гр.
ЛЕВСКИ, 21.12.2015 г.
Районен съд гр.Левски в публичното съдебно заседание на девети
декември 2015 г. в състав:
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря Я.Д. и прокурора _, като разгледа докладваното
от съдия Димитрова а.н.д. №366 по описа за 2015 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от Г.В.С. ***, ЕГН
**********, против наказателно постановление №15-0293-000194/13.10.2015 г. на
Началник Група към ОД на МВР-Плевен, РУ Левски.
Жалбоподателят твърди, че е налице противоречие между
съставения акт и издаденото наказателно постановление, относно местоположението
на извършване на нарушението. Счита, че е нарушено правото му на защита, тъй
като не може да разбере къде точно е извършил нарушението: на ул.”Фердинанд
Дечев” или на кръстовището на ул.”Елин Пелин” и ул.”Александър Стамболийски” в
гр.Левски. Твърди, че при извършена справка в интернет, в сайт за карти на
България, не е могъл да открие кръстовище между посочените три улици в
гр.Левски, поради което не може да организира и обоснове защитата си.
Моли съда на посоченото основание да отмени обжалваното
наказателно постановление, като незаконосъобразно.
Ответната страна по жалбата не се представлява в съдебно
заседание и не взема допълнително становище по същата.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Наказателното постановление е
връчено лично на жалбоподателя на 27.10.2015 г. Жалбата против него е
депозирана на 29.10.2015 г., т.е. в предвидения в закона 7-мо дневен срок,
считано от датата на връчване, поради което същата се явява процесуално допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Административно–наказателното
производство против Г.В.С. е започнало със съставяне на АУАН от 29.09.2015 г.
за това, че:
На
29.09.2015 г., в 10:55 часа, в гр.Левски, на кръстовище с ул.”Елин Пелин” и
„Александър Стамболийски”, като водач на МПС - лек автомобил „Фолксваген Голф”
с рег. №****, нарушава зоната на пътен знак „Б-
Посочени
са като нарушени разпоредбите на чл.6, т.1, чл.100, ал.1, т.1 и чл.137а, ал.1
от ЗДвП. Актът е предявен и връчен лично на жалбоподателя, срещу подпис, без
възражения от негова страна по направените в него констатации.
Въз
основа на така съставения акт, административно-наказващият орган издал
обжалваното наказателно постановление, с което му наложил административни
наказания, както следва:
1.
На основание чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП –
административно наказание глоба в размер на 20 лева, за нарушение на чл.6, т.1 от
ЗДвП;
2.
На основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП –
административно наказание глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл.137а, ал.1 от
ЗДвП;
3.
На основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП –
административно наказание глоба в размер на 10 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1
от ЗДвП.
С
наказателното постановление е постановено отнемане на общо 14 контролни точки
на жалбоподателя, на основание Наредба №Із-2539 на МВР.
Съдът
намира, че актът и наказателното постановление са издадени от компетентни
органи, съобразно представената Заповед №8121з-748/24.06.2015 г. на министъра
на вътрешните работи, при спазване на преклузивните срокове по чл.34 от ЗАНН. При
издаването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
на материалния закон, които да съставляват основание за цялостна или частична отмяна
на санкционния акт.
По
отношение на първото вменено на жалбоподателя нарушение, съдът намира следното:
От
всички събрани доказателства по делото се установява, че жалбоподателят, като
водач на процесния автомобил е навлязъл в кръстовището, образувано от улиците
„Елин Пелин” и „Александър Стамболийски” в гр.Левски, без да спре на пътен знак
„Б-
Съдът
намира, че в обстоятелствените части на акта и на наказателното постановление са
очертани всички признаци на деянието от обективна и субективна страна.
Разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП вменява в задължение на всички участници в
движението да съобразяват своето поведение, освен със сигналите на съответните
длъжностни лица и пътната маркировка, но и с пътните знаци. Съгласно
разпоредбата на чл.46, ал.2 от ППЗДвП, пътен знак „Б-
Неоснователно
се явява направеното възражение от С., че е нарушено правото му на защита, тъй
като не може да разбере точното място в гр.Левски, където е извършил
нарушението. Вярно е, че в обстоятелствената част на наказателното
постановление има излишни данни, тъй като фигурира наименование и на улица,
която въобще не се съдържа в словесното описание на акта. В обстоятелствената
му част обаче е описано точното място на извършване на нарушението, което
напълно съответства на посоченото такова в съставения акт, а именно: в
гр.Левски, на кръстовището, образувано от ул.”Елин Пелин” и ул.”Александър
Стамболийски”. По смисъла на легалната дефиниция на понятието
„кръстовище”, дадена в параграф 6, т.8 от ЗДвП, това е мястото, където два
или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно ниво.
Непротиворечиви са събраните по делото гласни и писмени доказателства, че
описаното в акта и в наказателното постановление кръстовище е образувано само
от две пресичащи се улици, като данни за трета, пресичаща кръстовището улица
с наименование „Фердинанд Дечев”, няма. Очевидно е, че не се касае за допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на санкционния акт,
а за явна техническа грешка, която сама по себе си не е годна да накърни
правото на защита на наказаното лице, до степен да не може да разбере мястото
на извършване на нарушението. Спазването на материалния закон е гарантирало в
пълна степен организиране на адекватна защита от страна на жалбоподателя, тъй
като му е дало възможност да разбере: кое точно негово поведение е
квалифицирано като административно нарушение. Същевременно, по делото няма
данни, които да водят на извод за други съставени актове на същата дата, в
същото населено място и по отношение на същото лице, но констатирани на
различни улици и/или кръстовища, което да е ограничило възможността на
жалбоподателя да разбере точното място на извършване на всяко едно от
нарушенията.
Правилно
на основание чл.6, т.7 от Наредба №Із-2539 на МВР, с наказателното
постановление е постановено отнемане на 8 контролни точки на жалбоподателя за това
нарушение. Наказателното постановление следва да бъде потвърдено в тази му част, като
правилно и законосъобразно
По
отношение на второто вменено на жалбоподателя нарушение на разпоредбата на
чл.137А, ал.1 от ЗДвП, съдът намира следното:
По
делото безспорно се установява, че жалбоподателят е управлявал процесния
автомобил и без поставен обезопасителен колан. Законът - материален и
процесуален, е приложен правилно. Чрез бездействието си, С. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл.137А,
ал.1 от ЗДвП. При индивидуализиране на наказанието, административно-наказващият
орган е съобразил, че предвиденото наказание глоба в правилно приложената
санкционната разпоредба на чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е в размер строго
фиксиран от закона, а именно: глоба в размер на 50 лева, от какъвто вид и размер
е наложеното на жалбоподателя административно наказание.
Правилно на основание чл.6, т.9 от Наредба
№Із-2539 на МВР, с наказателното постановление е постановено отнемане на 6
контролни точки на жалбоподателя за нарушението на чл.137А, ал.1 от ЗДвП. Наказателното
постановление следва да бъде потвърдено и в тази му част, като
правилно и законосъобразно.
По
отношение на третото вменено на жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП, съдът намира следното:
Видно
от приложената справка за нарушител от региона е, че жалбоподателят е
правоспособен водач към датата на извършване на деянието – 29.09.2015 г. С. е
притежавал издадено на 05.06.2013 г. СУМПС и контролен талон към него, валидни
до 21.05.2020 г., и същите не са били отнети принудително, поради загубване на
всички контролни точки или на друго основание по ЗДвП. При това положение,
актосъставителят правилно е установил, че извършеното нарушение от
жалбоподателя се изразява именно в неносене на контролния талон към свидетелствато
за управление на МПС. Правилно е отразена констатацията в акта, че с
поведението си С. е нарушил разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, която
задължава водачите на МПС да носят определени документи, един от които е и
контролния талон към свидетелството за управление на МПС. Предвид виновното
неизпълнение на това задължение, административно-наказващият орган е ангажирал
отговорността на жалбоподателя и за това нарушение, като на основание
санкционната разпоредба на чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, му е наложил
предвиденото в строг размер административно наказание - глоба в размер на 10
лева. Като правилно и законосъобразно, наказателното постановление следва да
бъде потвърдено
и в тази му част.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА на
основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №15-0293-000194/13.10.2015 г.
на Началник Група към ОД на МВР-Плевен, РУ Левски, с което на Г.В.С.
***, ЕГН **********, са наложени административни наказания, както следва: на
основание чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП – административно наказание глоба в
размер на 20 лева, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП; на основание чл.183,
ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП – административно наказание глоба в размер на 50 лева, за
нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП; на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от
ЗДвП – административно наказание глоба в размер на 10 лева, за нарушение на
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, и на основание Наредба №Із-2539 на МВР са отнети
общо 14 контролни точки, КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 –
дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: