В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд гр. Левски, в съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _В.Д._ и в присъствието на прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.дело №_378_ по описа за _2015_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от С.В.Х., ЕГН **********, с адрес: ***/25.03.2009г., издадено от Началник РУМВР – Левски.

В жалбата се твърди, че с обжалваното наказателно постановление му е наложено наказание по чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лв.

Жалбоподателят счита, че е изтекла абсолютна давност, което е основание за изключване на административнонаказателната отговорност. Позовава се на разпоредбите на чл. 11 от ЗАНН, чл. 81, ал.3 от НК, чл. 80, ал.1, т.5 от НК.

Сочи, че деянието, за което е санкциониран, е извършено на 06.03.2009 г., поради което абсолютната давност е изтекла на 06.03.2012 г., като до тази дата не е търсен да му бъде връчено наказателното постановление. Последното е връчено на 11.11.2015г.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени като неправилно обжалваното наказателно постановление, ведно със законните последици от това.

За административнонаказващия орган – редовно призован – не се явява представител, не е изразено становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Установява се от приложените към делото писмени доказателства, че на 06.03.2009 г. против жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение, затова че на същата дата в 10:00 часа, на общински път от с. Червена, по посока с. Варана, км. 5.700, като водач на МПС лек автомобил „Пежо - *”, рег. №*, управлява с несъобразена с пътните условия скорост и на десен завой изгубва управлението над автомобила и излиза вляво от пътното платно, като се удря в крайпътни храсти и прави ПТП с материални щети, с което е нарушил чл. 20, ал.2 от ЗДвП.

За констатираното нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление №159/25.03.2009г. от началник РУМВР – Левски, с което за нарушение разпоредбите на чл. 20, ал.2, пр. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание: глоба в размер на 200 лв. и са отнети 4 контролни точки.

В хода на съдебното следствие са разпитани свидетел и актосъставителят.

Свидетелят заявява, че жалбоподателят – негов колега катастрофирал, поради което заедно с други лица са дошли, за да приберат колата. Единственият му спомен е свързан с това, че когато са пристигнали на мястото на произшествието, всичко било приключило и полицията вече била пристигнала.

Актосъставителят заявява в показанията си, че няма почти никакъв спомен от пътнотранспортното произшествие, но че поддържа констатациите в съставения АУАН.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, счита, че наказателното постановление страда от пороци, които водят да неговата незаконосъобразност.

Безспорно е, че тежестта на доказване е върху административно наказващия орган.

По отношение на вмененото на жалбоподателя нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП съдът намира, че същото е несъставомерно, тъй като няма настъпило пътнотранспортно произшествие, по смисъла на ЗДвП. Основен обективен признак на нарушението, изразяващо се във виновно причинено пътнотранспортно произшествие, съгласно легалната дефиниция на това понятия, дадена в параграф 6, т.30 от допълнителните разпоредби на ЗДвП, е настъпването на някой от изброените резултати: нараняване или смърт на хора, повреда на ППС, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. По смисъла на ЗДвП, изчерпателно изброените вреди от пътнотранспортно произшествие, трябва да са настъпили за друг участник в движението, който е различен от нарушителя. По настоящото дело не е установено по несъмнен начин, че има друг такъв участник. Липсва конкретизация на обстоятелството: в какво точно се изразяват описаните в акта материални щети и на кого са причинени, което е задължително, с оглед пълното изясняване на механизма на причиняване на пътнотранспортното произшествие. Предвид липсата на доказателства за настъпило пътнотранспортно произшествие, остава недоказана и причината, която според наказващият орган е предизвикала настъпването му, а именно – несъобразена скорост. Безспорно е нарушено правото на защита на наказаното лице, тъй като последният не може да разбере, срещу какво нарушение да се защитава, и съответно да организира защитата си.

Съдът намира за основателно възражението за изтеклата погасителна давност.

С Тълкувателно постановление №1/27.02.2015г. по тълк. д. № 1/ 2014 г. на ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС относно въпроси свързани с погасяването на наказателното преследване и в частност препращаща ли е разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН към уредбата на НК относно погасяване на наказателното преследване по давност, е постановил, че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН е препращаща към уредбата на НК относно погасяване на наказателното преследване по давност, както и сроковете в чл. 34 от ЗАНН са давностни.

От препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН следва, че в административнонаказателното производство се прилагат правилата относно обстоятелствата, изключващи отговорността, предвидена в НК, когато същите не са уредени в ЗАНН. Тъй като ЗАНН не съдържа разпоредби относно давността за погасяване на административно наказателното преследване, приложение намират съответните текстове на чл. 80 и чл. 81 от НК. В този смисъл и доколкото абсолютната давност по чл. 81, ал.3 от НК е обстоятелство, изключващо отговорността, при липса на съответната уредба в ЗАНН, (в ЗАНН липсва уредба именно на такава абсолютна давност, при изтичането на която и при образувано административнонаказателно производство, да се преклудира възможността на държавата да ангажира отговорността на дадено лице за извършено нарушение), следва този правен институт да бъде прилаган и в административнонаказателното производство.

Поради изложеното следва да се приложи разпоредбата на чл. 81, ал.3 от НК. Съгласно чл. 81, ал.3 от НК, независимо от спиране или прекъсване на давността, наказателното преследване се изключва ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80 от НК. Разпоредбата на чл. 80, ал.1, т.5 от НК (в редакцията преди измененията през 2010 г.) гласи, че наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на две години за всички останали случаи – извън случаите на предвидено наказание „лишаване от свобода”. След измененията новият текст на чл. 80, ал.1,т.5 от НК предвижда по – дълъг срок, поради което следва да се приложи законът, който е по – благоприятен за дееца – този, предвиждащ по – кратък срок. Към изтеклия срок по чл. 80, ал.1, т.5 (преди изм. през 2010г.), на основание чл. 81, ал.3 от НК, след прибавянето на една втора, се получава срок, равен на три години, след изтичането на който наказателното преследване се погасява по давност.

В конкретния случай, датата на извършване на нарушението, отразена в наказателното постановление е 06.03.2009 г., поради което към 06.03.2012г. е изтекъл тригодишният абсолютен давностен срок, т.е. наказателното преследване е погасено по давност.

Следва да се отбележи, че е изтекъл дори и предвиденият давностен срок, регламентиран в разпоредбата на чл. 80, ал.1, т.5 от НК в последната му редакция.

На основание изложеното съдът счита, че издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

На основание изложеното, съдът

Р Е Ш И:

На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление №159/25.03.2009г. на началник РУМВР гр. Левски, с което на С.В.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание – глоба в размер на двеста лева КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: