Срещу
подсъдимия А.Д. от ***, е повдигнато
и предявено обвинение за това, че при условията на продължавано престъпление
извършил следните престъпления:
На 02.09.2014г. в гр.Белене, с цел да набави за себе
си имотна облага в телефонен разговор, проведен от мобилен телефон марка „SAMSUNG S
На 02.09.2014г. в гр.Белене, с цел да набави за себе
си имотна облага в телефонен разговор, проведен от мобилен телефон марка „SAMSUNG S
На 03.09.2014г. в гр.Белене, с цел да набави за себе
си имотна облага в телефонен разговор, проведен от мобилен телефон марка „SAMSUNG S
Престъпление по чл.211, пр.3, във вр. с чл.209, ал.1, във вр. с чл.26,
ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б.„б” от НК.
По искане на подсъдимия Д. и
назначеният му служебен защитник – адв.С.Х. ***, производството по делото е разгледано
по реда на глава 27 от НПК – съкратено съдебно следствие в производството пред
първата инстанция, проведено в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, след
предварително изслушване на страните.
Представителят на Районна прокуратура-Левски, след приключване на
съдебното следствие, поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия. Счита,
че същото се доказва по несъмнен начин от събраните на досъдебното производство
доказателства. Моли за осъдителна присъда, като по отношение на наказанието,
което следва да му бъде наложено, предлага да бъде определено към минимума,
предвиден в състава на извършеното престъпление, при условията на чл.54 от НК,
при баланс на смекчаващите и отгечаващите обстоятелства.
Частният обвинител И.Ц., по време на предварителното изслушване, след
разясняване на правата по чл.371, т.1 и т.2 от НПК, дава изрично съгласие за
разглеждане на делото по реда на Глава 27 от НПК, в хипотезата на чл.371, т.2
от НПК. След приключване на съдебното следствие, предоставя на преценката на
съда наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия Д..
Подсъдимият А.Д., по време предварителното изслушване, след разясняване на правата по
чл.371, т.1 и т.2 от НПК, признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, и се съгласява да не се събират доказателства за тези
факти. След приключване на съдебното следствие лично, и чрез защитника си, изразява
съгласие с предложеното от прокуратурата наказание в размер към минимума,
предвиден в състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинението,
при превес на смекчаващите вината и отговорността му обстоятелства.
Съдът, като съобрази, че
действията по разследването са извършени при условията и по реда на НПК, както
и обстоятелството, че с протоколно определение съдът е обявил, че ще ползва
направените самопризнания от подсъдимия при постановяване на присъдата, без да
се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият А.Д. ***, ЕГН **********.
Подсъдимият Д. постъпил в
Затвора-Белене на 15.12.1993 г., където изтърпявал наказание лишаване от
свобода. Същият се регистрирал, чрез обява във вестник „Лична драма”, като мъж,
който си търси приятелка. Целта му била да си намери такава, която да му
изпраща пари, докато е в затвора. В обявата посочил два телефонни номера за връзка
– * и *. Първата СИМ карта с номер * изпаднала в санитарното помещение, още в
началото на запознанството му със свидетелката И.Ц.. Двете СИМ карти с
посочените по-горе номера, както и мобилен апарат „Самсунг” принадлежали на
подсъдимия и същият не ги е предоставял за ползване на други лишени от свобода.
От 10.08.2014 г.,
свидетелката И.Ц. ***, в апартамента на дъщеря си – свидетелката М.Д.,***. Преди
това работела в * в продължение на четири години. Със съпруга си били
разделени, но нямали развод, поради което свидетелката Д. също си търсела
приятел за съвместно живеене. В тази връзка видяла във вестник „Лична драма” обяви
за запознанство и се обадила на една от тях - на обявата, публикувана от
подсъдимия Д. с посочени телефонни номера за връзка и със съдържание: „*
годишен мъж търси своята половинка за съвместен живот”.
На 02.09.2014 г.,
свидетелката Д. набрала номера от обявата /*/ и се свързала с подсъдимия Д..
Представила се с истинските си имена, а подсъдимият се представил с измислено
от него име – Д.П.. Посочил и невярно ЕГН. Разказал й, че е от гр.София и
работи като майстор по изолации. Въвел в заблуждение свидетелката Д., че няма
майка, а баща му работел в кариера и е починал, нямал братя и сестри, но имал
апартаменти в гр.Варна и гр.Плевен.
Подсъдимият разговарял от
собствения си мобилен апарат марка „Самсунг S 5050” с ИМЕИ №*. Докато
разговаряли, Д. споделил с пострадалата, че очаква да му преведат пари от
Турция в размер на 7300 лева, но тъй като си загубил личната карта, не можел да
си ги получи, поради което я помолил да ги получи тя. Обяснил й, че докато
дойдат парите имал нужда от финансови средства, за да си оправи документите,
поради което я помолил да му изпрати 168 лева, за да получи първо сумата от
3600 лева. Свидетелката Д., въведена в заблуждение относно нуждата на Д. решила
да му помогне, като се съгласила да му изпрати исканата сума. Пострадалата действала,
според указанията на Д. и още същия ден, след обяд, посетила пощенската станция
в гр.Белене и изпратила с пощенски запис сумата от 168 лева на адрес в гр.Стара
Загора, с получател В.К. от * След като изпратила парите, Д. се обадила на
подсъдимия и го уведомила за това. Д. я накарал да изчака пред пощенската
станция, за да получи изпратените пари. След около 15 минути пострадалата се
обадила на подсъдимия на същия телефонен номер. Последният започнал да
обяснява, че оправяли документи в банка в гр.София, където имало финансист,
като отново я помолил да внесе допълнителна парична сума в размер на 242 лева,
за да може да получи друга сума от гр.Стара Загора. Свидетелката Д., действайки
със съзнанието, че помага на човека, с който се е запознала, отново изпълнила
поръчаното от него и изпратила веднага сумата от 242 лева на името на същия
получател В.К. ***. След това му се обадила, а последният отново я накарал да
изчака пред пощенската станция, за да получи изпратените пари до 10-15 минути.
Пострадалата изчакала, но след като парите не пристигнали, си тръгнала.
Свидетелката В.К. *** не познавала
подсъдимия. Била го виждала само един път през лятото на 2014 г., когато
посетила свой приятел, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора-Белене.
Тогава Д. придружавал приятеля си при свиждането, за да му помогне с носенето
на храната, която свидетелката К. му предала. Подсъдимият се представил като А.,
т.е. само с * си име. В началото на месец септември, свидетелката К. получила
телефонно обаждане от подсъдимия, който й казал да отиде до пощата в гр.Стара
Загора, за да вземе изпратени пари. Обяснил й, че част от парите следва да
изпрати на жена, а остатъкът – в Затвора-Белене на името на мъж, чиито имена не
си спомняла. Тъй като подсъдимият и приятелят й обитавали една килия, К.
решила, че му прави приятелска услуга, поради което изпратила парите на Д..
На 03.09.2014 г.,
свидетелката И.Д. отново разговаряла с подсъдимия. Този път той й позвънил от карта
с №*. Отново й се обадил с намерение да я въведе в заблуждение и да я измами. Казал
й, че е излязъл още един превод от гр.Русе, който следвало да получи в размер
на около 2000 лева, за което внесъл 100 лева, а нея помолил да довнесе сумата от
226 лева. Свидетелката Д. се съгласила и отново изпратила сумата на адрес в
гр.Русе, на името на Д.С.. Същевременно подсъдимият уверявал Д., че следва да
получи обща сума в размер на 7300 лева, от които ще си удържи изпратените до
момента парични средства. Поради тази причина, подсъдимият накарал пострадалата
да изчака пред пощенския клон в гр.Белене, до пристигане на записа.
Свидетелката изчакала до около 16:00 часа, но на нейно име така и не пристигнал
пощенски запис. Такъв не пристигнал въобще, като при разговорите си с нея Д.
измислял различни оправдания. Свидетелката Д. разбрала, че е измамена и
депозирала жалба в РУ на МВР-Белене. По случая било образувано досъдебно
производство.
Свидетелката Д.С. получила
телефонно обаждане от подсъдимия. Представил се като познат на внука й, който
през инкриминираният период от време също изтърпявал наказание лишаване от
свобода в Затвора-Белене. Помолил я за услуга – да получи пощенски запис за около
200 лева, която парична сума следвало да изпрати на името на внука си в
затвора. Свидетелката С. се съгласила. Същата посетила пощенски клон в гр.Русе,
където се оказало, че действително на нейно име била изпратена парична сума в
размер на 262 лева, която препратила на внука си. Свидетелката С. не
заподозряла, че е изпратила пари от извършена измама от страна на Д.. От
проведените разговори с внука си, С. останала с впечатление, че лишените от
свобода си помагат взаимно в затвора, поради което се съгласила да направи тази
услуга на подсъдимия.
Изложената фактическа
обстановка се подкрепя от приложените на досъдебното производство доказателства,
събрани при условията и по реда, предвиден в НПК. Разпитаните на досъдебното
производство свидетели – пострадалата Д., нейната дъщеря – М.Д., Д.С. и В.К., дават
логични, последователни и непротиворечиви показания, поради което съдът ги
кредитира с доверие. В подкрепа на показанията на пострадалата са представените
от нея изрезка от вестник „Драма” с публикуваната обява за запознанство с изписани
телефонни номера за връзка. Безспорни доказателства за авторството на деянието
са справките от двата мобилни оператора, видно от които е, че посоченият от Д.
телефонен номер, с който се е свързала с цел запознанство, и от който е
провеждала разговорите, принадлежат именно на подсъдимия Д., като същите са
ползвани от него през инкриминирания период от време в Затвора-Белене, докато
изтърпявал наказание лишаване от свобода. Авторството на деянието се установява
по безспорен и несъмнен начин и от съставеният протокол за доброволно предаване
от 04.09.2014 г. Видно от същият е, че подсъдимият Д. доброволно предал на
полицейски служител следните вещи:
1 бр. мобилен телефон марка „SAMSUNG S
В подкрепа на показанията на свидетелката Д., че е
изпратила на три пъти инкриминираните суми по молба на подсъдимия, са
представените от нея три броя разписки за изпратен пощенски запис от пощенски
клон в гр.Белене: първият - за сумата от 168 лева, изпратен на 02.09.2014 г. на
името на В.К.; вторият – за сумата от 242 лева от същата дата и на името на
същото лице, а третият – за сумата от 226 лева, изпратен на 03.09.2014 г. на
името на свидетелката Д.С.. Съдът кредитира с доверие показанията на
свидетелките К. и С. в смисъл, че получавайки пощенските записи по молба на
подсъдимия и препращайки ги на посочените от него адресати, са действали със
субективната увереност, че правят услуга на свои близки, изтърпяващи наказание
лишаване от свобода в Затвора-Белене, без да съзнават, че парите са в резултат
на извършено престъпление от Д..
На всички събрани по делото
доказателства кореспондират и дадените от подсъдимия обяснения пред орган на досъдебното
производство, поради което съдът ги кредитира с доверие.
Извършеното от А.Д. деяние
следва да се квалифицира като престъпление по чл.211, пр.3, във вр. с чл.209,
ал.1, от НК.
Подсъдимият е извършил три
деяния при условията на продължавано престъпление - през непродължителен период
от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, поради което
правилно е приложена разпоредбата на чл.26, ал.1 от НК.
Подсъдимият е извършил
престъплението при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а”
и б.”б” от НК.
Видно от справката за
съдимост по отношение на подсъдимия Д. е, че е осъждан с присъда по н.о.х.д.
№563/1993 г. по описа на Военен съд-Пловдив, влязла в законна сила на
02.02.1994 г., на наказание лишаване от свобода за срок от една година и пет
месеца за престъпление по чл.381 от НК.
Д. е осъждан и с присъда по
н.о.х.д. №55/1995 г. по описа на Окръжен съд – Разград, влязла в законна сила
на 02.02.1998 г., като са му наложени наказания за три престъпления, както
следва: наказание лишаване от свобода за срок от двадесет години за
престъпление по чл.152, ал.4, пр.3 от НК; наказание лишаване от свобода за срок
от двадесет години за престъпление по чл.116 от НК и наказание лишаване от
свобода за срок от една години за престъпление по чл.194, ал.1 от НК. Със
същата присъда е определено на основание чл.23, ал.1 от НК едно общо, най-тежко
наказание, измежду трите наложени му, а именно наказание лишаване от свобода за
срок от двадесет години, като на основание чл.24 от НК е увеличено наказанието
лишаване от свобода от двадесет на тридесет години.
Със споразумение
№52/10.06.2005 г., одобрено по н.о.х.д. №44/2005 г. по описа на Районен
съд-Левски, влязло в законна сила на 10.06.2005 г., на подсъдимия Д. е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца за престъпление по чл.196,
ал.1 от НК. С определение по ч.н.д. №215/2010 г. по описа на Районен съд-Левски, влязло в
законна сила на 01.06.2010 г., така наложеното наказание със споразумението –
лишаване от свобода за срок от шест месеца, е присъединено изцяло на основание
чл.27, ал.2 от НК към неизтърпяната част от определеното му общо, най-тежко
наказание лишаване от свобода за срок от тридесет години измежду наложените му
с присъда, постановена по н.о.х.д. №563/1993 г. по описа Военен съд-Пловдив и с
присъда по н.о.х.д. №55/1995 г. по описа на Окръжен съд-Разград.
Съгласно справка от
Затвора-Белене, към 05.09.2014 г., подсъдимият Д. продължава да търпи
определеното общо, най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от тридесет
години, наложено му с цитираната присъда на Окръжен съд-Разград, с остатък от
наказанието – 7 години, 11 месеца и 18 дни. При това положение не са изминали
пет години от изтърпяване на наказанието по преходното осъждане, поради което
съдът намира, че правилно са отчетени предпоставките на чл.29, ал.1, б.”а” и
б.”б” от НК, последното обусловило и правната квалификация на деянието, като
престъпление по чл.211, пр.3 от НК – измама, извършена при опасен рецидив.
Подсъдимият Д. е извършил престъплението
виновно, при форма на вината пряк умисъл. Съзнавал е общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е неговите последици и е искал настъпването им.
Подсъдимият следва да носи наказателна отговорност по посочения текст от
закона. За извършеното престъпление законът предвижда наказание лишаване от
свобода от три до десет години. Предвидена е възможност за съда да постанови
конфискация до ½ от имуществото на виновния. По делото липсват данни за
каквото и да е имущество на Д., поради което тази възможност не следва да се
обсъжда в конкретния случай.
При определяне размера на
наказанието лишаване от свобода, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът
съобрази, че са налице две отегчаващи вината и отговорността му обстоятелства.
На първо място като такова следва да се отчете извършване на престъплението
именно в мястото, където е настанен да изтърпи наложено му на наказание
лишаване от свобода по преходно осъждане, и където би следвало престоят му да
доведе до неговото поправяне, превъзпитание, респективно - въздържане от
извършване на противозаконни деяния въобще. Преходните осъждания на подсъдимия
не са отегчаващи вината и отговорността му обстоятелства, тъй като съставляват
елемент от състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинението. На
второ място, съдът отчита като отегчаващо вината и отговорността му
обстоятелство – невъзстановяването на инкриминираната сума на пострадалата.
Следва да се отчете като отегчаващо обстоятелство и броя на деянията, включени
в продължаваното престъпление, а именно три деяния, извършени в съвсем кратък
интервал от време – в рамките на два поредни дни.
Налице са и смекчаващи
вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства. Те се изразяват в доброто
му процесуално поведение, оказаното съдействие за разкриване на обективната
истина, още в хода на досъдебното производство, изразеното съжаление за
извършеното, ниският размер на инкриминираната сума – общо в размер на 636
лева, което е под размера на две минимални работни заплати за страната към
датата на извършване на престъпните деяния, както и изразеното желание да ги
възстанови на пострадалата, макар и да не е сторил това, поради тежкото си
имотно състояние и липсата на доходи, последното станало причина Д. да извърши
измамата. Следва да се отчете и обстоятелството, че подсъдимият предстои да
търпи по преходно осъждане остатък от наказанието лишаване от свобода в размер
на 7 години, след което следва да изтърпи и изцяло присъединеното му наказание
лишаване от свобода за срок от шест месеца с определение по ч.н.д. №215/2010
г. по описа на Районен съд-Левски,
влязло в законна сила на 01.06.2010 г. Едва след това, т.е., след един
значително дълъг период от време, подсъдимият ще започне да търпи наложеното му
наказание лишаване от свобода по настоящата присъда.
Изброените смекчаващи
обстоятелства по отношение на подсъдимия не са многобройни по смисъла на чл.55
от НК, поради което тази разпоредба не следва да се прилага при определяне на
наказанието му. Наказанието на Д. следва да се определи при превес на
смекчаващите вината и отговорността обстоятелства, при условията на чл.54, ал.1
от НК. Този превес обуславя определяне на наказание лишаване от свобода към
минимума, предвиден в състава на извършеното престъпление, отколкото към
неговия максимум. Предвид гореизложеното, съдът е определил с присъдата по
отношение на Д. наказание лишаване от свобода за срок от три години на
основание чл.373,
ал.2 от НПК, във вр. с чл.58а, ал.1 от НК, което счита, че ще способства в
пълна степен за
постигане целите по чл.36 от НК – генералната и индивидуалната превенция.
На основание чл.58а от НК,
съдът е намалил така определеното на
подсъдимия Д. наказание лишаване от
свобода с 1/3, като е постановил да изтърпи наказание лишаване от свобода за
срок от две години, при първоначален строг режим в затвор от закрит тип,
съгласно разпоредбите на ЗИНЗС.
Налице са предпоставките на чл.27, ал.2 от НК.
Безспорно, съгласно данните от справката за съдимост по отношение на подсъдимия
Д. се установява, че към момента на извършване на престъплението същият търпи
наказание лишаване от свобода по преходно осъждане в Затвора-Белене, което не е
изтърпял и към настоящия момент. Това налага наложеното наказание по настоящата
присъда да бъде присъединено към неизтърпяната част от присъдата, с която му е
наложено наказанието, което търпи. Деянието е извършено от Д. при условията на
опасен рецидив, поради което на основание чл.27, ал.2 от НК съдът е императивно
задължен да присъедини наложеното наказание по настоящата присъда изцяло към неизтърпяната
част от определеното на подсъдимия общо, най-тежко наказание лишаване от
свобода за срок от тридесет години, измежду наложените му по н.о.х.д. №563/1993
г. по описа на Военен съд-Пловдив, влязла в законна сила на 02.02.1994 г. и по
н.о.х.д. №55/1995 г. по описа на ОС-Разград, влязла в законна сила на
02.02.1998 г.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК
В наказателното производство против подсъдимия А.Д. е
приет за съвместно разглеждане граждански иск от пострадалата И.Ц. ***, ЕГН **********,
за сумите, както следва: за сумата от 168 лева, сумата от 242 лева и сумата от
226 лева, или общо сума в размер на 636 лева, представляваща причинени
имуществени вреди в резултат на всяко едно от трите деяния, включени в
продължаваното престъпление, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 02.09.2014 г. за сумите от 168 лева и 242 лева, и считано от
03.09.2014 г. за сумата от 226 лева, до окончателното им изплащане.
И.Ц. е
конституирана като граждански ищец по делото. В това си качество, след
приключване на съдебното следствие, моли съда да уважи изцяло предявения граждански
иск.
Гражданският иск е предявен
на деликтно основание, като съдът намира,че е осъществен фактическия състав на
разпоредбата на чл.45 от ЗЗД. От събраните по делото писмени и гласни
доказателства безспорно се установява, че пострадалата е била въведена в
заблуждение именно от подсъдимия, че му изпраща инкриминираните суми, за да
може същия да получи друга сума в размер на 7300 лева, относно което
обстоятелството последният съзнателно е поддържал неверните представи у
последната, че по този начин му прави услуга. Безспорно се установява от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, че изпратената сума от
свидетелката Д. на подсъдимия е в общ размер на 636 лева. При това положение и
предвид обстоятелството, че съдът е признал подсъдимия за виновен по
повдигнатото му обвинение и го е осъдил, като му е наложил съответно наказание,
счита че предявеният иск е доказан по основание и размер и следва да бъде
изцяло уважен.
Предвид гореизложеното,
съдът е осъдил на основание чл.45 от ЗЗД подсъдимия Д. да заплати на
гражданската ищца сумите, както следва:
сумата от 168 лева, сумата от 242 лева и сумата от 226 лева, или общо сума в
размер на 636 лева, представляваща причинени имуществени вреди в резултат на
всяко едно от трите деяния, включени в продължаваното престъпление, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 02.09.2014 г. за сумите от 168
лева и 242 лева, и считано от 03.09.2014 г. за сумата от 226 лева, до
окончателното им изплащане.
При този изход на делото и
на основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК, съдът е постановил да се отнемат в полза на държавата, приложените като веществени
доказателства по делото: 1 бр. мобилен телефон марка „SAMSUNG S
На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил
подсъдимия Д. да заплати държавна такса върху уважения размер на гражданския
иск, сума в размер на 50 лева. Други разноски по делото в двете му фази –
досъдебна и съдебна, не са направени, поради което такива не са присъдени.
Водим от горните мотиви, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: