гр.
ЛЕВСКИ, _27.02.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на _двадесет
и девети януари_
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря _В.Д. и прокурора _, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.дело
№ 351 по описа за 2014 год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила
жалба от „К.” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано
от управителя К.И., с ЕГН **********, против наказателно постановление №15-1503090/22.10.2014г.
на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – Плевен, с което му е наложена
имуществена санкция в размер на 300 лв., за нарушение на чл. 52 от ЗБУТ и чл. 2
от Наредба за задължителното застраховане ДВ 15/2006г. Твърди, че не оспорва
нарушението, а моли за определяне размера на санкцията в рамките на законовия
минимум.
Съображенията на жалбоподателя са, че
управляваното от него дружество внася всички застраховки, които ангажираната от
него служба за трудова медицина е посочила и за които има информация. За застраховка
на служител като * според жалбоподателя
е възникнал пропуск, защото дейността е съвместна със „С.” АД. Сочи, че до
момента нямат нарушение то този характер и моли съда да вземе предвид, че
същото се явява като първо за фирмата и от него не са произтекли вредни
последици, като дружеството е отстранило веднага установеното нарушение, като е
сключило договор за задължителна
застраховка „трудова злополука” за лицето. Счита, че минималното по вид и
размер наказание е необходимо и достатъчно да изпълни целите на закона.
Моли съда да измени наказателното постановление, като намали
размера на наложеното наказание до законовия минимум.
В с.з. жалбоподателят поддържа жалбата.
За ответника по жалбата се явява ЮК И., която моли съда да
остави без уважение подадената жалба като неоснователна. Счита, че от
представените по делото писмени и гласни доказателства по безспорен начин е
установено нарушението.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 от ЗАНН, и като такава се
явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, съдът счита, че следва да бъде намален
размерът на имуществената санкция.
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на акт за установяване на административно нарушение от 05.09.2014г.
против жалбоподателя за това, че при извършена проверка на 26.08.2014г. в обект
„офис за * услуги” в гр. Белене и при извършено документална проверка на
05.09.2014г. е констатирано, че „К.” ООД *** в качеството си на работодател,
представлявано от К.И. – управител, е нарушил разпоредбите на трудовото
законодателство, като не е застраховал за своя сметка за риска „трудова
злополука” лицето Н.И. на длъжност „*”. Посочена е като нарушена разпоредбата
на чл. 52 от ЗЗБУТ и чл.2 от Наредба за задължителното застраховане.
На основание така съставения акт е издадено обжалваното
наказателно постановление.
За нарушението на основание чл. 416, ал.5 от КТ във вр. с чл.
415в от КТ административнонаказващият орган е наложил на „К.” ООД имуществена
санкция в размер на 300 лв.
От показанията на разпитания свидетел – служител в Инспекция
по труда – Плевен се установява, че е извършена проверка в обекта. При документалната
проверка е констатирано, че на лицето – * не е направена задължителна
застраховка „трудова злополука” и че за констатираното нарушение е съставен
АУАН.
След проверката е представена задължителната застраховка.
Показанията на свидетелката са логични, последователни,
непротиворечиви, дадени въз основа на личните възприятия относно фактите.
Показанията са дадени добросъвестно и съответстват на писмените доказателства,
приложени към делото. На основание изложеното съдът кредитира показанията като
достоверни.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение, за което му
е съставен АУАН – че е нарушил разпоредбите на трудовото законодателство, като
не е застраховал за своя сметка за риска „трудова злополука” *.
Според съда при съставяне на АУАН и НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да засягат правото на защита на
жалбоподателя. НП е издадено от компетентно лице. И АУАН и НП съдържат всички
необходими реквизити, поради което наказателното постановление не съдържа
пороци, които да водят до неговата незаконосъобразност.
Относно размера на наложеното административно наказание съдът
счита, че в обжалваното наказателно постановление няма изложени никакви мотиви
относно определяне размера на наказанието.
Съдът съобрази, че в случая не е застраховано едно лице за
риска „трудова злополука” и нарушението е извършено за първи път, поради което счита,
че следва размерът на така наложената имуществена санкция да бъде намален до
предвидения минимален размер от 100 лв.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
На основание чл.63 от ЗАНН
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №15-1503090/22.10.2014г.
на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – Плевен, с което на ЕТ „К.” ООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***, представляван от К.И.,
с ЕГН **********, е наложена на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.41в от КТ
имуществена санкция в размер на 300 лева, за нарушение на чл. 52 от ЗБУТ и чл.
2 от НЗЗ, като НАМАЛЯВА размера на
имуществената санкция от триста лв. на СТО лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ: