гр. ЛЕВСКИ, 18.12.2015 г.
Левченски районен съд в
публичното съдебно заседание на осемнадесети ноември
Съдебни заседатели:
при участието на секретаря В.Д. и прокурора _,
като разгледа докладваното от съдия
Манолова а.н.д. №316 по описа на съда за 2015 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд - Левски е постъпила
жалба от Г.И.Г., ЕГН*********,***, против наказателно постановление
№816/04.09.2015 г. на директор РДГ – Ловеч.
Жалбоподателят в качеството му на
регистриран лесовъд е останал недоволен от издаденото срещу него НП, с което му
е наложена глоба в размер на 1000 лв. на основание чл. 275, ал.1, т.1 от Закона
за горите, и чл. 53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН. Счита наказателно постановление за
незаконосъобразно, по следните съображения: преди съставяне на процесния АУАН,
му е връчена заповед от 15.04.2015г. на директора на РДГ – Ловеч за спиране на сечта.
Счита, че са налице съществени нарушения на разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.6
от ЗАНН, налице е липса на прецизност на квалификацията на административното
нарушение и в частност – неяснотите, следващи от неговото словесно и цифрово
описание в атакуваното наказателно постановление. Сочи, че са налице съществени
нарушения на административно производствените правила – чл. 42, т.3, чл. 57,
ал.1,т.5 от ЗАНН - порок, от който страдат както АУАН, така и издаденото въз
основа на него наказателно постановление – че е налице неяснота по отношение
датата на извършване на нарушението, подлежащо на санкциониране, от което
следва, че нарушението е констатирано на неясно коя дата, но никъде не е отбелязан
моментът на извършване на нарушението.
Моли съда да постанови решение, с
което да отмени издаденото наказателно постановление.
Ответната страна по жалбата се представлява в с.з. от
юрисконсулт Г., който моли съда да постанови решение, с което да потвърди
изцяло процесното наказателно постановление
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради
което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Административнонаказателното производство срещу Г. е започнало
със съставяне на акт за установяване на административно нарушение
№816/17.04.2015г. на 17.04.2015г. За
дата на извършване на нарушението актосъставителят е посочил 23.03.2015г., а
дата на откриване на нарушението – 06.04.2015г. Нарушението е описано от
актосъставителя като издадено позволително за сеч №0230559 за краткосрочно –
постепенна сеч, осем. фаза, която е забранена за това местообитание, съгласно
„Режим за устойчиво управление на горите в Натура
Въз основа на така съставения акт, административнонаказващият
орган издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.275,
ал.1, т.2 от Закона за горите, е наложил на Г. административно наказание глоба
в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.257, ал.2 от ЗГ във вр. с чл. 4, ал.2
от Наредба №8 за сечите в горите, във вр. с чл. 4, ал.1,т.2 от същата Наредба.
Установява се, че жалбоподателят в качеството си на
регистриран лесовъд е издал позволително за сеч №0230559 за извършване на
краткосрочно – постепенна сеч – осеменителна фаза за отдел №*,
подотдел *, имот №* ***. От административнонаказващия орган е получено уведомление от
директор на РИОСВ – Плевен, според което позволителното за сеч е издадено за
провеждане на краткосрочно - постепенна сеч – осеменителна фаза в природно
местообитание 91F0, попадащо в защитена зона, за която се забраняват голите
сечи и краткосрочно – постепенните сечи във всичките им разновидности в
естествените насаждения.
Разпитаните в качеството на свидетели служители в РДГ – Ловеч
в показанията си сочат, че са съставили акта след като са получили писмо от
РИОСВ – Плевен. Самите те не са извършвали проверки, а са „само
актосъставители”. Актът са съставили в присъствието на жалбоподателя единствено
въз основа на писмото, като единият от служителите в РДГ – Ловеч е свидетел по
съставяне на АУАН.
Съгласно разпоредбите на чл. 42,т.3 и т.4 от ЗАНН актът трябва
да съдържат описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го
потвърждават. Аналогична разпоредба се съдържа и в разпоредбата на чл. 57,
ал.1, т.5 от ЗАНН относно съдържанието на наказателното постановление.
Видно от съдържанието на съставения акт №816/17.04.2015г.,
актосъставителят е посочил за място на извършване на нарушението:
„информационна система на ИАГ www.sistem.iag.bg.” във връзка с имот №* в отдел * ***.
Това съдържание е възпроизведено и в издаденото наказателно постановление,
където е посочено, че „при извършена проверка” от РИОСВ в информационната
система на ИАГ - София”, е установено, че жалбоподателят е издал позволителното
за сеч.
В конкретния случай не може да се приеме, че място на
извършване на нарушението е проверяваният обект. Позволителното за сеч се
издава чрез интернет информационната система на Изпълнителна агенция по горите
за извършване на сеч в определен имот, поради което следва да се приеме, че
мястото на нарушението е мястото, където документът е бил издаден, след като
нарушението се изразява в незаконно издаване на документ. В този смисъл е и
константната съдебната практика.
Изискването за посочване на място на извършване на
нарушението, освен задължителен реквизит има съществено значение, тъй като въз
основа на него се определя не само териториалната компетентност на
администативнонаказващия орган, но и местната компетентност на
първоинстанционния съд. Цитираният пропуск не може
да бъде преодолян с разпоредбата на чл.53 ал.2 от ЗАНН, тъй като не е
установено по безспорен начин и конкретизирано мястото на извършване на
нарушението. Цитираният текст позволява при определени обстоятелства да се
санират недостатъците на акта за установяване на административно нарушение, но
подобна разпоредба законът не е предвидил за издаденото въз основа на акта
наказателно постановление.
Непосочването на мястото на извършване на нарушението в
издаденото наказателно постановление представлява съществено процесуално
нарушение и е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.
Мястото на извършване на нарушението следва да е конкретно посочено, тъй като
по този начин не може да се очертае предмета на доказване в производството.
Отделно от това, с непосочване на мястото на извършване на нарушението се
нарушава правото на защита на нарушителя.
Съгласно разпоредбата на чл. 52, ал.4 от ЗАНН, преди
да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на
неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните
доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните
обстоятелства. В конкретния случай наказващият орган не е изпълнил задължението
си относно установяване на мястото на извършеното нарушение.
Безспорно
доказателствената тежест се носи от административно наказващия орган, поради
което констатациите в акта нямат обвързваща доказателствена сила.
Посочената
като нарушена разпоредба и в АУАН, и в НП е 257, ал.2 от ЗГ във вр. с чл. 4,
ал.2 от Наредба №8 от 05.08.2011г. за сечите в горите. Разпоредбата на чл. 257,
ал.2 от ЗГ предвижда административно наказание глоба от 1000 до 5000 лв., ако
не е предвидено по – тежко наказание, лице, упражняващо лесовъдска практика,
което издаде позволително за извършване на дейност в горските територии в
нарушение на този закон или на
подзаконовите актове по прилагането му. А разпоредбата на чл. 4, ал.2 от
Наредба №8/2011г. за сечите предвижда, че утвърдените разработки и указания по
ал.1 са задължителни при планиране и провеждане на сечите.
Както
в АУАН, така и в НП словесното описание на нарушението не отговаря на теговата
правна квалификация. Допуеснатаото напушение на процесуалните правила е
съществено. Същото е накърнило правото на защита на наказаното лице, което е
било лишено от възможността да разбере конкретно за какво нарушение е било
наказано. Следва в НП да бъдат посочени всички съставомерни елементи на
деянието, обстоятелствата, при които е извършено и законовата разпоредба, която
е нарушена по начин, даващ възможност да се направи индивидуализация на
административното нарушение.
Предвид изложеното обжалваното наказателно постановление се
явява незаконосъобразно, поради което следва да се отмени изцяло като
такова.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление
№816/04.09.2015 г. на директор РДГ – Ловеч, с което на Г.И.Г., ЕГН**********,***, е наложено на основание чл.275, ал.1,
т.2 от Закона за горите административно наказание глоба в размер на хиляда, лева за нарушение на чл.257, ал.2
от Закона за горите, във вр. с чл. 4, ал.2 от Наредба №8 от 05.08.2011г. за
сечите в горите, във вр. с чл. 4, ал.1, т.2 от същата наредба, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Плевен в 14 – дневен
срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ: