МОТИВИ към присъда
№33/08.12.2015г., постановена по н.о.х.д. №262 по описа за
Обвинението, повдигнато от РП – Левски по отношение на подсъдимия
И.Р.Ш., роден на ***г***, с постоянен и настоящ адрес:***, български гражданин,
със средно образование, неженен, безработен,ЕГН ********** е за това, че в
периода от 22.30ч. на 18.03.2015г. до 04.00ч. на 19.03.2015г., в ***, от
товарен автомобил ***, с рег.№***, в съучастие като
извършител с Д.Е.Т. ***, отнел чужди движими вещи –
Подсъдимият е получил препис от обвинителния акт, разбира
обвинението.
Обвинението, повдигнато от РП – Левски по отношение на
подсъдимия Д.Е.Т., роден на ***г. в ***, с
постоянен и настоящ адрес ***, български
гражданин, със завършен пети клас, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН
********** е за това, че в периода от 22.30ч. на 18.03.2015г. до 04.00ч. на
19.03.2015г., в ***, от товарен автомобил ***, с рег.№***, в съучастие като
извършител с И.Р.Ш. ***, отнел чужди движими вещи –
Подсъдимият е получил препис от обвинителния акт, разбира
обвинението.
Представителят на РП гр.
Левски поддържа обвинението срещу подсъдимите И.Р.Ш. и Д.Е.Т. така, както им е
предявено. Счита същото за доказано по безспорен и несъмнен начин както от
обективна, така и от субективна страна. Моли съда да ги признае за виновни по
повдигнатото обвинение, като пледира за наказание в минимален размер за
предвиденото престъпление.
Защитникът на подсъдимия И.Р.Ш. моли при индивидуализация на наказанието
по отношение на подзащитния му съдът да вземе предвид
многобройнитесмекчаващи вината
обстоятелства и му наложи наказание към предвиденият в закона минимум, като
алтернативно пледира за налагане на наказание глоба минимален размер.
Защитникът на подсъдимия Д.Е.Т. пледира подзащитният му да бъде
оправдан, тъй като деянието, извършено от Т. не съставлява престъпление предвид
нормата на чл.24, ал.1, т.1 от НПК. Моли подсъдимият Т. да бъде оправдан и след
влизане в сила на присъдата, материалите по делото бъдат изпратени на РП –
Левски за окомплектоване и изпратени на РУП за издаване на НП в съответствие с
нормите на чл.424 от НК.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Свидетелят С.Х.С. работел като шофьор в „***” ЕООД ***. На
18.03.2015 г. изпълнявайки трудовите си задължения, извършил курс с товарен
автомобил, марка ***, с рег. №***, собственост на въпросното дружество. Преди
да тръгне, в базата на фирмата в *** заредил с дизелово гориво.
След като приключил със служебните си задължения, след като получил разрешение
от работодателя си, на същия ден около 21.00ч. се прибрал в *** където
живеел. В центъра на селото оставил камиона, като помолил сина си да пренощува в
кабината на камиона, с цел предотвратяване евентуално на кражба на гориво.
На 18.03.2015г. вечерта подсъдимият Т. излязъл с колата на
баща си на центъра, където се срещнал с подсъдимия И.Ш.. Видели паркирания
камион на центъра на селото и решили да откраднат от горивото му. Договорили
се, че след извършване на престъплението, откраднатото гориво ще го продадат и
разделят парите. Двамата подсъдими първо отишли в дома на Т. да вземат празни
туби от минерална вода и маркуч, след което отишли и в дома на Ш. за още туби.
Двамата се върнали на центъра и отишли до паркирания товарен автомобил, като
взели маркуча и сложили тубите под ремаркето на камиона. Подсъдимият Т. стоял
зад ремаркето, а Ш. отворил капачката на резервоара и започнали да източват
дизеловото гориво. След като напълнили всичките туби, ги пренесли до
автомобила, с който подсъдимият Т. пристигнал. По – късно Ш. се обадил на
свидетеля И.Г., на когото предложил дизеловото гориво, за което подсъдимият
казал, че го има от чичо си, който е тракторист. Св. Г. се съгласил да закупи
горивото. Двамата подсъдими се срещнали в гр. Левски със свидетеля Г., на
когото продали дизеловото гориво, за
което той им дал 140лв. Сумата била разделена между двамата подсъдими.
На 19.03.2015г., около 04.00ч. синът на свидетеля С. излязъл
от кабината на камиона, за да го огледа. Установил, че е извършена кражба на
дизелово гориво и се обадил на баща си – свидетелят С., след което последният
уведомил органите на РУМВР – Левски.
С протокол за доброволно предаване от 31.03.2015г. служител
при РУМВР – Левски приел пластмасови туби от подсъдимия Т..
С протокол за доброволно предаване от 31.03.2015г. служител
при РУМВР – Левски приел от И.Ц.Г. 2 бр. туби от минерална вода с вместимост от
Срещу разписка от 01.04.2015г. служителят при РУМВР – Левски И.С.
предал на домакина при РУМВР – Левски тубите.
Назначена е съдебно – оценителна експертиза, от заключението
на която е видно, че пазарната стойност на
Изложената по – горе фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства – писмени и гласни.
Подсъдимият И.Р.Ш. и защитникът му са дали
съгласие да бъде открита процедура по предварително изслушване на страните и да
не се провежда разпит на всички свидетели и вещото лице, а при постановяване на
присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и
експертни заключения от досъдебното производство.
В
съответствие с разпоредбите на НПК и на основание чл.371 от НПК съдът е
уведомил подсъдимия, че съответните доказателства от досъдебното производство
ще се ползват при постановяване на присъдата.
На
основание чл.372, ал.3 от НПК и предвид обстоятелството, че действията по
разследването са извършени при условията и по реда, предвиден в НПК, съдът е
одобрил изразеното съгласие.
Подсъдимият Д.Е.Т. и защитникът му са дали
съгласие да бъде открита процедура по предварително изслушване на страните и да
не се провежда разпит на всички свидетели и вещото лице, а при постановяване на
присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и
експертни заключения от досъдебното производство.
В
съответствие с разпоредбите на НПК и на основание чл.371 от НПК съдът е
уведомил подсъдимия, че съответните доказателства от досъдебното производство
ще се ползват при постановяване на присъдата.
На
основание чл.372, ал.3 от НПК и предвид обстоятелството, че действията по
разследването са извършени при условията и по реда, предвиден в НПК, съдът е
одобрил изразеното съгласие.
На
основание чл.283 от НПК съдът е присъединил към доказателствата писмените
доказателства, събрани на досъдебното производство.
При така изложената фактическа обстановка, подкрепена от
събраните по делото доказателства, съдът приема, че подсъдимият Д.Е.Т., като
съизвършител с И.Р.Ш. е извършил деяние, съставляващо маловажен случай на
кражба. Същото е квалифицирано в обвинителния акт като престъпление по чл.194,
ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, по отношение на този
подсъдим.
При безспорно установяване на авторството и вината на
извършителите на деянието, съдът намира, че деянието, за което е повдигнато
обвинение на подсъдимия Т., съставлява маловажен случай по смисъла на чл.93,
т.9 от НК. Основание за този извод дават конкретните обстоятелства по делото.
Ниската стойност на предмета на престъплението – в размер на 192.00 лева, значително
под минималната работна заплата за страната към датата на извършване на
деянието, прави извършеното деяние с по – ниска степен на обществена опасност
от обичайната, поради незначителността на причинените вредни последици.
В съдебно заседание от 15.10.2015г. подсъдимият Д.Т. връчи на
управителя на „Н.” ЕООД *** М.Р.Ц. сумата от 100лв. Представена е и разписка от
17.11.2015г. за внесена от И.Р.Ш. сума от 100лв. на „***” ЕООД ***,
представляваща обезщетение за причинените в резултат на деянието имуществени
вреди.
Наличието на доказателства за пълното възстановяване на
причинените в резултат на деянието имуществени вреди, е обусловило приложението
на закон за по – леко наказуемо престъпление, а именно: по чл.197, т.2 от НК.
Предвид гореизложеното, съдът е признал за невинен подсъдимия
Ш. по първоначално повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.194, ал.3,
във вр. с ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304, предл.4 – деянието е
несъставомерно от обективна и субективна страна, го е оправдал.
Със същата присъда, съдът е преквалифицирал деянието, като е
признал подсъдимия Ш. за виновен в извършване на престъпление по чл.197, т.2,
във вр. с чл.194, ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, т.е. по
привилигирован състав, предвид обстоятелството, че вредите са възстановени до
приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд.
За извършеното престъпление закона предвижда алтернативно два
вида наказание: пробация или глоба от 100 до 300 лева. При определяне на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия Ш., съдът съобрази
наличието на смекчаващи вината и отговорността му обстоятелства. Като такива
следва да се отчетат признанието на вината на досъдебното производство и
оказаното съдействие за разкриване на обективната истина по делото, включително
и по време на съдебната фаза на процеса тежкото му семейно и имотно състояние.
Предвид наличието на изброените по – горе смекчаващи обстоятелства, съдът му е
определил наказание глоба в минималния, предвиден размер от 100 лева. Именно
наложеното наказание глоба в този размер, съдът намира, че наложеното наказание
ще въздейства поправително и възпиращо върху бъдещото поведение на този
подсъдим.
По отношение на подсъдимия Т. са налице всички предпоставки за
приложението на разпоредбата на чл.218б от НК. Стойността на предмета на
престъплението е до размера на две минимални работни заплати за страната,
стойността на откраднатите вещи е изцяло възстановена на собственика. Видно от
справката за съдимост на Т. е, че същият не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност. Видно от представената справки началник РУМВР – Левски
е, че по отношение на Т. не са налагани на основание чл.218б от НК
административни наказания, с което е изпълнена и последната предпоставка за
приложението на тази разпоредба по отношение на подсъдимия Т.. Предвид
изложеното извършеното от него деяние съставлява административно нарушение, за
което законът предвижда да се наказва с глоба в размер от 100 до 300 лева.
Глобата следва да се наложи по административен ред, при съобразяване с
императивните правила, уредени в ЗАНН, включително и относно замяната на
предвиденото наказание глоба в разпоредбата на чл.218б от НК.
Предвид гореизложеното по – горе, съдът е признал подсъдимия
Д.Е.Т. за невинен по първоначално повдигнатото му обвинение за престъпление по
чл.194, ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, и на основание
чл.304, предл.4-то, а именно: деянието не съставлява престъпление от обективна
и субективна страна, го е оправдал.
При този изход на делото по отношение на подсъдимия Т., съдът
е постановил на основание чл.424, ал.5, във вр. с ал.1, във вр. с чл.218б от
НК, след влизане в законна сила на присъдата, делото да се изпрати на органа,
констатирал престъпното деяние – РУМВР – Левски, за издаване на наказателно
постановление по отношение на подсъдимия Д.Т. за деяние по чл.194, ал.3 от НК.
Съдът е отнел в полза на държавата веществените доказателства.
При този изход на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК,
съдът е осъдил подсъдимия И.Р.Ш. да заплати направените деловодни разноски на
досъдебното производство в размер на 30.00 лева.
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: