гр. ЛЕВСКИ, _13.01._
Районен
съд в публичното съдебно заседание на _тринадесети декември_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _И. П._ и
прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Панчева а.н. дело № _462_
по описа за _2016_ год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 59 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №
2307/29.11.2016 година на Директора на Регионална дирекция по горите гр. Ловеч, с което на основание чл.
266, ал. 1, пр. 4 от ЗГ на А.В.В. с ЕГН **********
*** наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. и отнемане в
полза на държавата на вещите предмет на нарушението, както и на вещта послужила
за извършване на нарушението 1 брой товарен автомобил „Форд *” с рег. № * с
пазарна стойност 1500 лева на основание чл. 20, ал. 1 от ЗАНН и чл. 273, ал. 1
от ЗГ.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован се явява
лично в съдебно заседание. МОЛИ съда да постанови решение, с което да отмени
изцяло наказателното постановление, ведно с произтичащите от това законни
последици като счита, че наложената на
санкция отнемане на вещта послужила за извършване на нарушението е прекомерно
строга.
ОТВЕТНИКЪТ – редовно призован не се явява
и не се представлява в съдебно
заседание.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото
доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в
жалбата и становището на жалбоподателя, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на
преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и
следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът
съобрази следното:
На 23.10.2016 г. в 11.15 часа в землището на гр. Левски, община
Левски, област Плевен на ул. „Никола Вапцаров” /надлеза/ жалбоподателят
транспортирал с товарен автомобил „Форд
*” с рег. № * един пространствен кубичен метър дърва за огрев – 05 пр. куб. м.
дърва от круша и 05. пр. куб. м. дърва от бряст. Спрян бил за проверка в района
на надлеза от служител на РУМВР Левски. При проверката било установено
наличието на дървесината в автомобила на жалбоподателя, както и че дървесината
не е маркирана с контролна горска марка или друга марка. Уведомили РДГ.
Служители на РДГ горски надзирател И.Р. и ДЛ- Плевен – А.В. се отзовали на получения сигнал от РУ
Левски. Пристигнали на мястото и установили, че пикап „Форд *” превозва
дървесина, която не била маркирана с контролна, общинска или друга мярка,
съгласно изискванията на ЗГ.
За установените
обстоятелства на жалбоподателят бил съставен акт за административно нарушение –
транспортирал с товарен автомобил „Форд *”
с рег. № * 1 пр. куб.м. дърва за огрев дърва от круша и бряст, без
дървесината да е маркирана с контролна горска или друга марка, в негово
присъствие, връчен му по надлежния ред. В последствие е издадено и атакуваното
наказателно постановление, което санкционира жалбоподателя с глоба в размер на
100 лв., постановява заплащането отнемане в полза на държавата на вещите
предмет на нарушението и на вещта послужила за извършване на нарушението
товарен автомобил „Форд *” с рег. № *.
Горната фактическа
обстановка се установява по несъмнен начин от представените по делото писмени
доказателства – Акт за установяване на административно нарушение № 093288(2307/27.10.2016 г.) на РДГ
Ловеч година на горски надзирател при
РДГ Ловеч – Плевен, НП № 143/15.02.2002
година на Директора на ДЛ - Плевен, както и от събраните гласни такива
посредством разпита на свидетелите – И.Р.
и А.В., регистрационен талон № * (л.18) и
обясненията на жалбоподателя.
При така приетото
за установено от фактическа страна СЪДЪТ счита, че жалбата е частично
ОСНОВАТЕЛНА.
Събраните в хода на административно
наказателното производство пред наказващият орган и в хода на съдебното
следствие доказателства установяват по несъмнен начин, че жалбоподателят е
осъществил както от обективна, така и от
субективна страна признаците от състава на
нарушение по чл. 213, ал. 1, т.1, пр. 4 от Закона за горите. Нарушението
е установено непосредствено от двамата служители на РДГ Ловеч, при изготвянето
на акта и наказателното постановление са спазени всички процесуални изисквания
на закона.
Определената и наложена от наказващият
орган административна санкция глоба е съобразена с разпоредбата на ЗГ както по
вид, така и по размер. Представените по делото писмени доказателства, а и
събраните гласни такива установяват, че жалбоподателят е нарушил Закона за
горите, но жалбоподателят не обжалва НП в частта за наложената глоба и отнемане
в полза на държавата на вещите предмет на нарушението, като в тази част то е
влязло в сила, но не е влязло в сила
само по отношение на отнемането
на вещта послужила за извършване на нарушението – товарния автомобил. По
отношение на постановеното отнемане в
полза на Държавата на вещта послужила на извършване на процесното
нарушение- товарен автомобил товарен автомобил
„Форд *” с рег.№ * съдът намира,
че наказателното постановление се явява незаконосъобразно и
нецелесъобразно на основание чл. 273,
ал.1 от ЗГ. Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал.4 от ЗАНН отнемането не се
допуска, когато стойността на вещта явно
не съответства на характера и тежестта на административното нарушение. В случая
административно наказващия орган не е
преценил тежестта на извършеното административно нарушение, тъй като не е
извършил оценка на вещите – предмет на
адм. нарушение и той не е събрал по този начин никакви доказателства в тази
насока, посочил е че тяхната пазарна стойност е 60 лева. Освен това видно от
представеното ксерокопие на свидетелството за регистрация на товарния автомобил е, че същия е
собственост на друго лице –Е.С.М., (като е посочил, че пазарната стойност на
автомобила е 1500 лева), като не се събраха доказателства последното лице да е
знаело с каква цел е бил използван
автомобила в настоящия случай. Наказващия орган въпреки, неговото задължение
затова, не е ангажирал доказателства за
противното, нито е мотивирал
наказателното постановление в тази му част относно отнемането на вещта
послужила за извършването на нарушението в полза на Държавата. На следващо
място вземайки в предвид разпоредбата на чл. 20, ал.4 от ЗАНН съдът намира, че тежестта на извършеното адм.
нарушение, а именно транспортирането без съответен превозен билет на 1 пр. куб.м. дървесина, не съответства на
тежестта на наложеното наказание – при приложение на разпоредбата на чл. 273,
ал.1 от ЗГ. Приложението на тази разпоредба следва неминуемо да отчита и визираните в разпоредбата на чл. 20 от
ЗАНН изисквания, а именно:
подлежащите на отнемане вещи да са
собственост на нарушителя и стойността на същите да се явява съответстваща на
характера и тежестта на извършеното административно нарушение. При липсата на
такива доказателства и с оглед, че се касае транспортиране на незначително
количество дървесина, отнемането на визирания товарен автомобил със стойност
надвишаваща многократно стойността на правомерно транспортирания материал, се
явява несъразмерно тежко. Ето защо съдът стига до извода си, че в тази му
обжалвана част наказателното постановление следва да бъде отменено.
Водим от горното и
на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2307/29.11.2002 година на
Директора на Регионална Дирекция по
горите гр. Ловеч, само в частта с която е отнет в полза на държавата товарен
автомобил „Форд *” с рег. № *
за извършено от А.В.В. административно нарушение по чл.
213, ал. 1, т.1, пр. 4 от ЗГ, в останалата част постановлението е влязло в
сила.
Решението
може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено
пред ПлОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: