В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Левски, в съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _В.Д._ и в присъствието на прокурора_, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.дело №_233_ по описа на съда за _2016_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр. Левски е постъпила жалба от ЕТ „В.”, ЕИК:*********, с адрес на управление: ***, представляван от В.И.П., ЕГН********** – управител, срещу НП №2016-038462/27.05.2016г. на Директор на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен, със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите.

Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление, тъй като не счита, че ощетява клиентите с неупоменаването на фирмата.

За административнонаказващия орган – редовно призован – не се явява представител.

От ответника по жалбата е представено писмено становище, с което моли съда да остави без уважение жалбата и да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Сочи се в писменото становище, че на 24.11.2015г. е извършена проверка в магазин за дрехи втора употреба, че за стоката е обявена страната на произход – Франция, но не е посочен вносителят.

Твърди се, че в етикетите на стоките следва да са посочени идентифициращи данни за физическото или юридическото лице – имена и адрес, а ако е търговска фирма – наименование, седалище организационна форма, като информацията следва да е представена на български език или и на български език.

Административнонаказващият орган счита, че нарушението не е маловажен случай, че наказващият орган е направил преценка за обществената опасност на деянието.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на АУАН на 01.12.2015 г. против жалбоподателя за установените с констативен протокол №2015К-0215209/24.11.2015г. нарушения при извършена проверка в магазин за дрехи втора употреба в ***, при която е констатирано, че на стоките втора употреба не е посочен вносителят. Актът е съставен в присъствието на управителя, предявен и е същият е направил възражения, че веднага е посочен вносителят на стоките.

Посочена е като нарушена разпоредбата на чл. 9, ал.2, от Закона за защита на потребителите.

Приложен е констативен протокол от 24.11.15г. за извършена проверка.

За нарушенията, констатирани с АУАН, директорът на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен е издал на 27.05.2016г. наказателно постановление против ЕТ „В.”, с което за нарушение по чл. 9, ал.2, от Закона за защита на потребителите, на основание чл. 198 от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 300 лв.

От показанията на разпитаните свидетели И. и Ч. се установява, че при извършената проверка в магазин за стоки втора употреба установили, че не е обявен вносителят на стоките. Нарушението е извършено за първи път, като актът е съставен пред управителя, който е написал възражение, че веднага е отстранил нарушението.

АУАН е съставен от гл. инспектор в КЗП и видно от приложената заповед от 22.04.15г. на председателя на КЗП, инспекторът е лице, което разполага с правомощие да съставя АУАН. И АУАН и НП са съставени в законоустановените срокове и притежават необходимите реквизити.

Преценката за „маловажност” на случая подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 от ЗАНН.

Издавайки наказателното постановление, АНО не се е съобразил с императивната разпоредба на чл. 28 от ЗАНН. Същата задължава наказващия орган преди издаване на наказателното постановление, да обсъди дали деянието не представлява маловажен случай.

Нарушението е извършено за първи път, липсват данни за извършени от дружеството нарушения, нарушението е отстранено - посочен е вносителят на стоките. Тези обстоятелства обосновават извод, че в случая е налице маловажен случай на административно нарушение по чл. 9, ал.2 от ЗЗП.

Легалната дефиниция на понятието „маловажен случай” се съдържа в разпоредбата на т. 9 на чл. 93 от НК. Според цитираната разпоредба „маловажен случай” е този, който при който извършеното деяние, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Според чл. 28, б.”а” от ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за ”маловажност” следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус – вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните последици, на степента на обществената опасност, като се отчитат същността и целите на административно наказателната отговорност.

Съгласно тълкувателно решение №1/12.12.2007г., при извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да правилно закона, като отграничи „маловажните” случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАНН.

Действително, обществените отношения, регулирани от ЗЗП са с особена обществена важност, но АНО е длъжен да направи индивидуална преценка на всеки отделен случай с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. В случая наложеното административно наказание не съответства на маловажността и степента на обществена опасност на деянието.

Според цитираното тълк. р-е, когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.

По изложените съображения съдът счита, че издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №2016-038462/27.05.2016г. на Директор на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен, със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите, с което на ЕТ „В.”, ЕИК:*********, с адрес на управление: ***, представляван от В.И.П., ЕГН********** – управител, е наложена на основание чл.198 от Закон за защита на потребителите имуществена санкция в размер на триста лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

СЪДИЯ: