В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в съдебно заседание на осми декември две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _В.Д._ и в присъствието на прокурора_, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.дело №_372_ по описа за _2015_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр. Левски е постъпила жалба от С.В.Я. ***, с ЕГН**********, подадена чрез адв. С., против НП №15-0293-000209/22.10.2015г. на началник група към ОДМВР – Плевен, РУМВР - Левски.

В жалбата се сочи, че с обжалваното наказателно постановление, на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лв. Твърди, че не е ясно обжалваното НП въз основа на какъв акт за установяване на административно нарушение е издадено, че в НП се твърдяло, че на 23.07.2015г. в гр. Левски, като водач на МПС, след управление на същото с несъобразена скорост е причинил ПТП с материални щети.

Сочи, че по конкретния случай е издадено друго НП, което е обжалвал, образувано било а.н.д. №265/15 по описа на РС – Левски, по което вече има постановено решение. Счита, че наказателно постановление е незаконосъобразно.

Моли съда да постанови решение, с което изцяло да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

За административнонаказващия орган – редовно призован – не се явява представител, не е изразено становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Установява се от събраните писмени доказателства, че прокурор от РП – Левски с постановление от 06.10.2015г.е прекратил наказателното производство по досъдебно производство №ЗМ 172/2015г. по описа на РУ на МВР – Левски, пр. пр. №841/2015г по описа на РП – Левски, образувано срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл. 343, ал.1, б.а” НК. Постановено е след влизането му в сила, препис от постановлението, ведно с копие на материалите по досъдебното производство, да се изпрати на началник РУМВР – Левски за налагане на административно наказание на С.В.Я. за извършените от него нарушения на ЗДвП.

С процесното наказателно постановление на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП на водача е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, затова че на 23.07.2015г., около 17:00ч. в гр. Левски, на ул. „Елин Пелин”, пред жилищен дом №36А, като водач на МПС лек автомобил „Опел *”, с рег. № ***, собственост на П.П. от *** управлява с несъобразена скорост и на десен завой изгубва управление над автомобила и се удря в стената на къщата на дом №36А, собственост на И.М., с което става причина за ПТП.

От приложените писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е управлявал МПС на 23.07.2015г., в резултат на което е причинил ПТП. За описаното нарушение на жалбоподателя е съставен АУАН бланков номер 099991/23.07.2015г. от актосъставител В.Н.С.. Въз основа на съставения акт по отношение на жалбоподателя е издадено наказателно постановление № 15-0293-000117 от 03.08.2015г. от началник група към ОДВМР – Плевен РУ – Левски, с което на Я. са наложени три отделни наказания, едното от които е по чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лв. Наказателното постановление е обжалвано, образувано е а.н.д. №265/2015г. по описа на РС – Левски, по което е постановено решение. Решението на РС – Левски е обжалвано и към момента на постановяване на решението не е влязло в сила.

Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува, освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора и е препратено на наказващия орган.

В конкретния случай административнонаказващият орган е издал наказателно постановление без съставен акт, като се е позовал на постановлението на РП – Левски, но издаденото НП се явява незаконосъобразно. От доказателствата е видно, че на 23.07.2015г. за извършеното от страна на Я. деяние е издаден АУАН от В.С. – актосъставител на длъжност младши автоконтрольор. И тъй като безспорно е издаден АУАН, то не са налице предпоставките на чл. 36, ал.2 от ЗАНН. Неиздаването на АУАН е самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно.

Процесното наказателно постановление е издадено против Я. затова, че е причинил ПТП.

Легалната дефиниция на пътнотранспортно произшествие е дадена в §6, т.30 от ДР на ЗДвП, като според цитираната разпоредба това е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване на смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.

В конкретния случай административнонаказващият орган е описал причинените в резултат на пътнотранспортното произшествие материални щети. В случая в НП бланкетно е изписан текстът на закона, че има настъпили от пътнотранспортно произшествие материални щети. Следва да се отбележи, че щетите са част от фактическия състав на нарушението и без същите да бъдат конкретизирани, не може да бъде направен извод, че е настъпило пътнотранспортно произшествие по смисъла на §6, т.30 от ДР на ЗДвП.

Посочените нарушения са съществени и водят до незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което същото следва да бъде отменено като такова.

Съгласно разпоредбата на чл.179, ал.2 от ЗДвП, „Който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал.1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба от 100 до 200 лева, ако деянието не съставлява престъпление”.

Прието е в НП, че водачът е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП.

Съгласно цитираната разпоредба водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост…В конкретния случай наказващият орган не е конкретизирал с какво точно от многобройните хипотези на чл. 20, ал.2 от ЗДвП не е била съобразена скоростта – с атмосферните условия, релефа … не е съобразил скоростта си водачът, с което е нарушено правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление №15-0293-000209/22.10.2015г. на началник група към ОДМВР Плевен, РУ Левски, с което на С.В.Я. ***, с ЕГН**********, на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДВП е наложено административно наказание глоба в размер на ДВЕСТА ЛЕВА, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

СЪДИЯ: