатирано, че в момента на проверката 28.05.2013г. телефонът не е върнат в търговския обект от сервиз, нито има наличен такъв за замяна; че продавачът не е привел стоката в съответствие с договора за продажба чрез ремонт или замяна в рамките на един месец, считано от 22.04.13г. до 22.05.13г. Отбелязано е, че жалбоподателят желае да му бъде възстановена изплатената сума и че апаратът е придобит чрез договор за лизинг, но е изплатен изцяло.

Представен е и Протокол за проверка на документи от 18.06.2013г., в който е констатирано, че на същата дата не е представен Акт за удовлетворяване на рекламация чрез възстановяване на заплатената сума.

За нарушенията, констатирани с АУАН, Директорът на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен е издал на 16.01.2014г. наказателно постановление против „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, с което за нарушение по чл. 230 от ЗЗП, на основание чл. 230 и чл. 231 от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв.

Фактите, описани в обстоятелствената част на наказателното постановление се установяват безспорно и непротиворечиво от събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателствени средства и разпита на свидетелите Н. и К., чиито показания съдът кредитира като достоверни като непротиворечиви, незаинтересовани от изхода на делото, логични, последователни и съответстващи на писмените доказателства, приложени към преписката.

Съдът приема за безспорно установено, че потребителят е предявил рекламация шест пъти, като след няколко неуспешни ремонта, потребителят, оставайки недоволен, тъй като стоката не е приведена в съответствие с договора за продажба, е поискал разваляне на договора и възстановяване на сумата. Търговецът е запознат с това искане при проверката в обекта със съставения констативен протокол №К-0147679/28.05.2013г.

Със същия протокол, впоследствие и с ППД № К-36900/ 04.06.2013г. инспектор от КЗП е дал задължително предписание да възстанови заплатената сума. Задължителното предписание да се удовлетвори рекламацията е изтекъл, като предписанието не е било изпълнено, не е представен и акт за рекламация.

Разпоредбите на ЗЗП – чл. 193, т.2 предвижда, че длъжностните лица на контролните органи, посочени в чл. 191 от същия закон могат да дават задължителни предписания за отстраняване на несъответствия и нарушения на закона. Издадените предписания вменяват задължения за адресата. Задължителните предписания имат самостоятелно значение и правни последици и подлежат на изпълнение след влизането им в сила. За неизпълнение на задължителните предписания е предвидена санкция в разпоредбата на чл. 230 от ЗЗП.

Безспорно е установено по делото, че след извършена проверка на ответното дружество е дадено задължително предписание, което е влязло в сила е и подлежало на изпълнение. Тъй като същото не е изпълнено, е съставен АУАН, въз основа на който е издадено наказателно постановление.

Неоснователно е възражението на ответника по жалбата, че е нарушена разпоредбата на чл. 57, ал.1,т.6 от ЗАНН. При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното дружество.

Безспорно е, че деянието е извършено при условията на повторност. В НП подробно са изброени наказателните постановления, влизане в сила на същите, с което е наложено наказание за същото по вид нарушение, което обосновава повторността по смисъла на §13 т.21 от ДР на ЗЗП. Разпоредбата на чл. 231 от ЗЗП предвижда, че в случаите на повторност, санкцията, която се налага, е в двоен размер. В НП са посочени пет наказателни постановления, предшестващи обжалваното, поради което законосъобразно и обосновано от административно наказващия орган е определен двоен размер на максималния такъв, предвиден за нарушение на чл. 230 от ЗЗП.

По изложените съображения съдът счита, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №2013-0031524/11.12.2013г. на Директор на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен, със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите, с което на „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК:831642181, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Цариградско шосе” №115, представлявано от А.Д., ЕГН********** – изпълнителен директор, е наложена на основание чл.230, чл. 231 от Закон за защита на потребителите имуществена санкция в размер на две хиляди лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

СЪДИЯ: