Мотиви към решение №21/22.03.2016 г., постановено по а.н.д. №105/2016 г. по описа на Районен съд гр.Левски;

В Районен съд гр.Левски е постъпила преписка по съставен акт за констатиране на дребно хулиганство против С.Д.З., ЕГН **********,***, за това че на 21.03.2016г., в 11:15 часа е нарушила обществения ред, изразяващо се в непристойна проява: скарване и сбиване пред РУ на МВР–Левски, на паркинга, е нанесла удари, юмруци в областта на главата и е разбила носа на И.Я.А. ***, като с поведението си е нарушила обществения ред и спокойствието на гражданите, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл.325 от НК.

Нарушителката е доведена в съдебно заседание и изслушана. Признава се за виновна. Дава обяснения, че тя е нападнала, удряла и причинила телесните увреждания на пострадалия.

В съдебно заседание е разпитан свидетеля И.Я.А.. В показанията си категорично твърди, че С.З. не е извършител на деянието.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и материалите, приложени към преписката, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С.Д.З. е родена на ***г***, с постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***, циганка, българска гражданка, със завършен втори клас-грамотна, омъжена, с две малолетни деца, безработна, неосъждана, ЕГН **********,

На 21.03.2016 г. С.Д.З. била призована в местното полицейско управление за снемане на сведения по образувана, въз основа на нейна жалба, пр.пр. №334/2016 г. по описа на РП-Левски, по която с постановление от 15.03.2016 г. на наблюдаващ прокурор е възложено извършване на предварителна проверка от органите на РУ на МВР-Левски. С.З. била придружавана от свои близки роднини – съпругът й И. З., свекърва й С.М., свекърът й М.М., както и чичото на съпругът й – И.М..

На същата дата, за даване на сведения по възложената предварителна проверка по жалбата на З. за извършено посегателство спрямо нея /опит за изнасилване/ от И.Я.А., последният също бил призован да се яви в РУ на МВР-Левски. На посочената дата пристигнал с такси, придружаван от баба си – свидетелката Т.К.. По това време, С.З. и близките й се намирали пред полицейското управление, поради приключване на нейния разпит. В този момент, около 11:15 часа, последните възприели спирането на таксито и намиращият се в него свидетел А. и неговата баба. Близките на З. – съпругът й, неговия чичо, свекърът й, обградили веднага таксито, отворили вратата, изкарали насила свидетеля А. от автомобила и започнали да му нанасят юмручни удари по тялото, и най-вече в областта на лицето. Чичото на свидетеля З. – И.М., нанесъл юмручен удар на пострадалия, при който му разбил носа. Свидетелката С.Г. удряла бабата на пострадалия, която се опитала да се намеси и да преустанови побоя над своя внук.

Полицейският служител Й.Н., който бил на смяна по това време, чул викове пред управлението и излязъл да провери какво става. На служебния паркинг забелязал група от няколко човека, които са оградили едно лице и го бият. Отишъл на мястото и се опитал да прекрати боя, но същите продължавали да нанасят удари на това лице и през него. Свидетелят Н. прегърнал битото лице и го отвел в управлението. Видял, че пострадалият има кръв по лицето, поради което го отвел до умивалника, за да се измие. С това конфликтът бил преустановен.

Изложената по-горе фактическа обстановка, съдът намира за установена от показанията на свидетеля А., дадени в хода на съдебното следствие, подкрепени от приложените по делото писмени сведения на свидетелите Т.К. и Й.Н.. Съдът намира за логични и последователни показанията на пострадалия, касаещи авторството на извършеното деяние. Същият е категоричен, включително и при проведената очна ставка със С.З., че последната не е извършител, респективно: същата не му е причинила телесните увреждания. Физическа саморазправа спрямо него са осъществили близките на З. – придружаващите я лица от мъжки пол – свекърът й, брат му, както и съпругът й. Свидетелят А. няма основателна причина да сочи други лица, като извършители на деянието. За разлика от него, С.З. има такава причина: да прикрие извършеното посегателство върху телесната неприкосновеност на пострадалия от своите близки и да поеме тяхната вина за случилото се. Сочената от З. причина, че извършеното от А. спрямо нея: опит за изнасилване, я е мотивирало спонтанно да го нападне и удари, съдът намира за несъстоятелен, тъй като такъв мотив обективно са имали и нейните близки. Показанията на свидетеля А. се подкрепят от писмените сведения на неговата баба Т.К., която сочи като извършители всички придружаващи З. лица от семейството й, с изключение на нея самата. Същите са възприятията и на незаинтересования от изхода на делото полицейски служител Й.Н., чиято намеса е преустановила нанасянето на побой над пострадалия А. от близките на З. от мъжки пол.

Разбираеми са данните от писмените сведения на близките на З.. Същите сочат нея като извършител, очевидно с цел избягване на отговорност, при наличие на съзнание за завишена степен на обществена опасност на извършеното деяние, осъществено едновременно от няколко лица.

При това положение, съдът констатира, че приложеният акт за установяване на дребно хулиганство не е съставен против действителните извършители. С.Д.З. не е автор на описаната в него проява на дребно хулиганство – не е нанасяла удари, юмруци в областта на главата и не е разбила носа на И.Я.А. ***, поради което съдът я е признал за невинна с решението си, и на основание чл.6, ал.1, б.”в” от УБДХ, я е оправдал.

Водим от горните мотиви, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: