гр.
ЛЕВСКИ, 30.11.2015 г.
Районен съд гр.Левски в публичното съдебно заседание на двадесет
и осми октомври 2015 г. в състав:
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря Р.П. и прокурора _, като разгледа докладваното
от съдия Димитрова а.н.д. №290 по описа за 2015 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от Е.А.В. ***,
ЕГН **********, против наказателно постановление №**** г. на ВПД Началник към РУ на МВР-*****.
Жалбоподателката оспорва изцяло изложената фактическа
обстановка в издаденото против нея наказателното постановление. Счита, че
неправилно са приложени административно-наказателните разпоредбите на ЗМВР,
поради което се явява незаконосъобразно и наложеното й наказание.
В
съдебно заседание жалбата се поддържа лично от В. и процесуалния й представител
– адв.А.А. от ПлАК. Оспорва се отразената фактическа обстановка в акта и
наказателното постановление. Защитата
счита, че показанията на свидетеля А., който е депозирал сигнала против
жалбоподателката, не се подкрепят от останалите събрани по делото гласни
доказателства, които от своя страна съответстват на обясненията на В., поради
което вмененото нарушение се явява недоказано по безспорен и несъмнен начин.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени на
посочените основания обжалваното наказателно постановление, като
незаконосъобразно.
Ответната
страна по жалбата не се представлява и не взема допълнително становище.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Видно от приложеното наказателно
постановление е, че същото е връчено лично на жалбоподателката на 18.08.2015 г.
Жалбата е депозирана, чрез административно–наказващия орган на дата 25.08.2015
г. – отразена при входиране на жалбата, т.е., преди изтичане на 7-мо дневния
срок за обжалване, считано от датата на връчването, поради което се явява
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
На
12.06.2015 г., в с.***,
обл.****, в 10:00 часа, на основание
чл.64 от ЗМВР, полицейският служител при РУ на МВР-****: Д.Й., съставил писмено
разпореждане против жалбоподателката, в качеството й на управител на
кафе-аперитив „****”,
находящ се в с.****,
ул.”***” №***, с което разпоредил да не нарушава
нощната тишина и спокойствието на гражданите, както и да не нарушава
разпоредбата, описана в чл.3, ал.1 от Наредба №1 на Община-Л*** за установеното работно време.
Поводът за съставяне на писменото разпореждане бил постъпил сигнал от свидетеля
Н.А., относно наличие на силна музика в заведението, след установеното за него работно
време.
На
28.06.2015 г., в 01:10 часа, свидетелят А. депозирал пореден сигнал в местното
полицейско управление, отново с оплаквания за нарушение на нощната тишина от
управителя, стопанисващ заведението, находящо се в близост до дома му. На място
бил изпратен дежурен полицейски патрул в състав: Д. Г. и Д.Д.. Последните
установили, че данните в поредни сигнал от А. са недействителни, поради което
не се наложили да изготвят съответна докладна записка по случая. Въпреки това,
началникът на РУ на МВР-***,
разпоредил на свидетеля Д.Й. да състави АУАН против жалбоподателката, само на
основание преходно издаденото писмено разпореждане и последващия сигнал от
свидетеля А. със същото оплакване.
На
30.06.2015 г., полицейският служител Д.Й., заемащ длъжността мл.Експерт в РУ на
МВР гр.***,
съставил в присъствието на Н.А.А., в
качеството му на свидетел-очевидец, АУАН №*** г. против Е.А.В. за това, че:
На
28.06.2015 г., в 01:10 часа, в с.***,
ул.”***” №***, като управител на кафе-аперитив „****”, нарушава разпоредбите на
полицейско разпореждане №*****
да не нарушава нощната тишина и спокойствието на гражданите и да спазва
установеното работно време.
Актосъставителят
посочил като нарушена разпоредбата на чл.64 от ЗМВР.
Актът
е връчен лично на жалбоподателката на 30.06.2015 г. срещу подпис, без
възражение от нейна страна по направените в него констатации.
Въз
основа на така съставения акт е издадено наказателно постановление №* на 08.07.2015 г., с което на основание чл.257,
ал.1 от ЗМВР, началникът на РУ на МВР-***
наложил на В. административно наказание глоба в размер на 500 лева, за
нарушение на чл.64, ал.1 от ЗМВР.
Съдът
намира, че както АУАН, така и наказателното постановление са издадени в
предвидената от закона писмена форма и в сроковете по чл.34 от ЗАНН, от
компетентни органи, при спазване на процедурата по връчването им на
жалбоподателката, както и при идентичност на посоченото фактическо и правно
обвинение в санкционния акт, с възприетото такова в АУАН.
Съдът
обаче установи, че в хода на административно-наказателното производство е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване
правото на защита на наказаното лице.
Посочената
в акта и наказателното постановление като виновно нарушена разпоредба на чл.64,
ал.4 от ЗМВР, създава задължение до неограничен кръг правни субекти да
изпълняват дадените им разпореждания от полицейски орган в случаите на чл.64,
ал.1 от ЗМВР. Нито в съставения акт против жалбоподателката, нито в издаденото въз
основа на него наказателно постановление, се съдържа описание на конкретно
извършеното нарушение и обстоятелствата, при които е било извършено. Направеното
в двата акта описание се свежда до следната словесна формулировка: „нарушава”
разпоредбите на преходно издаденото полицейско разпореждане, което е било в
смисъл жалбаподателката да не нарушава нощната тишина и спокойствието на
гражданите, както и да спазва установеното работно време. Санкционната
разпоредба на чл.257, ал.1 от ЗМВР очертава рамките на изпълнително деяние,
изразяващо се в неизпълнение на разпореждане на орган на МВР, т.е. същото се
свежда до определено поведение на нарушителя. Последното означава, че както актосъставителят,
така и административно-наказващият орган е следвало да изложат, освен данни за
това в какво се е изразило разпореждането - фактическото и правното основание
за издаването му, но и данни за това какви са конкретните действия или
бездействия, чрез които даденото разпореждане не е било изпълнено. В конкретния
случай това не е сторено, поради което съдът не може да прецени, чрез какви
точно действия или бездействия е извършено от жалбоподателката нарушението,
както и дали поведението й като цяло на посочените в акта и наказателното
постановление дата, час и място, очертават възприетото от наказващия орган като
нарушение на нощната тишина и неспазване на работно време, въпреки издаденото
полицейско разпореждане в този смисъл. Но дори и да бе установено такова, но
едва в хода на въззивната проверка за законосъобразност на обжалвания
санкционен акт, същото не би могло да санира липсата на предвидените в чл.42,
т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН реквизити. Тази липса има за последица накърняване
правото на защита на жалбоподателката, до степен на невъзможност да разбере за
какво точно деяние е наказана, кога и при какви обстоятелства го е извършила, и
съставлява самостоятелно основание за отмяна на издадения санкционен акт.
Друг
е въпросът, че поведение на жалбоподателката, изразяващо се в неизпълнение на
описаното в двата акта полицейско разпореждане, не се установява и от събраните
в хода на съдебното следствие гласни доказателства. Нещо повече, от показанията
на актосъставителя става ясно, че е съставил АУАН по нареждане на началника на
РУ на МВР-гр.***, само
на основание преходно издаденото разпореждане и последвалия пореден сигнал от
свидетеля А., но без да му е било известно какво точно е установил изпратения
на място полицейски патрул по случая. Показанията му в този смисъл обясняват
констатираната по-горе непълнота в описанието на твърдяното нарушение и на
обстоятелствата, при които е било извършено. От друга страна, в показанията си
свидетелите Г. и Д. са категорични, че при няколкократните си посещения в
процесния обект, стопанисван от жалбоподателката, все по повод на подадени
сигнали от едно и също лице: Н.А., за нарушения на нощната тишина, последните
винаги са се оказвали недействителни, поради което не се е налагало да изготвят
съответни докладни записки по случая. В този смисъл показанията им
кореспондират изцяло с показанията на свидетеля С. С. и
с обясненията на жалбоподателката, че на посочените в акта дата и час в заведението
не е свирила музика след установеното работно време, която да е смутила по
някакъв начин съня и спокойствието на съседите. Доколкото, свидетелите Г. и Д.
не си спомнят да са посетили обекта на посочената в акта дата и в този
патрулиращ състав, съдът намира за необходимо да отбележи, че именно тези
полицейски служители са посочени от административно-наказващия орган като част
от състава на полицейския патрул, посетил на място процесния обект на
посочената в акта дата. Тежестта на доказване в настоящото производство лежи
върху административно-наказващият орган. Съдът намира, че в конкретния случай вмененото
нарушение на жалбоподателката остава и недоказано по безспорен и несъмнен начин.
Същото очевидно се гради единствено на данните в подадения сигнал от свидетеля А..
Показанията му обаче, дадени в съдебно заседание, се характеризират с висока
степен на абстрактност, вътрешна противоречивост и предубеденост, поради което
съдът не ги кредитира с доверие. При това положение съдът счита, че обжалваното
наказателното постановление следва да бъде отменено, като неправилно и
незаконосъобразно издадено.
Водим от горните мотиви, съдът:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на
основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №***** на ВПД Началник на РУ на МВР-гр.****, с което на Е.А.В. ***, ЕГН **********,
е наложено на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР административно наказание глоба в
размер на 500 лева, за нарушение на чл.64, ал.4 от ЗМВР, КАТО НЕПРАВИЛНО И
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр.Плевен в 14 –
дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: