гр. ЛЕВСКИ, _13.01._
Районен
съд в публичното съдебно заседание на _тринадесети декември_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _И. П._ и
прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Панчева а.н. дело № _433_ по
описа за _2016_ год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.
59 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 16-0241-000114 /15.06.2016 г. на ОДМВР Плевен,
РУ Белене, с което на Г.М.Т. *** с ЕГН **********
за нарушение на чл.20, ал. 2 от ЗДвП, чл. 123, ал. 1, т. 2 б.”б”от ЗДвП и чл.
100, ал. 1 от ЗДвП на основание чл.179,
ал. 2 от ЗДвП е наложено наказание глоба вразмер на 200 лева, на основание чл.
175, ал. 1, т.5 от ЗДвП е наложено наказание
глоба в размер на 200 лева и на основание чл. 183, ал. 1, т.1, пр. 1,
ал. 1, т.4, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лева. Моли съда да
бъдат отменени наложените наказания.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован се явява лично в съдебно
заседание и се представлява от адвокат
С. Б. ***, който поддържа жалбата, представя писмени бележки.
ОТВЕТНИКЪТ по жалбата – редовно
призован, не се явява представител в о.с.з. и не се
представява.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства -
поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и
становището на жалбоподателят, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде
разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
На 26.05.2016 година късно вечерта жалбоподателят
управлявал л.а. „Опел *” по направление Русе –Никопол, в колата се возили като
пътници членовете на семейството, които се завръщали от гостуване в гр. Русе.
По време на движението по пътя между жалбододателя водача на МПС и пътниците
възникнал скандал. В района на с. Бяла вода
водача спрял лекия автомобил и пътниците напуснали същия. Афектиран от
скандала жалбоподателят продължил пътя си по направление Никопол, но вместо да
завие наляво, продължил направо. При това движение и около 0.3 часа в с. Бяла
вода се сблъскал с пропаднал мост на
пътното платно. При сблъсъка си ударил главата. Отворил вратата на автомобила и
видял, че е попаднал в река, уплашил се и напуснал автомобила. Било тъмно,
тръгнал по пътя, озовал се в с. Лозица. По това време близките му уплашени, че
все още не се е прибрал потърсили помощ в РУ Никопол, като ги уведомили, че са
пътували през нощта по посочения пътен участък, скарали се разделили си, но той
все още не се е прибрал и не отговора на телефона си. С полицейска кола на РУ
МВР Никопол тръгнали да го търсят. Установили го в района на с. Лозица, седнал
на една пейка. Видели, че пристигнала линейка, която го откарала в болницатав
Белене. Там му направили прегледи. В последствие бил транпортиран в гр.Плевен.
След това отишли на мястото на ПТП – там били служителите на РУ МВР Белене и
автомобила на жалбоподателя в реката. Св. Т. пристигнал на мястото на инцидента
с полицейския автомобил на РУ Никопол. Съставен бил актна жалбоподателя. Актът
бил подписал от жалбоподателя. Въз
основа на съставения АУАН Началник РУ Левски
издал оспорваното НП.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните
по делото доказателства – свидетелските показания на св. Б., Г.Т., обясненията на жалбоподателя и
от приложените към делото писмени доказателства – акт за установяване на
административно нарушение № 114/306335 от 26.05.2016 г. и Наказателно постановление № 16-0241-000114/15.06.2016 г.
на ОДМВР Плевен, РУ Белене Въз основа на АУАН,
административнонаказващият орган – Началника на сектор „ПП” при ОД-МВР-Ямбол
издал атакуваното Наказателно постановление, с което на жалбоподателя, за нарушение по чл. 123, ал.1, т.3, б.”в”,
пр.1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.1, т. 5 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „Глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца” и за нарушение по чл. 20, ал.2, пр.1 от
ЗДвП, за което на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП му е наложено наказание
глоба в размер на 120 лв.
При така установеното от фактическа страна , от правна страна съдът прави
следните изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния
срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен
интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна, макар и не по посочените в нея основания, поради
следните съображения:
С обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя е наложено административно
наказание за извършено от него административно нарушение по чл. 123, ал.1, т.3,
б. „в”, пр.1 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба когато при ПТП са
причинени само имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма
съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те без да напускат
местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството
на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието. В
случая видно от показанията на свид. Т. след настъпване
на ПТП водачът напуснал местопроизшествието, като го издирили по информация на близките му чрез органите на РУ МВР Никопол. Не било установено на мястото да се намирал пътен знак,
сочещ препятствието на пътя.
Цитираната в обжалваното наказателно постановление разпоредба на чл.20, ал.2, предл.1 от ЗДвП като основание за налагане на административно
наказание глоба визира случаите при които водачите на ППС
са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността.
На този пътен участък не е установен пътен знак , който да сочи релефа на местността.
Съгласно разпоредбата на чл.123, ал.1, т.2, б.”а” и “б” от ЗДвП като основание за налагане на административно
наказание глоба визира случаите при които водачът на ППС,
който е участник в ПТП е длъжен когато от произшествието са пострадали хора да
уведоми компетентната служба на МВР и да остане на мястото на произшествието и
да изчака пристигането на представител на МВР или на следствието.
С обжалваното наказателно постановление жалбоподателя е санкционирана за
това, че на 26.05. 2016 година год. около 03,00 часа в в с.Бяла вода като водач
на МПС – лек, с рег.№ *, при движение с несъобразена скорост се блъска в
пропаднал мост на рътното платно, като реализира ПТП с материални щети, не
уведомява органите на ПП и не оставя на място на ПТП, без обаче да се посочат конкретните обстоятелства, при които е било допуснато
нарушението, а именно: за кой участък от пътя става въпрос, в каква посока се е движел жалбоподателя, каква е била скоростта на
движение с която е следвало да се съобрази, т.е. всички онези обстоятелства от които би могло да се направи извода, че
действително е налице несъобразяване и съответно нарушение по ЗДвП.
Липсва конкретно описание на извършеното от жалбоподателката административно
нарушение на чл.20, ал.2, предл.1 от ЗДвП. От друга страна наказващият орган е
констатирал три отделни нарушения, като с издаденото наказателно постановление
на жалбоподателя са наложени три
административни нарушения, съответно – глоба в размер на 200 лева и
глоба в размер на 200 лева и глоба в размер на 10 лева, като документите за
управление са намерини в автомобила. Ето защо следва да
се приеме, че обжалваното наказателно постановление не отговаря на изискванията
на чл.57, ал.1, т.5, предложение четвърто от ЗАНН и се явява незаконосъобразно
поради липса на изискуем от закона реквизит, поради което следва да бъде
отменено. В тази насока следва изрично да се отбележи, че доколкото в
определени от закона случаи нередовностите в акта за установяване на
административно нарушение могат да бъдат санирани съгласно разпоредбата на
чл.53, ал.2 от ЗАНН, то такава възможност за нередовностите в самото
наказателно постановление законът не предвижда.
Съгласно Постановление № 10 от 28.09.1973 год. Пленум на ВС отразените в
акта за констатиране на административното нарушение фактически констатации не
се считат за установени до доказване на противното и за това
административнонаказателното обвинение следва да се установи с допустимите от
закона доказателства и това е тежест на органа, налагащ административното
наказание. Ето защо наказателното постановление
следва да бъде отменено като незаконосъобразно, а подадената срещу него жалба
уважена.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предложение 3 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯВА изцяло Наказателно постановление № 16-0241-000114/15.06.2016
год. на Началник група към ОД МВР Плевен, РУ Белене, с което на Г.М.Т. *** с
ЕГН ********** се налагат административни наказания “глоба” в размер на 200
лева на основание чл.179, ал.2, от ЗДвП за нарушение на чл.20, ал.2, от ЗДвП;
глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушения на чл.123, ал.1,
т.2, б.”а” от ЗДвП и на чл.123, ал.1, т.2, б.”б” от ЗДвП, и глоба в размер на
10.00лева за извършенонарушение по чл. 100 ал 1
от ЗДв П като незаконосъобразно.
Решението подлежи на
касационно обжалване по реда на ЗВАС пред Административен съд град Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщението
до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: