гр.
ЛЕВСКИ, 29.12.2014 г.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на десети
декември 2014 г. в състав:
Съдебни
заседатели:
при
участието на секретаря Р.П. и прокурора _, като разгледа докладваното
от съдия Димитрова а.н.д. №321 по описа за 2014 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд-Левски е постъпила жалба от И.Е. ***, ЕГН **********,
против наказателно постановление №КД-01-04-101/28.10.2014 г. на Директор
РЗИ-Плевен.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е
незаконосъобразно поради издаването му в съществено нарушение на процесуалните
правила.
Жалбаподателят счита, че неправилно му е вменено
нарушение по чл.2, ал.2 от Наредба №15/2006 г. на МЗ, изразяващо се в
„непредставяне на лична здравна книжка на контролен орган”. Счита, че изискването
за издаване и представяне на здравна книжка се отнася за лицата, работещи при
определен работодател, а не за самия работодател, какъвто се явява в качеството
си на представляващ ЕТ „Е.”.
Излага
съображения, че изискванията в цитираната наредба за издаване и представяне на
здравна книжка се отнасят за работещи обекти, докато описания такъв в
наказателното постановление не функционира, като предприятие, което произвежда
и/или търгува с храни. Твърди, че стопанисвания от него обект е осъществявал
подобна дейност до 26.06.2014 г., когато е прекратен трудовия договор на
последния работник от персонала, поради което към момента на проверката –
09.09.2014 г. се явява лице, представляващо наемателя на помещението, и като
такова не е нормативно задължено да има здравна книжка.
Излага съображения, че изискванията в цитираната наредба
за издаване и представяне на здравна книжка се отнасят за лицата, работещи в
обектите, изрично и изчерпателно изброени в чл.1, ал.1 от Наредба №15/2006 г.
на МЗ. В тази връзка сочи, че от 26.06.2014 г., процесният обект функционира
като „пункт за извършване на букмейкърска дейност”, т.е. като обект, различен
от изброените в наредбата. Счита, че и на това основание не е имал задължение
за издаване и представяне на здравна книжка на контролен орган.
Жалбата се поддържа в съдебно заседание лично от
жалбоподателя и процесуалния му представител – адв.Б.Б. ***, на посочените в
нея основания. Молят съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното
наказателно постановление, като незаконосъобразно.
Ответната
страна по жалбата взема писмено становище по наведените в нея доводи. Излагат се
съображения, че провереният обект представлява снек-бар, т.е. обект за търговия
с храни, включително напитки, каквито са били предлагани на предлагани на място
в момента на проверката. Представляващият обекта е работил лично, бил е
единственият работещ в него, поради което се твърди, че за него възниква
задължението по чл.2, ал.2 от специалната наредба – да съхранява в обекта
личните здравни книжки на работещите лица, включително и своята собствена, и да
представя същите за проверка при поискване от контролните органи.
Твърди
се, че обекта снек-бар се намирал в едната част на залата, с обособен барплот,
в която част имало инсталирани работещи хладилни витрини, заредени с
безалкохолно и бира, предназначени за продажба на клиенти. Позовават се на
оригиналния касов бон, видно от който е, че фискалния касов апарат е
регистриран за обект снек-бар.
Счита,
че е безспорно установено вмененото на жалбоподателя нарушение, а наложената
санкция е в минимален размер. Моли съда да постанови решение, с което да
потвърди издаденото наказателно постановление.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Съдът
намира, че жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се
явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на
09.09.2014 г., длъжностните лица към РЗИ–Плевен: инспекторите М.Ц. и П.Н.,
посетили обект в ***, стопанисван от ЕТ „Е.”, с управител жалбоподателя.
Контролните органи видели, че в обекта има хладилни витрини с безалкохолни
напитки и бира, поради което поискали на жалбоподателя лична здравна книжка, но
същият не представил такава. Инспекторите го накарали да пусне нулев касов бон,
на който пишело, че регистрацията на обекта от ОДБХ е снек-бар. За
констатираното нарушение, свидетелката М.Ц. съставила фиш за извършена проверка
и АУАН, които жалбоподателят отказал да подпише. Не се отзовал и на изпратена
покана в РЗИ-Плевен, поради което съставеният акт му бил връчен по-късно, чрез
кмета на Община-*.
Направените
констатациите при извършената проверка били отразени в съставения фиш на място
от контролните органи. Към нея е прикрепен нулев фискален бон.
Видно
от АУАН №КД-01-06-079/06.10.2014 г. е, че е съставен против И.Е. за това, че
при извършена инспекция на 09.09.2014 г. в снек-бар „Е.”, находящ се в ***,
стопанисван от ЕТ „Е.”, жалбоподателят, в качеството си на управител на обекта,
не представя лична здравна книжка в момента на проверката при поискване от
контролните органи.
Посочена
е като нарушена разпоредбата на чл.2, ал.2 от Наредба №15/2006 г. на МЗ. Актът
е връчен лично на жалбоподателя на 14.10.2014 г., срещу подпис, чрез кмета на
Община-*.
Въз
основа на така съставения акт, наказващият орган издал обжалваното наказателно
постановление, с което на основание чл.299, ал.1 от ЗЗ наложил на И.Е., с
месторабота снек-бар в ***, административно наказание глоба в размер на 100
лева, за извършено нарушение на чл.2, ал.2 от Наредба №15/2006 г. на МЗ.
Съдът
намира за основателни направените възражения от защитата, че изискванията в
цитираната наредба за издаване и представяне на здравна книжка се отнасят само
за лица, работещи в предприятие, което произвежда и/или търгува с храни и само
за функциониращи обекти. По делото са приети писмени доказателства, които водят
на извод, че описаният в наказателното постановление обект не функционира като
предприятие, което произвежда и/или търгува с храни по смисъла на наредбата, а
жалбоподателят не е работил към момента на проверката в такъв обект.
Вярно
е, че имотът, в който се помещава проверения обект е собственост на *, със
седалище и адрес на управление ***, като собственикът, по силата на сключен
договор за наем на недвижим имот на 21.03.2005 г., е предоставил за временно и
възмездно ползване на ЕТ „Е.”, със седалище и адрес на управление ***,
представляван от И.Е., собствения си недвижим имот, а именно: кафе-аператив,
находящ се в ***. Действието на договора е продължил за неопределено
време, след изтичане на тригодишния наемен срок, при условията на чл.16 от
допълнителните условия.
Жалбоподателят
не оспорва в обяснението си факта, че е ползвал наетия обект по предназначение,
именно: като кафе-аператив, но заявява, че е осъществявал такава дейност до
26.06.2014 г., когато е прекратен трудовия договор на последния работник от
персонала. Съдът кредитира дадените от Е. обяснения в този смисъл, предвид
обстоятелството, че те кореспондират на писмените доказателства по делото.
Видно
от два броя справки от НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от
КТ /на л.25 и л.23/ и един брой уведомление по чл.62, ал.5 от КТ /лист 24/ е,
че едноличният търговец, стопанисващ проверения обект, в качеството си на
работодател, е заверил на 26.06.2014 г. уведомление за прекратяване на трудово
правоотношение с В.К., назначена по трудов договор в обекта на длъжността
барман, сключен на 15.04.2014 г. Следователно, към момента на проверката –
09.09.2014 г., Е. се е явявал лице, представляващо наемателя на помещението, и
като такова не е бил нормативно задължен да има здравна книжка.
В
подкрепа на дадените обяснения от жалбоподателя, че считано от 26.06.2014 г.,
провереният обект функционира като „пункт за извършване на букмейкърска
дейност”, т.е. различен от изброените в наредбата, е представения договор за
възлагане и извършване на букмейкърска дейност между „Е.” ООД, със седалище и
адрес на управление *** и едноличния търговец, представляван от жалбоподателя,
по силата на който букмейкърската дейност следва да се извършва в одобрено
помещение – букмейкърски пункт, на адрес в ***, със Сигнатурен №*. Показанията на
свидетелката К.С. кореспондират на обясненията на жалбоподателя и цитирания
по-горе договор, относно обстоятелството, че от месец юни
По
искане на ответната страна по делото е изискано и прието като писмено
доказателство Удостоверение за регистрация на заведение за обществено хранене
№632/29.11.2011 г., издадено от ОДБХ за обект: кафе-аператив, находящ се в ***,
стопанисвано от ЕТ „Е.”. Удостоверението за регистрация е издадено на основание
чл.12 от Закона за храните, като действието му е безсрочно. Регистрацията,
съгласно чл.16, ал.2, т.1 и т.2 от Закона за храните се заличава при
прекратяване на дейността по искане на лицето, което извършва производство или
търговия с храни в обекта. Доколкото на жаблбоподателя не се търси отговорност
за неизпълнение на това задължение, липсата на заличена регистрация при наличие
на предпоставките за това, не касае настоящото производство.
Показанията
на свидетелките Ц. и Н. също пораждат съмнения относно действително
осъществяваната дейност в обекта, към момента на проверката. И двете твърдят,
че са заварили жалбоподателя зад бара, но в заведението не е имало клиенти, на
които да се сервират напитки. Извършване на нарушението свързват единствено с наличието
на хладилни витрини, заредени с безалкохолни напитки и бира, както и издадена
нулева касова бележка с данните на фирмата.
При
така дадените показания от свидетелките не става ясно какво точно нарушение са
констатирали - нарушение по чл.2, ал.2 или нарушение по чл.2, ал.3 от Наредба
№15/2006 г. на МЗ.
Първата
разпоредба /цитирана в АУАН и НП/ предвижда задължение личните здравни книжки да се
съхраняват в обекта, в който лицето работи, и да се
представят за проверка при поискване от контролните органи.
Втората
разпоредба вменява задължение за провеждане на предварителни и периодични
медицински прегледи и изследвания и редовност на здравните
книжки, както на работещите в обекта, така и на съответния работодател.
Сам
по себе си факта, че при извършената проверка жалбоподателят не е представил
лична здравна книжка, не води автоматично на извод, че медицински прегледи не
са били проведени, и още по-малко за естеството на същите – първоначални или
периодични. Установяването на този факт е пряко свързан със субекта на
нарушението, защото в санкционната разпоредба на чл.229 от Закона за здравето е
предвидена отговорност за извършено нарушение от физически лица, еднолични
търговци и юридически лица.
Касае
се за неправилно приложението на материалния закон, независимо от
обстоятелството, че провереният обект очевидно не попада в кръга на обектите по
чл.1, ал.1 от наредбата, а жалбоподателят очевидно не попада в кръга на
субектите, спрямо които наредбата въвежда задължителни правила за поведение, в
какъвто смисъл са изложените доводите от защитата.
Предвид
изложеното по-горе, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
следва да бъде отменено, като незаконосъобразно и неправилно.
Водим
от горните мотиви, съдът:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на основание чл.63 от ЗАНН наказателно
постановление № КД-01-04-101/28.10.2014 г. на Директор на РЗИ–Плевен, с което на
И.Е.
***, ЕГН **********, е наложено на основание чл.229, ал.1 от Закона за
здравето, административно наказание глоба в размер на 100 лева, за нарушение на
чл.2, ал.2 от Наредба №15/2006 г. на МЗ, КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Административен - Плевен в 14 – дневен
срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: