МОТИВИ към присъда №4/02.02.2015г., постановена по н.о.х.д. №342/2015 г.по описа на РС гр. Левски

Обвинението против подсъдимия С.С.К., роден на *** ***, обл. Плевен, ул.” ***, български гражданин, със завършен първи клас, безработен, живее на семейни начала, осъждан, ЕГН **********, е по чл. 343в, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, затова, че на 07.10.2015г., около 11.15ч., в с. ***, на кръстовище образувано от ул.”Пионерска” и ул.”Заря” е управлявал МПС – лек автомобил „***, собственост на М. Б. Б. от гр.С., обл.П., без свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за това, с НП №15-0938-000791/29.05.2015г. на началника на ПП КАТ – ОД на МВР – Плевен, влязло в сила на 25.08.2015г.

Подсъдимият е получил препис от обвинителния акт, разбира обвинението, не се признава за виновен, дава обяснения.

Представителят на РП гр. Левски поддържа обвинението срещу подсъдимия така както е повдигнато.Счита, че в хода на съдебното следствие са събрани безспорни и категорични доказателства относно извършеното инкриминирано деяние, авторството на подсъдимия и неговата вина. Моли съда да го признае за виновен, като му определи наказание при условията на чл. 54 от НК и предлага наказание лишаване от свобода в размер на една година и половина.

Служебният защитник на подсъдимия – адв. С. счита, че обвинението не е доказано по несъмнен и безспорен начин. Не счита, че показанията на тримата полицейски служители следва да се ползват с по – голяма доказателствена тежест, единствено поради факта, че същите са служители на МВР. Моли съда да постанови оправдателна присъда.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 07.10.2015г. свидетелите В.С., С.С. и И.И. – и тримата служители в РУМВР – Левски изпълнявали служебните си задължения по предварително утвърден график за проверка на лица – неправоспособни водачи, на територията на с. Обнова, обл. Плевен. Полицейските служители извършвали обход на селото около 11:15 часа, на кръстовището на ул. „Пионерска” и „Заря”, когато констатирали движение на лек автомобил марка „***” тъмносин на цвят. Автомобилът бил управляван от подсъдимия С.С.К., който бил сам в автомобила. На свидетеля И.И. му било известно, че подсъдимият не притежава свидетелство за управление на МПС. Свидетелят С. подал светлинен сигнал от служебния полицейски автомобил, но подсъдимият не спрял и продължил в посока ул. ”Пионерска”, с висока скорост, минавайки в непосредствена близост до служебния полицейски автомобил. Времето било ясно и слънчево, с добра видимост, поради което полицейските служители възприели лицето, което е управлявало лекия автомобил – подсъдимият.

Свидетелят И. своевременно уведомил началника на РУМВР – Левски, който разпоредил на свидетеля И. да установи местонахождението на подсъдимия К.. Свидетелят И. призовал подсъдимия да се яви в сградата на РУМВР – Левски същия ден. Подсъдимият К. се явил и за констатираното нарушение свидетелят С. съставил АУАН бл. №060626, в който като свидетели били вписани И.И. и С.С..

Приложено е наказателно постановление № 15 - 093800791/ 29.05.2015 г., влязло в сила на 25.08.2015 г., издадено от началник ПП КАТ при ОДМВР – Плевен, с което на подсъдимия К. било наложено административно наказание за управление на МПС без съответно свидетелство за управление.

Видно от приложените писмени доказателства е, че подсъдимият не притежава свидетелство за управление на МПС и че лек автомобил марка „***е собственост на М. Б. от гр. С..

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява от писмените доказателства, приложени към бързо производство ЗМ №238/2015г. по описа на РУМВР – Левски, пр.пр. №1157/2015 по описа на РП гр. Левски, събраните такива в хода на съдебното следствие, както и от показанията на разпитаните свидетели В.С., С.С., И.И. и П.П..

Подсъдимият дава обяснения, в които твърди, че на 07.10.2015 г. е докаран в РУМВР – Левски, където му е съставен акт, като е обяснил на полицаите, че не той е управлявал автомобила, а И.Ш.Д., който карал колата му най - редовно.

Подсъдимият оспорва, че подписът, положен върху наказателно постановление от 29.05.2015 г. е негов.

В показанията си свидетелите С., С. и И. са категорични, че докато са патрулирали, в непосредствена близост до тях, управлявайки моторно превозно средство, е преминал водачът, който бил разпознат от тях и това е бил подсъдимият. Установява се също, че свидетелят С. подал светлинен сигнал, на който водачът реагирал, като подал газ и се отдалечил.

Поради противоречия в показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимия са проведени очни ставки, от които се установява възприетата от съда фактическа обстановка.

Самият подсъдим К. заявява, че със свидетелите С. и С. не се намира в конфликтни отношения. Единствено за свидетеля И. сочи, че се намира в конфликт, тъй като последният го „гонел” и „искал да му намери нещо” и го заплашвал, поради което и К. не смеел да кара колата. На поставените въпроси подсъдимият К. уточнява, че свидетелят го „дебне”, че „кара колата”.

С оглед на заявеното от страна на подсъдимия, не може да се приеме, че са налице конфликтни отношения със свидетеля И.. Установи се, че т.н. „конфликти” произтичат от задълженията на свидетеля И. във връзка с професията му и произтичащите от нея задължения.

Свидетелите С., С. и И. и П. дават показанията си добросъвестно. Същите са непротиворечиви, логични и последователни, съответстват на писмените доказателства, поради което съдът ги кредитира като достоверни. Установи се, че част от свидетелите лично познават подсъдимия, поради което е изключено да са допуснали грешка относно лицето, управлявало моторното превозно средство.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите поради изложените съображения, а не защото показанията на свидетелите в качеството им на полицейски служители се ползват с по – голяма доказателствена тежест.

Обясненията на подсъдимия противоречат на показанията на тази група свидетели, поради което съдът приема, че същите са защитна теза.

В хода на съдебното следствие са разпитани и свидетелите И.Д., К.И., Н.О. и К.К..

Със свидетеля И.Д. подсъдимият се намира в приятелски отношения. Свидетелката К.И. се намира във фактическо съжителство с подсъдимия. В този смисъл и двамата са заинтересовани от изхода на делото, като съдът констатира противоречия в показанията на свидетелите Д., И., О. и К., поради което не ги кредитира като достоверни.

От така изложената и възприета от съда фактическа обстановка, се установява, че подсъдимият С.С.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 343в, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.

Безспорно е установено, че същият на 07.10.2015. в с. Обнова, обл. Плевен, е управлявал МПС, без свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление с наказателно постановление 15-0938-000791/29.05.2015 г. на началник ПП КАТ ОДМВР Плевен, влязло в законна сила на 25.08.2015 г.

Подсъдимият оспорва той да е подписал наказателното постановление, издадено на 29.05.2015 г. С оглед изясняване на обстоятелствата по делото, съдът е назначил съдебно – графическа експертиза. От заключението на същата се установява, че подписът за „получател” в наказателно постановление 15-0938-000791/29.05.2015 г. на началник ПП КАТ ОДМВР Плевен е положен от подсъдимия С.С.К..

Заключението като компетентно изготвено и неоспорено от страните по делото е прието от съда.

Налице е извършено деяние. Същото е извършено от подсъдимия. Извършено е виновно, при форма на вината пряк умисъл.

Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици. Същият е съзнавал, че не притежава свидетелство за управление на МПС и че не следва да управлява моторно превозно средство; че наказан по административен ред с наказателно постановление, което е влязло в сила. Съзнавал е и че носи наказателна отговорност за деянието, което се установява от заявеното от него в с.з.

При определяне вида и размера на наказанието по отношение на подсъдимия С.С.К. съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца, причините и мотивите за извършване на престъплението. Съобрази и обстоятелството, че няма настъпили вредни последици от деянието.

Предвид изложеното, съдът счита, че по отношение на подсъдимия К. следва да бъде определено наказание при превес на смекчаващите отговорността и вината обстоятелства, поради което съдът го осъжда на наказание лишаване от свобода в размер на една година, както и глоба в размер на 500 лв.

На основание чл. 60, ал.1, чл. 61, т.2 от ЗИНЗС съдът определя наказанието лишаване от свобода да се изтърпи от подсъдимия при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

При този изход на делото следва подсъдимият да бъде осъден да заплати направените деловодни разноски в размер на 105.45 лв.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: