Мотиви към присъда №32/12.11.2015 г., постановена по н.ч.х.д. №132 по описа за 2015 г. на Районен съд гр.Левски

С решение №72/20.04.2015г. по в.н.ч.х.д. №163/2015г. ОС – Плевен е отменил изцяло присъда №1/21.01.2015г. по н.ч.х.д. №228/2014г. по описа на РС – Левски и е върнал делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд.

Срещу подсъдимия Н. ***, е повдигнато и предявено обвинение от тъжителя Н.Р.Ч. от с.гр. по чл.148, ал.1, т.1, във вр. с чл.146, ал.1 от НК, за това, че на 31.07.2014 г. в гр.Белене, около 17:00 часа, пред КПП на Военно формирование 28880-гр.Белене, публично – в присъствието на военнослужещи и цивилни в поделението, и в присъствието на тъжителя Н.Р.Ч. ***, ЕГН **********, да е изрекъл по отношение на последния унизителни за честта и достойнството му думи.

Тъжителят Н.Р.Ч., след приключване на съдебното следствие, лично и чрез повереника си – адв.П.Д. от ***, поддържа повдигнатото частно обвинение срещу подсъдимия.

Моли съда да постанови осъдителна присъда, като му наложип справедливо наказание. Моли съда да уважи и претендираното обезщетение за търпените от тъжителя неимуществени вреди в резултат на деянието, както и направените деловодни разноски.

Подсъдимият Н.А.Н., след приключване на съдебното следствие, лично и чрез упълномощения си защитник – адв.М.С. от ***, моли съда да го признае за невинен по повдигнатото му с тъжбата обвинение и на основание чл.304, пр.1 от НПК да го оправдае.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият Н.А.Н. е роден на *** г. в ***, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, със завършено средно-специално образование, работи по трудово правоотношение, неженен, живее на семейни начала, неосъждан, ЕГН **********.

Подсъдимият Н. е ***. Приятелката му И.Л.В. е работела като ***, находяща се до входа на поделението.

Тъжителят Ч. и съпругата му Е.Ч. към 31.07.2014г. са работели като военнослужещи в същото формирование. На 31.07.2014 г., около 16:50 часа, след приключване на дежурството им, двамата се отправили към КПП-то, за да си тръгнат. На същата дата, малко преди 17:00 часа пристигнал подсъдимият с личния си автомобил пред формированието, тъй като според неговите обяснения, приятелката му се обадила.

По същото време дежурен по КПП били свидетелят М.К., а помощник - дежурен – свидетелят М.М., а шофьор – свидетелят П..

Тъй като се чували викове пункт КПП, командирът на поделението С. се приближил до тях и чул подсъдимият да нагрубява тъжителя (който стоял видимо уплашен) с обидни думи, дори го напсувал. След намесата на свидетеля, който направил забележка на подсъдимия Н., последният се оттеглил. Командирът на поделението се върнал за кратко към лавката, където *** приятелката на Н..

Заедно с останалите военнослужещи, поделението напуснал и служителят на *** – И.П., който станал свидетел на инцидента между Ч. и Н., при който Н. се обърнал с обидните към Ч. думи „селянин, боклук мръсен”, както и го напсувал на майка.

Случаят се е разчул, като инцидентът е предизвикал коментари между военнослужещите.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите М.К., И.С., И.П., съпругата на тъжителя - Ч..

Съдът приема за безспорно установено, че е възникнал спор между подсъдимия и тъжителя, по време на който подсъдимият е отправил обидните към Ч. думи. В тази насока са показанията на свидетеля М.К., който разпитан в качеството на свидетел, сочи, че след като е излязъл от стаята на КПП – то, на около 15 м. е видял полк. С., тъжителя Ч., И.П. и подсъдимия Н.. К. е чул Н. да вика „селянин” и е обиждал Ч., без да конкретизира с какви думи, както и че е чул заканата да разжалва тъжителя. Свидетелят твърди, че тази група се е намирала в близост един до друг, на неголямо разстояние.

По отношение на свидетелите П. и М., които са били част от наряда, свидетелят К. не може да посочи точното място, където са се намирали, но е категоричен, че не са били пред погледа му, доколкото вниманието му е било насочено към групата от четиримата – Ч., С., П. и Н..

И свидетелят С., и И.П. са категорични относно използваните от страна на подсъдимия изрази по отношение на Ч. – „боклук”, „смотаняк”, „селянин долен, тъп”. И тримата свидетели – полк. С., И.П. и Ч. са категорични, че използваните думи са адресирани към тъжителя, че Н. ги е повтарял многократно, от непосредствена близост, гледайки към него. Посочените свидетели твърдят, че подсъдимият е бил настроен агресивно, като е оставил впечатлението, че е възможно да посегне да удари тъжителя, което поведение е мотивирало С. да застане между тях.

Свидетелят М.К. е служител в поделението, С. е бивш командир на поделението. И.П. е служител на ***. Действително, и тримата познават тъжителя, но не се установиха конфликтни отношения с подсъдимия, които да мотивират свидетелите да дадат показанията си с цел да му навредят.

Съдът кредитира показанията на свидетелите М.К., И.С., И.П., които са се намирали в непосредствена близост, поради което имат непосредствени впечатления от инцидента.

Според показанията на Е.Ч.Н. се приближавал към тях, крещейки и обиждайки съпруга й, повтаряйки обидните думи многократно.

Свидетелката Е.Ч. е съпруга на тъжителя, но показанията й кореспондират с тези на свидетелите К., С. и П., поради което съдът ги кредитира с доверие.

По отношение на показанията на свидетелката Ч., същите са прочетени с оглед изявлението й, че не си спомня определени факти.

В показанията си пред друг състав на РС – Левски свидетелят К. твърди, че е видял тъжителя Ч. да излиза от КПП-то, докато при повторното разглеждане на делото, сочи обратното. Свидетелят заяви, че спомените му при първото разглеждане на делото са били по – скорошни и по – добре си е спомнял случая.

Свидетелят И.П., чиито показания съдът кредитира като достоверни по изложените съображения, заявява, че е станал очевидец на конфликта от самото му начало, че преди да се срещнат не знае къде е бил подсъдимият, „най – вероятно” в личния си автомобил, докато при първото разглеждане на делото от друг състав на РС – Левски – че Н. е излязъл от собствения си автомобил.

Посочените разминавания в показанията на свидетелите са несъществени, неотносими към предмета на доказване и сами по себе си не са достатъчни, за да мотивират съда да не даде вяра на показанията на свидетелите. Следва да се има предвид не на последно място, че е изминал продължителен период от време от инцидента, предвид което е логично спомените на свидетелите да са избледнели.

По отношение показанията на свидетелите П. и М., същите заявяват, че не са следили ситуацията и че всеки е бил ангажиран със службата си и своите задължения.

Свидетелят М. твърди в показанията си, че при застъпване в дежурство „изпълнявах служебните си задължения и стандартните процедури”. Самият свидетел на поставените въпроси заявява, че не твърди да е чул и възприел ясно всичко, казано между Ч. и Н., както и че „не съм следил на 100% ситуацията”.

И свидетелят П. заявява, че не може да каже, че е чул всичко казано между Н. и Ч., нито че е проследил внимателно случилото се. Самият той твърди, че не са го интересували техните неща – Ч. и Н., както и разменените думи и тъй като е имал свои задължения, не ги е слушал.

По изложените съображения съдът не кредитира показанията на свидетелите М. и П. като достоверни.

Във връзка с констатирани противоречия в показанията на свидетелите, бяха проведени бяха очни ставки, при които се изясни, че двамата свидетели не са следили ситуацията, че са вършили други неща, че са били ангажирани с професионалните си задължения.

По отношение на проведените очни ставки защитникът на подсъдимия навежда довод, че двамата свидетели са се страхували, заставайки очи в очи със своите командири, което било логично с оглед на чл. 7 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили, според който: „Военната служба се основава на принципа на единоначалието”. В тази връзка и двамата свидетели не можели да се противопоставят по никакъв начин на авторитета на своите началници. Позовава се на очната ставка, при провеждането на която свидетелят К. е заявил, че „със сигурност свидетелката В. е била там, щом полковникът я е видял”. Посочва и твърдението на М., че щом командирът С. твърдял, че Ч. е излязъл, значи това е вярно.

Съдът не споделя аргумента на защитника на подсъдимия. Свидетелите са предупредени за наказателната отговорност по чл. 290 от НК. Следва да се отбележи, че свидетелят С. при повторното разглеждане на делото вече не е заемал длъжността командир на поделението, поради което не може да се приеме, че свидетелите К. и М. са в отношение на подчиненост спрямо него. Нещо повече, ако отношенията между двамата посочени свидетели и полковник С. се намираха в отношение на подчиненост и ако те се страхуват от него, показанията им и при първото, и настоящото разглеждане на делото щяха да бъдат идентични с тези на полковника.

В хода на съдебното следствие бяха разпитани и свидетелите А.В., И.И. и Е.Н..

И тримата свидетели съдът приема за заинтересовани от изхода на делото. Свидетелката И.И. се намира във фактическо съжителство с подсъдимия, св.В. е нейна майка, а св. Е.Н. е брат на подсъдимия, който при разпита в качеството на свидетел заяви, че е разбрал фамилиите на свидетелите, „запознавайки се с делото”. Показателно е, че и тримата свидетели описват по идентичен начин инцидента. В показанията на свидетелката В. са налице противоречия относно местоположението на свидетеля К. по време на ситуацията. От една страна твърди, че е бил в от КПП-то, а от друга – извън КПП-то. Правят впечатление и променящата се позиция на свидетелката при отговора на един и същ въпрос, както и колебанията и паузите преди да даде отговора на поставените въпроси.

В показанията и на тримата свидетели съществуват противоречия в детайлите относно време, място, обстановка, поведение и присъствие на тримата свидетели и останалите разпитани свидетели.

Според В. тя е меняла своето местоположение по време на инцидента, а дъщеря й е била застанала на стъпалата на лавката, докато според И.И. през цялото време и двете са се намирали една до друга.

Според В., когато Н. отправил репликите към Ч., свидетелите П. и М. са се намирали на самия портал от двете страни на вратата, но двамата отричат това и твърдят, че са се намирали в района на бариерата, отдалечена на около 15 м. преди тази врата. Свидетелката сочи също така, че репликите между Н. и Ч., както твърди, че ги е възприела, са били разменяни в положение Ч. – от вътрешната стана на портала, а Н. – от външната, докато свидетелите С., П., Ч. и К. в показанията си твърдят, че по време на инцидента и тъжителят, и подсъдимият са се намирали от външната страна на портала. И двете свидетелки В. и И. не могат да посочат местоположението на свидетеля К., а той от своя страна не ги е забелязал. Съществува противоречие и в показанията им относно мястото, от което е пристигнала В.. Според последната, подсъдимият е пристигнал в поделението по предварителна уговорка не да търси Ч. да се разправя с него, а да вземе някакъв багаж от лавката, където е *** дъщеря й. Установи се обаче, че лавката е на територията на поделението и не е възможно подсъдимият да влезе в лавката, (доколкото има вход откъм страната на улицата, през който не е възможно да се премине свободно), без да премине през територията на поделението, което е забранено, тъй като подсъдимият не работи в поделението.

И тримата свидетели в показанията си сочат наличие на предходни инциденти между тъжителя и свидетелката И., на грубо отношение от страна на тъжителя към свидетелката. Свидетелката И. нямаше отговор на въпроса за причината за това поведение от страна на тъжителя, като самата тя заяви, че не познава Ч. и не й е ясна причината за това поведение на тъжителя. От друга страна се установи, че И. не е инициирана служебна проверка, или оплакване до полицията, след като се е почувствала засегната от поведението на Ч..

Поради изложените съображения съдът не кредитира показанията на свидетелите В., И. и Н..

Обяснения дава и подсъдимият, според които тъжителят се обърнал към него с думите: „Ей, русия, излез отвънка, искам да поговорим с тебе”, като отрича да е отправял обидни думи към Ч.. Съдът приема за защитна теза обясненията на подсъдимия, поради факта, че противоречи на показанията на свидетелите К., П., С. и Ч..

Предвид на възприетата от съда фактическа обстановка, съдът приема за безспорно установено, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 148, ал.1,т.1, във вр. с чл. 146, ал.1 от НК. Подсъдимият се е обърнал към тъжителя с обидните думи: „боклук мръсен, смотаняк, селянин прост”.

От обективна страна Н. е осъществил деянието чрез изричане на думите, цитирани по - горе, отправени към тъжителя. Засегнатото лице е възприело отправените към него унизителни за честта и достойнството думи. Изразите са отправени по адрес на тъжителя и в негово присъствие, при което е възприет лично от него.

Деянието е извършено публично, тъй като е репликата е отправена пред колеги на тъжителя в поделението, в което *** последният. И тримата свидетели, чиито показания съдът кредитира с доверие, сочат, че Н. ги е отправял многократно, от непосредствена близост, гледайки към тъжителя Ч..

Съдът счита, че по време на съдебното следствие по безспорен начин бе установено, че подсъдимият е автор на престъплението.

Изричайки отправения към тъжителя израз, подсъдимият е засегнал личната самооценка, като обективно изреченото е неприлично, грубо, цинично и непристойно. Подсъдимият е изразил отрицателна оценка за личното достойнство на частния тъжител, което безспорно има унизителен характер.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия умишлено, при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че изрича унизителни за честта и достойнството на частния тъжител, че последният е възприел отправените към него обидни думи, че същите са изречени в присъствието на пострадалия, както и в присъствието на негови колеги, съпругата му и началника на поделението към този момент. Подсъдимият е целял изразът да бъде възприет от пострадалия и да бъде засегнато неговото лично достойнство.

Налице е извършено деяние. Деянието е извършено от подсъдимия виновно при форма на вината пряк умисъл. Деянието съставлява престъпление по чл. 148, ал.1,т.1, във вр. с чл. 146, ал.1 от Наказателния кодекс на Република България .

Подсъдимият не е осъждан, същият не е освобождаван и от наказателна отговорност. За извършеното от подсъдимия престъпление е предвидено наказание глоба и обществено порицание. При това положение съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 78 а от НК, поради което освобождава от наказателна отговорност подсъдимия.

При индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид невисоката степен на обществена опасност на дееца, чистото му съдебно минало, причините и мотивите за извършване на престъплението.

Предвид изложеното счита, че са налице смекчаващи вината и отговорността обстоятелства, поради което му налага наказание глоба към минимума, а именно – хиляда лева.

ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК:

В резултат на виновното поведение на подсъдимия Н., за гражданкия ищец, пострадал от деянието са настъпили неимуществени вреди – негативни психически изживявания в резултат на накърнената му лична чест и достойнство. Безспорно, използваните от страна на подсъдимия изрази имат унизително за честта на тъжителя значение.

От показанията на свидетеля П. се установява, че в поделението е коментиран случаят, правени са коментари и не само. Случаят е станал достояние и сред жителите на града. Търпените от тъжителя отрицателни емоции са с трайна продължителност и интензивност, в какъвто смисъл са показанията на свидетеля С.. Според него още на следващия ден случаят се е разчул в поделението. Пак от неговите показания чувството за достойнство на тъжителя е било накърнено, същият е бил с „унила физиономия”, изпитал е чувство на срам. В този смисъл са показанията на свидетелката Ч. – съпруга на тъжителя, според която съпругът й е преживял вътрешно отправените към него обиди, дори на следващата вечер са посетили „бърза помощ”, като преживяванията продължават и към настоящия момент.

Налице са предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимия за извършения от него деликт по отношение личността на гражданския ищец.

Деянието, извършено от подсъдимия е противоправно и виновно. На гражданския ищец са причинени неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с извършеното от подсъдимия деяние.

При определяне размера на дължимите обезщетения съдът съобрази негативните изживявания, които е претърпял тъжителят, както и интензивността и продължителността на болките и страданията.

Предвид изложеното счита, че следва подсъдимият да заплати на гражданския ищец сумата от хиляда и петстотин лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на извършеното деяние по чл. 148, ал.1, във вр. с чл. 146, ал.1, считано от датата на увреждането – 31.07.2014г. до окончателното изплащане на сумата.

При този изход на делото следва подсъдимият да заплати сумата от 60 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

На основание чл. 189, ал.3 от НПК следва подсъдимият да бъде осъден да заплати на тъжителя сумата от 482 лв., представляваща направените от него разноски.

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: