Мотиви към решение №96 от 17.12.2014г., постановено по а.н.д. №356/2014г. по описа на РС гр. Левски.

В РС Левски е постъпило постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по отношение на Е.С. ***, ЕГН **********, за това, че на 21.05.2010г. в *, при условията на продължавано престъпление съставил неистински частни документи – договор за поръчителство между „Б.” ЕАД – ***, представлявана от Е.С. *** и Н.П. *** и З.Д. от ***, като придал вид, че двата подписа за „поръчител” са положени от З.Д., и допълнително споразумение към договор за кредит от 30.04.2008г. (сключен между представител на „Б.” ЕАД – *** като кредитор и Д.Й. ***, като кредитополучател), като придал вид, че подписът за „поръчител” е положен от З.Д. и ги употребил пред „Б.” ЕАД – ***, за да докаже, че съществува задължение за З.Д., в качеството му на поръчител (солидарен длъжник) по допълнително споразумение към договор за кредит от 30.04.2008г., до погасяване на всички задължения на кредитополучателя.

Обвиняемият С. се явява в с. з. заявява, че поддържа обясненията, дадени на досъдебното производство пред съдия. Моли съда да му наложи наказание в минимален размер.

Представителят на РП – Левски предлага съдът да му наложи наказание в минималния предвиден в закона размер.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Обвиняемият Е.С. ***, ЕГН **********.

Обвиняемият работел в „Б.” ЕАД *** от 18.01.1993г. (тогава ***) до 16.11.2010г., като в този период заемал различни длъжности.От представения трудов договор, сключен на 28.04.2005г. се установява, че обвиняемият С. бил назначен на длъжност * в „Б.” ЕАД ***, ***. Съгласно длъжностната му характеристика работата му не била свързана нито с пазене, нито с управление на имущество на *. Тази длъжност заемал до прекратяване на трудовото правоотношение на 16.11.2010г.

На 30.04.2008г.в *, между представител на „Б.” ЕАД - ***, чрез филиал *** /кредитор/ и св. Д.Й. /кредитополучател/ бил сключен договор за кредит за текущо потребление по програма „Престиж” №*, за 120 месеца в размер на 30 000лв., за текущо потребление. Поради забавяне на плащанията по някои от вноските св. Й. допуснал кредита да стане нередовен над три месеца – предсрочно изискуем. В тази хипотеза * допускала две възможности – длъжникът да изплати цялата сума, или договорът да се преструктурира. По тази причина на неустановен ден в началото на месец май 2010г. обвиняемият С. се свързал със свидетеля Й. и му обяснил вариантите. Свидетелят Й. нямал финансова възможност да погаси цялата сума, поради което предприели втората възможност. При преструктурирането условието на * било да има поръчител. Тогава Д.Й. се свързал със свой познат – св. З.Д. и го попитал съгласен ли е да му стане поръчител по кредита му. Свидетелят Д. заявил, че първо трябва да провери за какъв кредит точно става въпрос. Отишъл до *, където разговарял с тогавашния управител, който му обяснил, че кредитът, отпуснат на Й. е голям и дългосрочен. Свидетелят бил на срочен договор, като освен това бил и поръчител и на други хора и по тази причина едва ли ще бъде одобрен. Това обяснил Д. и на Й.. Свидетелят Д. не бил изразявал съгласие по никакъв начин да стане поръчител, респ. солидарен длъжник по кредита на св. Д.Й. нито пред него, нито пред обвиняемия. Въпреки това един ден в средата на м. май 2010г. обвиняемият С. изпратил форма на кредита по електронен път с данните на свидетеля Д. като поръчител в *, където трябвало да стане одобрението. Компетентните за това служители одобрили преструктурирането на кредита, но само при наличието на поръчител – първо трябвало да се сключи договор за поръчителство и след това допълнителното споразумение към договора за кредит.

След получаване на указанията обвиняемият С. не повикал св. Д., а написал договор за поръчителство и съзнателно подписал свидетеля Д. на две места, т.е. съставил неистински частен документ - договор за поръчителство между „Б.” ЕАД – ***, представлявана от него и св. Н.П. и св. З.Д.. След това на същия ден 21.05.2010г. в * обвиняемият написал и допълнителното споразумение към договор за кредит от 30.04.2008г. и то било подписано от обвиняемия С. и св. Д.Й., като за поръчител за обезпечаване на кредита фигурирал св. З.Д.. При подписване на допълнителното споразумение не присъствали св. Н.П., която го подписала няколко дни по – късно и св. З.Д.. По – късно същия ден обвиняемият С. отново се подписал за „поръчител” вместо св. Д. – този път в допълнителното споразумение към договор за кредит от 30.04.2008г. След това С. завел двата документа в регистрите на „Б.” ЕАД – *** и по този начин ги употребил, за да докаже, че съществува задължение за св. З.Д. в качеството му на поръчител /солидарен длъжник/ по допълнително споразумение към договор за кредит от 30.04.2008г. до погасяване на всички задължения на кредитополучателя по него.

На неустановен ден през 2012г. свидетелят Д. получил обаждане от служител при „Б.” ЕАД, че бил поръчител на св. Д.Й., както и че същият не обслужвал кредита си. Свидетелят заявил, че има някаква грешка, че не е поръчител на св. Д.Й. и разговорът приключил. След това – на неустановени дни през 2012г. и през 2013г. свидетелят Д. няколко пъти получавал обаждания със същото съдържание, на което давал същия отговор. На 16.01.2014г. след поредното обаждане от *, свидетелите Д. и Й. посетили клона на ***. Видели кредитното досие и установили, че действително, че в него има сключени договор за пъръчителство и допълнително споразумение към договор за кредит, в което св. З.Д. фигурирал като поръчител, но подписите не били негови.

По ДП е назначена съдебно – графична експертиза, от заключението на която се установява, че подписите в графа „поръчител” на допълнително споразумение към договор за кредит, сключено на 21.05.2010г. между „Б.” ЕАД и Д.Й. и на договор за поръчителство от 21.05.2010г., сключен на 21.05.2010г. не са положени от З.Д., а имитирани и тъй като при изпълнението на същите подписи липсват признаци, индивидуализиращи почерка на изпълнителя, не е възможно да се идентифицира лицето, което ги е изпълнило.

Подписите в графа * на допълнителното споразумение към договор за кредит, сключено на 21.05.2010г. между „Б.” ЕАД и Д.Й. и на договор за поръчителство от 21.05.2010г., сключен на 21.05.2010г. между „Б.” ЕАД и З.Д. са положение от обвиняемия С..

Ръкописният текст в допълнителното споразумение към договор за кредит, сключено на 21.05.2010г. между „Б.” ЕАД и Д.Й. и в договор за поръчителство от 21.05.2010г., сключен на 21.05.2010г. между „Б.” ЕАД и З.Д. е изписан от Е.С..

Обвиняемият е извършил двете деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление - по чл. 309, ал.1 от НК, извършени са през непродължителен период от време и при еднородност на вината, като последващите се явяват от обективна и субективна срана продължение на предшестващото.

Така описаната фактическа обстановка се установява от представените по досъдебно производство №ЗМ92/2014г. по описа на РУП - Левски, пр.пр. №71/2014г. по описа на РП - Левски доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото:

От така установената по несъмнен начин фактическа обстановка и доказателствата по делото се налага изводът, че с деянието си обвиняемият С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.309, ал.1 от НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода до две години.

От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл, като форма на вина.

Обвиняемият Е.С. е пълнолетен и не е осъждан. Към момента на извършване на деянието не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, което се изяснява от приложената справка за съдимост. С деянието не са причинени имуществени вреди.

От изложеното съдът приема, че са налице предпоставките за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по отношение на обвиняемия С..

При определяне размера на наказанието по отношение на обвиняемия С. съдът взе предвид съдействието, което е оказал на органите на съдебното производство за разкриване на обективната истина, обществената опасност на деянието и дееца, причините и мотивите за извършване на престъплението, признанието на вината, имотното му състояние, изразеното разкаяние. Предвид изложеното съдът счита, че наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността и вината обстоятелства.

С оглед на горното съдът приема, че следва по отношение на обвиняемия Е.С. да бъде наложена глоба в минималния размер, предвиден в НК, а именно – хиляда лева.

Водим от горните мотиви съдът постанови решението си.

СЪДИЯ: