Срещу
подсъдимия Х.В.Р. ***, е повдигнато
и предявено обвинение за това, че:
На 06.01.2016 г., в
гр.Левски, обл.Плевен, около 22:40 часа, по ул.”Захари Стоянов” пред жилищен
дом №7, в едногодишен срок от наказването му по административен ред с
наказателно постановление №15-0293-000191/12.10.2015 г. на Началник Група към
ОД на МВР-Плевен, РУ Левски, влязло в законна сила на 05.11.2015 г., за
управление на МПС без съответно свидетелство за управление, управлявал лек
автомобил „БМВ-320И” с рег.№ * – собственост на Л.А.А., без съответно
свидетелство за управление.
Престъпление по чл.343 в,
ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
По искане на подсъдимия Р. и
назначеният му за служебен защитник –адв.М.С. от ПлАК, производството по делото
е проведено по реда на глава 27 от НПК – съкратено съдебно следствие в
производството пред първата инстанция, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.
Представителят на Районна прокуратура гр.Левски, след приключване на
съдебното следствие, поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия Р.. Счита
същото за безспорно доказано от събрания на досъдебното производство
доказателствен материал и направеното самопризнание от подсъдимия в хода на
проведеното производство по реда на съкратеното съдебно следствие. Пледира Р.
да бъде признат за виновен и осъден, като му бъде наложено наказание при баланс
между смекчаващи и отегчаващи вината и отговорността обстоятелства, при
отчитане на факта, че Р. не е осъждан, но двукратно е освобождаван от
наказателна отговорност на основание чл.78а от НК за същото деяние. В този смисъл
пледира за наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца,
чието реално изтърпяване да бъде отложено с тригодишен изпитателен срок на
основание чл.66, ал.1 от НК.
Защитата на подсъдимия Р., осъществена чрез адв.М.С. от ПлАК, след приключване на
съдебното следствие, изразява съгласие с представителя на прокуратурата, че
повдигнатото на подсъдимия обвинение е доказано по категоричен и безспорен
начин. Изразява несъгласие с предложението на обвинението, относно
индивидуализацията на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия.
Моли съда да определи наказанието при наличие на многобройни смекчаващи вината
и отговорността на Р. обстоятелства. Като такива сочи: наличието на необходимия
образователен ценз за придобиване на правоспособност по законовия ред, а
именно: завършено средно образование, при отчитане на обстоятелството, че
същото е придобито в техникум по автотранспорт, със завършването на който,
подзащитният му е получил практически познания, свързани както с управление на
МПС, така и с техния ремонт. Моли съда да отчете обстоятелството, че Р. е
извършил деянието, за да помогне на близък човек, че при извършване на деянието
не е създал реална опасност за други участници в движението по пътищата, че е
оказал пълно съдействие в хода на извършената му проверка от полицейските
служители и е признал вината си. Като смекчаващо обстоятелство сочи тежкото
имотно и семейно състояние на подсъдимия, който живее в едно домакинство със
своята баба, за която се грижи, като единствената причина към настоящият момент
да придобие правоспособност, отчитайки наличието на изискуемия образователен
ценз, е липсата на парични средства.
В този смисъл, счита, че е
налице съществен превес на смекчаващите вината и отговорността на Р.
обстоятелства, въпреки наложените му две административни наказания по реда на
чл.78а от НК. Предвид проведеното съкратено съдебно следствие в хипотезата на
чл.371, т.2 от НПК, моли съда, при определяне на наказанието на подзащитния му,
да вземе предвид разпоредбата на чл.58а, ал.4, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от
НК, като му наложи лишаване от свобода към законовия предвиден минимум от три
месеца, с приложение на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. Моли съда да отчете
наличието на предпоставките на чл.55, ал.3 от НК, като предвид изключително
тежкото финансово състояние на Р., да не му налага предвиденото в закона
кумулативно наказание глоба.
Подсъдимият Х.В.Р., след приключване на съдебното следствие, моли съда за по-леко
наказание. Заявява, че има намерение и възможност да си осигури парични
средства, за да започне курс за придобиване на правоспособност, поради което
моли съда да не му налага и наказание глоба. В последната си дума изразява
съжаление за извършеното.
Съдът като съобрази, че
действията по разследването са извършени при условията и по реда на НПК, както
и обстоятелството, че с протоколно определение съдът е обявил, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да се
събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият Х.В.Р. е роден
на *** ***. Има постоянен и настоящ адрес ***. По произход е българин,
български гражданин. Завършил е средно образование в *. Работи в ***, като общ
работник от две години и два месеца. Не е женен, не живее на семейни начала,
няма деца, съжителства в едно домакинство с баба си. Не е осъждан. С Решение
№19/21.01.2015 г., постановено по а.н.д. №1431/2014 г. по описа на РС гр.Ловеч,
влязло в законна сила на 05.02.2015 г., подсъдимият е освободен от наказателна
отговорност на основание чл.78а от НК за извършено престъпно деяние по чл.343в,
ал.2, във вр. с ал.1 от НК, като му е наложено административно наказание глоба
в размер на 1000 лева. С Решение №28/12.03.2015 г., постановено по а.н.д.
№55/2015 г. по описа на РС гр.Свищов, влязло в законна сила на 28.03.2015 г.,
подсъдимият е освободен от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК за
извършено престъпно деяние по чл.343в, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, като му е
наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева. Подсъдимият е с
ЕГН **********. Не е придобивал правоспособност да управлява МПС по надлежния
ред.
На 06.01.2016 г., късно
вечерта, подсъдимият откарал свой първи братовчед до неговия дом. Направил
това, управлявайки лек автомобил марка „БМВ-320И” с рег.№ ***, собственост на
Л.А.А.. Около 22:40 часа, процесният автомобил бил забелязан от свидетелите
В.С. и И.М. – служители при РУ на МВР-Левски, на които било служебно известно,
че същият се управлява от неправоспособен водач. По тази причина го последвали,
и пред жилищен дом №7 на ул.”Захари Стоянов”, го спрели за извършване на
служебна проверка. В хода на проверката установили, че водач на автомобила е
подсъдимия Р.. Същият не представил свидетелство за управление на МПС, като
заявил, че няма издадено такова. При извършена служебна проверка, полицейските
служители установили горното обстоятелство, поради което свидетелят С. съставил
АУАН против подсъдимия Р. за констатираното нарушение на чл.150 от ЗДвП,
изразяващо се в това, че на посочената дата, час и място, управлява процесния
автомобил, без свидетелство за управление на МПС /неправоспособен/, както и за
нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП за това, че не представя свидетелство за
регистрация на МПС – Част ІІ.
При извършена служебна
справка в информационните масиви на МВР било установено, че подсъдимият Р. е
наказан за същото деяние по административен ред с влязло в законна сила на 05.11.2015
г. наказателно постановление №15-0293-000191/12.10.2015 г. на Началник Група
към ОД на МВР – Плевен, РУ Левски. По случая било образувано бързо досъдебно
производство, което приключило с внасяне на обвинителен акт против Х.В.Р. за
престъпление по чл.343в, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
Изложената
фактическа обстановка се подкрепя от доказателствения материал, приложен към
досъдебното производство, събран при условията и по реда, предвидени в НПК.
Видно от АУАН с бланков
№060786 от 06.01.2016 г. е, че такъв е съставен против подсъдимия Р. от
свидетеля В.С., заемащ длъжността: младши автоконтрольор при РУ на
МВР–гр.Левски, в присъствието на свидетеля И.А.М., присъствал при установяване
на нарушението, за това, че на същата дата- 06.01.2016 г., в 22:40 часа, в
гр.Левски, по ул.”Захари Стоянов”, пред дом №7, като водач на МПС – лек
автомобил „БМВ-320И” с рег.№ ***, управлява без свидетелство за управление на
МПС /неправоспособен/ и не представя свидетелство за регистрация на МПС – Част
ІІ, с което е нарушил чл.100, ал.1, т.2 и чл.150 от ЗДвП. Видно от съставения
акт, че същият е предявен и връчен лично на подсъдимия, срещу подпис, на датата
и мястото на извършената проверка, и без възражения от негова страна по
направените в него констатации. От своя страна, отразените констатации в
съставения АУАН се подкрепят от показанията на двамата свидетели С. и М.,
дадени на досъдебното производство, които съдът намира за последователни и
кореспондиращи на събраните по делото писмени доказателства и ги кредитира с
доверие.
Видно от приложената по
делото справка за нарушител от региона, издадена от ОД на МВР-Плевен е, че по
отношение на подсъдимия няма издадено свидетелство за управление на МПС, т.е.
подсъдимият Р. е неправоспособен водач по смисъла на чл.150 от ЗДвП.
Безспорно се установява и
обстоятелството, че подсъдимият Р. е наказан по административен ред на
основание чл.177, ал.4, пр.1, във вр. с чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП, за
нарушение на чл.150 от ЗДвП, изразяващо се в управление на МПС, без да е правоспособен
водач, с наказателно постановление №15-0293-000191/12.10.2015 г. на Началник
Група към ОД на МВР–Плевен, РУ Левски. С оглед датата на влизането му в законна
сила – на 05.11.2015 г., следва извод, че подсъдимият Р. е осъществил и
последният елемент от обективна страна на престъплението по чл.343в, ал.2 от
НК, а именно: извършил е деянието, предмет на настоящото производство, в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото
деяние.
Съдът приема за установени обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, като констатира, че направените от подсъдимия Р.
самопризнания по реда на чл.371, т.2 от НПК,
изцяло се подкрепят от доказателствения материал, събран в хода на досъдебното производство. При това положение
съдът счита, че Х.В.Р. е осъществил от обективна и субективна страна състава
престъплението по чл.343в, ал.2, във вр. с ал.1 от НК и следва да носи
наказателна отговорност по този текст от закона. За извършеното престъпление
закона /в редакцията му в ДВ, бр.74, в законна сила от 30.09.2015 г./,
предвижда наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от 500
лева до 1200 лева. При определяне вида и размера на наказанието, което следва
да се наложи на подсъдимия Р., съдът съобрази следното:
Разпоредбата на чл.373, ал.2
от НПК регламентира правилата за определяне на наказанието при съкратеното
съдебно следствие в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, чрез препращане към
разпоредбата на чл.58а от НК. Според актуалната редакция на чл.58а от НК,
действаща и към момента на извършване на деянието, при постановяване на
осъдителна присъда при отказ на подсъдимия от провеждане на състезателно
съдебно производство, съпроводено с признание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и съгласие да не се събират
доказателства за тези факти, наказанието следва да се индивидуализира по общите
правила на чл.54 от НК, след което да се редуцира с 1/3. Съществува обаче и
възможност за определяне на наказанието при условията на чл.55 от НК, при
паралелното наличие на предпоставките на чл.55 от НК и на чл.58а, ал.1-3 от НК.
Приложението на чл.55 от НК е възможно при наличието на многобройни смекчаващи
вината и отговорността на подсъдимия, обосноваващи и извод за по–благоприятния
изход за дееца, спрямо правилата на чл.58а, ал.1-3 от НК. В конкретният случай
съдът констатира наличие на многобройни смекчаващи вината и отговорността на
подсъдимия Р. обстоятелства, поради което счита, че е императивно задължен да
се съобрази с волята на законодателя и да определи наказанието му с
приложението на разпоредбата на чл.55 от НК. На първо място като смекчаващо
обстоятелство безспорно следва да се отчете изразеното от подсъдимия в хода на
съдебните прения съжаление и критичност към извършеното деяние. Основателни се
явяват доводите на защитата, че като смекчаващи вината и отговорността на Р.
обстоятелства следва да се приемат доброто му процесуално поведение и оказаното
от него съдействие в хода на разследването по делото. Съдът отчита факта, че
досъдебното производството е образувано като бързо, и вън от всякакво съмнение
е, че именно доброто поведение на подсъдимия, признанието на вината и оказаното
от него съдействие, е способствало изключително за приключването му в сроковете
по Глава 24 от НПК. Това поведение Р. е проявил от момента на извършената му
полицейска проверка - същият е заявил още в хода на извършената му полицейска
проверка, че няма издадено свидетелство за управление, за което му е съставен
АУАН за констатираните нарушение на ЗДвП, който е подписал без възражения. По
време на проведеното разследване по досъдебното производство се е явил
своевременно за привличане в качеството му на обвиняем и за провеждане на
разпит в това му качество, след като е бил надлежно уведомен. Същото поведение
Р. демонстрира и в хода на съдебното производство. Към посочените по–горе
смекчаващи вината и отговорността на Р. обстоятелства следва да се добави и
липсата на настъпили вредни последици от деянието, очевидно обусловено от
наличието на придобити технически умения за управление на МПС, във връзка с
професионалната насоченост на средно-образователното училище, което е завършил.
На следващо място следва да се отчете чистото му съдебно минало, както и
тежкото семейно положение на подсъдимия: същият живее в едно домакинство само
със своята баба, което предполага полагане на грижи за по-възрастен член на
семейството. Като смекчаващо вината и отговорността на подсъдимия обстоятелство
следва да се отчете и трудовата му ангажираност за период от две години и два
месеца.
Налице е и соченото от представителя
на прокуратурата като отегчаващи вината и отговорността на Р. обстоятелство.
Видно от справката за съдимост по отношение на Р. е, че с влезли в законна сила
решения по а.н.д. №1431/2014 г. по описа на Районен съд гр.Ловеч и по а.н.д.
№55/2015 г. по описа на Районен съд гр.Свищов, подсъдимият е освободен от
наказателна отговорност на основание чл.78а от НК за извършени престъпни деяния
по чл.343в, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, като са му наложени две административни
наказания глоба. Тези обстоятелства навеждат на извод, че наложените му
административни наказания, не са съдействали в достатъчна степен за постигане
целите най-вече на индивидуалната превенция. При отчитане на горните изводи и
наличието на многобройни смекчаващи вината и отговорността на подсъдимия
обстоятелства, съдът е наложил на Р. наказание лишаване от свобода, при
условията на по-благоприятната в случая разпоредба на чл.55, ал.1, т.1 от НК, в
размер под определения най-нисък предел в състава на извършеното престъпление
от една година и малко над минималния, предвиден в закона от три месеца, а
именно наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца. Налице са
предпоставките на чл.66, ал.1 от НК. Подсъдимият не е осъждан, наложеното му
наказание е до три години лишаване от свобода, и с оглед постигане целите на
наказанието по чл.36 от НК, съдът намира, че не е необходимо Р. да изтърпи така
наложеното му наказание в затвор, поради което е отложил неговото изтърпяване с
три години изпитателен срок. Така определеното наказание на подсъдимия
съответства изцяло на степента на обществена опасност на деянието и на дееца,
същото ще му даде възможност да продължи да работи по трудово правоотношение и
същевременно няма да доведе до наложително прекъсване на социалната му
адаптация, като съдът счита, че така определения изпитателен срок ще окаже
своето поправително и възпиращо въздействие върху него – за в бъдеще да се
въздържа от извършване на престъпления от този вид.
Съдът, взе предвид и
причините за извършване, както на деянието, предмет на настоящото наказателно
производство, така и причините за извършване на преходните две деяния от същия
вид. Безспорно е установено по делото, че за постигане на този краен резултат е
способствала не липсата на минимален образователен ценз на подсъдимия и придобити
технически умения, необходими за придобиване правото да управлява МПС по
предвидения в закона ред, а липсата на достатъчно финансови средства да заплати
съответната такса и да завърши успешно курс за придобиване на правоспособност.
При това положение, съдът намира, че налагането и на кумулативно предвиденото
по-леко наказание глоба, дори и в минимален размер, не би било целесъобразно в
конкретния случай, тъй като би затруднило подсъдимия да осигури приоритетно
парични средства за придобиване на правоспособност, в какъвто смисъл са
направените изявления в последната му дума. Затова и на основание чл.55, ал.3
от НК, съдът не е наложил на Р. с присъдата и кумулативно предвиденото в
състава на престъплението наказание глоба, наред с наказанието лишаване от
свобода.
Водим от горните мотиви,
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: