Р Е Ш Е Н И Е

гр. ЛЕВСКИ, 27.10.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на първи октомври 2014 г. в състав:

Председател: МАРГАРИТА ДИМИТРОВА

Съдебни заседатели:

при участието на секретаря Р.П. и прокурора _, като разгледа докладваното от съдия Димитрова а.н.д. №224 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд-Левски е постъпила жалба от Г.Д. ***, ЕГН **********, чрез процесуалният му представител - адв.Х.Т. ***, против наказателно постановление №14-0241-000134/10.04.2014 г. на Началник Сектор „ПП” към ОД на МВР-Плевен.

В жалбата се твърди, че при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Излагат се доводи за нарушение на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Твърди се, че в наказателното постановление е посочено, че нарушението е извършено от жалбоподателя на кръстовище между две улици в гр.Белене, т.е. при извършена проверка на управляван /движещ се по пътя/ лек автомобил, което не отговаря на действителната фактическа обстановка.

Твърди се, че освен качеството му на собственик на МПС, в наказателното постановление е довнесено и второ негово качество – на водач на процесния автомобил, която констатация липсва в съставения акт. Счита, че с посочване и на двете качества, жалбоподателят е поставен в невъзможност да разбере каква е волята на наказващия орган и правилно ли е приложен закона, тъй като нормите, с които се санкционира водач и собственик на МПС, за неизпълнение на задължението за сключване на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, са различни.

Освен това се излагат доводи, че към датата на деянието, собственият автомобил на жалбоподателя се е намирал в такова техническо състояние, което не му е позволявало да се движи, че формално е бил спрян от движение, предстояло е да бъде предаден за скрап, след което формално е следвало да се оформи спирането му от движение. Счита, че горните обстоятелства изключват вината на Д. за извършване на нарушението.

Твърди се още, че с нарочна призовка, именно в качеството си на собственик на процесния автомобил, Д. е бил поканен да се яви в сградата на РУ-Белене, като със себе си е следвало да носи определени документи, включително и полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Д. се явил на указаните дата и час, представил исканите документи, с изключение на договор за сключена застраховка „Гражданска отговорност” за календарната 2014 г., като обяснил на полицейските служители каква е причината за липсата на такава, но въпреки това му бил съставен акт за установяване на административно нарушение.

Жалбата се поддържа лично от жалбоподателя и от процесуалния му представител на изложените в нея основания, чрез представена писмена защита, след приключване на съдебното следствие. Молят съда да постанови решение, с което да отмени издаденото наказателно постановление, като незаконосъобразно.

Ответната страна по жалбата не се представлява в съдебно заседание. В писмото, с което е изпратена преписката по случая, наказващият орган взема становище да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

На основание постъпила справка в РУ-Белене от ОД на МВР-Плевен, съдържаща данни, предоставени от застрахователен фонд, че Г.Д. е собственик на лек автомобил „Мерцедес *” с рег. № *, но няма сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на този автомобил, свидетелят М.Б. – на длъжност мл.автоконтрольор в РУ-Белене, изпратил на жалбоподателя призовка да се яви на 25.03.2014 г. в полицейското управление, находящо се в гр.Белене, на ул.”България” №50. На жалбоподателя било указано, че следва да се яви именно в качеството си на собственик на процесното МПС, както и че следва да носи лична карта, свидетелството за регистрация на МПС и полица за застраховка „Гражданска отговорност”.

Д. се явил в полицейското управление на посочените в призовката дата и час. От представените документи, полицейският служител М.Б. констатирал, че лекият автомобил е регистриран на територията на РБългария, не е спрян от движение, но по отношение на него собственика няма сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2014 г.

На основание така направените констатации, свидетелят Б., в присъствието на свидетеля П.К. ***, към момента на съставяне на акта и констатиране на нарушението/, съставил против жалбоподателя АУАН №134 на 25.03.2014 г. за това, че на същата дата, около 20:10 часа, в гр.Белене, на ул.”България” №50, като собственик на лек автомобил „Мерцедес *”, с табели с рег. № *, не е изпълнил задължението си да сключи договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2014 г.

В акта е посочена като нарушена разпоредбата на чл.259, ал.1, т.1 от КЗ, както и че като доказателство за извършеното нарушение е иззето свидетелството за регистрация на МПС №*, ***.

Актът е връчен на Д. лично срещу подпис, на датата на съставянето му, без последният да е направил възражения по направените в него констатации.

Въз основа на така съставения акт, наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление на 10.04.2014 г., с което наложил на Д. на основание чл.315, ал.1, т.1 от КЗ административно наказание глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл.259, ал.1, т.1 от КЗ.

Безспорно се установява от показанията на разпитания в качеството на свидетел актосъставител - Б., че е съставил акт за установяване на административно нарушение против жалбоподателя, тъй като при извършената документна проверка в местното полицейско управление е констатирал, че по отношение на процесния автомобил, собственост на жалбоподателя, последният не е сключил договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2014 г. В същия смисъл, относно направените констатации на 25.03.2014 г., са и показанията на свидетеля К. – полицейски служител към тази дата в РУ-Белене, присъствал при констатиране на нарушението и съставяне на акта.

В подкрепа на показанията на разпитаните по делото свидетели са данните от приложената в административно-наказателната преписка справка, относно налични застрахователни полици за процесния автомобил от 2006 г., до 2014 г. включително. Видно от цитираната справка е, че последният сключен договор със застрахователя за лек автомобил с рег. № * е от дата 12.01.2013 г., чиято крайна дата на покритие е до 24:00 часа на 11.01.2014 г., след което договорните правоотношения между страните са прекратени. Считано от тази дата, до датата на извършената проверка, собственикът на автомобила Д., не е подновил договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, поради което правилно е установено, че за календарната 2014 г. въобще няма сключен такъв.

Съдът констатира, че при разпита на свидетелите в съдебно заседание, нито един от двамата полицейски служители не твърди, че описаното в акта нарушение е установено по време на извършена проверка на жалбоподателя, докато последният е управлявал лекия автомобил. Напротив, свидетелите Б. и К. нямат противоречия в показанията си и относно обстоятелството в какво всъщност се е изразила проверката, а именно: проверка на документи, изискани от жалбоподателя с изпратената му призовка, нито относно мястото на тази проверка, а именно: в местното полицейско управление, находящо се на адрес в гр.Белене, обл.Плевен, ул.”България” №50, на който адрес е призован да се яви жалбоподателя, и който коректно е отразен от свидетеля Б. в съставения акт против Д.. Предвид горното съдът приема, че отразените констатации в акта съответстват изцяло на обективно установените факти по делото, а показанията на свидетелите кредитира с доверие, предвид тяхната последователност, точност и непротиворечивост както помежду ми, така и на събраните писмените доказателства по делото.

Действително в обжалваното наказателно постановление, освен посочените данни в АУАН относно мястото на установяване на деянието /адресът на РУ-Белене/, са отразени в повече и други такива, а именно: „на кръстовището на ул.”Светлин” и ул.”Възраждане”. По отношение на тях съдът намира, че очевидно не са заличени технически от бланката на преходно издадено НП, което често се случва при работа с компютър. В полза на този извод е обстоятелството, че от показанията на разпитаните полицейски служители в качеството на свидетели се установява, че въпросното кръстовище се намира в другия край на гр.Белене и същото няма нищо общо с настоящия случай, още по-малко с факта къде точно и по-какъв начин е установено нарушението. Поради тази причина, съдът намира, че по същество се касае за очевидна техническа грешка в санкционния акт, неправилно обаче изтълкувана от защитата като съществено процесуално нарушение. Техническа грешка с такъв характер не накърнява правото на защита на наказаното лице до степен да не може да разбере къде е констатирано нарушението, поради което не съставлява годно основание за отмяна на наказателното постановление.

В подкрепа на гласните и писмените доказателства по делото са и дадените от жалбоподателя обяснения в съдебно заседание, които съдът кредитира също като достоверни. Д. не отрича фактическите констатации, установени в хода на извършената му полицейска проверка в местното районно управление. Заявява добросъвестно, че действително няма сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на собствения си автомобил, след изтичане действието на договора от 2013 г. Твърди, че е направил това, тъй като поради техническата му неизправност не го е управлявал, а от репортажи по телевизията му било известно, че при такива обстоятелства не е длъжен да сключва договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.

Няма спор по делото, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си да сключи застраховката, именно в качеството си на собственик на описания в акта и в наказателното постановление лек автомобил, както и че последният е регистриран на територията на страната и не е бил спрян от движение към датата на извършената проверка – 25.03.2014 г., което от своя страна обуславя наличието на трите кумулативно дадените предпоставки в разпоредбата на чл.259, ал.1, т.1 от КЗ. Законът не поставя други условия, а незнанието на закона не съставлява извинителна грешка. Направените възражения в жалбата, че формално автомобилът е бил спрян от движение, предстояло е да бъде предаден за скрап, след което формално е следвало да се оформи спирането му от движение, не съставляват критерий за отпадане на задължението на жалбоподателя по чл.259, ал.1, т.1 от КЗ, като негов собственик. В този смисъл вмененото на Д. деяние е съставомерно и по субективен признак - извършено е виновно, при форма на вината – небрежност, доколкото като собственик на МПС е бил длъжен и е следвало да знае изискването за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, съответно да положи необходимата грижа и да съобрази поведението си с това законово изискване, но въпреки това е бездействал.

Не води до нарушаване правото на защита на наказаното лице и отразеното в обстоятелствената част на наказателното постановление качество „водач на МПС”. Относно това допълнение в санкционния акт, съдът отново намира, че също не е било заличено технически от бланката на преходно издадено НП, което често се случва при работа с компютър, и е пряко следствие от довнасянето на данните относно мястото на нарушението.

С разпоредбата на чл.315 от КЗ се санкционира липсата на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, както по отношение на собственика на МПС, който не е изпълнил задължението си по чл.259, ал.1 от КЗ, така и по отношение на ползвателите на МПС, макар и несобственици. От посочените разпоредби на чл.259, ал.1, т.1 и чл.315, ал.1, т.1 от КЗ се налага извод, че жалбоподателят е санкциониран в качеството му на собственик на МПС, което обстоятелство е словесно описано в обстоятелствените части на двата акта. При това положение, съдът намира, че правилно е приложен материалния закон. Техническата грешка не променя безспорно установените по делото факти, поради което не води до накърняване правото му на защита, до степен да не може да разбере каква е била волята на наказващият орган относно качеството, в което е санкциониран.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че административно–наказващият орган законосъобразно е ангажирал отговорността на жалбоподателя, а наложеното му административно наказание глоба в размер на 400 лева е правилно определено. Същото е съобразено по вид и размер с предвиденото в санкционната норма, а доколкото е индивидуализирано в минимално установения размер от 400 лева, съдът намира, че при определянето му наказващият орган е съобразил императивната разпоредба на чл.27 от ЗАНН, като е отчел превеса на смекчаващите вината и отговорността на Д. обстоятелства.

При това положение, обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Водим от горните мотиви, съдът:

Р Е Ш И:

ПОТВРЪЖДАВА на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №14-0241-000134/10.04.2014 г. на Началник Сектор „ПП” към ОД на МВР-Плевен, с което на Г.Д. ***, ЕГН **********, е наложено на основание чл.315, ал.1, т.1 от КЗ административно наказание глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл.259, ал.1, т.1 от КЗ, КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Плевен в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: