МОТИВИ към Решение №2/04.02.2015 г., постановено по а.н.д. №3 по описа за 2015 г. на Районен съд-Левски;

В Районен съд-Левски е постъпило постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по отношение на М.М. ***, ЕГН **********, за това, че:

На 20.03.2014 г., на път ІІІ-3002, при км8+440, между с.Българене и с.Стежерово, обл.Плевен, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Опел”, модел *, с рег.№ *, нарушил правилата за движение по пътищата

- чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП – „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди”;

- чл.8, ал.1 от ЗДвП – „Водачите на ППС използват дясната половина на пътя по посока на движението си, освен в случаите, когато с пътен знак или със светлинен сигнал е указано нещо друго”;

- и чл.16, ал.1 от ЗДвП – „На пътно платно с двупосочно движение на водача на ППС е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти – да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне”,

като навлязъл в платното за насрещно движение, вследствие на което настъпило пътнотранспортно произшествие с правомерно движещия се лек автомобил „Мерцедес”, модел *, с рег.№ *, управляван от Д.А. ***, като с деянието си причинил по непредпазливост средна телесна повреда на повече от едно лице – на две лица, както следва:

- на Г.М. от ***, ЕГН **********, причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на костите на лявата предмишница, довело до трайно затруднение движението на левия горен крайник за срок от около 3-4 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес;

- на М.И. от ***, ЕГН **********, причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на първата фаланга на пети пръст на дясната ръка, довело до трайно затруднение движението на десния горен крайник за срок около месец и половина, при обичаен ход на оздравителния процес.

Престъпление по чл.343, ал.3, пр.4, б.”а”, пр.2, във вр. с ал.1, б.”б”, пр.2, във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК.

Представителят на Районна прокуратура-Левски, след приключване на съдебното следствие, моли съда да постанови решение, с което на основание чл.78а от НК да освободи подсъдимия М. от наказателна отговорност по повдигнатото му обвинение и да му наложи минимални по размер административни наказания, а именно глоба в размер на 1000 лева и един месец лишаване от право да управлява МПС.

Подсъдимият М.М., след приключване на съдебното следствие, лично и чрез защитника си – адв.И.И. ***, молят съда да го освободи от наказателна отговорност, като му наложи минимални по размер административни наказания – глоба и лишаване от право да управлява МПС, съобразно предложеното от представителя на прокуратурата. Подсъдимият изразява съжаление за извършеното деяние.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 20.03.2014 г., около 21:00 часа, подсъдимият М. отпътувал от гр.Свищов за гр.Ловеч с управлявания от него лек автомобил „Опел * с рег.№ *, собственост на свидетеля С.С.. Заедно с него пътували приятелката му – Г.М., която се возела на предната дясна седалка, и свидетелките М.И. и М.И., които били на задната седалка. Трите момичета били от ***. Управляваният от подсъдимия лек автомобил бил регистриран като таксиметров автомобил, но в случая М. го ползвал за лични нужди.

След с.Стежерово, обл.Плевен, и преди с.Българене, обл.Плевен, на път ІІІ-3002, км.8+440, около 21:25 часа, на един от завоите лекия автомобил се отклонил вляво по посока на движението и навлязъл в насрещната пътна лента. По същото време, в насрещната пътна лента се движел лек автомобил „Мерцедес” с рег.№ *, управляван от свидетеля Д.А.. Последният, заедно със свои приятели, пътувал в обратна посока - към гр.Свищов, обл.Велико Търново. Автомобилът бил собственост на свидетелката В.Н., *** и имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Забелязвайки движещият се в неговото платно за движение лек автомобил, свидетелят А. задействал спирачната система и изтеглил автомобила плътно вдясно на пътното платно. Въпреки това не успял да избегне сблъсъка между двата автомобила. Лекият автомобил „Опел *, управляван от подсъдимия ударил автомобила, управляван от свидетеля А. в предната лява част, след което се завъртял и се отклонил вдясно, а автомобилът „Мерцедес” останал на място. Пътниците и от двата автомобила излезли, с изключение на свидетелката Г.М., която била в безсъзнание. Подсъдимият я изнесъл от автомобила и тя се свестила. Свидетелят А. забелязал, че двигателят на лек автомобил „Опел * горял, взел една бутилка с вода и го залял, като по този начин го загасил.

Един от пътниците в лекия автомобил, управляван от свидетеля А. – свидетелят П.С. сигнализирал на тел.112 за настъпилото пътнотранспортно произшествие. Същият застанал на подходящо разстояние от мястото на инцидента, за да сигнализира с помощта на светлината от телефона си другите участници в движението за опасност на пътното платно.

След около тридесет минути на място пристигнала линейка на ФСМП-Левски и полицейски служители от РУ на МВР-Левски.

Бил извършен медицински преглед на пътниците в двата автомобила. Свидетелката Г.М. била транспортирана във Военна болница – Плевен, където било установено счупване на костите на лявата предмишница, наложило и оперативна намеса. Впоследствие била изготвена съдебно-медицинска експертиза, която дала заключение, че увреждането съставлява трайно затруднение движението на ляв горен крайник, т.е. средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2, пр.2, във вр. с ал.1 от НК.

Свидетелката М.И. се обадила на приятеля си и му съобщила за пътнотранспотното произшествие. Той, заедно с баща й, пристигнали на мястото и я взели. Откарали я в болница в гр.Ловеч, тъй като И. почувствала болка в областта на ръката. При извършения преглед било установено счупване на кутрето на дясната ръка и натрапване на лявата ръка. На следващия ден свидетелката И. посетила болница „Авис Медика” в гр.Плевен, където отново й бил извършен преглед, и който потвърдил счупването. Била извършена операция, а в последствие изготвена съдебно-медицинска експертиза, която дала заключение, че увреждането съставлява трайно затруднение движението на десен горен крайник, т.е. средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2, пр.2, във вр. с ал.1 от НК.

Служители на РУ на МВР-Левски съставили констативен протокол за настъпилото пътнотранспортно произшествие. В него отразили, че двамата водачи са изпробвани за употреба на алкохол с техническо средство „Алкомер-931”, като по отношение и на двамата, уредът показал отрицателен резултат. Не е вземана кръв за медицинско изследване от водачите.

Бил извършен оглед на местопроизшествие и съставен протокол от 20.03.2014 г., ведно с приложен фотоалбум към него. Въз основа на отразените данни в огледния протокол били изготвени съдебно автотехническа и оценителна-автотехническа експертизи, които дали заключение относно точния механизъм на причиняване на увреждането, както и стойнността на причинените материални щети по двата автомобила.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от приложените към досъдебното производство протоколи за процесуално-следствени действия и за разпит на свидетелите и обвиняемия, както и от писмените доказателства и експертни заключения.

Данните от показанията на разпитаните по делото свидетели и от съставения протокол за оглед на местопроизшествие, изцяло кореспондират на експертните изводи в заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, от което се установява по несъмнен и безспорен начин механизма на произшествието, мястото на удара и възможностите за предотвратяването му.

Вещото лице по съдебната-автотехническа експертиза е приело, че преди и към момента на пътнотранспортното произшествие двата автомобила са били технически изправни, с което се изключва техническа неизправност като причина за настъпване на пътнотранспортното произшествие. Пътният участък в областта на произшествието представлява крива – завой надясно по посока на движение на автомобила, управляван от подсъдимия. Произшествието е настъпило при насрещно движение на лек автомобил „Мерцедес”, движещ се в посока – от с.Българене към с.Стежерово, с насрещно движещият се лек автомобил „Опел *, движещ се в обратна посока – от с.Стежерово към с.Българене.

Съгласно заключението, водачът на лек автомобил „Мерцедес” е възприел преди удара движението на лекия автомобил „Опел * в своята лента за движение. Поради тази причина е отклонил автомобила допълнително надясно, в границите на лентата си за движение. Отразено е, че задействане на спирачната система се приема от вещото лице само по свидетелски показания, тъй като автомобилът „Мерцедес” е с включена АБС на спирачната система и при задействане на спирачния педал ходовите колела не изразяват спирачни следи на пътното платно.

Съгласно заключението, лекият автомобил „Мерцедес” се е движел със скорост около 70-80 км./ч. Тази скорост на движение не е представлявала предпоставка за настъпване на произшествието, а е изиграла роля само за големината на ударния импулс. Скоростта на движение на автомобилът, управляван от подсъдимия, с която същият би могъл да премине през завоя без занасяне, при правилни технически действия на водача, вещото лице е определило на 110 км./ч. Направен е извод, че скоростта на движение на този автомобил е била по-голяма от 110 км./ч., който извод на вещото лице е логичен и съответен на установените факти по делото, поради което се споделя изцяло от съда.

Според заключението, причина за настъпване на пътнотранспортното произшествие е нарушена странична устойчивост на управлявания от М. автомобил и навлизане в лентата на насрещното движение, непосредствено преди предстоящото разминаване. В този смисъл, съдът намира за правилен извода на вещото лице, че от техническа гледна точка, предпоставка за произшествието е безконтролното движение на автомобил „Опел * в лентата за насрещно движение, т.е. лентата в която се е движел лек автомобил „Мерцедес”. Вследствие на това е последвал челен кос удар, между предните леви части на двата автомобила. Експертът е приел, че водачът на автомобил „Опел * е имал техническа възможност да предотврати произшествието. Подсъдимият е имал възможност да наблюдава пътното платно и знаците по посоката си на движение, да контролира автомобила си и с технически действия, чрез завъртане волана надясно и определяне траекторията на движение в дясната пътна лента, да намали скоростта на движение преди навлизане в завоя, без да допусне нарушаване страничната устойчивост на автомобила. Съгласно заключението, водачът на лек автомобил „Мерцедес” е извършил правилни технически действия, във връзка с предотвратяване на произшествието. Свидетелят А. е контролирал автомобила си, изменил е траекторията на движение със завъртане на волана надясно и е задействал спирачната система /според показанията на свидетелите/.

Заключението е категорично, че мястото на удара е именно в лявата лента за „Опел * и прилежащия десен банкет за автомобил „Мерцедес”, т.е. в лентата за движение на лекия автомобил, управляван от свидетеля А.. След удара лекият автомобил „Опел * се завърта надясно със задната си част и е останал приблизително перпендикулярно на пътното платно с предната част към левия банкет. Автомобилът „Мерцедес” е останал в лентата си за движение, но е избутан надясно и с десните си колела е навлязъл в прилежащата канавка след банкета. Съгласно заключението, в резултат на удара са настъпили деформации в левите части и на двата автомобила, като са взети предвид при определяне мястото на удара и механизма на произшествието, описаните в огледния протокол изпаднали отломки от стъкла и пластмасови части, както и изтекла охладителна течност и масло, в областта на пътното платно и левия банкет за посоката на „Опел *.

Съдът кредитира заключението по съдебната-автотехническа експертиза, като компетентно, обосновано и кореспондиращо на събраните по делото доказателства.

Видно от изготвената съдебно-медицинска експертиза по отношение на едното пострадало лице – Г.М. е, че на същата са причинени травматични увреждания, изразяващи се в кръвонасядания /хематоми/ по лицето, мозъчно сътресение и счупване на костите на лявата предмишница. Те са резултат от тъпа травма, в условията на станалото пътнотранспортно произшествие – пътник на предната дясна седалка в лек автомобил и сблъскване с насрещен лек автомобил, а именно, като резултат от удари върху прилежащите вътрешни части от купето на автомобила, при рязката промяна на скоростта и посоката му, както и инерционното движение на тялото. Поради липса на категорични данни по делото, че мозъчното сътресение е протекло със загуба на съзнание, медицинският експерт е приел в заключението, че травмата на главата на М. е довела до разстройство на здравето, временно и неопасно за живота, т.е. лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. Счупването на костите на лявата предмишница е довело до трайно затрудняване движението на горен ляв крайник за срок от 3-4 месеца, при нормално протичане на оздравителния процес, т.е. средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2, пр.2, във вр. с ал.1 от НК.

Видно от изготвената съдебно-медицинска експертиза по отношение на второто пострадало лице – М.И. е, че на същата е причинено травматично увреждане, изразяващо се в счупване на първата фаланга на пети пръст на дясната ръка и натъртване на лявата. Увреждането е наложило оперативна намеса на счупената кост – фиксиране на фрагментите с киршнерови игли, с последваща нова оперативна намеса за тяхното изваждане. Предвид така установените данни по делото, вещото лице е приело, че на И. е причинено трайно затрудняване движението на десния горен крайник за около месец и половина, при нормално протичане на оздравителния процес. Следователно, увреждането също съставлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2, пр.2, във вр. с ал.1 от НК. Съгласно заключението, същото е резултат от тъпа травма, и според вида и разположението си, отговаря да е от удар в части на автомобилното купе при рязката промяна на посоката и скоростта на движение, при описания челен удар в условията на пътнотранспортно произшествие.

Съдът кредитира и така изготвените съдебно-медицински експертизи по отношение на двете пострадали лица, като компетентни, обосновани и кореспондиращи на останалите писмени и гласни доказателства по делото.

С доверие следва да се кредитират и показанията на разпитаните свидетели. Същите последователно, точно и непровотиворечиво описват конкретните си лични възприятия, относно настъпилото пътнотранспортно произшествие.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че подсъдимият М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. При управление на личния си автомобил, подсъдимият, нарушавайки правилата за движение по пътищата: чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП – „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди”, чл.8, ал.1 от ЗДвП – „Водачите на ППС използват дясната половина на пътя по посока на движението си, освен в случаите, когато с пътен знак или със светлинен сигнал е указано нещо друго”, и чл.16, ал.1 от ЗДвП – „На пътно платно с двупосочно движение на водача на ППС е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти – да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне”, предизвикал пътнотранспортно произшествие по непредпазливост и причинил по една средна телесна повреда на свидетелките М. и И.. М. е причинил средни телесни повреди на повече от едно лице – на две лица, последното наложило квалификацията на деянието по чл.343, ал.3 от НК, при който привилигированата разпоредба на чл.343, ал.2 от НК – наказателното производство да бъде прекратено за престъпления по ал.1, б.”а” и б.”б” на чл.343, ал.1 от НК, ако пострадалия поиска това, не може да намери приложение, въпреки заявената воля в този смисъл от пострадалите лица в хода на досъдебното производство.

Налице е пряка причинна връзка, между допуснатите нарушения от М. на правилата за движение по пътищата и настъпилия съставомерен резултат – средни телесни повреди на свидетелките М. и И.. Престъплението е осъществено от подсъдимия М. виновно, при форма на вината несъзнавана непредпазливост /престъпна небрежност/.

За извършеното престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода до пет години, поради което е налице първата предпоставка по чл.78а, ал.1, б.”а” от НК. М. не е осъждан и не е освобождаван по реда на глава 8 от НК /видно от справката за съдимост/, с което е изпълнена и следващата предпоставка по чл.78а, ал.1, б.”б” от НК. В резултат на престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди. Действително, в резултат на деянието са настъпили имуществени вреди на собствениците на двата автомобила, но този резултат се поглъща от по-тежкия такъв, обусловил квалификацията на престъплението, а именно: увреждане здравето на пострадалите лица, поради което и въпреки наличните данни по делото, че щетите по автомобилите са покрити от застрахователите, съдът намира, че тези щети са несъставомерни и като такива са без значение за наличието на следващата, визирана в разпоредбата на чл.78а, ал.1, б.”в” от НК предпоставка: да са възстановени имуществените вреди от престъплението.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице условията за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по отношение на подсъдимия М..

При определяне размера на административното наказание глоба, съдът взе предвид съдействието, което М. е оказал на органите на досъдебното производство за разкриване на обективната истина по делото, изразеното от него искрено съжаление и разкаяние за извършеното деяние, признанието на вината, а така също и имотното му състояние – безработен, без постоянни доходи, поради което наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващи отговорността и вината му обстоятелства. При това положение, съдът е наложил на М. административно наказание глоба в минимален размер, предвиден в закона а именно в размер на 1000 лева.

При обсъждане на предвидената в разпоредбата на чл.78а, ал.4 от НК възможност съдът да наложи на М. кумулативно предвиденото в чл.343г от НК за извършеното престъпление административно наказание лишаване от право да управлява МПС, съдът взе предвид следното. М. е правоспособен водач на МПС, видно от служебно изисканата справка за нарушител от региона, издадена от ОД на МВР-Ловеч. Същият нееднократно е наказван по административен ред с влезли в законна сила наказателни постановления за нарушения на ЗДвП. Наличието на тези данни са мотивирали съда да му наложи и този вид административно наказание, като с оглед превеса на смекчаващите обстоятелства и младата възраст на М., същото е определено за минималния срок, предвиден в закона, а именно – за срок от един месец.

Съдът намира, че така наложените на М. кумулативно две административни наказания – глоба и лишаване от право да управлява МПС, макар и в минимални размери, ще окажат необходимото поправително и възпитателно въздействие върху него за в бъдеще да спазва правилата за движение по пътищата, като същевременно ще съдействат в пълна степен за постигане и на генералната превенция.

При този изход на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимия М. да заплати по сметка на ОД на МВР-Плевен направените деловодни разноски в размер на 445 лева, представляващи заплатени възнаграждения на вещите лица по изготвените четири съдебни експертизи.

Водим от горните мотиви, съдът постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: