гр.
ЛЕВСКИ, 21.12.2015 г.
Районен съд гр.Левски в публичното съдебно заседание на девети
декември
Съдебни заседатели:
при участието
на секретаря Я.Д. и прокурора _, като разгледа докладваното от съдия Димитрова
а.н.д. №365 по описа за 2015 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от Е.А.В. ***,
ЕГН **********, против наказателно постановление №9/09.09.2015 г. на ВПД Началник към
РУ на МВР-гр.Левски.
Жалбоподателката оспорва изцяло изложената фактическа
обстановка в издаденото против нея наказателното постановление. Счита, че
неправилно са приложени административно-наказателните разпоредбите на ЗМВР,
поради което се явява незаконосъобразно и наложеното й наказание.
В
съдебно заседание жалбата се поддържа лично от В. и процесуалния й представител
– адв.А.А. ***. В представени от защитата писмени бележки се излагат доводи за
множество нарушения на закона. Твърди се, че нито в акта, нито в наказателното
постановление, е посочено в какво точно се изразява нарушението: в нарушаване
на нощната тишина и спокойствието на гражданите или в неспазване на
установеното работно време. В този смисъл се позовава на показанията на
разпитаните по делото свидетели, с изключение на тези, дадени от свидетеля А.,
който защитата определя като „дежурен” подавач на сигнали в РУ на МВР-Левски.
Счита, че показанията на свидетеля А. са непоследователни, противоречиви и
пристрастни, поради което съдът не следва да ги кредитира.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени на
посочените основания обжалваното наказателно постановление, като
незаконосъобразно.
Ответната
страна по жалбата не се представлява и не взема допълнително становище.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Видно от приложеното наказателно
постановление е, че същото е връчено лично на жалбоподателката на 02.11.2015 г.
Жалбата е депозирана, чрез административно–наказващия орган на дата 09.11.2015
г. – отразена при входиране на жалбата, т.е., преди изтичане на 7-мо дневния
срок за обжалване, считано от датата на връчването, поради което се явява
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
На
12.06.2015 г., в ***,
в 10:00 часа, на основание чл.64 от ЗМВР, полицейският служител при РУ на
МВР-Левски: Д.Й., съставил писмено разпореждане против жалбоподателката, в
качеството й на управител на кафе-аперитив „***”, находящ се в ***, с което
разпоредил да не нарушава нощната тишина и спокойствието на гражданите, както и
да не нарушава разпоредбите, описани в чл.3, ал.1 от Наредба №1 на
Община-Левски за установеното работно време. Поводът за съставяне на писменото
разпореждане бил постъпил сигнал от свидетеля Н.А., относно наличие на силна
музика в заведението, след установеното за него работно време.
На
15.08.2015 г., в 01:30 часа, свидетелят А.
депозирал пореден сигнал в местното полицейско управление, съдържащ оплакване
за силна музика около 01:20 часа, идваща от заведението, находящо се в близост
до дома му. Съгласно справка на Началник РУ на МВР-Левски, на място бил
изпратен дежурен полицейски патрул в състав: С.С. и В.А..
На
25.08.2015 г., свидетелят Д.Й., заемащ длъжността мл.Експерт в РУ на МВР
гр.Левски, съставил против жалбоподателката АУАН №9/25.08.2015 г., в
присъствието на свидетеля Н.А.А., в качеството му на свидетел-очевидец, за
това, че:
На
15.08.2015 г., в 01:30 часа, в ***,
като управител на кафе-аперитив „****”, находящо се в ***, нарушава
разпоредбите на полицейско разпореждане №4054 от 16.06.2015 г., да спазва
установеното от общината работно време и да не нарушава нощната тишина и
спокойствието на гражданите със силна музика след 23 часа.
Актосъставителят
посочил като нарушена разпоредбата на чл.64 от ЗМВР.
Актът
е връчен лично на жалбоподателката на 25.08.2015 г. срещу подпис, със саморъчно
вписване, че има възражения по направените в него констатации.
Въз
основа на така съставения акт е издадено наказателно постановление №9 на 09.09.2015
г., с което на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР, началникът на РУ на МВР-Левски
наложил на В. административно наказание глоба в размер на 500 лева, за
нарушение на чл.64, ал.4 от ЗМВР.
Съдът
намира, че както АУАН, така и наказателното постановление са издадени в
предвидената от закона писмена форма и в сроковете по чл.34 от ЗАНН, от
компетентни органи, при спазване на процедурата по връчването им на
жалбоподателката, както и при идентичност на посоченото фактическо и правно
обвинение в санкционния акт, с възприетото такова в АУАН.
Съдът
обаче установи, че в хода на административно-наказателното производство е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване
правото на защита на наказаното лице.
Посочената
в акта и наказателното постановление като виновно нарушена разпоредба на чл.64,
ал.4 от ЗМВР, създава задължение до неограничен кръг правни субекти да
изпълняват дадените им разпореждания от полицейски орган, в случаите на чл.64,
ал.1 от ЗМВР. Нито в съставения акт против жалбоподателката, нито в издаденото
въз основа на него наказателно постановление, се съдържа описание на конкретно
извършеното нарушение и обстоятелствата, при които е било извършено. Направеното
в двата акта описание се свежда до следната словесна формулировка: „нарушава”
разпоредбите на преходно издаденото полицейско разпореждане да спазва
установеното от общината работно време и да не нарушава нощната тишина и
спокойствието на гражданите със силна музика след 23 часа. Санкционната
разпоредба на чл.257, ал.1 от ЗМВР очертава рамките на изпълнително деяние,
изразяващо се в неизпълнение на разпореждане на орган на МВР, т.е., същото се
свежда до определено поведение на нарушителя, след издаване на разпореждането.
Последното означава, че както актосъставителят, така и
административно-наказващият орган е следвало да изложат, освен данни за това в
какво се е изразило разпореждането - фактическото и правното основание за
издаването му, но и данни за това какви са конкретните действия или
бездействия, чрез които даденото разпореждане не е било изпълнено. В конкретния
случай това не е сторено, поради което съдът не може да прецени, чрез какви
точно действия или бездействия е извършено от жалбоподателката вмененото
нарушение, както и дали поведението й като цяло на посочените в акта и
наказателното постановление дата, час и място, действително очертават
възприетото от наказващия орган, като повторно нарушение на нощната
тишина и неспазване на работното време, установено с нарочна наредба на
Община-Левски, въпреки издаденото полицейско разпореждане в този смисъл.
Установяването на горното обстоятелство, но едва в хода на въззивната проверка
за законосъобразност на обжалвания санкционен акт, не би могло да санира
липсата на предвидените в чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН реквизити.
Констатираната липса има за последица накърняване правото на защита на
жалбоподателката, до степен на невъзможност последната да разбере за какво
точно деяние е наказана, кога и при какви обстоятелства го е извършила, поради
което съставлява самостоятелно основание за отмяна на издадения санкционен
акт.
Друг
е въпросът, че поведение на жалбоподателката, изразяващо се в неизпълнение на
описаното в двата акта полицейско разпореждане, не се установява и от събраните
в хода на съдебното следствие гласни доказателства. От показанията на
актосъставителя става ясно, че е съставил АУАН против жалбоподателката, само на
основание преходно издаденото разпореждане и последвалия пореден сигнал от
свидетеля А., но без да му е било известно какво точно е установил изпратения
на място полицейски патрул по случая. Показанията му в този смисъл обясняват
констатираната по-горе непълнота в описанието на твърдяното нарушение и на
обстоятелствата, при които е било извършено. Доколкото, свидетелите С. и А. не
си спомнят да са посетили обекта на посочените в акта дата и час, съдът намира
за необходимо да отбележи, че именно тези полицейски служители са отразени от
административно-наказващия орган като част от състава на полицейския патрул,
посетил на място процесния обект. Тежестта на доказване в настоящото
производство лежи върху административно-наказващият орган, но по делото няма
приложена докладна записка, изготвена от изпратените да посетят обекта длъжностни
лица, от която да се установяват по безспорен и несъмнен начин направени от тях
констатации при посещението на обекта, които да навеждат на извод за
основателност на подадения от свидетеля Н.А. пореден сигнал. Същевременно, няма
надлежно събрани доказателства в хода на административно-наказателното
производство, които да оборват обясненията на В., че поредният сигнал от А. е
провокиран най-вероятно от върналите я в обекта хора от селото, на които е
продала безалкохолни напитки в кенчета, поради което съдът намира, че вмененото
на жалбоподателката нарушение остава недоказано по безспорен и несъмнен начин.
В този смисъл, само показанията на свидетеля А., не могат да послужат като
годна доказателствена основа за ангажиране на административно-наказателната
отговорност на жалбоподателката. Те се характеризират с висока степен на
абстрактност относно обективните причини за будуването му на посочените в акта
дата и час. От тях не става ясно дали това действително се дължи на идваща
силна музика от заведението след установеното работно време за обекта, или на
негова пряка заинтересованост от изхода на делото, с оглед негово негативно
отношение към жалбоподателката.
На
посочените по-горе основания, съдът намира, че обжалваното наказателното
постановление следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно
издадено.
Водим от горните мотиви, съдът:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на
основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №9/09.09.2015 г. на ВПД Началник на
РУ на МВР-гр.Левски, с което на Е.А.В. ***, ЕГН **********, е
наложено на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР административно наказание глоба в
размер на 500 лева, за нарушение на чл.64, ал.4 от ЗМВР, КАТО НЕПРАВИЛНО И
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр.Плевен в 14 –
дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: