гр.
ЛЕВСКИ, 21.12.2015 г.
Районен съд гр.Левски в публичното съдебно заседание на девети
декември 2015 г. в състав:
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря Я.Д. и прокурора _, като разгледа
докладваното от съдия Димитрова а.н.д. №364 по описа за 2015 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от Е.А.В. ***,
ЕГН **********, против наказателно постановление №8/09.09.2015 г. на ВПД
Началник към РУ на МВР-гр.Левски.
Жалбоподателката оспорва изцяло изложената фактическа
обстановка в издаденото против нея наказателното постановление. Счита, че
неправилно са приложени административно-наказателните разпоредбите на ЗМВР,
поради което се явява незаконосъобразно и наложеното й наказание.
В
съдебно заседание жалбата се поддържа лично от В. и процесуалния й представител
– адв.А.А. ***. В представени от защитата писмени бележки се излагат доводи за
множество нарушения на закона. Твърди се, че нито в акта, нито в наказателното
постановление е посочено в какво точно се изразява нарушението: в нарушаване на
нощната тишина и спокойствието на гражданите или в неспазване на установеното
работно време. В този смисъл се позовава на показанията на разпитаните по
делото свидетели, с изключение на тези, дадени от свидетеля А., който защитата
определя като „дежурен” подавач на сигнали в РУ на МВР-Левски. Счита, че
показанията на свидетеля А. са непоследователни, противоречиви и пристрастни,
поради което съдът не следва да ги кредитира.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени на
посочените основания обжалваното наказателно постановление, като
незаконосъобразно.
Ответната
страна по жалбата не се представлява и не взема допълнително становище.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Видно от приложеното наказателно
постановление е, че същото е връчено лично на жалбоподателката на 02.11.2015 г.
Жалбата е депозирана, чрез административно–наказващия орган на дата 09.11.2015
г. – отразена при входиране на жалбата, т.е., преди изтичане на 7-мо дневния
срок за обжалване, считано от датата на връчването, поради което се явява
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
На
12.06.2015 г., в ***, в 10:00 часа, на основание чл.64 от ЗМВР, полицейският
служител при РУ на МВР-Левски: Д.Й., съставил писмено разпореждане против
жалбоподателката, в качеството й на управител на кафе-аперитив „****”, находящ
се в ****, с което разпоредил да не нарушава нощната тишина и спокойствието на
гражданите, както и да не нарушава разпоредбите, описани в чл.3, ал.1 от
Наредба №1 на Община-Левски за установеното работно време. Поводът за съставяне
на писменото разпореждане бил постъпил сигнал от свидетеля Н.А., относно
наличие на силна музика в заведението, след установеното за него работно време.
На
23.08.2015 г., в 02:30 часа, свидетелят А. депозирал пореден сигнал в местното
полицейско управление, съдържащ оплакване за нарушаване на нощната тишина от управителя,
стопанисващ заведението, находящо се в близост до дома му. На място бил
изпратен дежурен полицейски патрул в състав: Д.Г. и Д.Д.. При посещението си на
място установили, че заведението е затворено и не работи, поради което не се
наложило да изготвят съответна докладна записка по случая.
Два
дни по-късно, на 25.08.2015 г., свидетелят Д.Й., заемащ длъжността мл.Експерт в
РУ на МВР гр.Левски, съставил против жалбоподателката АУАН №8/25.08.2015 г.,
в присъствието на свидетеля Н.А.А., в качеството му на свидетел-очевидец, за
това, че:
На
23.08.2015 г., в 02:30 часа, като управител на кафе-аперитив „****”, не спазва
разпоредбите на полицейско разпореждане №4054 от 16.06.2015 г. да не нарушава
нощната тишина и спокойствието на гражданите със силна музика след 23 часа, и
да спазва установеното от Общината работно време.
Актосъставителят
посочил като нарушена разпоредбата на чл.64 от ЗМВР.
Актът
е връчен лично на жалбоподателката на 25.08.2015 г. срещу подпис, със саморъчно
вписване, че има възражения по направените в него констатации.
Въз
основа на така съставения акт е издадено наказателно постановление №8 на
09.09.2015 г., с което на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР, началникът на РУ на
МВР-Левски наложил на В. административно наказание глоба в размер на 500 лева,
за нарушение на чл.64, ал.4 от ЗМВР.
Съдът
намира, че както АУАН, така и наказателното постановление са издадени в
предвидената от закона писмена форма и в сроковете по чл.34 от ЗАНН, от
компетентни органи, при спазване на процедурата по връчването им на
жалбоподателката, както и при идентичност на посоченото фактическо и правно
обвинение в санкционния акт, с възприетото такова в АУАН.
Съдът
обаче установи, че в хода на административно-наказателното производство е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото
на защита на наказаното лице.
Посочената
в акта и наказателното постановление като виновно нарушена разпоредба на чл.64,
ал.4 от ЗМВР, създава задължение до неограничен кръг правни субекти да
изпълняват дадените им разпореждания от полицейски орган, в случаите на чл.64,
ал.1 от ЗМВР. Нито в съставения акт против жалбоподателката, нито в издаденото
въз основа на него наказателно постановление, се съдържа описание на конкретно
извършеното нарушение и обстоятелствата, при които е било извършено.
Направеното в двата акта описание се свежда до следната словесна формулировка: „не
спазва” разпоредбите на преходно издаденото полицейско разпореждане: да
не нарушава нощната тишина и спокойствието на гражданите със силна музика след
23 часа и да спазва установеното от Общината работно време. Санкционната
разпоредба на чл.257, ал.1 от ЗМВР очертава рамките на изпълнително деяние,
изразяващо се в неизпълнение на разпореждане на орган на МВР, т.е. същото се
свежда до определено поведение на нарушителя. Последното означава, че както
актосъставителят, така и административно-наказващият орган е следвало да
изложат, освен данни за това в какво се е изразило разпореждането -
фактическото и правното основание за издаването му, но и данни за това какви са
конкретните действия или бездействия, чрез които даденото разпореждане не е
било изпълнено. В конкретния случай това не е сторено, поради което съдът не
може да прецени, чрез какви точно действия или бездействия е извършено от
жалбоподателката вмененото нарушение, както и дали поведението й като цяло на
посочените в акта и наказателното постановление дата, час и място, действително
очертават възприетото от наказващия орган, като повторно нарушение на нощната
тишина и неспазване на работното време, установено с нарочна наредба на
Община-Левски, в нарушение на издаденото полицейско разпореждане в същия
смисъл.
Освен
това, в съставеният акт против В. не е посочено и мястото на извършване на вмененото
нарушение. В конкретния случай, то следва да съвпада с населеното място
и адреса, на които се намира процесното заведение, стопанисвано от
жалбоподателката, тъй като същата е санкционирана за нарушение, извършено от
нея, именно в качеството й на управител на кафе-аперитив „***”. В
обстоятелствената част на наказателното постановление е посочено за първи път
като място на нарушението – ***, но и с това допълнително уточнение не се внася
никаква яснота, относно точното местонахождение на описания обект, стопанисван
от В..
Установяването
на горните обстоятелства, но едва в хода на въззивната проверка за
законосъобразност на обжалвания санкционен акт, не би могло да санира липсата
на предвидените в чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН реквизити.
Констатираните липси имат за последица накърняване правото на защита на
жалбоподателката, до степен на невъзможност последната да разбере за какво
точно деяние е наказана, кога, при какви обстоятелства и къде го е извършила,
поради което съставляват самостоятелно основание за отмяна на издадения
санкционен акт.
Друг
е въпросът, че поведение на жалбоподателката, изразяващо се в неизпълнение на
описаното в двата акта полицейско разпореждане, не се установява и от събраните
в хода на съдебното следствие гласни доказателства. От показанията на
актосъставителя става ясно, че е съставил АУАН против жалбоподателката, само на
основание преходно издаденото разпореждане и последвалия пореден сигнал от
свидетеля А., но без да му е било известно какво точно е установил изпратения
на място полицейски патрул по случая. Показанията му в този смисъл обясняват
констатираната по-горе непълнота в описанието на твърдяното нарушение и на
обстоятелствата, при които е било извършено. От друга страна, в показанията си
свидетелят Д. убедено твърди, че когато са посетили заведението на посочената
дата, последното е било вече затворено. Свидетелят Г. не си спомня нищо за
конкретния случай, но и двамата полицейски служители са категорични, че при
няколкократните си посещения в процесния обект, стопанисван от
жалбоподателката, по повод на подадени сигнали, последните винаги са се
оказвали недействителни, поради което не се е налагало да изготвят съответни
докладни записки или да съставят разпореждания за предупреждения. И от показанията
на свидетеля М. не се установява поведение на В., като управител на
кафе-аперитива, което да е смутило по някакъв начин нощния сън и спокойствие на
съседа А.. От показанията му се установява, че въпросната вечер заведението е
затворило малко след полунощ, когато заедно с жалбоподателката са си тръгнали,
че след 23:30 часа, докато е допивал пиенето си, музика не е свирела, както и
че до момента, в който са били в кафето, обектът не е бил посещаван от дежурен
полицейски патрул. Показанията на М. в този смисъл кореспондират изцяло, както
с показанията на свидетелите Г. и Д., така и с обясненията на жалбоподателката,
поради което съдът кредитира с доверие както
показанията на тази група свидетели, така и обясненията на В.. От друга
страна, показанията на свидетеля А. се характеризират с висока степен на
абстрактност относно обективните причини за събуждането му на посочените в акта
дата и час. От тях не става ясно дали това действително се дължи на силна
музика от заведението в сочения интервал от време: 02:20 часа - 02:30 часа и
след установеното работно време, или на негова пряка заинтересованост от изхода
на делото, с оглед негово негативно отношение към жалбоподателката. В този
смисъл, показанията му остават изолирани от останалите гласни доказателства по
делото, поради което съдът не ги кредитира с доверие. При това положение,
вмененото на жалбоподателката нарушение, остава и недоказано по безспорен и
несъмнен начин.
На
посочените по-горе основания, съдът намира, че обжалваното наказателното
постановление следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно
издадено.
Водим от горните мотиви, съдът:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на
основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №8/09.09.2015 г. на ВПД Началник
към РУ на МВР-гр.Левски, с което на Е.А.В. ***, ЕГН **********, е
наложено на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР административно наказание глоба в
размер на 500 лева, за нарушение на чл.64, ал.4 от ЗМВР, КАТО НЕПРАВИЛНО И
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр.Плевен в 14 –
дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: