гр.
ЛЕВСКИ, 29.10.2015 г.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на тридесети
септември две хиляди и петнадесета година:
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря Р.П. и прокурора _, като разгледа
докладваното от съдия Димитрова а.н.д. №246 по описа за 2015 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд-гр.Левски е постъпила жалба от И.Н.Г., с
постоянен адрес:***, и с настоящ адрес:***, ЕГН **********, против наказателно
постановление №15-0293-00055/10.06.2015 г. на ВНД Началник РУП към
ОДМВР-Плевен, РУ Левски.
Жалбоподателят твърди, че на 20.04.2015 г., около 13:00
часа е бил спрян за проверка на входа на гр.Левски, в близост до бензиностанция
„Лукойл”. В хода на проверката било установено, че имал неплатен фиш на
стойност 10 лева от
Твърди още, че един месец след описания случай е призован
да се яви в полицейското управление в гр.Левски, при полицейски служител Н..
Последният съставил против него АУАН, въз основа на който му е издадено
обжалваното наказателно постановление. Излага няколко съображения за неговата
незаконосъобразност, както следва:
1.
Разстоянието, на което е бил спрял от кръстовището, не е било по-малко от 10-
2.
Не е управлявал МПС на посочения в акта час;
3.
Счита, че наказателното постановление е издадено неправилно, защото на
посочения в акта час е притежавал валидно свидетелство за управление на МПС за
категорията, към която спада управлявания от него лек автомобил. В тази връзка сочи, че е бил
правоспособен водач, и ако следва да му се търси отговорност, то не е по
посочения текст в наказателното постановление;
4.
Не е посочено в санкционния акт на какво основание му се отнемат 6 контролни
точки, а към 10.06.2015 г. му остават 39 контролни точки, при условие, че
общият им брой съгласно посочената наредба е точно толкова.
Жалбата
се поддържа лично от Г. в съдебно заседание. Моли съда да постанови решение, с
което да отмени обжалваното наказателно постановление на посочените в нея
основания.
Ответната
страна по жалбата не се представлява в съдебно заседание и не взема
допълнително становище по същата.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от легитимно лице, поради което се
явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по несъмнен и
безспорен начин следната фактическа обстановка:
На
20.04.2015 г., около 13:00 часа, жалбоподателят бил спрян за рутинна проверка
от дежурен полицейски патрул при входа на гр.Левски, в близост до
бензиностанция „Лукойл”. В хода на проверката контролните органи установили, че
същия имал неплатен фиш на стойност 10 лева от
Г.
преместил автомобила си на известно разстояние от мястото на извършената
проверка. Покрай него минал познат човек от града, който се съгласил да го
откара до офис на банка „ДСК” в града. След като заплатил глобата си, същият
негов познат го откарал и до сградата на полицейското управление, където
паркирал автомобила му под сянката на едно дърво, намиращо се срещу входа на жилищен
блок. Г. останал в колата си до изтичане на указаното от контролните органи
време за приключване на акцията. Докато чакал, непосредствено зад неговия лек
автомобил спрял червен на цвят лек автомобил, чийто водач настойчиво започнал
да му прави знаци да се премести. Г. решил, че водачът е от наглите шофьори,
поради което отказал да премести автомобила си извън сянката на дървото,
демонстрирайки нежеланието си с показване на среден пръст. Водачът на червения
автомобил отминал, и тъй като нито слязъл, нито се представил, Г. не разбрал
към този момент, че същият е длъжностно лице от състава на МВР.
На
същата дата и в указаното време, около 16:30 часа, Г. влязъл в полицейското
управление, където му била връчена срещу подпис ЗППАМ №15-0293-000021/20.04.2015
г., издадена от ВНД Началник РУП към ОД на МВР-Плевен, РУ Левски. Със същата му
била наложена санкция по чл.171, т.1, б.”д” от ЗДвП – временно отнемане на
СУМПС до заплащане на дължимата глоба. Като фактическо основание за издаването
й бил посочен съставения на същата дата против жалбоподателя АУАН
№Г99834/20.04.2015 г. от Н.Н., на длъжност полицейски инспектор при РУ на
МВР-Левски, за нарушение на чл.157, ал.8 от ЗДвП, изразяващо се в това, че като
водач на процесния автомобил не е изпълнил задължението си да заплати наложена
глоба по фиш, сериен №182350/18.05.2014 г. на стойност 10 лева. Г. представил
платежен документ, че е заплатил сумата от 10 лева по цитирания фиш, след което получил СУМПС и контролния си талон
към него и късно следобед напуснал града.
На
същата дата Е.Н., заемащ длъжността Началник Група „Охранителна полиция” към РУ
на МВР-Левски, изготвил докладна записка до началника на полицията. В същата
изложил, че на 20.04.2015 г., след приключване на пробационен съвет се отправил
с личния си автомобил към районното полицейско управление. Около 14:30 часа, в
близост до сградата на кръстовището на ул.”Христо Ботев” №13, забелязал
неестествено спрял лек автомобил „Опел *”, ***, с рег. №*. Положението му било
такова, че пречело и създавало опасност за движението. Наложило се да подаде
звуков сигнал, тъй като трябвало да премине през кръстовището, а не могъл да
стори това. Не последвала никаква реакция. Стъклата на автомобила били силно
замърсени и не му позволили да види има ли водач в него. Полицейският служител
се усъмнил, че автомобилът е получил повреда. Затова го заобиколил от лявата му
страна и през прозореца на шофьорската врата видял лице, което говорело по
мобилен телефон. Направил му знак да премести автомобила, но водачът махнал с
ръка и с жест му показал, че няма да изпълни разпореждането му, отдадено чрез
съответните знаци, определени от ЗДвП. Паркирал автомобила си на паркинга пред
районното полицейско управление и се отправил към въпросния такъв, но когато го
наближил водачът му потеглил в посока към гр.Павликени. В докладната записка
отразил, че с действията си лицето е нарушило чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП и
предложил същата да бъде предоставена на служителите от пътен контрол за
съставяне на АУАН.
Въз
основа на така изготвената докладна записка, свидетелят Н.Н., заемащ
длъжността: Инспектор „ПК” в РУ на МВР-Левски, призовал жалбоподателя да се яви
в полицейското управление на 19.05.2015 г., и в присъствието на двама свидетели
С.Д. и В.З., съставил на тази дата против него АУАН за това, че:
На
20.04.2015 г., в 14:30 часа, в гр.Левски, като водач на МПС – лек автомобил
„Опел *”
с рег. № *, извършва спиране за престой с автомобила на кръстовището на
ул.”Христо Ботев” №13 и подхода за жилищния блок, намиращ се на ул.”Христо
Ботев” №13.
Отразил
още, че към момента на горепосоченото нарушение, водачът Г. не е притежавал
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него превозно средство.
Актосъставителят
посочил като нарушени разпоредбите на чл.98, ал.1, т.6 и чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
Актът
бил връчен лично на жалбоподателя на датата на неговото съставяне – 19.05.2015
г., срещу подпис. На Г. била предоставена възможност да направи писмени
възражения против отразените констатации в акта. Същият собственоръчно отразил,
че ще представи възражения в писмен вид. Няма данни по делото да са били
депозирани такива пред наказващия орган в 3-ри дневния срок по чл.44, ал.1 от
ЗАНН.
Въз
основа на направените констатации в акта, административно-наказващият орган
издал обжалваното наказателно постановление, с което наложил на жалбоподателя
две административни наказания, както следва:
1.
На основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лева, за
нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП, изразяващо се в спиране за
престой и паркиране на по-малко от пет метра от кръстовище или на него.
2.
На основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 100 лева, за
нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в управление
на МПС, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него превозно средство. На основание Наредба
№І-з-2539 на МВР е постановено отнемане на общо 6 контролни точки на водача.
Съдът
констатира, че както АУАН, така и обжалваното наказателно постановление са
издадени от компетентни длъжностни лица, в съответствие със заеманата от тях длъжност, съобразно
предоставените им правомощия със Заповед №8121з-47/16.01.2015 г. на министъра
на вътрешните работи, както и при спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Съдът
констатира, че още при съставяне на акта против жалбоподателя са допуснати
процесуални нарушения от категорията на съществените, които са довели до
накърняване на правото му на защита.
От
всички събрани по делото доказателства се установява, че актосъставителят е
съставил акта само въз основа на докладна записка. Приложената докладна записка
е входирана и върху нея е положена резолюция от 21.04.2015 г. за представяне на
Н.Н., с цел установяване на водача и вземане на отношение по законния ред.
Върху нея е отразено, че е изготвена от полицейския служител при РУ на
МВР-Левски: Е.Н., но по делото липсват каквито и да е доказателства, че на
посочените в акта: дата и часови интервал, същият е бил изрично упълномощен за
контролен орган по ЗДвП. Съгласно отразената длъжност в докладната записка
авторът й - Е.Н., е полицейски служител от състава на „Охранителна полиция”. За
заемащите тази длъжност не е предвидена възможност в закона да извършват
проверки по ЗДвП. Като полицейски орган Е.Н. е дал разпореждане за изпълнение
на определено поведение от трето лице, в съответствие с разпоредбата на чл.55
от ЗМВР. При неизпълнение на разпореждания по чл.55 от ЗМВР се носи
административна отговорност по чл.270, ал.1 от ЗМВР. От друга страна,
разпоредбата на чл.57, ал.1 от ЗМВР дава възможност на длъжностните лица от
състава на полицията, при установяване на условия и причини за извършване на
престъпления и други нарушения на обществения ред, да вземат мерки за тяхното
отстраняване. Ето защо, в рамките на тези си задължения, полицейският служител
от „Охранителна полиция” при РУ на МВР-Левски е следвало да сигнализира веднага
дежурния по КАТ, защото именно той е компетентен да извърши проверка на
самоличността на водача, уличен в нарушение на правилата за движение по
пътищата и да му състави акт, в съответствие с направените констатации в хода
на проверката. В настоящия случай това не е направено, което от една страна е
станало причина за допускане на съществено нарушение и на разпоредбата на
чл.40, ал.3 от ЗАНН, а от друга страна е довело и до недоказаност в хода на
съдебното следствие на вменените деяния, на техния автор и неговата вина.
Цитираната разпоредба от ЗАНН предвижда две възможни хипотези при съставяне на
акта, първата от които е налице - когато нарушението е установено от
актосъставителя и има очевидец на неговото извършване или установяване. В тези
случаи е необходимо и достатъчно само този свидетел да подпише съставения акт.
Възможността да се състави акт само в присъствието на един свидетел е свързана
именно с факта, че той е възприел пряко и непосредствено един или повече
елементи от състава на нарушението. В настоящия случай, Е.Н. не е вписан в
качеството на свидетел-очевидец при съставяне на акта, въпреки че тази законова
хипотеза е била налице, тъй като актосъставителят не е установил лично
извършено нарушение на ЗДвП и няма дру. Вместо това в акта са вписани двама
свидетели при съставянето му, което принципно е допустимо, дори и същите да са
полицейски служители, но само в хипотезата, в която производството е започнало
със съставяне на акт от лично установилия нарушението актосъставител и няма
други свидетели-очевидци. В настоящия случай, актосъставителят не е установил
лично конкретни нарушения на ЗДвП, конкретен нарушител и неговата вина. Като
основание за съставяне на акта се е позовал единствено на входираната докладна
записка, но при липса на каквито и да е доказателства, подкрепящи написаното в
нея. Освен това, конкретният нарушител е определен от актосъставителя, въз
основа само на абстрактното посочване в докладната записка на „едно лице”, за
което се твърди, че с неизпълнение на даденото му разпореждане от полицейски
орган е нарушило чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП. Така се е стигнало до съставяне на
един АУАН с оспоримо съдържание, защото отразената в него фактическа обстановка
е непроверена и недоказана. По делото няма данни, от които да се направи
категоричен извод, че на посочените в акта дата и час, лекият автомобил е бил
паркиран на по-малко от посоченото в закона минимално разстояние от пет метра,
тъй като разпоредбата на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП забранява, освен престоят и
паркирането на кръстовище, но и престоят и паркирането на по-малко от
Съдът
констатира, че дори да се приеме цитираната докладна записка като
доказателствено средство, годно да установи релевантните факти по делото,
остава недоказано и вмененото на жалбоподателя нарушение по чл.150а от ЗДвП. От
цялостния прочит на направеното словесно описание и на двете нарушения явства
наличието на две взаимно изключващи се обстоятелства. Съгласно дадената легална
дефиниция в параграф 6, т.25 от ЗДвП „водач” е лице, което управлява ППС. В
конкретния случай, направената констатация в акта и наказателното
постановление, че процесния автомобил е бил в престой /паркирал/, и по същото
време неговия водач го е управлявал, обективно и житейски е невъзможна. От
събраните по делото гласни доказателства не се установява по никакъв начин, че
на посочените в акта и в наказателното постановление дата, час и място Г. не е
управлявал МПС, следователно не е имал и качеството водач. Друг е въпросът, че
вмененото нарушение по чл.150а от ЗДвП: „управление на процесния автомобил” от
жалбоподателя, без съответно свидетелство за управление, валидно за категорията
към която спада управляваното МПС е несъставомерно от обективна и от субективна
страна, поради негодност на фактическото основание за издаване на приетата по
делото ЗППАМ №15-0293-000021/20.04.2015 г. на Началник РУ на МВР-Левски.
Специалния закон не допуска изземване на свидетелството за управление на МПС
при рутинна полицейска проверка, с изключение на случаите в които е установено,
че водачът управлява МПС след употреба на алкохол, когато стойностите на
алкохол са над 0,5 промила. Едва при съставяне на АУАН за констатирано
административно нарушение по ЗДвП, полицейските служители имат право да
задържат единствено контролния талон на водача, а последният - да получи копие
от съставения акт, който да пази и показва при следващи проверки от органите на
реда за срок от един месец, докато си получи талона обратно. А самия контролен
талон се връща на водача след заплащане на всички наложени глоби с влезли в
законна сила наказателни постановления. Ето защо, в настоящия случай, макар и
формално „изземването на СУМПС и контролния талон” на Г. да е облечено във
формата на властническо волеизявление на орган на МВР, съдът намира, че на
посочените в акта и в наказателното постановление дата и час: 20.04.2015 г., в
14:30 часа, жалбоподателят е бил правоспособен по смисъла на чл.150а от ЗДвП,
макар и да не е бил водач.
Предвид
изложеното по-горе, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
следва да бъде изцяло отменено – и в двете му части, като неправилно и
незаконосъобразно издадено.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №15-0293-000055/10.06.2015
г. на ВНД Началник РУП към ОДМВР-Плевен, РУ Левски, с което на И.Н.Г.,
с постоянен адрес ***, и с настоящ адрес ***, ЕГН **********, са
наложени административни наказания, както следва: на основание чл.183, ал.4,
т.8 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение на
чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП, на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП
административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.150а,
ал.1 от ЗДвП и на основание Наредба №І-з-2539 на МВР е постановено отнемане
на общо 6 контролни точки, КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр.Плевен в 14–дневен
срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: