Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. ЛЕВСКИ, 23.02.2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на двадесет и осми януари 2015 г. в състав:

 

                           Председател: МАРГАРИТА ДИМИТРОВА

                      Съдебни заседатели:

                              

при участието на секретаря Р.П. и прокурора ­­_, като  разгледа докладваното от съдия Димитрова а.н.д. №378 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

            В Районен съд - Левски е изпратена по подсъдност постъпила жалба от Д.Д. ***, ЕГН **********, против наказателно постановление №14-0938-001908/20.06.2014 г. на Началник Сектор ПП към ОД на МВР – Плевен.

            В жалбата се твърди, че наказателното постановление е издадено при съществени процесуални нарушения. Като такова отчита, че собственик на управлявания автомобил е ЕТ „Д.”, но едноличният търговец не е юридическо лице, така както е посочено в наказателното постановление. Твърди се, че административно наказващият орган му е наложил глоба в размер на 2000 лева на основание чл.315, ал.1, т.2 от КЗ, като тази разпоредба е предвидена единствено за нарушения на юридически лица и предвижда налагане на имуществена санкция, а не глоба. В този смисъл излага доводи, че наказанието, което му е наложено е в нарушение на закона, тъй като му е наложено за нарушение, предвидено само за юридически лица, което не би могъл да осъществи, поради липса на такова качество.

            Като съществено процесуално нарушение отчита и факта, че АУАН е съставен против едноличния търговец, но административно-наказващият орган е посочил, че е съставен против Д.Д., приемайки, че собственик на товарния автомобил е физическо лице.

            Жалбата се поддържа в съдебно заседание на посочените в нея основания от процесуалния представител на жалбоподателя – адв.С.М. ***. Моли съда да постанови решение, с което да отмени издаденото наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.  

            Ответната страна по жалбата не се представлява в съдебно заседание  и не взема допълнително становище. В писмото, с което е изпратена административно–наказателната преписка в РС-Плевен, моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди наложеното наказание.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

            Разгледана по същество, жалбата е основателна.

            От показанията на разпитаните по делото свидетели П. и Л. се установява, че на посочените в акта дата, час и място, извършвали проверка на водача на процесния товарен автомобил. Чрез служебна проверка установили, че собственик на МПС-то е ЕТ „Д.”, представляван от Д.Д., както и че автомобилът се управлява от работник на търговеца. В хода на извършената проверка констатирали още, че по отношение на процесния автомобил, собственикът не е изпълнил задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, поради което посетили обекта в ***, стопанисван от търговеца. Тъй като законният му представител се намирал извън населеното място, свидетелите П. и Л. му съставили АУАН на същия ден, няколко часа след констатиране на нарушението и явяването на собственика.

            Свидетелят П. съставил акт за установяване на административно нарушение №1908 от 11.06.2014 г., против ЕТ „Д.”, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, за това, че на 11.06.2014 г., около 15:00 часа, в с.Обнова, като собственик на товарен автомобил „Мерцедес *” с рег.№ *, не е сключил валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност”. Посочена е като нарушена разпоредбата на чл.259, ал.1 от КЗ. Актът е връчен на управителя на едноличния търговец - Д.Д. срещу подпис, на датата на съставянето му – 11.06.2014 г. Последният вписал като възражение, че отразената в акта констатация не отговаря на истината.   

            Въз основа на така съставения акт, наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.315, ал.1, т.2, във вр. с чл.249, т.1 от КЗ, наложил на Д.Д. административно наказание глоба в размер на 2000 лева за това, че на посочените в акта дата, час и място, като собственик на товарен автомобил „Мерцедес *” с рег.№ *, собственост на фирма ЕТ „Д.”, ЕИК: *********, няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите към момента на проверката.

            Съдът намира, че в хода на образуваното административно–наказателното производство против жалбоподателя са допуснати съществени процесуални нарушения, съставляващи самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление. В този смисъл се явяват основателни направените възражения в жалбата и от процесуалния представител на жалбоподателя.

Видно от приложения по делото акт за установяване на административно нарушение №1908 от 11.06.2014 г. е, че такъв е съставен против ЕТ „Д.”, като е връчен на жалбоподателя, в качеството му на законен представител на търговеца.

Задължение за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” имат собствениците или ползвателите на МПС, което е регистрирано на територията на РБългария и не е спряно от движение. Съдът констатира, че актът правилно е съставен против едноличния търговец, в качеството му собственик на процесния автомобил, след като правилно е било констатирано, че по отношение на този автомобил, собственикът не е изпълнил вмененото му задължение с разпоредбата на чл.259, ал.1 от КЗ. А че по отношение на описания в акта товарен автомобил, задълженото лице не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите към момента на проверката, се установява по безспорен начин от приетата по делото като писмено доказателство онлайн справка от Гаранционен фонд. Видно от същата е, че към датата и часа /11.06.2014 г., около 15:00 часа/, на извършената проверка от контролните органи, по отношение на процесния товарен автомобил не е имало сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Такава е сключена на същата дата – 11.06.2014 г., но в по-късен час – в 16:33 часа, т.е., след извършване на проверката.

При правилно установен субект на нарушението със съставения акт, наказателното постановление е издадено не против едноличния търговец – собственик на МПС-то, а против физическото лице - Д.Д. – законен представител на търговеца, като му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева.

Санкционната разпоредба на чл.315, ал.1, т.2 от КЗ предвижда налагане на имуществена санкция от 2000 до 5000 лева на юридически лица за неизпълнение на задължението им по чл.249, т.1 от КЗ. В същото време, нарушителят е посочен като физическо лице, индивидуализирано с единен граждански номер. Липсва в диспозитивната част на наказателното постановление отразяване на фирмата/съответно ЕИК на търговеца, посочен в обстоятелствената част, като собственик на МПС-то. Следователно, субектът на нарушението неправилно е индивидуализиран като физическо лице. В същото време, с наказателното постановление му е наложено наказание глоба, но в размер отговарящ на имуществената санкция по т.2, каквато се налага на субекти, носещи обективна, безвиновна отговорност, а именно: юридически лица и еднолични търговци, а не в размера, фиксиран в т.1 – от 400 до 600 лева, който се налага на физически лица.

 В конкретния случай е наложено непредвидено в закона наказание на физическо лице, при положение, че субект на нарушението е търговец. Това е довело до противоречие във фактическите основания, залегнали в съставения акт и правилната им правна квалификация, а последното несъмнено е накърнило и правото на защита на наказаното лице, което е поставено в обективна невъзможност да разбере какво точно нарушение е извършило, и в какво си качество.

 Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.  

            Водим от горните мотиви, съдът

                                              

                          Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №14-0938-001908/20.06.2014 г. на Началник Сектор „ПП” към ОД на МВР – Плевен, с което на Д.Д. ***, ЕГН **********, е наложено на основание чл.315, ал.1, т.2, във вр. с чл.249, т.1 от КЗ административно наказание глоба в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.259, ал.1, т.1 от КЗ,  КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Плевен в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: