Мотиви към присъда №32/12.11.2015 г., постановена по н.ч.х.д. №132 по описа за 2015 г. на Районен съд гр.Левски

Срещу подсъдимия И.Г.Г., с постоянен и настоящ адрес ***, е повдигнато и предявено обвинение от тъжителя В.В. ***, по чл.130, ал.1 от НК, за това, че на 21.06.2015г., около 03:00 часа, в с. Малчика, обл. Плевен, причинил на В.В.И.,***, ЕГН **********, разстройство на здравето, временно и неопасно за живота, изразяващо се в разкъсно – контузни рани на носа и лигавицата на горната устна на устата, отчупено парче от първи, горен ляв зъб.

Тъжителят В.В.И., след приключване на съдебното следствие, лично и чрез повереника си – адв.И. от ПлАК, поддържа повдигнатото частно обвинение срещу подсъдимия, като счита, че в хода на съдебното дирене по категоричен и несъмнен начин е установено, че по отношение на подзащитния му е нанесен удар и му е причинена лека телесна повреда.

Моли съда да признае за виновен подсъдимия, да приложи разпоредбата на чл. 78а от НК и да му наложи наказание около средата, което наказание ще постигне генералната и специална превенция.

Моли съда да уважи изцяло предявения граждански иск, както и да присъди направените разноски за заплатения адвокатски хонорар.

Подсъдимият И.Г.Г., след приключване на съдебното следствие, чрез упълномощения си защитник адв. М. С. от ПлАК, моли съда да го признае за невинен по повдигнатото му с тъжбата обвинение и на основание чл.304, пр.1 от НПК да го оправдае. Сочи, че показанията на двамата разпитани свидетели страдат от съществени противоречия, поради което и обвинението не е доказано нито по несъмнен, нито по безспорен начин.

Пледира, в случай, че съдът признае подзащитния му за виновен, да приложи разпоредбата на чл. 78а от НК и да му наложи наказание в минимален размер.

По повод предявения граждански иск, пледира, в случай че съдът признае подзащитния му за виновен, да присъди обезщетение в минимален размер около 200 лв.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимия И.Г.Г. е роден на ***г***, с постоянен и настоящ адрес ***, български гражданин, с основно образование, безработен, женен, неосъждан, ЕГН **********.

На 21.06.2015 г. тъжителят В.В.И., заедно със свои приятели решили да посетят нощно заведение, находящо се в с. Малчика, обл. Плевен.

След влизане в заведението, тъжителят и свидетелят Й. К. се настанили в близост до бара. След кратък период от време към бара се приближил подсъдимият И.Г., който нанесъл силен удар в областта на лицето на тъжителя И.. В резултат на удара тъжителят паднал на земята, след което бил откаран с помощта на приятеля си св. К. до Спешна помощ – Плевен, където му е била оказана медицинска помощ. След прегледа тъжителят посетил и кабинета по Съдебна медицина и деонтология при МУ – Плевен, където му е издадено медицинско удостоверение. Видно от представеното медицинско удостоверение, приложено към досъдебното производство, при прегледа на тъжителя В.И. са констатирани разкъсно – контузни рани на носа и лигавицата на горната устна на устата; отчупено късче от първи, горен ляв зъб. Според заключението, в резултат на увреждането на тъжителя са причинили разстройство на здравето, временно и неопасно за живота.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Р.Г. и Й. Ц. К..

Съдът приема за безспорно установено, че подсъдимият е нанесъл удар в лицето на тъжителя. В тази насока са показанията на разпитания свидетел Р. Г. – барман в заведението, който сочи, че подсъдимият след влизането си в заведението, се насочил към тъжителя, нанесъл му удар, в резултат на който тъжителят И. паднал на земята. В този смисъл са и показанията на свидетеля К., който заявява, че не е видял тъжителят да провокира подсъдимия.

Съдът кредитира показанията на двамата свидетели, които са се намирали в заведението, в непосредствена близост до тъжителя и подсъдимия, поради което имат непосредствени впечатления от инцидента. Същите дават добросъвестно показанията си, които са непротиворечиви и кореспондират с приложените писмени доказателства, поради което съдът ги кредитира с доверие.

Предвид на възприетата от съда фактическа обстановка, съдът приема за безспорно установено, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 130, ал.1 от НК.

От обективна страна Г. причинил на И. разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Налице е противоправно увреждане на здравето чрез причиняване на разкъсно – контузни рани на носа и на лигавицата на горната устна на устата, което се установява от заключението на назначената съдебно – медицинска експертиза.

Безспорно е, че на тъжителя И. са причинили разстройство на здравето, временно и неопасно за живота.

По време на съдебното следствие по безспорен начин бе установено, че подсъдимият е автор на престъплението.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия умишлено, при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че с нанасянето на удар с юмрук в областта на лицето, е предвиждал настъпване на вредоносния резултат - причиняването на разстройство на здравето и е искал настъпването на същия.

Налице е извършено деяние. Деянието е извършено от подсъдимия виновно при форма на вината пряк умисъл. Деянието съставлява престъпление по чл. 130, ал.1 от Наказателния кодекс на Република България .

Подсъдимият не е осъждан, същият не е освобождаван и от наказателна отговорност. За извършеното от подсъдимия престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода до две години или с пробация. При това положение съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 78 а от НК, поради което освобождава от наказателна отговорност подсъдимия.

При индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид невисоката степен на обществена опасност на дееца, чистото му съдебно минало, причините и мотивите за извършване на престъплението.

Предвид изложеното счита, че са налице смекчаващи вината и отговорността обстоятелства, поради което му налага наказание глоба към минимума, а именно – хиляда лева.

ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК:

В резултат на виновното поведение на подсъдимия Г., за гражданския ищец, пострадал от деянието са настъпили неимуществени вреди.

Налице са предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимия за извършения от него деликт по отношение личността на гражданския ищец.

На И. са причинени неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с извършеното от подсъдимия деяние.

При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобрази негативните изживявания, които е претърпял тъжителят, както и интензивността и продължителността на болките и страданията.

Предвид изложеното счита, че следва подсъдимият да заплати на гражданския ищец сумата от хиляда лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на извършеното деяние, считано от датата на увреждането – 21.06.2015г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до 5 000 лв. гражданският иск като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото следва подсъдимият да заплати сумата от 50 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

На основание чл. 189, ал.3 от НПК следва подсъдимият да бъде осъден да заплати на тъжителя сумата от 600 лв., представляваща направените от него разноски.

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: