МОТИВИ към
Решение №98/17.12.2015 г., постановено по а.н.д. №382 по описа за
В Районен съд-гр.Левски е постъпило постановление с
предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание по отношение на М.И.Б. ***, за това, че:
На
29.07.2015 г., в гр.Левски, обл.Плевен, в района на басейна, намерила чужди
движими вещи – мобилен телефон марка „Самсунг Галакси” S5, златен, на стойност
855.55 лв., ведно със СИМ – карта на „Виваком” на стойност 9.90 лв. /общо
865.45 лв./, собственост на В.К.К. от ****, и в продължение на една седмица не
съобщила за тях на собственика, на властта или на този, който ги е загубил.
Престъпление по чл.207, ал.1 от НК.
Представителят на Районна
прокуратура-гр.Левски, след приключване на съдебното следствие,
поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимата Б.. Излага съображения, че в
хода на проведеното разследване безспорно се установява, включително и от
самопризнанията на подсъдимата, извършването на инкриминираното деяние,
осъществяващо състава на престъплението по чл.207, ал.1 от НК, неговия автор и
вина. Счита, че спрямо Б. са налице предпоставките, предвидени в закона за
освобождаването й от наказателна отговорност, поради което моли съда, след като
я признае за виновна по повдигнатото й обвинение, да я освободи от наказателна
отговорност и да й наложи административно наказание глоба в подходящ размер,
при съобразяване на обстоятелството, че е безработна.
Защитата на подсъдимата Б., осъществена чрез
адв.Е.Р. ***, изразява съгласие с представителя на прокуратурата
относно безспорната доказаност на извършено престъпление по чл.207, ал.1 от НК
от Б.. Излага съображения, че са налице предпоставките за приложението на
чл.78а от НК, поради което моли съда да освободи подзащитната й от наказателна
отговорност и да й наложи административно наказание глоба, в границите на
предвиденото такова в състава на престъплението, и към минималния размер от 100
лева. Моли съда да отчете превеса на смекчаващите вината и отговорността на Б.
обстоятелства, а именно: чистото й съдебно минало, възстановяването на вещта на
собственика, изразеното съжаление за извършеното, оказаното съдействие за
разкриване на обективната истина по делото, направеното самопризнание в хода на
досъдебното производство, тежкото и финансово състояние, произтичащо от факта,
че е безработна, съобразно представените писмени доказателства по делото.
В последната си дума, подсъдимата Б.
изразява съжаление за извършеното. Моли съда за по-леко наказание.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата М.И.Б. е
родена на ***г***, с постоянен и настоящ адрес:***, българка, българска
гражданка, с начално образование, безработна, омъжена, неосъждана, ЕГН
**********.
На 29.07.2015 г., около 17:00 часа след обяд, подсъдимата
Б. ***, за да извика сина си – свидетелят Б., тъй като щели да ходят заедно до
дома на баба му.
На същата дата, свидетелката В.К.К. също била на градския
басейн в гр.Левски. В себе си носела мобилен телефон марка „Самсунг Галакси
S5”, златен, с IMEI: *****, ведно с ползваната от нея СИМ-карта на „Виваком” с
предплатена услуга №****, който била закупила от магазин „Технополис”-гр.Плевен
за сумата от 999 лева.
Докато Б. чакала сина си да излезе от басейна, забелязала
на земята в тревата мобилния телефон, собственост на свидетелката К.. Решила да
го вземе и го прибрала в себе си, след което си тръгнали със свидетеля Б..
Свидетелката К. пребивавала на басейна до около 17:30 часа.
Когато си тръгвала, потърсила телефона си в чантата си, но установила, че
същият липсва. Започнала да разпитва посетителите на басейна, но тъй като не го
намерила, депозирала заявление в местното полицейско управление.
След като се прибрали в дома си, подсъдимата Б. казала на
свидетеля Б. за намерения телефонен апарат, като му го дала, за да го продаде.
Свидетелят Б. извадил от телефона СИМ-картата и я изхвърлил. Срещнал се със
свидетеля С.С., на когото продал телефона за сумата от 100 лева, обяснявайки
му, че е негова собственост. След около половин час, свидетелят С. отишъл до
дома на свидетеля Е.Б., на който предложил телефонния апарат за продан, като му
обяснил, че е негов. Б. го закупил за сумата от 350 лева, а на следващият ден –
30.07.2015 г., отишъл до гр.Плевен в заложна къща, собственост на свидетеля
А.Ц., на който предложил мобилния телефон, без СИМ-карта, без карта памет и без
зарядно устройство. Свидетелят Ц. изпробвал телефона дали работи и двамата се
спазарили. В замяна на телефона, Б. получил златен пръстен и доплащане в брой.
Ц. отразил сделката във водения дневник.
На неустановен ден в началото на месец август
По случая било образувано досъдебно производство срещу
„неизвестен извършител” за престъпление по чл.194, ал.1 от НК, което приключило
с внасяне на предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание по отношение на М.И.Б., за престъпление по чл.207,
ал.1 от НК.
В подкрепа на изложената по-горе фактическа обстановка са
всички събрани на досъдебното производство доказателства, а именно: копие от
фискален бон за закупен на 12.11.2014 г. мобилен апарат марка „Самсунг Галакси
S5 G9”, златен, както и гаранционна карта; от разпечатка от „Теленор” за
проведени разговори от горепосочения мобилен апарат; от протокол за
доброволното му предаване от последния приобретател на вещта от 15.09.2015 г.;
от разписка за връщане на инкриминираната вещ на неговия собственик –
свидетелката В.К.К.; от разписка от пощенски запис от 23.10.2015 г. за сумата
от 10 лева, изпратен от подсъдимата на свидетелката К., представляваща
стойността на един брой СИМ-карта. Показанията на разпитаните свидетели и
обясненията на подсъдимата Б. не противоречат на писмените доказателства по
делото, същите изцяло кореспондират и помежду си, поради което съдът ги кредитира
с доверие.
Съгласно заключението на вещото лице по назначената
съдебно-оценителна експертиза, пазарната стойност на мобилен апарат марка
„Самсунг Галакси S5” златен, към датата на извършване на деянието – 29.07.2015
г., е 855.55 лева, а на 1 брой СИМ-карта на „Виваком” – 9.90 лева, или общата
стойност на вещите е 865.45 лева. С оглед размера на предмета на
престъплението, а именно: над размера на две минимални работни заплати към
датата на извършване на деянието, института на чл.218б от НК е неприложим.
От така изложената фактическа обстановка и събраните по
делото писмени и гласни доказателства е видно, че с деянието си М.И.Б. е
осъществила от обективна и субективна страна състава престъпление по чл.207,
ал.1 от НК. Безспорно е установено, че намерения от Б. на инкриминираната дата
мобилен апарат е чужда движима вещ за нея. Същата е собственост на свидетелката
В.К.К., която го е загубила. Изпълнителното деяние е осъществено чрез
бездействие и се изразява в несъобщаване за намерената вещ на органите на властта,
на нейния собственик или на този, който я е загубил в продължение на една
седмица. Несъмнено от събраните по делото доказателства се установява, че
подсъдимата Б. в продължение на повече от една седмица не е предприела каквито
и да било действия, за да съобщи на компетентните държавни органи или на
собственика за намерената вещ. Деянието е извършено от Б. виновно, при форма на
вината – пряк умисъл. Същата е съзнавала, че намерената движима вещ е чужда, че
в продължение на една седмица не е съобщила за нея на властите или на този,
който я е загубил, съзнавала е общественоопасните последици от деянието, като е
искала да установи своя фактическа власт върху намерената вещ.
За извършеното престъпление законът предвижда само
наказание глоба от 100 до 300 лева. Престъплението е формално, на просто
извършване, поради което няма причинени в резултат на деянието съставомерни
имуществени вреди, което да налага тяхното възстановяване. Подсъдимата Б. не е
осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност /видно от приложената
по делото справка за съдимост/, поради което съдът счита, че са налице
условията, предвидени в разпоредбата на чл.78а от НК за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Предвид изложеното по-горе, съдът с решението си е признал
подсъдимата Б. за виновна по повдигнатото й обвинение за престъпление по
чл.207, ал.1 от НК, и на основание чл378, ал.4 от НПК, във вр. с чл.78а, ал.4
от НК я е освободил от наказателна отговорност, като й е налажил административно
наказание глоба. При определяне размера на административното наказание глоба,
което следва да се наложи на подсъдимата Б., съдът взе предвид указаните
параметри в разпоредбата на чл.78а, ал.5 от НК, като приема, че същото следва
да е по-ниско по-размер от визираното в нормата на чл.78а, ал.1 от НК, т.е. под
1000 лева, но и да не надвишава максималния размер от 300 лева на глобата,
предвидено като единствен вид наказание в състава на извършеното престъпление.
Съдът съобрази, че чистото съдебно минало на Б. е отчетено веднъж от
законодателя, като необходимо условие за приложението на института на чл.78а от
НК, поради което не следва да се отчита и втори път като смекчаващо
обстоятелство. Следва да се вземе предвид и факта, че за връщането на предмета
на престъплението са способствали изключително извършените
процесуално-следствени действия в хода на разследването, а не каквото и да е
съдействие, оказано от подсъдимата. Ето защо, доброволното връщане на
инкриминираната вещ от добросъвестно придобилото я трето лице не съставлява
обстоятелство, което да смекчава вината и отговорността й. Нещо повече,
подсъдимата е предоставила намерения чужд мобилен апарат на своя син, за да се
разпореди с него, а придобитите средства изразходила за свои нужди. На фона на
това нейно поведение, изразеното от Б. съжаление за извършеното звучи
голословно. Признанието на вината, тежкото финансово състояние, в уверение на
което са представените писмени доказателства на досъдебното производство,
изпращането от Б. на пощенски запис за сумата от 10 лева на собственика,
представляваща паричната равностойност на изхвърлената СИМ-карта, са мотивирали
съда да й наложи административно наказание глоба не към максимума от 300 лева,
който не следва да се надвишава, а към средния размер на предвидения в състава
на извършеното престъпление, а именно: в размер на 200 лева.
При този изход на делото и на
основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е постановил с решението си, подсъдимата
Б. да заплати по сметка на ОД на МВРПлевен, направените деловодни разноски на
досъдебното производство в размер на 36.26 лева, представляващи заплатено
възнаграждение на вещото лице за изготвяне на съдебно-оценителната експертиза.
Водим от горните мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: