Р Е Ш Е Н И Е

гр. ЛЕВСКИ, 03.11.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на четиринадесети октомври 2015 г. в състав:

Председател: МАРГАРИТА ДИМИТРОВА

Съдебни заседатели:

при участието на секретаря Р.П. и прокурора _, като разгледа докладваното от съдия Димитрова а.н.д. №240 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд-Левски е постъпила жалба от А.Б.К. ***, ЕГН **********, против наказателно постановление №14-0838-003357/20.10.2014 г. на Началник Сектор „ПП” към ОД на МВР-Плевен.

Жалбоподателката твърди, че притежавания от нея лек автомобил не е бил в движение от месец март 2013 г., поради техническа неизправност. Твърди, че в същия този период финансовото й състояние, наличието на две деца, съответно на *-годишна и *-годишна възраст, не са й позволили, както сключването на задължителната застраховка по отношение на процесния автомобил, така и неговото отремонтиране.

Жалбата се поддържа в съдебно заседание лично от К.. Моли съда да отмени издадения санкционен акт, като съобразно изложените основания от К., съдът приема, че се претендира маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Ответната страна по жалбата не се представлява в съдебно заседание. В писмото, с което е представена административно-наказателната преписка, моли съда да остави жалбата без последствия и да постанови решение, с което да потвърди издаденото наказателно постановление.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

На 03.06.2014 г. в РУ на МВР-Левски постъпила информация от ОДП-Плевен относно лицата, които нямат сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за 2014 г. по отношение на собствените си автомобили. На тази дата били депозирани от ОДП-Плевен и служебни справки, относно собствениците на регистрираните на територията на страната и не спрени от движение МПС-та. Информация постъпила и по отношение на лек автомобил „Форд *” с рег. № ******, собственост на жалбоподателката. Цитираните справки били предоставени на съответните мл.ПИ при РУ на МВР-Левски, обслужващи населените места, с указания да съставят АУАН на лицата, извършили нарушение на разпоредбата на чл.259, ал.1, т.1 от КЗ. По повод на така получените указания, мл.ПИ К.К., обслужващ територията на ***, посетил на 03.06.2014 г. дома на К., като изискал от същата да представи полица за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за 2014 г. по отношение на процесния автомобил, нейна собственост. Жалбоподателката не представила такава, тъй като разполагала само с полица №* за сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователно дружество „ЛЕВ ИНС” на 15.08.2013 г., който бил за срок от една година, сключен на разсрочено плащане и платим на четири вноски, от които само първата вноска била заплатена, а втората, дължима съответно до 15.11.2013 г. - не била заплатена, поради което към 01.12.2013 г. договорът бил прекратен едностранно от застрахователя. Като причина за липсата на сключен договор за 2014 г. за процесния автомобил, К. заявила техническата му неизправност, поради което не го ползвали и е спрян от движение. Свидетелят К. изискал регистрационния талон на процесния автомобил, и въз основа на него и справката от ОДП-Плевен установил, че същият не е бил спиран от движение по надлежния ред от датата на неговата регистрация.

На 07.10.2014 г., свидетелят К.К. призовал жалбоподателката да се яви в сградата на кметството в *, и в присъствието на един свидетел: кметицата П.Г.К., съставил против А.Б.К. АУАН №3357/07.10.2014 г. за това, че:

На 03.06.2014 г., в 13:54 часа, при извършена справка в регионална база КАТ-Плевен, като собственик на лек автомобил „Форд *” с рег. № ******, не е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, валидна за 2014 г. към момента на проверката.

Посочил като виновно нарушена разпоредбата на чл.259, ал.1 от КЗ.

Свидетелят К. предявил и връчил акта на датата на неговото съставяне – 07.10.2014 г., лично на жалбоподателката, срещу подпис и без възражения от нейна страна по направените констатации.

Въз основа на така съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.315, ал.1, т.1, във вр. с чл.249, т.1 от КЗ на К. е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл.259, ал.1, т.1 от КЗ, изразяващо се в това, че:

На 03.06.2014 г., в 13:54 часа, при извършена справка в регионална база КАТ-Плевен, като собственик на лек автомобил „Форд *” с рег. № *******, няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, валидна за 2014 г. към момента на проверката.

Съдът констатира, че в хода на образуваното административно-наказателно производство против жалбоподателката са допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените, които съставляват абсолютни основания за отмяна на наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно издадено.

Първото допуснато съществено процесуално нарушение се изразява в това, че АУАН е съставен след изтичане на определения в закона тримесечен срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че нарушението е констатирано лично от актосъставителя, след посещение в дома на К. на 03.06.2014 г., а АУАН е съставен едва на 07.10.2014 г. в кметството на селото, т.е. четири месеца и четири дни, след установяване на нарушението, неговия автор и вина.

Съдът намира, че срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН е преклузивен и при неспазването му, законодателят е предвидил като последица прекратяване на административно-наказателното производство. В случая е без значение какви са причините за пропуска да бъде съставен АУАН, след като е установен автора на нарушението, а именно: собственикът на процесния лек автомобил - обект на задължително застраховане. Правната норма на чл.34, ал.1 от ЗАНН е императивна. Тя не позволява образуването на административно-наказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя, какъвто е настоящия случай, или ако са изтекли две години от извършване на нарушението, какъвто срок във втората хипотеза е предвиден за административни нарушения по КЗ. Откриването на извършителя означава установяване и индивидуализиране на физическото, респективно юридическото лице – автор на деянието, осъществило състав на административно нарушение, а това в настоящия случай е станало на 03.06.2014 г. Наличието на предпоставките за съставяне на АУАН в тримесечния преклузивен срок, с оглед безспорното установяване на нарушителя, изключва възможността да се състави АУАН в двугодишния срок от установяване на конкретно извършеното нарушение на разпоредба от КЗ. Преклузивните срокове по чл.34, ал.1 от ЗАНН се следят служебно от актосъставителя и административно-наказващия орган, а неспазването им е пречка за издаване на наказателно постановление. В настоящия случай такова е издадено против жалбоподателката, въпреки изтеклия срок за съставяне на АУАН, и въпреки наличието на абсолютна пречка за развитието на административно-наказателното производство. Последното съставлява самостоятелно основание за отмяна на обжалвания санкционен акт.

За пълнота следва да се посочи и това, че разпоредбите на чл.42, ал.1 и чл.57 от ЗАНН вменяват в задължение на компетентните органи да посочат и мястото на нарушението. Видно от съставения против жалбоподателката АУАН е, че такова липсва. Словесно описаното в него: „При извършена справка в регионална база КАТ-Плевен”, не е равнозначно на посочване на мястото на констатиране на нарушението, което в настоящия случай е безспорно установено: в *, което съвпада с местоживеенето на К., и след лично посещение в дома й от съответния мл.ПИ, обслужващ територията на селото, с оглед дадените му служебни указания да състави АУАН на посочените в справките лица, в качеството им на собственици на МПС, съобразно естеството на нарушението. В наказателното постановление е отразено като място на нарушението гр.Плевен. Съдът принципно отчита последното като технически пропуск да бъде заличено посоченото място в използваната бланка, поради което само по себе си не би могло да се приеме, че съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. Липсата обаче на посочено място на нарушението в АУАН, и изричното наличие на посочено такова в наказателното постановление, от една страна предопределя различна от установената по делото действителна местна подсъдност, от друга страна води до нарушаване правото на защита на жалбоподателката, и то до степен на невъзможност последната да разбере къде е извършила нарушението. Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че и така констатираното второ съществено процесуално нарушение, съставлява самостоятелно основание за отмяна на издадения против К. санкционен акт.

Водим от горните мотиви, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №14-0938-003357/20.10.2014 г. на Началник Сектор „ПП” към ОД на МВР-Плевен, с което на А.Б.К. ***, ЕГН **********, е наложено на основание чл.315, ал.1, т.1, във вр. с чл.249, т.1 от КЗ административно наказание глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл.259, ал.1, т.1 от КЗ, КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: