МОТИВИ към присъда, постановена по НОХД №277 по описа на РС - Левски

Обвинението против подсъдимата А.И.Т., родена на ***г. в ***, с постоянен адрес ***, настоящ адрес ***, българка, с българско гражданство, с висше образование, работи като управител на „Т.” ЕООД ***, неомъжена, неосъждана, ЕГН **********, е по чл.209, ал.1 от НК затова, че на 10.12.2012г., в гр.Белене, обл.Плевен, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и до 13.06.2013г. поддържала у Г.Н.Н. ***, като управител на „Е.” ООД *** заблуждение, че ще закупи за „Е.” ООД *** поземлен имот пл.№*, находящ се в местността „Б.”, в землището на ***, с площ от 4 999 кв.м. нива, категория шеста, с идентификатор №*, собственост на А.Ш.Р. от ***, и че стойността на имота е заплатена на майката на Р. – Г.А.Ю. ***, с което причинила имотна вреда на „Е.” ООД *** в размер на 4294.00лв.

Представителят на РП гр. Левски поддържа изцяло внесения обвинителен акт по обвинението на А.Т. за престъпление по чл. 290, ал.1 от НК. Счита, че в хода на досъдебното производство и на съдебното следствие са събрани безспорни и категорични доказателства относно извършеното престъпление, неговия автори и механизъм, място на извършване, формата на вина и преследваната користна цел. Пледира съдът да постанови присъда, с която да признае подсъдимата за виновна и да й наложи наказание лишаване от свобода, ориентирано към неговия минимум, което да бъде отложено с изпитателен срок. По отношение на предявения граждански иск изразява становище същият да бъде уважен в пълен размер, а разноските да бъдат възложени на подсъдимата.

Назначеният служебен защитник на подсъдимата счита, че следва съдът да признае за невиновна подзащитната му. Доводите му са, че в случая се касае за гражданско правен спор.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата Т. е управител на „Т.” ЕООД ***, като извършвала дейност по посредничество при закупуване на недвижими имоти.

Видно от представените писмени доказателства е, че с нотариален акт, св. Г.А.Ю. е дарила на сина си А.Ш.Р. правото на собственост върху поземлен имот, находящ се в землището на ***, в местността „Б.”, с площ 4.999 кв.м. с трайно предназначение земеделска земя, начин на ползване нива, с идентификатор №*.

Собственикът А.Ш.Р. упълномощил св. Я.И.Ю. ***, да го представлява пред земеделската кооперация във връзка с получаване на рента за предоставената от него земеделска земя. На 28.10.2010 г. бил сключен договор за аренда на земеделска земя за срок от седем години между Р., чрез пълномощника си св. Ю. и „Е.”, с управителя и представляващ Г.Н., чрез пълномощника му И.М..

Търговското дружество „Е.” имало предмет на дейност производство на земеделска продукция върху собствени, наети или арендувани земи; сделки с недвижими имоти. Търговското дружество закупувало, арендувало и обработвало земи и на територията на ***.

Подсъдимата Т. работела съвместно с управителя на търговското дружество „Е.”, като тя им намирала и предлагала, а те закупували земеделски земи.

Установява се, че св. А.Р.Х. посетила офиса на фирма Т. в *** в началото на месец декември 2012 г. във връзка с обстоятелството, че близък на свидетелката я уведомил, че желае да продаде земята си. Свидетелката се срещнала с подсъдимата и й обяснила причината за посещението й. Т. се свързала със свои представители на фирмата в ***, които се срещнали с близкия на свидетелката и закупили земята. При срещата си свидетелката обяснила на подсъдимата, че има братовчед – А.Р., който живее в *** и също има земеделски земи в землището на *** и че майка му – Г., която също живеела в *** се интересувала от цената на земята. Свидетелката не предоставила никакви документи на подсъдимата, а посочила имената на собственика на земята.

На 10.12.2012 г. подсъдимата се свързала с Г.Н., за да го уведоми, че ще закупи за „Е.” поземлен имот в местността „Б.”, с площ от 4.999 кв.м. нива с идентификатор №*., собственост на Р.. Според установената между тях практика свидетелят Н. още на същия ден в 16:43 ч. от клон на *** превел поисканата от Т. сума – 4294 лв. Основанието за плащане е „*** имот * комисионни и разноски”, което се установява от приложените писмени доказателства.

Практиката при такива сделки била подсъдимата да посочи номера на имота, в кое землище е и колко декара е имотът. Св. Н. изчислявал дължимата му се сума на декар, съобщавал цената на подсъдимата, след което тя изчислявала нейните разноски, преговаряла с продавачите около 2 седмици сделката била изповядвана.

В случая процедирали по същия начин. Свидетелят Н. в показанията си заявява, че подсъдимата не му е съобщила, че има проблем с имота, в противен случай е нямало да преведе парите. През месец януари на 2013 г. св. Н. твърди, че са се заинтересували какво става с имота, на което подсъдимата отговорила, че все още чака документи от ***, пълномощно от А., тъй като последният не можел да пътува.

Свидетелят Н. в показанията си е категоричен, че не е станал собственик на имота, нито пък си е получил парите обратно.

Подсъдимата първоначално твърдяла, че изчаква да й бъдат изпратени документи от ***, а след това – че майката на собственика щяла да пристигне лично с пълномощно от сина си.

Поддържането на заблуждението продължило до м. 06.2013 г. С получаването на запорното съобщение от ЧСИ за наложен запор на вземанията на А.Р. като арендатор, св. Н. се убедил, че е измамен от подсъдимата.

Подсъдимата твърди, че провела разговор с майката на А.Р. – Г.Ю., която обещала да й изпрати пълномощно от сина си.

Самата свидетелка в разпита пред съдия, проведен по досъдебното производство, заявява, че не познава жената, която е продала нивата без тяхно знание. Сочи, че парите, които твърди Т., че е изпратила в ***, тя не е получавала, нито е имала открита сметка. Установява се от показанията й, че има открита банкова сметка ***., но на името „Г. Ф.”.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните свидетели и писмените доказателства, събрани по делото и присъединени на основание чл. 283 от НПК.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Ю. и Х., чиито показания са логични, последователни и непротиворечиви. Дадени са добросъвестно и не са заинтересовани от изхода на делото. Показанията кореспондират с писмените доказателства, поради което съдът ги кредитира като достоверни.

Показанията на свидетелите Н. и Н. са последователни, логични, кореспондират с писмените доказателства и с показанията на останалите свидетели, на които съдът дава вяра. По изложените съображения съдът ги кредитира като достоверни.

След като на подсъдимата е станало известно за процесния имот и никой от собствениците не се явил като продавач или упълномощен от собственика, за да преговаря за продажбата на имота, тя пристъпила към осъществяване на престъплението. Свързала се със св. Н. и го въвела в заблуждение, че ще закупи имота за „Е.”. В резултат на действията на подсъдимата свидетелят Н. е превел сумата от 4294 лв. по банков път. По този начин подсъдимата набавила за себе имотна облага, без да има възможност да осъществи сделката с продавача. Същата не е имала и намерения да го стори.

След забавяне на сделката св. Н. многократно разговарял с подсъдимата, като тя поддържала заблуждението, че предстои събиране на документи, като го уверила, че е превела парите на майката на собственика.

Подсъдимата не е влизала в никакви преговори за осъществяване на сделката, не е имала такава възможност, като тя не е имала и уговорка, за да се извърши сделката.

При престъплението измама чрез действия на подсъдимия се създава неправилна представа у измаменото лице, отнасяща се до правното основание или до условията, при които ще се осъществи акт на имуществено разпореждане, които ако не са били възприети от него по начина, по който са представени от дееца, не биха довели до вземане на решение за имуществено разпореждане от негова страна.

Подсъдимата в хода на съдебното следствие заяви, че е превела пари чрез посочена от нея банка. Съдът приема, че соченото от Т. е защитна версия. От извършените справки и получените отговори от страна на банката се установи, че подсъдимата не е била вносител на парични суми за преводи към *** по сметка на А. Ш. и Г.А.Ю..

От така изложената и възприета от съда фактическа обстановка безспорно се установява, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 209, ал.1 от НК.

В случая е породен престъпен резултат. Вследствие на неверните представи адресатът на измамата е предприел имуществено разпореждане. Св. Н. – управител на Е. се е разпоредил със сумата, вследствие на което е настъпила имотна вреда.

С оглед на събраните по делото доказателства съдът приема, че обвинението е доказано по несъмнен и безспорен начин.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, като подсъдимата е целяла да набави за себе си имотна облага. Подсъдимата е предвиждала, че ще възникнат неправилни представи у Н., поради което и ще настъпи имотна вреда за Е..

При определяне вида и размера на наказанието по отношение на подсъдимата Т. съдът взе предвид обществената опасност на деянието, степента на обществена опасност на дееца, причините и мотивите за извършване на престъплението.

Предвид изложеното, след като признава подсъдимата за виновна, съдът й определя наказание лишаване от свобода за срок от една година, при приложение разпоредбата на чл. 66 от НК, като отлага изпълнението на наложеното наказание за срок от три години.

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:

В наказателния процес е приет за съвместно разглеждане граждански иск за сумата от 4294 лева, предявен от Г.Н. –управител на Е., срещу подсъдимата А.Т., представляващи обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат на престъплението.

С оглед на събраните по делото доказателства, съдът приема следното:

Безспорно се установява по делото, че подсъдимата е извършила престъплението, за което й е повдигнато обвинение. Същата е въвела в заблуждение управителя на Е., без да е имала намерение да заплати сумата, с което е причинил на дружеството имотна вреда в размер на 4924 лв.

По отношение на подсъдимата Т. след като е призната за виновна в извършването на престъплението по чл. 209, ал.1 от НК, съдът й е наложил съответно наказание.

Подсъдимата следва да обезщети причинените имуществени вреди, в резултат на престъплението

Предвид изложеното, на основание чл. 45 от ЗЗД съдът я осъжда да заплати сумата от 4294 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

При този изход на делото следва подсъдимата А.Т. да бъде осъдена да заплати направените държавна такса върху гр. иск в размер на 171.76 лв., както и направените деловодни разноски в съдебното производство в размер на 52 лв.

Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: