гр.
ЛЕВСКИ, 09.11.2015 г.
Левченски районен съд в публичното съдебно
заседание на двадесет и първи октомври 2015 г. в състав:
при
участието на секретаря Р.П. и прокурора _, като
разгледа докладваното от съдия Димитрова а.н.д. №222 по описа за 2015 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд-гр.Левски е постъпила жалба от В.К.М. ***, ЕГН **********,
против наказателно постановление №15-0938-000440/12.03.2015 г. на Началник
Сектор „ПП” към ОД на МВР-Плевен.
Жалбата е бланкетна и в нея не се сочат конкретни основания за
отмяна на издадения санкционен акт. В допълнително представени писмени бележки
по делото, жалбоподателят излага следните съображения за незаконосъобразност на
наказателното постановление, съставляващи основания за неговата отмяна:
На първо място се позовава на допуснато нарушение на разпоредбата
на чл.27, ал.1 от ЗАНН. Счита, че вместо наказанието, определено от
законодателя за извършеното нарушение, административно-наказващият орган е
приложил санкционна правна норма, предвидена за друго нарушение. В тази връзка
жалбоподателят твърди, че на 02.03.2015 г. е превозвал закупена дограма,
натоварена на туристическо ремарке, теглено от лек автомобил. Дограмата била
по-дълга от ремаркето, поради което се наложило да демонтира задния му капак,
на който е монтирана табелата с регистрационния му номер. Твърди, че свалената
каната поставил в самото ремарке, по начин, осигуряващ видимост за движещите се
след него превозни средства, както на регистрационната табела, така и на
стоповете, габаритите и пътепоказателите на ремаркето. Твърди още, че при тази
фактическа обстановка му е съставен АУАН, а впоследствие издадено против него
наказателно постановление, с което му е наложено наказание на основание чл.175,
ал.1 от ЗДвП. Счита, че в такива случаи, следва да се налага санкция по чл.185
от ЗДвП, тъй като в приложената санкционна правна норма е предвидена санкция само
за водач, който управлява „моторно превозно средство”, но в нито една от изброените
три хипотези не се визира обект: ремарке. Липсата на такава хипотеза се дължи
на преценката на законодателя, че обществената опасност на деянието е малка, с
оглед обективната възможност да бъде идентифициран водача на теглещото МПС, тъй
като именно то се управлява от него, а не тегленото пътно превозно средство. В
тази връзка излага съображения, че с дадената правната квалификация на деянието
- нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, законодателят е създал различен правен
режим, който разграничава понятията „моторни превозни средства” и „ремаркета”,
в който смисъл се позовава на дадените легални дефиниции на двете понятия в
параграф 6 от ДР на ЗДвП.
Алтернативно, моли съда да приеме изложените съображения в
писмените бележки за маловажност на случая, които административно-наказващият
орган не е приел. Позовава се на Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007 г. на НК
на ВКС. Моли съда да вземе предвид факта, че поради липса на финансова възможност
да закупи нова дограма за жилището си, е закупил дограма – втора употреба. По
същите причини се е наложило сам да я превози, но опитите му да я събере в
ремаркето, без да се налага да демонтира задната каната, са се указали неуспешни.
Твърди, че е взел всички мерки, за да бъде превоза безопасен за движещите се
зад него МПС-та, като е осигурил по този начин и видимост към светлините на
ремаркето. Задната каната поставил в ремаркето, но не е имал за цел
регистрационния номер да бъде закрит. Управлявания от него автомобил е имал
всички необходими документи, бил е технически изправен, регистриран и с
поставени табели с регистрационни номера на предвидените за това места. Счита,
че не е създал затруднения за контролните органи да го индетифицират и да
установяват всички необходими данни. Излага доводи, че професията му е свързана
ежедневно с управление на автомобил, като лишаването му от това право, би могло
да доведе до освобождаването му от работа, което от своя страна се явява
изключително тежко и непосилно наказание за семейството му.
Ответната страна по жалбата не се представлява в
съдебно заседание. В писмото, с което изпраща административно-наказателната
преписка, взема становище да бъде потвърдено наказателното постановление.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН,
поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
На 02.03.2015 г., полицейските служители от Сектор
ПП към ОД на МВР-Плевен: П.К. и М.Н., изпълнявали служебните си задължения по
контрол на пътното движение в с.Българене, общ.Левски, обл.Плевен, на ПП І-
За констатираното нарушение, свидетелят П.К.,
заемащ длъжността мл.автоконтрольор към Сектор „ПП” при ОД на МВР-Плевен, съставил
в присъствието на колегата си: М.Н., в качеството му на свидетел-очевидец, АУАН
№440/02.03.2015 г. против В.К.М. за това, че:
На 02.03.2015 г., около 16:50 часа, на път І-
Актосъставителят посочил като нарушена разпоредбата
на чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и че като доказателство за извършеното нарушение
е иззет контролен талон №******. Предявил и връчил
съставения акт лично на жалбоподателя, срещу подпис. М. вписал възражения по
направените констатации в акта в смисъл, че задната каната е пречела на
видимостта на задните стопове, номерът не е смъкван от указаното място, не са
му дадени указания от контролните органи как да се придвижи в този случай.
Въз основа на така съставения АУАН,
административно-наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление
против жалбоподателя, с което на основание чл.175, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП му
наложил кумулативно две административни наказания: глоба в размер на 50 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, за нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Съдът констатира, че както АУАН, така и наказателното
постановление, са съставени от компетентни длъжностни лица, съгласно
приложената по делото Заповед №Із-8121з-47/16.01.2015 г. на министъра на
вътрешните работи, и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява по
непротиворечив начин от показанията на разпитаните по делото свидетели К. и Н.,
които съдът кредитира с доверие, предвид тяхната последователност и логичност,
както и поради пълното им съответствие с отразените в акта констатации. От така
установената фактическа обстановка по делото следва извод, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна
страна състава на административно нарушение, формулиран в разпоредбата на
чл.140, ал.1 от ЗДвП. Тази разпоредба предвижда по пътищата, отворени за обществено
ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места. Наредба №1-45/24.03.2000 г. за регистрацията и отчета на МПС и на
ремаркетата, теглени от тях, уточнява какъв е броят и кое е определеното място
за поставяне на регистрационните табели на регистрираните ремаркета в страната.
Табелата с регистрационен номер на ремаркетата е само една и се закрепва отзад,
хоризонтално, в средната част на превозното средство, а когато това е
невъзможно – в лявата му част, така че да се осигури видимост и осветеност и в
тъмната част на денонощието. В случая е безспорно установено, че канатата на
тегленото ремарке, ведно с регистрационната му табела, е била свалена от
жалбоподателя и поставена от него, вътре в ремаркето. Следователно, към момента
на извършената проверка от контролните органи, регистрационата табела на
тегленото ремарке е липсвала на определеното за това място, и по този начин
жалбоподателя е нарушил определения в закона режим за движение по пътищата,
отворени за обществено ползване. Разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП не
поставя никакви други условия, дори не обективира възникване на опасност за
движението по пътищата при извършване на нарушението. Затова се явява неоснователно
направеното възражение от жалбоподателя, че демонтирането на канатата, ведно със
закрепената на нея единствена регистрационна табела на тегленото ремарке, се е
налагало с цел осигуряване видимостта на стоповете, габаритите и пътепоказателите
на ремаркето. Непротиворечиви са показанията на двамата свидетели, че не е
имало никаква техническа причина, която да налага демонтирането на капака на
ремаркето, както и че превозвания товар обективно не е бил пречка тя да се постави
така, че да се вижда регистрационния номер на ремаркето. Нещо повече, от
показанията на свидетеля К. се установява, че още в хода на
извършената проверка, жалбоподателят лично е монтирал задния капак на
ремаркето, въпреки наличния товар в него, и едва след осигуряване видимостта на
регистрационната му табела, контролните органи са му позволили да продължи в
посоката си на движение. Тези данни по
делото не
обосновават липсата и на субективно отношение на М. към извършеното нарушение. Като
водач на МПС, последният е бил длъжен да осигури наличието на трайно закрепена регистрационна
табела на тегленото от него ремарке, на определеното за това място – в задната
му част, но преди да приведе в автомобила в движение по пътищата, отворени за
обществено ползване, което обективно не е направил, без наличие на основателна
причина за това. Ето защо, съдът счита, че в конкретния случай жалбоподателят не
може да черпи права от фактическо положение, в което сам се е поставил виновно.
Изложените доводи от жалбоподателя, че макар и непоставена на определеното за
това място, регистрационната табела на ремаркето се е виждала, също не се
подкрепят от събраните по делото гласни доказателства. На мястото, на което е
бил поставен задния капак на ремаркето –
хоризонтално и върху товара, обективна възможност да я виждат не са
имали нито другите участници в движението, нито контролните органи, след като
дори те не са я възприели визуално, забелязвайки движещия се по пътя автомобил.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че правилната санкционна разпоредба е тази на
чл.185 от ЗДвП. Последната предвижда административно наказание глоба в размер
на 20 лева за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него
нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание. В конкретния
случай е предвидено друго наказание за нарушението на чл.140, ал.1 от ЗДвП,
което изключва приложението на чл.185 от ЗДвП. На извършеното нарушение
съответства санкционната разпоредба на чл.175, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП, която в
случая е правилно приложена от административно-наказващия орган. В тази
хипотеза, законодателят е предвидил санкция за всеки водач, който управлява
МПС, на което табелите с регистрационни номера не са поставени на определеното
за това място. Изричното непосочване в текста и на ремаркета, съвсем не води до
отпадане на наказуемостта по този член от закона и за този обект. Това е така,
защото и ремаркето, като пътно превозно средство, предназначено да бъде теглено
от друго такова, снабдено с двигател, също подлежи на задължителна регистрация
от органите на Пътна полиция, така както и моторните превозни средства,
съгласно цитираната по-горе наредба на МВР. След регистрацията задължително се
издават свидетелство за регистрация и табели с регистрационен номер както на
МПС-та, така и на ремаркета, които следва да се поставят на определените за
това места. От своя страна, регистрационните табели служат за идентификация на пътното
превозно средство въобще, било то МПС или ремарке, а не на неговия водач,
поради което и дадените легални дефиниции в допълнителните разпоредби на ЗДвП
на двете понятия: моторно превозно средство и ремарке, не създават различен
правен режим за тях. Ето защо съдът намира, че нарушаването на разпоредбата на
чл.140, ал.1 от ЗДвП, визираща МПС и ППС /ремаркета/, следва да се санкционира,
именно с разпоредбата на чл.175, ал.1, т.1, пр.3 от същия закон, безспорно
относима към същите два обекта.
Съдът
намира, че административно-наказващият орган правилно и при спазване
разпоредбата на чл.27, ал.1 от ЗАНН, е наложил на жалбоподателя кумулативно предвидените в санкционната разпоредба два вида административни
наказания: глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от един месец. Те са определени в законовите граници и в минимален размер,
при съобразяване с отегчаващите и смекчаващи вината и отговорността на М.
обстоятелства.
Съдът
намира, че административно-наказващия орган правилно е отчел липсата на предпоставките
за приложение на чл.28 от ЗАНН. Видно от справката за нарушител от региона, М.
е наказван три пъти с влезли в законна сила наказателни постановления за
нарушения на ЗДвП. Това обстоятелство обуславя два извода, първият - за
установени навици от жалбоподателя да се отнася пренебрежително към
задълженията си като водач на МПС, и вторият, че целите на закона няма да бъдат постигнати
само с отправяне на предупреждение на нарушителя, че при повторно извършване на
същото нарушение, ще му бъде наложено административно наказание. Жалбоподателят не ангажира никакви доказателства, че упражняваната
от него професия
е свързана с ежедневно управление на автомобил и налагането на наказание
лишаването от право да управлява МПС, би довело до освобождаването му от работа
и настъпване на негативни последици за семейството му. С наказателното
постановление и това наказание е определено в минимален размер, поради което съдът намира, че административно-наказващият
орган е съобразил имотното състояние на жалбоподателя, семейния и социалния му
статус, а така също и постигане на целения ефект с наложените наказания: поправяне
и превъзпитание на наказаното лице към спазване в бъдеще на установените в
закона правила за движението по пътищата.
Предвид
изложените по-горе съображения, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно
издадено.
Водим от
горните мотиви, съдът:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА на
основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №15-0938-000440/12.03.2015 г.
на Началник Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР–Плевен, с което на В.К.М.
***,
ЕГН **********, са наложени на
основание чл.175,
ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП кумулативно две административни наказания: глоба в
размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/
месец, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд–гр.Плевен в 14 – дневен срок от получаване на съобщението,
че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: