Мотиви към присъда №38/03.12.2014 г., постановена по н.о.х.д. №238 по описа за 2014 г. на Районен съд – Левски;

Срещу подсъдимия Д.К. и Е.П.,***, е повдигнато и предявено обвинение за това, че:

На 16.02.2013 г. в гр.Белене, обл.Плевен, от частен дом, находящ се на ***, в съучастие като извършители, отнели чужди движими вещи–сумата от 700 лева и сумата от 450 евро, от владението на собственика им Ц.П. от ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят.

Престъпление по чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.

Представителят на Районна прокуратура - Левски, след приключване на съдебното следствие, поддържа повдигнатото обвинение срещу двамата подсъдими. Счита, че обвинението се доказва по безспорен и несъмнен начин от всички събрани на досъдебното производство доказателства.

По същество излага доводи, че К. и П. са се разбрали предварително за извършване на кражбата. Според обвинението, това разбиране е станало още в заведението в гр.Белене, където се виждат със завърналия се от работа в * пострадал, който носел в себе си парична сума. Това обстоятелство мотивирало двамата подсъдими да му отидат на гости по-късно същия ден, за да я откраднат.

Счита, че събраните по делото доказателства оборват оправдаващите обяснения на подсъдимия К., относно произхода на намерената в него парична сума в български банкноти и евро, а именно, че не са от предоставен на майка му потребителски кредит, че не е уедрявал изтеглени от този заем банкноти в български лева в гр.Плевен, както и че намерената в него сума от 200 евро не му е предоставена на заем от пострадалия Ц.П.. Относно вината на другия подсъдим – Е.П., представителят на прокуратурата излага доводи, че той е единственият възможен човек, който е могъл да се възползва от отсъствието на пострадалия в стаята, за да вземе парите от портфейла му. Твърди, че тъй като в единия подсъдим е открита част от инкриминираната сумата в евро /200 евро/, то следва да се направи извод, че след излизането им от дома на П., двамата подсъдими са си разделили банкнотите в евро. В подкрепа на обвинението отчита и факта, че няколко дни след деянието, подсъдимият К. е съобщил на пострадалия П. къде да намери портфейла си.

Моли съда да признае подсъдимите К. и П. за виновни в това, че на инкриминираните дата и място, в съучастие като съизвършители, са откраднали сумата от 700 лева и 450 евро, собственост на пострадалия П..

Моли за осъдителна присъда. Пледира на подсъдимите К. и П. да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца на всеки един от тях. Алтернативно пледира, ако съдът намери, че са налице смекчаващи вината и отговорността им обстоятелства, да им наложи наказание пробация с двете задължителни пробационни мерки за максимален срок от три години.

Подсъдимият Д.К., след приключване на съдебното следствие, моли съда да го признае за невинен, тъй като не е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

По отношение на подсъдимия Е.П., производството по делото е приключило в негово отсъствие, при условията на чл.269, ал.4, б.”а” от НК.

Защитата на подсъдимите К. и П. – адв.М.С. ***, след приключване на съдебното следствие, излага доводи, че и при второто разглеждане на делото не са събрани нови или различни доказателства, от които да се доказва по безспорен и несъмнен начин повдигнатото обвинение. Моли съда да отчете обстоятелството, че няма дори и косвени доказателства за съпричастност към извършената кражба, и то не само срещу подсъдимия П., но и срещу подсъдимия К.. В този смисъл твърди, че събраните по делото само косвени доказателства не водят до единствения възможен извод за виновоност на двамата подсъдими.

На първо място счита, че не е доказано от обвинението нито каква парична сума е притежавал пострадалия П., нито дали въобще е притежавал такава към датата на деянието. В този смисъл излага доводи, че ако пострадалият е притежавал инкриминираната сума, предвид употребата на твърд алкохол рано сутринта, е възможно да ги е загубил или да са били откраднати от друг човек, преди да се завърне в дома си.

Защитата предоставя на съда да прецени допустимостта на показанията на разпитаните свидетели - полицейските служители, извършили задържане на двамата подсъдими по повод изпъление на службата си, но моли, ако съдът счете че са допустими, да не кредитира показанията им, поради наличие на съществени противоречия в тях. Позовава се конкретно на противоречия в показанията на свидетеля А.В., дадени на досъдебно производство с тези, дадени при новото разглеждане на делото и с останалите доказателства, касаещи направените извънсъдебни признания от подсъдимия К., че последният е взел сумата от 700 лева, а подсъдимият П. – сумата от 450 евро. Сочи, че в подсъдимия П. не са намерени пари при извършения му личен обиск, а към момента на задържането му, същият не се бил прибрал в дома си. Счита, че според протоколите за личен обиск и за доброволно предаване, паричните суми в български лева и сумата от 200 евро са се намирали в подсъдимия К., като сумата в евро е доброволно предадена от него, без това да е било наложително. Позовава се и на противоречия между показанията на свидетеля А.В. и свидетелката Н.Г., относно обстоятелството с какви пари е разполагал подсъдимия К., откъде ги е взел и как е платил на сервитьорката Г. за закупеното кафе.

Моли съда да отчете и факта, че върху портмонето на пострадалия П., приобщено като веществено доказателство по делото, не са открити дактилоскопни следи на нито един от двамата подсъдими, а в случай, че някой от тях го е пипал, то е следвало да бъдат налични такива.

Моли съда да кредитира с доверие дадените обяснения от подсъдимия К., относно произхода на намерената в него парична сума в български лева - от банков кредит, предоставен на неговата майка, и в евро – дадени му назаем от пострадалия на инкриминираната дата /в пледоарията на защитата при първото разглеждане на делото от друг състав на съда/.

Моли съда на посочените основания да признание двамата подсъдими за невинни по повдигнатото им обвинение и да ги оправдае.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна.

Подсъдимият Д.К. ***, ЕГН **********.

Подсъдимият Е.П. ***, ЕГН **********.

Пострадалият Ц.П. работел в *. През месец ноември 2012 г. се върнал в България със сумата от 1500 евро – половината от уговорената сума, която следвало да му плати работодателя. От тези пари погасил заем в размер на 800 лева в *. След няколко дни отново се върнал в *, надявайки се да му бъдат изплатени останалите 1500 евро за свършената работа. Тъй като парите не му били изплатени, П. се върнал отново в България на инкриминираната дата – 16.02.2013 г. Преди да се прибере в квартирата си, находяща се в *, на ***, пострадалият се отбил до заведението на „С.”. Купил си хляб, хранителни продукти и една малка ракия, след което седнал на една от масите, за да изпие ракията си. П. пазарувал с налични дребни български банкноти /с номинал, различен от 50 лева/, като освен тях в портмоне, което държал във вътрешния джоб на якето си, последното закупено преди около една година от подсъдимия К., разполагал с 14 български банкноти с номинал от 50 лева – в общ размер на 700 лева, и с 8 броя банкноти с номинал от 50 евро - в общ размер на 400 евро.

В заведението пристигнал подсъдимия К., който седнал на масата на П., а последният го почерпил. В проведения разговор, пострадалият споделил, че мобилния му телефон е повреден, по който повод К. се обадил на Е.П. и го извикал да дойде в заведението. П. пристигнал, поправил телефона на П., след което си тръгнал, тъй като трябвало да помага на свой приятел. На масата останали П. и К., но след известно време си тръгнал и пострадалия.

По-късно, подсъдимият П. се върнал отново в заведението, където заварил подсъдимия К.. Последният му казал, че П. ги бил поканил на гости и му предложил да отидат заедно. За почерпка К. купил една туба с бира и щафета салам.

Прибирайки се в квартирата си от заведението на „С.”, пострадалият П. легнал да спи. Около обяд двамата подсъдими пристигнали в дома му. Събудили го и предложили да се почерпят заедно с носените продукти. П. се съгласил и ги пуснал в жилищетото си, поставил диск в музикалната уредба и напуснал стаята, за да измие чаши в помещението на първия етаж. С него излязъл подсъдимия К., който поискал да ползва таолетната, находяща се в дворното място на имота. В стаята на втория етаж останал подсъдимия П.. Пострадалият измил чашите и заедно с К. се качили при него. Усъмнямнявайки се в добрите намерения на неканените гости, с които се познавал, но не били близки приятели, П. решил да провери дали парите, с които разполагал, все още се намират на мястото си - в портфейла, прибран лично от него във вътрешния джоб на якето му, а последното поставено на дивана в стаята. Установил, че портфейлът му липсва, за което уведомил веднага подсъдимите. К. предложил на П. да ги претърси, а П. го посъветвал да се обади в полицията. Двамата подсъдими си тръгнали обидени от факта, че П. ги обвинява в кражба на пари, негова собственост.

Веднага след тръгването на двамата подсъдими, постадалият П. подал жалба в РУП-Белене. На полицейския служител А.В. била възложена работа по провеждане на беседа и изчистване на алиби с подсъдимия К., относно твърденията в депозираната жалба. За целта К. бил доведен от дома му в местното полицейско управление. На В. направило впечатление, че К. е в нетрезво състояние и се държи неадекватно – уклончиво отговарял на зададените въпроси и многократно се навеждал към обувките си, извършвайки някакви действия, които поради бюрото между тях, не успял да види. К. заявил, че има много пари в себе си от изтеглен заем, като отворил и портфейла си. Свидетелят В. забелязал, че действително в него имало банкноти от 50 лева, както и сгънато тесте в една от преградите на портфейла от други банкноти, които оприличил на валута, поради розово-оранжевия им цвят. Докато разказвал на В. за гостуването в дома на П., подсъдимият К. обвинил подсъдим П. в извършване на кражбата, заявявайки „Е. подкоси Ц.”. Впоследствие уточнил, че двамата са си разделили парите пред къщата на П., като Е.П. е взел еврото, а той лично – българските банкноти, след което се разделили. По време на беседата К. помолил В. да го пусне да си купи кафе от близкото заведение, находящо се в сграда на около 50-100 метра от полицейското управление, собственост на * на К. – Т., отдадена под наем. В. му заявил, че на този етап не е ограничен и го придружил до дежурната част. Подсъдимият тръгнал към заведението, а свидетелят В. го последвал. Влизайки вътре, В. видял, че К. платил купеното кафе с банкнота от 50 лева, като прибрал дребните пари от върнатото му ресто от сервитьорката в заведението – свидетелката Н.Г..

В 15:00 часа на 16.02.2013 г., подсъдимите К. и В. били задържани от полицейски служители на основание чл.63, ал.1, т.1 от ЗМВР.

На същата дата, в 16:40 часа, полицейският служител М.И., в присъствието на свидетеля - П.П., също полицейски служител в РУП-Белене, извършил на основание чл.68, ал.1 от ЗМВР личен обиск на подсъдимия К.. В съставения протокол за извършеното действие в хода на предварителната проверка по случая, описал намерените при обиска на задържаното лице вещи - общо 11 броя български банкноти с номинал от 50 лева, една банкнота от 10 лева, една банкнота от 5 лева, една банкнота от 2 лева, черен кожен портфейл, дебитна карта, както и други дребни вещи. Като веществени доказателства по делото били оставени на съхрание при домакин на РУП-Белене иззетите при обиска български банкноти в общ размер на 617 лева, а останалите вещи били върнати на подсъдимия К. срещу разписка.

Около 20:00 часа на 16.02.2013 г., полицейският служител К.А. бил повикан извънредно да поеме смяната по охрана на задържани лица. След застъпването му на смяна, подсъдимият Д. К. помолил А. да го заведе до тоалетна, като последния го съпроводил до там. Връщайки се към арестанското помещение, К. се навел и показал на охраняващия го полицай поставена в чорапа му парична сума в евро.

Мл.ПИ П.П. съставил на същата дата протокол за доброволно предаване. В него отразил, че е приел в РУП-Белене гражданина Д.К., който му предал доброволно 4 банкноти с номинал от 50 евро, за които последният саморъчно пояснил, че е взел от майка си, от изтеглен от нея заем. Паричната сума била предадена на съхрание на домакин при РУП-Белене, като веществено доказателство по делото.

На 16.02.2014 г., в 17:40 часа, полицейският служител П.П., в присъствието на свидетеля – И.П., също полицейски служител в РУП-Белене, извършил на основание чл.68, ал.1 от ЗМВР личен обиск на подсъдимия Е.П.. В съставения протокол за извършеното действие в хода на предварителната проверка по случая, описал намерените при обиска на задържаното лице вещи, измежду които ключове, мобилен телефон, лични документи – лична карта, свидетелство за управление на МПС и контролен талон, дебитна карта, както и два броя банкноти с номинал от 20 лева. По повод на така намерените вещи, П. саморъчно пояснил в съставения протокол, че са лично негови. След изтичане на 24-часовото задържане и освобождаването на П., всички описани вещи му били върнати срещу разписка.

На следващия ден – 17.02.2013 г., подсъдимите К. и П. били освободени от ареста, съответно в 14:45 часа – първия от тях, и в 14:15 часа - втория.

На 19.02.2013 г., пострадалият и подсъдимия К. се срещнали в гр.Белене. Последният му съобщил мястото, където се намира портфейла му – на старо канапе в коридора на жилището му. Същевременно го помолил да му върне черните ръкавици, които бил забравил в дома му. И при тази среща пострадалия почерпил К.. Подсъдимият също му предложил да го почерпи, но П. отказал и се прибрал. Проверил на указаното място и под купчина друхи, поставени върху старо канапе в коридора на квартирата си, намерил портфейла който, преди посещението на К. и П., съхранявал във вътрешния джоб на якето му. Обадил се в полицията и в дома му пристигнал полицейски екип. На място бил съставен протокол за доброволно предаване на подробно описан един брой портфейл, без налични пари в него, към който бил изготвен фотоалбум относно местоположението му в дома на пострадалия. П. написал в изготвения протокол саморъчно пояснение, че това е портмонето, в което са били парите му, както и че Д. му е казал къде се намира и къде да го търси.

Била изготвена съдебно-дактилоскопна експертиза по повод на доброволно предадения от П. портфейл, която дала заключение, че по представения за изследване обект няма наличие на дактилоскопни следи.

По случая било образувано досъдебно производство, което приключило с внасяне на обвинителен акт срещу подсъдимите К. и П. за престъпление кражба по основния състав на чл.194, ал.1 от НК, извършена в съучастие от двамата, като съизвършители.

Съдът намира, че от изложената фактическа обстановка, подкрепена, макар и само от косвени доказателства, се установява по безспорен и несъмнен начин участието в извършване на престъпното деяние единствено на подсъдимия К..

Съдът кредира изцяло с доверие дадените показания от пострадалия П.. Относно точния размер на отнената му парична сума в български лева и в евро, показанията на П., дадени и при трите му разпита - на досъдебното производство, пред друг състав на съда, приобщени чрез прочитането им, както и тези, дадените при новото разглеждане на делото, са последователни, непротиворечиви и логични. По време на трите разпита П. е категоричен, че е разполагал със сума от 700 лева и 400 евро. Показанията му при трите разпита са последователни и относно общия размер на изработената валута в *, действително платените му от работодателя пари, както и относно похарчените средства до завръщането му в България на 16.02.2013 г. Минималните отклонения в показанията на пострадалия, касаещи наличието и на дребни банкноти у него, очевидно станали причина обвинението да приеме като размер на отнетата сума 450, а не 400 евро, съдът отчита единствено като невъзможност на П. да си спомни с колко точно парични средства е разполагал, след закупуването на билета си за връщане в България, и след пазаруване в страната. Съдът отчита и обстоятелството, че П. не е имал причина да брои точно парите си, нито да ги показва на някой, с цел да си осигури доказателства за в бъдеще, че действително е разполагал с парична сума.

Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия К., че пострадалият ги е поканил на гости с подсъдимия П.. Самият пострадал напълно логично и добросъвестно заявява, че след прибирането си от заведението на „С.” е легнал да спи, а двамата подсъдими са го събудили и изненадали. Че това е измислица на К. явства от факта, че същия мотив е изложил и пред подсъдимия П., който го е придружил именно със съзнанието, че са поканени от П.. По делото няма данни други хора да били с пострадалия на масата в заведението на „С.” или да са посетили същия ден квартирата му.

Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия К. и относно произхода на намерените в него при извършения му личен обиск пари на обща стойност 617 лева. Действително, още в хода на досъдебното производство, въз основа на разрешено от съда разкриване на банкова тайна, са изискани и представени от Банка * документи, удостоверяващи издаването на кредитна карта с револвиращ кредит в размер на 1000 лева в полза на майката на подсъдимия - Г.Г.. От представеното извлечение от сметката, открита за целите на издадената кредитна карта е видно, че на 04.02.2013 г. са извършени тегления от АТМ, както следва: 100 лева, 190 лева, 300 лева и 400 лева, с което кредитиния лимит по сметката на Г. е изцяло изчерпан. Но отпуснатия кредит от 1000 лева на майката на К., десетина дни преди инкриминираната дата, е факт, с който този подсъдим използва впоследствие да оправдава своето престъпно поведение. Съдът приема горния извод, защото няма логично обяснение обстоятелството, че намерените в подсъдимия К. при извършения му личен обиск и приложените като веществени доказателства по делото български банкноти, са в коптюри по 50, с какъвто номинал са били и българските банкноти на пострадалия в размер на 700 лева. В тази връзка, съдът не дава вяра на обясненията на К., че е обменил банкноти с номинал от 10 и 20 лева, изтеглени от кредита на майка му, с банкноти с номинал от 50 лева. Освен, че случайността да прави подобно нещо преди инкриминираната дата е парадоксална, съдът намира, че не е логична и посочената причина от К., а именно, защото портмонето му е малко и не може да ги събере. Не е имало пречка да ги обмени в коптюри по 100 лева, например.

Дори и стойността на намерената парична сума в К. е близка по размер на противозаконно отнетата от П. на инкриминираната дата. По-малкият размер на намерената при личния обиск сума в подсъдимия К., съдът намира, че се дължи на опитите му, очевидно успешни, да се освободи или да скрие у себе си предмета на престъплението в полицейското управление, непосредствено преди да бъде задържан и обискиран, та дори и след това. Показателни в това отношение са показанията на свидетеля В., относно непосредствените му възприятия от поведението на К. по време на проведената беседа – изваждане на портфейла си, навеждане към обувките си, молбата му да си купи кафе от близкото заведение, както и опитът му да остави предмета на престъплението на сервитьорката в заведението – свидетелката Г., за да го предаде на сестра му. Показателни в това отношение са и показанията на свидетеля К.А., относно показаното от подсъдимия К. място на укриване /в чорапа му/ на сумата от 200 евро, която не е намерена при щателно извършеният му преди това личен обиск. Едва ли се дължи на нелепа случайност и факта, че и тези банкноти са с номинал от 50 евро, т.е. със същия номинал, с какъвто са били и банкнотите в евро на пострадалия П.. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия К. относно произхода и на тази парична сума, а именно предоставен му заем от пострадалия. На многократно задаваните въпроси в този смисъл при първото и второто разглеждане на делото, пострадалият П. е категоричен, че на инкриминираната дата не е давал пари на заем на никой от двамата подсъдими, нито пък те са му искали такъв. Съдът намира показанията на П. и в тази им част за последователни, точни и добросъвестно дадени, поради което ги кредитира с доверие.

Описаното от пострадалия поведение на подсъдимия К., след освобождаването му от ареста, съставлява още едно доказателство, че намерената в него и доброволно предадена парична сума, принадлежи на П.. Няма откъде да бъде известно на подсъдимия К. мястото, на което се намира портфейла на П., освен ако не са го осенили пророчески видения или лично той не го е скрил под купчината дрехи на старото канапе в коридора. Фактът, че последният е поискал от пострадалия да му върне ръкавиците – черни на цвят, които бил забравил при гостуването в дома му, и те са намерени от П. на същото това канапе, където по указания на К. е открил и портфейла си, но празен, обясняват защо по него при направеното експертно изследване не са открити никакви дактилоскопни следи.

Същото шиканиращо поведение проявява подсъдимия К. и по време на проведената беседа със свидетеля В., обвинявавайки другия подсъдим в извършване на кражбата. Заявил е: „Е. подсече Цецо”. Съдът констатира, че показанията на свидетеля В. в този смисъл, дадени на досъдебното производство и пред друг състав на съда, противоречат на дадените при новото разглеждане на делото, когато пресъздава заявленията на подсъдимият К. вече в множествено число, че двамата с Е. са „подсякли Ц.”, т.е. двамата са откраднали парите на пострадалия. Противоречието е съществено и се обяснява с желанието на този свидетел /при липса на други доказателства/, да подпомогне доказване на обвинението и относно участието на подсъдимия П. в извършеното деяние. Желанието му е разбираемо, но беспорно установено по делото е, че в подсъдимия П., освен наличните две банкноти от по 20 лева, общо в размер на 40 лева, други банкноти в лева или евро, и най-вече в коптюри от 50, не са намерени. Отразените факти в протокола за личен обиск на подсъдимия П., изключва заявлението на подсъдимия К., че с П. са си разделили парите: за първия – левовете, а за втория - еврото. Обстоятелството, че в П. не е намерена валута в евро, а в К. са намерени парични средства, идентични като валута, коптюри и размер с тези на пострадалия, дава основание на съда да приеме, че този подсъдим е едноличен участник в извършеното престъпление.

Няма доказателства по делото двамата подсъдими да са се разбрали предварително за извършване на кражбата, както се твърди в обвинителния акт и в пледоарията на прокурора. Следва да се отбележи и факта, че обвинение за квалифицирана кражба, извършена при предварителен сговор няма. Обвинението е повдигнато за кражба в съучастие по смисъла на чл.20, ал.2 от НК, но доказателства за участието на подсъдимия П. не са налични.

Предвид изложеното по-горе, съдът отчитайки процесуалната забрана, формулирана в разпоредбата на чл.303 от НПК, че присъдата не може да почива на предположения, е признал подсъдимия П. за невинен по повдигнатото му обвиние и на основание чл.304, пр.2 от НПК го е оправдал.

Не така стои въпросът с вината на другия подсъдим – Д. К.. Основателно е възражението на защитата, че по делото няма преки доказателства. Такива няма само относно начина на отнемане на инкриминираната сума. Пострадалият не е видял кой от подсъдимите му е откраднал парите, но не защото е отсъствал от стаята, а защото още сънен и изнедан от пристигането на гостите, не се е досетил да се усъмни в добрите им намерения – да се видят и почерпят. Събраните по делото косвени доказателства водят на единствения възможен извод, че именно подсъдимият К., чрез манипулативния си характер и установените си навици да си набавя средства чрез кражби, е успял да извади портфейла на П. от вътрешния джоб на якето, бивша негова собственост, да вземе всички налични пари у него, а след това дори и да скрие празния портфейл в квартирата на П.. В тази връзка, съдът счита, че не подсъдимият П. е имал възможност да отнеме парите, защото не е напускал стаята, в какъвто смисъл пледира представителят на прокуратурата, а подсъдимият К., който я е напускал, но на посочените от него причини.

Едноличното авторство на деянието се подкрепя и от данните в показанията на свидетелката М., дадени от нея на досъдебното производство, които съдът кредитира с доверие. Същата твърди, че подсъдимият К. се е хвалил пред нея за две неща: първо, че майка му е изтеглила заем с парите, от който си е закупил лични вещи, и второ, че е откраднал еврото на един човек, като впоследствие разбрала, че жертвата е Ц.П..

Подсъдимият К. и в обясненията си, дадени пред настоящия състав се хвали с натрупания опит да върши престъпления. Съдът обаче не отчита хвалбите му във вложения от него смисъл - че е несправедливо обвинен. Те съставляват опит от негова страна, чрез голословното си красноречие да прикрие участието си в извършено деяние и да избегне неблагоприятните последици от осъждането му за него.

Предвид изложеното по-горе, съдът приема за безспорно установено по делото, че подсъдимият Д.К. е осъществил състава на престъплението по чл.194, ал.1 от НК. Съдът го е признал за виновен за извършена кражба на сумата от 700 лева и 400 евро, поради което и на основание чл.304, пр.2 от НПК го е признал за невинен да е отнел разликата до 450 евро по повдигнатото обвинение - сумата от 50 евро, както и за това да е извършил деянието в съучастие с подсъдимия П. по смисъла на чл.20, ал.2 от НК, и го е оправдал така повдигнатото му първоначално обвинение.

Деянието е извършено от подсъдимия К. виновно, при форма на вината – пряк умисъл. Същият следва да носи наказателна отговорност по посочения текст от закона. За извършеното престъпление закона предвижда наказание лишаване от свобода до осем години.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия К., съдът съобрази негативните данни за подсъдимия, които го характеризират като личност с висока степен на обществена опасност. Видно от справката за съдимост на подсъдимия К. е, че същият е многократно осъждан, предимно за кражби, извършени при условията на опасен рецидив. Действително, в един продължителен период от време, считано от 24.10.2007 г. – датата на ефективното изтърпяване на наложеното му с последната присъда наказание лишаване от сводобода, подсъдимият се е въздържал от извършване на престъпления от общ характер. Извършването на деянието по настоящото дело, макар и след повече от пет години, дават основание на съда да приеме, че К. не е загубил старите си навици за набавяне на средства по престъпен начин. Данните за преходните му осъждания, съдът отчита като отегчаващо вината и отговорността на подсъдимия К. обстоятелство.

Налице са смекчаващи вината и отговорността на К. обстоятелства. Първото се свежда до неговото тежко семейно и имотно състояние. К. е ***. Видно от приложените писмени доказателства на досъдебното производство, източник на доходи в домакинството са пенсията на майка му и трудовото му възнаграждения, и двата източника в размери под минималната работна заплата. Като смекчаващо отговорността и вината на К. обстоятелство, следва да се отчете и трудовата му ангажираност.

Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че на подсъдимия К. следва да се наложи наказанието, предвидено в състава на извършеното престъпление, а именно: лишаване от свобода, определено при условията на чл.54, ал.1 от НК - при превес на смекчаващите обстоятелства. Превесът на смекчаващи отговорността обстоятелства обуславя определяне на наказанието към неговия минимален размер. В случая, наказанието лишаване от свобода няма специален минимум, поради което съдът е наложил наказание на подсъдимия К., малко над минималния размер от три месеца, предвиден в закона за този вид наказание, а именно: наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца.

Не са налице предпоставките по чл.66, ал.1 от НК за отлагане изтърпяването на така наложеното наказание, предвид преходните осъждания на подсъдимия на лишаване от свобода за престъпления от общ характер, поради което съдът е постановил да го изтърпи ефективно, при първоначален строг режим в затвор от закрит тип. Съдът намира, че така наложеното наказание на подсъдимия по вид, начин на изтърпяване и по размер, ще съдейства в пълна степен за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК – на индивидуалната и генералната превенция.

На основание чл.59, ал.1 от НК, съдът е приспаднал при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода времето, през което подсъдимия К. е бил задължан за 24 часа по реда на ЗМВР, считано от 16.02.2013 г. до 17.02.2013 г.

При този изход на делото, съдът е постановил веществените доказателства: сумата от 617 лева, сумата от 200 евро и 1 бр. портмоне в тъмно кафява кожа, описани в съответните протоколи и оставени на съхранието при домакин на РУП-Белене, да се върнат на техния собственик – Ц.П. ***, ЕГН **********.

На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимия К. да заплати направените деловодни разноски, както следва:

- в размер на 53.19 лева, направени на досъдебното производство и вносими по сметка на ОД на МВР-Плевен;

- в размер на 194 лева, напревени в хода на съдебното производство и вносими по сметка на Районен съд-Левски.

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: