гр.
ЛЕВСКИ, 29.12.2014 г.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на седемнадесети
декември
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря Р.П. и прокурора _, като разгледа докладваното
от съдия Димитрова а.н.д. №339 по описа за 2014 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Б.Б. ***, ЕГН **********, против
наказателно постановление №14-0938-001517/17.06.2014 г. на Началник Сектор „ПП”
към ОД на МВР-Плевен.
Съдебното производство по а.н.д. №2670/2014 г. по описа
на Районен съд-Плевен е прекратено и делото, образувано по постъпилата жалба от
Б., е изпратено по подсъдност на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН на Районен
съд-Левски.
В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на
наложеното с наказателното постановление административно наказание глоба в
размер на 400 лева на основание чл.315, ал.1, т.1 от КЗ, без да се сочат
конкретни основания за това.
В проведеното съдебно заседание, жалбата се поддържа от
процесуалния представител на жалбоподателя – адв.А.А. ***. След приключване на
съдебното следствие, защитата се позовава на две основания за отмяна на
наказателното постановление, като незаконосъобразно.
На първо място излага доводи, че по делото няма
представени писмени доказателства, че към датата на извършената проверка,
жалбоподателят е нямал сключена застраховка „Гражданска отговорност”. В тази
връзка счита, че представената справка е негодно доказателствено средство, тъй
като няма издател и подпис. По повод приложената полица за сключена застраховка
„Гражданска отговорност” счита, че влиза в сила на дата 06.06.2014 г., т.е.
деня, следващ проверката, но няма данни за 04.06.2014 г.
На второ място счита, че не се установява от показанията
на свидетелите какъв е автомобилът – товарен или лекотоварен. Отчита като
противоречие отразеното в наказателното постановление, че жалбоподателят е
санкциониран като водач на лек автомобил, и посоченото по-надолу в диспозитива,
че същият управлява товарен автомобил. Сочи, че не става ясно какво точно МПС е
управлявал водача, и тази неяснота не е отстранена от показанията на
свидетелите, тъй като същите не сочат марката и регистрационен номер на
автомобила.
Ответната
страна по жалбата не се представлява в съдебно заседание. В писмото, с което е
изпратена преписката по случая, наказващият орган взема становище да бъде
потвърдено издаденото наказателно постановление.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Съдът
счита, че жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се
явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Административно
– наказателното производство против Б.Б. е започнало със съставяне на акт за
установяване на административно нарушение №1517/04.06.2014 г. за това, че на
същата дата, в 15:10 часа, в с.Малчика, ул.”Хан Аспарух”, срещу №2, посока
с.Българене, управлява товарен автомобил „Мерцедес *”, с рег.№ *, собственост
на „П.” ООД, Булстат: *, със седалище и адрес на управление ***, без сключена
задължителна застраховка на автомобилистите „Гражданска отговорност” към датата
и часът на проверката. Отразено е, че автомобилът се спира от движение.
Посочена
е като нарушена разпоредбата на чл.315, ал.1, т.1 от КЗ. Актът е връчен лично
на жалбоподателя, срещу подпис и без възражения по направените в него
констатации.
Въз основа на така съставения акт, наказващият орган е
издал обжалваното наказателно
постановление, с което на основание чл.315, ал.1, т.1 от КЗ е наложил на Б., в
качеството му на водач на МПС, административно наказание глоба в размер на 400
лева, за нарушение на същия текст от КЗ.
Съдът намира, че при съставяне на акта и издаване на
наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Правилно е приложен и материалния закон.
За съставомерността на нарушението по чл.315, ал.1 от КЗ
е необходимо да е установено лице, което не е изпълнило задължението си да
сключи задължителна застраховка по чл.249, т.1 или т.2 от КЗ /застраховка
„Гражданска отговорност”/ или да управлява МПС, във връзка с чието притежаване
и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Разпоредбата на чл.315, ал.1 от КЗ съдържа едновременно
състав на административно нарушение и санкция. Отговорността по този текст се
носи както от собствениците на МПС без задължителна застраховка, независимо
дали управляват автомобила, така и от лицата, които управляват автомобил, който
не е тяхна собственост.
Не се спори по делото, че процесният
автомобил е собственост на „П.” ООД, с Булстат: *, със седалище
и адрес на управление ***, че е регистриран на територията на РБългария и към
датата на проверката не е бил спрян от движение.
Не се спори по
делото, че в момента на извършената проверка, автомобилът е управляван от
физическо лице, различно от неговия собственик, а именно – от жалбоподателя.
Правилно изложената в санкционния акт фактическа обстановка се установява от
показанията на разпитаните по делото трима свидетели, а именно, че на Б. е
съставен акт за това, че на посочените дата и час, в качеството си на водач на
МПС, управлява процесния автомобил, без да има сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”.
Показанията
на свидетелите, относно направените констатации в акта, се подкрепят от
приложените към преписката писмени доказателства.
Видно от
Застрахователна полица №* е, че за товарен автомобил с марка „Мерцедес *”,
рег.№ *, собственост „П.” ООД, има сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, но с начална дата на действие два
дни след проверката- 06.06.2014 г., и с крайна дата на покритие - 05.06.2015 г.
Видно от разпечатка
на хартиен носител на извършена онлайн проверка за сключена застраховка
„Гражданска отговорност” е, че към дата 04.06.2014 г. за процесното МПС няма
активна задължителна застраховка.
Съдът
не споделя направеното възражение от защитата, че няма представени
доказателства, от които да се установява, че към датата на проверката,
жалбоподателят е нямал сключена застраховка „Гражданска отговорност”. Горното е
отрицателен факт и не подлежи на доказване. На доказване подлежат само
положителните факти, което означава, че доказателствената тежест в случая се
носи от жалбоподателя. Б. не е представил каквито и да е доказателства, че към
датата на извършената му проверка е имал сключен и действащ договор за
задължителна застраховка, т.е. не е представил доказателства, че е извършил
разписаното от закона действие.
Неоснователни
са доводите на защитата, че от показанията на разпитаните свидетели не се
установява какъв точно е автомобила – товарен или лекотоварен. Тези
обстоятелства са без значение за съставомерността на вмененото на Б. нарушение.
Вписаните данни в акта и в наказателното постановление, а именно: марка, модел
и регистрационен номер са напълно достатъчни за индивидуализиране на МПС, обект
на застраховане. Тези данни от своя страна съответстват изцяло на вписаните
данни на автомобила в представените писмени доказателства, поради което съдът
намира, че няма никакво съмнение за кое точно МПС, Б. не е изпълнил
задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, в
качеството си на негов водач.
Вмененото
деяние на Б. е съставомерно и по субективен признак. Извършено е виновно, при
форма на вината – небрежност, доколкото като водач на МПС-чужда собственост, е
бил длъжен и е следвало да знае изискването за сключване на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, съответно да положи необходимата грижа да
съобрази поведението си с това законово изискване, но въпреки това е
бездействал.
При
това положение съдът намира, че административно–наказващият орган законосъобразно
е ангажирал отговорността му, а наложеното му административно наказание глоба в
размер на 400 лева е правилно определено. Същото е съобразено по вид и размер с
предвиденото в санкционната норма, а доколкото е индивидуализирано в минимално
установения размер от 400 лева съдът намира, че при определянето му наказващия
орган е съобразил императивната разпоредба на чл.27 от ЗАНН, като е отчел превеса
на смекчаващите вината и отговорността на Б. обстоятелства.
Предвид
всичко изложено по–горе съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Водим от горните мотиви, съдът:
Р Е Ш И:
ПОТВРЪЖДАВА на основание чл.63 от ЗАНН наказателно
постановление №14-0938-001517/17.06.2014 г. на Началник Сектор „ПП” към ОД на
МВР–Плевен, с което на Б.Б. ***, ЕГН **********, е наложено
на основание чл.315, ал.1, т.1 от КЗ административно наказание глоба в размер
на 400 лева, за нарушение на чл.315, ал.1, т.1 от КЗ, КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд - Плевен в 14 – дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: