Срещу подсъдимия Д.Р.Д. ***, е повдигнато и предявено
обвинение за това, че:
На 30.12.2015 г. в гр.Левски,
обл.Плевен, от учебна работилница на ПГСС „Н.Й.Вапцаров”, находяща се на
ул.”Индустриална” №1, отнел чужди движими вещи:
- елементи от стенд за
горивонагревателни помпи от метал и елементи от стендове за диагностика на ВДГ
от метал – на стойност 2 лева;
- 2 броя подложни тавички от
стендове за диагностика на ВДГ от метал – на стойност 2 лева;
- 3 броя душове от
душ-батерия – на стойност 9 лева;
- 3 броя елемента от
водно-смесителни батерии – на стойност 2 лева;
- 1 брой поставка от метал
за стойка на макет – на стойност 2 лева;
- 24 броя биелни лагери,
употребявани – на стойност 24 лева,
всички вещи на стойност 50
лева, от владението на собственика ПГСС „Н.Й.Вапцаров”-гр.Левски, с МОЛ – инж.
Й.А.Д. от ***, без съгласието на техен представителен орган, с намерение
противозаконно да ги присвои, като случаят е маловажен.
Престъпление по чл.194, ал.3, във вр. с ал.1 от НК.
По искане на подсъдимия и
назначеният му служебен защитник – адв.А.А. от ПлАК, делото е разгледано по
реда на съкратеното съдебно следствие – чл.370 и следващите от НПК, като е
открита процедура по предварително изслушване на страните.
По време на предварителното
изслушване, след разясняване на правата по чл.371, т.1 и т.2 от НПК,
подсъдимият Д. признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.
Изрично съгласие да не се разпитват подсъдимия, свидетелите и вещите лица, дава
и защитникът на подсъдимия.
Представителят на Районна прокуратура гр.Левски, в съдебно заседание, след
приключване на съдебното следствие, поддържа повдигнатото обвинение срещу
подсъдимия. Счита, че същото се доказва по безспорен и несъмнен начин от
събраните на досъдебното производство доказателства и направеното самопризнание
от Д. по реда на проведената дифиринцирана процедура. Моли съда да постанови
осъдителна присъда. Пледира за наказание пробация в размер не по-малък от една
година, определено при баланс на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Като смекчаващи сочи доброто процесуално поведение, оказаното съдействие за
разкриване на обективната истина, ниската стойност на предмета на
престъплението. Излага доводи за наличието и на отегчаващо вината и
отговорността му обстоятелство – преходната съдимост на подсъдимия, ориентирана
преди всичко към извършване на престъпления против собствеността. Счита, че
предложеното наказание по вид и размер, би могло да окаже превъзпитателен и
възпиращ ефект по отношение на подсъдимия, и съответно да се постигнат целите
на наказанието по чл.36 от НК. Моли да се върнат на техния собственик
веществените доказателства – предмет на престъплението.
Защитата на подсъдимия Д., след приключване на съдебното следствие, изразява съгласие с предложеното от
представителя на прокуратурата, относно безспорната установеност на извършеното
деяние, авторството и неговата вина. Моли съда, при определяне на наказанието
на подсъдимия, да отчете наличието на многобройни смекчаващи вината и
отговорността му обстоятелства, както и причините за извършване на настоящото и
преходните деяния, за които е осъждан. Като единствена такава причина сочи
набавянето на средства за прехрана, поради продължителното му тежко имотно
състояние, което от своя страна е обусловило и извършването на кражби с ниска
стойност на предмета на посегателство. В този смисъл, моли съда да наложи на
подсъдимия наказание пробация само с двете задължителни пробационни мерки за
срок от осем месеца, без да му бъде налагана пробационната мярка поправителен
труд, поради прекратяване на трудовото му правоотношение, с което наказание
счита, че успешно ще бъдат постигнати целите на наказанието. Изразява съгласие
с предложеното от представителя на прокуратурата разпореждане с веществените
доказателства.
Подсъдимият Д.Р.Д., след приключване на съдебното следствие, поддържа изложеното от
защитника си. В последната си дума, моли съда, да му наложи по-леко наказание
пробация с двете задължителни пробационна мярка.
Съдът,
като съобрази, че действията по разследването са извършени при условията и по реда
на НПК, както и обстоятелството, че с протоколно определение съда е обявил, че
при постановяване на присъдата ще ползва направените самопризнания от
подсъдимия, без да се събират доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Подсъдимият
Д.Р.Д. е роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес ***, българин, български
гражданин, със завършено средно образование, безработен, неженен с две деца,
осъждан, ЕГН **********.
Видно
от справката за съдимост на подсъдимия е, че същият е осъждан, както следва:
1.
Със споразумение за решаване на н.о.х.д. №320/2011 г. по описа на РС-Левски,
влязло в законна сила на 02.09.2011 г., за извършено в периода от м.март до
м.май 2011 г. престъпно деяние по чл.194, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, за
което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца при
условията на чл.54 от НК, чието изтърпяване е отложено с три години изпитателен
срок.
2.
Със споразумение за решаване на н.о.х.д. №361/2012 г. по описа на РС-Левски,
влязло в законна сила на 01.08.2012 г., за извършено на 03.06.2012 г. престъпно
деяние по чл.194, ал.3, във вр. с ал.1 от НК, за което му е наложено наказание
пробация с двете задължителни пробационни мерки за срок от шест месеца, при
условията на чл.54, ал.1 от НК.
3.
С присъда, постановена по н.о.х.д. №105/2015 г. по описа на РС-Левски, влязла в
законна сила на 20.04.2015 г., за извършени на 05.03.2015 г. и на 12.03.2015 г.
две престъпни деяние по чл.194, ал.3, във вр. с ал.1 от НК, при условията на
продължавано престъпление, за което му е наложено наказание пробация – с три
пробационни мерки: двете задължителни за срок от десет месеца, и третата –
безвъзмезден труд в полза на обществото за сто часа, в рамките на 1 година,
определено при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК.
5.
С присъда, постановена по н.о.х.д. №181/2015 г. по описа на РС-Левски, влязла в
законна сила на 29.07.2015 г., за извършено в периода от 13.08.2014 г. до
29.09.2014 г. престъпно деяние по чл.207, ал.1 от НК, за което му е наложено
наказание глоба в размер на двеста и петдесет лева, определено при условията на
чл.54 от НК.
На 30.12.2015 г., около
11:00 часа, подсъдимият решил да извърши кражба, за да си набави парични средства.
За целта, посетил ПГСС „Н.Й.Вапцаров”, находяща се в гр.Левски, обл.Плевен,
ул.”Индустриална” №1, тъй като му било известно, че от там може да открадни
различни метални предмети. В якето си носел чифт ръкавици и други метални
предмети. През отворен прозорец на сградата успял да проникне в учебната
работилница на гимназията. Посредством натиск и прекършване, подсъдимият Д.
отнел следните движими вещи: елементи от стенд за горивонагревателни помпи от
метал и елементи от стендове за диагностика на ВДГ от метал, 2 броя подложни
тавички от стендове за диагностика на ВДГ от метал, 3 броя душове от
душ-батерия, 3 броя елемента от водно-смесителни батерии, 1 брой поставка от метал за стойка на макет и
24 броя употребявани биелни лагери. Подсъдимият поставил вещите в книжен чувал,
кафяв на цвят, взел го и отново през прозореца, от който бил проникнал в
учебната работилница, напуснал помещението. В момента на извършване на
кражбата, Д. бил забелязан от свидетеля М.Д.Н. – тракторист към гимназията,
който своевременно уведомил директора на училището – инж. Й.А.Д.. Последният от
своя страна сигнализирал органите на полицията.
Оперативно-издирвателните
мероприятия били възложени на свидетелите В.Г. и И.С., и двамата служители при
РУ на МВР-Левски. Същите посетили училището, като при подхождането към двора
със служебния автомобил, забелязали пазача до сигнализира със жестове посоката
към изоставени бараки. При приближаването им, свидетелите забелязали подсъдимия
да прескача оградата на гимназията, в посока към улицата на бившия завод ВРЗ.
Подсъдимият държал в ръце хартиения чувал, но виждайки патрулния автомобил,
пуснал чувала от външната страна на оградата и тръгнал по улицата. Полицейските
служители спрели автомобила и задържали Д.. Същите забелязали, че подсъдимият е
с порязан пръст, а по чувала установили кървави следи. След задържането на
извършителя, свидетелите Г. и С. го отвели в сградата на местното полицейско
управление. По случая било образувано досъдебно производство, което приключило
с внасяне на настоящия обвинителен акт против Д., за престъпление по чл.194,
ал.3, във вр. с ал.1 от НК.
Изложената фактическа
обстановка се подкрепя от доказателствения материал, приложен към бързото
досъдебно производство, събран при условията и по реда, предвидени в НПК.
Авторството на извършеното деяние е установено по безспорен начин от
непротиворечивите и последователни показания на свидетелите Г. и С.. Същите са
категорични, че са задържали именно подсъдимия като извършител на кражбата, тъй
като са възприели единствено това лице в момента на напускане на
местопроизшествието, чрез прескачане на оградата. Категорични са, че са
забелязали как това лице пуска носения в ръцете си хартиен чувал от външната й
страна, след като забелязва патрулния автомобил и тръгва в посока на улицата
към бившия завод ВРЗ. Логични са показанията на двамата свидетели и относно
забелязаните кървави следи по хартия чувал и направената асоциация от тях за
оставянето им от кървящия порязан пръст на подсъдимия, както и относно
съдържанието на чувала и наличните метални предмети, намерени в джобовете на
Д.. Показанията им относно възприятията им за предметите, носени от задържаното
лице, се потвърждават от приложения протокол за доброволно предаване, видно от
който е, че подсъдимият лично е предал на разследващ полицай на датата на
деянието, движимите вещи, които носел в джоба на якето си, към момента на
задържането му от полицейските служители, а именно: 1 брой ръкавици, 3 броя
гаечни ключове, 1 брой керпедени, 1 брой катинар, 2 броя тръбички от душ и 1
брой кривка от кран. Показанията на полицейските служители относно
самоличността на извършителя на престъплението изцяло кореспондират на
показанията на свидетеля-очевидец на извършената кражба – М.Н., изпълняващ
функциите на тракторист и пазач в гимназията, от които се установява, че при
обход на двора е забелязал през фуга на голямата заключена врата на
работилницата, че в помещението има човек. Категоричен е, че е останал на
двора, след сигнализиране на директора, а известно време след това е забелязал
лицето, което излиза от работилницата и се насочва към оградата, в който момент
е подал сигнал и на пристигналия полицейски автомобил за посоката му на
движение. В забелязаното лице вътре в помещението и на двора, свидетелят Н.
разпознал именно подсъдимия, който лично познавал, тъй като са съседи. В
подкрепа на показанията на посочените свидетели относно самоличността на
извършителя на кражбата, е направеният извод в експертното заключение по
назначената в хода на досъдебното производство съдебно-дактилоскопна
експертиза, от която се установява, че годните за идентификация 2 броя
дактилоскопни следи, намерени при извършения оглед на местопроизшествие на
30.12.2015 г. в работилница на ПГСС „Н.Й.Вапцаров”-гр.Левски, и иззети от
плочките на умивалнята, са оставени от показалец и среден пръст на лява ръка на
лицето Д.Р.Д. ***. Видно от цитирания протокол за оглед на местопроизшествие е,
че освен дактилоскопните следи, при извършване на това процесуално-следствено
действие е намерен и иззет кафяв на цвят хартиен чувал, в който са намерени,
описани и приобщени като веществени доказателства движимите вещи, предмет на
престъплението.
Съдът намира за безспорно
установен и собственикът на движимите вещи-предмет на престъплението, което в
случая е юридическо лице. От показанията на свидетеля Й.Д. се установява, че
кражбата е извършена от учебна работилница, стопанисвана от гимназията, като
намиращото се в помещението имущество, включително и противозаконно отнетите от
там движими вещи, са собственост на ПГСС „Н.Й.Вапцаров”, а същите са му
поверени в качеството на директор, съответно на МОЛ. Показанията му се
потвърждават от приложените писмени доказателства – протокол от 04.01.2015 г.,
изготвен от нарочно назначена комисия, в който са описани липсващите вещи от помещението.
Съгласно назначената в хода на досъдебното производство стоково-икономическа
експертиза, общата пазарна стойност на вещите – предмет на престъплението, към
датата на извършеното деяние, възлиза на 50 лева. Съдът кредитира с доверие
показанията на разпитаните по делото свидетели, които не са заинтересовани от
изхода на делото, като приема за логични и обосновани направените изводи от
вещите лица в изготвените от тях две съдебни експертизи. Обвинението срещу
подсъдимия се доказва по безспорен и несъмнен начин от цитираните
доказателства, в подкрепа на които са и направените самопризнания на Д..
Подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.194, ал.3, във вр.
с ал.1 от НК. Извършеното съставлява маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9
от НК, предвид незначителността на вредните последици, обусловена от прекалено
ниската обща стойност на противозаконно отнетите чужди вещи – 50 лева, а с
оглед наличието и на други смекчаващи вината и отговорността на Д.
обстоятелства: липсата на постоянни доходи в семейството, поради
продължителната безработица, изразеното разкаяние, искренно заявеното желание
да започне работа, за да изкарва средства за прехраната си по законен начин,
приобщаването на предмета на посегателство като веществени доказателства по
делото, последното обусловило възможността за безпрепятственото му връщане на
собственика, извършеното деяние разкрива по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на престъпления от същия вид.
Подсъдимият Д. следва да
носи наказателна отговорност по горепосоченият текст от НК. За извършеното
престъпление се предвиждат три вида наказания, при условията на алтернативност:
лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста
лева. Съдът намира, че за извършеното деяние на подсъдимия, следва да се наложи
наказание лишаване от свобода, което съобразно проведената диференцирана
процедура за разглеждане на делото пред първата инстанция – съкратено съдебно
следствие в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, следва да се определи по
правилата на чл.373, ал.2 от НПК, във вр. с чл.58а, ал.4, във вр. с ал.1, във
вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК. При определяне на най-тежкото по вид наказание,
измежду трите алтернативно предвидени, съдът съобрази наличието на едно
отегчаващо вината и отговорността на подсъдимия обстоятелство: преходните му
осъждания, три от които за същото по вид престъпление, но поради маловажността
на случая, същите не квалифицират деянието като повторно извършено. Преходните
осъждания на подсъдимия разкриват по-висока степен на обществена опасност на
дееца и навеждат на извод за трайно изградени навици да си набавя средства за
прехрана по незаконен начин. Налице са обаче и смекчаващи обстоятелства, които
в пълна степен удовлетворяват изискването по чл.55 от НК за многобройност. Като
смекчаващо вината и отговорността на Д. обстоятелство следва да се отчете на
първо място: доброто му процесуално поведение, обективирано и чрез направеното
от него самопризнание. От показанията на разпитаните по делото свидетели –
полицейски служители, се установява по категоричен начин, че направеното от
подсъдимия признание на вината, още при неговото задържане, е спомогнало
своевременно и съществено за разкриване на престъпното деяние и неговия
извършител в хода на досъдебното производство, предопределило и последващата
ефективност на дейността на компетентните органи, в какъвто смисъл е
задължителната съдебна практика. Като смекчаващо вината обстоятелство следва да
се отчете и възможността за връщане на вещите - предмет на престъплението,
поради своевременното им установяване и приобщаване като веществени
доказателства по делото, с което се удовлетворяват в пълна степен и интересите
на собственика. Смекчаващо обстоятелство съставлява и нееднократно изразеното
от подсъдимия съжаление за извършеното. Не на последно място по значение, съдът
отчита като смекчаващо вината и отговорността на Д. крайната бедност, в която
живее семейството му, без никакви доходи и то през продължителен период от
време, поради трайна безработица в района и обективната му невъзможност да си
намери работа. Това обстоятелство е основният фактор, спомогнал за лесното
вземане на решение да си набави парични средства за прехрана, чрез извършване,
както на настоящото престъпно деяние, така и на преходните такива. На този
извод навеждат данните от справката за съдимост на Д., видно от която е, че
преходните му осъждания за престъпления против собствеността само по основния
или привилигирования състав на чл.194 от НК, касаят все отнемане на вещи с
прекалено ниска парична равностойност, в какъвто смисъл са наведените доводи от
защитата.
Съобразявайки горното, за
извършеното престъпление по чл.194, ал.3 от НК, съдът е определил на Д.
наказание по вид лишаване от свобода, което на основание чл.58а, ал.4, във вр.
с ал.1 от НК, е заменил с наказание пробация при условията на чл.55, ал.1, т.2,
б.”б” от НК, която разпоредба безспорно се явява по-благоприятната за дееца,
при кумулативното наличие и на предпоставките по ал.1 на чл.58а от НК. При
отчитане на факта, че наложените на Д. наказания пробация за срок, съответно от
шест месеца и от десет месеца, не са оказали необходимото възпиращо въздействие
върху него, съдът е наложил с присъдата на Д. двете задължителни пробационни
мерки, но за по-дълъг срок, както следва: задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от една година, при периодичност на явяване и подписване пред
пробационен служител или определено от него длъжностно лице – два пъти
седмично, и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
една година. Съдът констатира и факта на настъпилата промяна в заявените данни
от подсъдимия при първоначалното снемане на самоличност, а именно, че е
започнал работа като ***, а към датата на второто
проведено по делото съдебно заседание, заявява, че не може да представи трудов
договор, тъй като вече е освободен от работодателя, поради изтърпяване на
наказание пробация по преходно осъждане. Тези данни обусловят извод за липса на
правна възможност на подсъдимия да бъде наложена и трета пробационна мярка:
поправителен труд чрез удръжки от трудовото възнаграждение. Предвид водещия
мотив на подсъдимия за извършване на този вид деяния, а именно: липсата на
парични средства за прехрана на семейството, и с оглед предоставяне на
възможност своевременно да си намери друга подходяща работа и да осигурява доходите си по законен начин, съдът намира,
че и пробационната мярка: безвъзмезден труд в полза на обществото, се явява
нецелесъобразна. Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че така определеното
на подсъдимия Д. наказание по вид и размер, ще съдейства в пълна степен за
постигане целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК – на
индивидуалната превенция: за в бъдеще да се въздържа от извършване на престъпни
посегателства против чуждата собственост, и на генералната превенция: за
оказване на възпиращ и възпитателен ефект върху останалите членове на
обществото.
С присъдата, съдът се е
разпоредил с веществените доказателства по делото, както следва: вещите –
предмет на престъплението да се върнат на техния собственик ПГСС „Н.Й.Вапцаров”
гр.Левски, с МОЛ – инж. Й.А.Д., а вещите, собственост на подсъдимия и намиращи
се в него, с цел да улеснят отнемане на вещите и предадени с протокол за
доброволно предаване – на основание чл.53, ал.1, б. „а” от НК се отнемат в
полза на държавата.
При този изход на делото,
съдът, на основание чл.189, ал.3 от НПК, е осъдил подсъдимия Д. да заплати по
сметка на ОД на МВР-Плевен направените на досъдебното производство разноски в
размер на 137,44 лева, представляващи заплатено възнаграждение на вещите лица
за изготвените съдебно-дактилоскопна и стоково-икономическа експертиза.
Водим от горните мотиви, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: