Мотиви по НОХД 491/2016 г.

Срещу подсъдимия С.С.З. е повдигнато и предявено обвинение за това, че през периода от неустановена дата през месец февруари 2016 г. до 27.02.2016 г. в гр.Левски, при условията на продължавано престъпление, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, извършил действия, с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвъкупление по отношение на лице, ненавършило 14 години – В.П.В.,***, както следва:

1. На неустановена дата през месец февруари 2016 г. до 27.02.2016 г. в гр.Левски, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, извършил действия, с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвъкупление, по отношение на малолетната В.П.В.,***;

2. На 27.02.2016 г., около 16.30 часа в гр.Левски, в дворно място на НУ „Христо Ботев” гр.Левски, находящо се на ул.„Отец Паисий” № 10, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, като извършител и в съучастие с В.Г.Г., ЕГН **********,***, също като извършител, чрез употреба на заплаха, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвъкупление по отношение на лице, ненавършило 14 години В.П.В.,***, като деянието е извършено от две лица – престъпление по чл.149, ал.4, т.1, във връзка с ал.2, т.1, във връзка с чл.20, ал.2, във връзка с чл.63, ал.1, т.2, във връзка с чл.26, ал.1 от НК.

Срещу подсъдимия В.Г.Г. е повдигнато и предявено обвинение затова, че на 27.02.2016 г., около 16.30 часа в гр.Левски, в дворно място на НУ „Христо Ботев” гр.Левски, находящо се на ул.„Отец Паисий” № 10, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, като извършител и в съучастие със С.С.З., ЕГН **********,***, също като извършител, чрез употреба на заплаха, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвъкупление по отношение на ненавършилата 14 години В.П.В.,***, като деянието е извършено от две лица – престъпление по чл.149, ал.4, т.1, във връзка с ал.2, т.1, във връзка с чл.20, ал.2, във връзка с чл.63, ал.1, т.2 от НК.

В съдебно заседание представителят на РП Левски поддържа повдигнатото срещу подсъдимите обвинение. Моли съда да ги признае за виновни по обвинението и да им наложи съответно наказание.

Подсъдимите и защитниците им са направили искане да бъде открита процедура по предварително изслушване на страните и да не се провежда разпит на всички свидетели и вещите лице, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство.

Подсъдимите са признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и са се съгласили да не се събират доказателства за тези факти.

В съответствие с разпоредбите на НПК и на основание чл.371 от НПК съдът е уведомил подсъдимите, че съответните доказателства от досъдебното производство и направените от тях самопризнания по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата.

На основание чл.373, ал.4 от НПК и предвид обстоятелството, че действията по разследването са извършени при условията и по реда, предвиден в НПК, съдът е одобрил изразеното съгласие.

С определение на основание чл.372, ал.4 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

На основание чл.283 от НПК съдът е присъединил към доказателствата писмените доказателства, събрани на досъдебното производство.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Подсъдимият С.С.З. е роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес:***, с българско гражданство, с начално образование, ученик в ***, неженен, неосъждан, с ЕГН **********.

Подсъдимият В.Г.Г. е роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес:***, с българско гражданство, с основно образование, ученик в ***, неженен, неосъждан, с ЕГН **********.

Подсъдимите С.З. и В.Г. са в приятелски отношения. Те, заедно с други техни познати обичайно се събирали в двора на училище „Христо Ботев”, находящо се в гр. Левски.

Подсъдимият С.З. поддържал приятелски отношения и с В.В. – ученичка в ***. На неустановен ден през месец февруари 2016 г. З. и В. се срещнали в гр. Левски на градския стадион. Там З. поискал В. да му направи орален секс. Тя се съгласила и след като извършила поисканото от нея, те се разделили и си тръгнали. Към момента на деянието З. знаел, че В. е ученичка в *** и няма навършени 14 години.

На 27.02.2016 г. подсъдимите З. и Г. имали среща със свидетелите В.П.В., В.Г.Н. и Л.Н.Г. в двора на училище „Хр. Ботев”, находящо се в гр. Левски. Там З. имал намерение отново да накара В. да му направи орален секс, като дори уговорил св. В.Н. да им направи снимки. Когато В. дошла, двамата със З. се отделили зад намиращата се в близост барака, където З. поискал тя да му направи орален секс. След като В. му отказала, З. я заплашил, че ако тя не го направи, ще разкаже на всички, че и преди това го е правила. Този техен разговор бил чут и от св. Л.Г.. В резултат на отправената й заплаща В. се съгласила и извършила поисканото от нея. Случващото се било наблюдавано от свидетелите В. Г. Н. и Л.Г., като Н. снимал с телефона си, съобразно уговореното преди това със З.. След като В. направила орален секс на З., той й казал, че са и направени снимки, на които се вижда какво прави и я заплашил, че ако не направи орален секс и на В.Г., ще разпространят снимките навсякъде и ще ги покажат на всички. В. се изплашила, тъй като знаела, че разпространението на снимките ще я опозори и ще се отрази зле и на ***, след което, въпреки несъгласието си, направила орален секс и на подсъдимия В.Г.. Г. също знаел, че В. към този момент е на * години. След като подсъдимите, заедно със свидетелите Н. и Г. си тръгнали, св. В. силно притеснена от стореното извикала приятелката си /св. И./ и явно разстроена и уплашена й разказала за случилото се. От своя страна подсъдимия З. прехвърлил снимките от случилото се на своя телефон и изпратил някои от тях на свои познати. Снимките стигнали и до знанието на св. В.П.В. – *** на св. В.В.. Вечерта, когато св. В. се прибрала в дома си, тя споделила с майка си за случилото се и на следващия ден бил подаден сигнал за извършеното престъпление в РУ МВР Левски.

В хода на разследването е назначена комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза от заключението на която се установява, че В. е преживяла ситуативен, преходен стрес, който не е довел до посттравматично стресово разстройство или до изразена дезадаптация. Установява се, че подсъдимият С.С.З. не страда от психично заболяване или умствена недоразвисот и по време на извършване на деянието е разбирал свойството и значението на извършеното и е можел да ръководи постъпките си. От експертизата е прието, че улясняващ деянието фактор е ниската възраст на подсъдимия, емоционалната и социална незрялост, както и неизградената ценностна система. От комплексната съдебно психиатрична и психологична експертиза се установява също така, че подсъдимият В.Г.Г. също не страда от психично заболяване или умствена и по време на извършване на деянието е разбирал свойството и значението на извършеното и е можел да ръководи постъпките си. От експертизата е прието, че улясняващ деянието фактор и по отношение на този подсъдим е ниската му възраст, емоционалната и социална незрялост, както и неизградената ценностна система.

Тази фактическа обстановка се установява от пълните признания на подсъдимите и събраните в хода на досъдебното производство доказателства – показания на разпитаните по досъдебното производство свидетели, протоколите за оглед на веществени доказателства, назначените по досъдебното производство три съдебно психолого психиатрични експертизи и другите писмени доказателства.

Предвид изложеното, съдът е приел, че подсъдимия С.З. е извършил престъпление по чл. 149, ал.4, т.1, във връзка с ал.2, т.1, във връзка с чл.20, ал.2, във връзка с чл.63, ал.1, т.2, във връзка с чл.26, ал.1 от НК, а подсъдимия В.Г. е извършил престъпление по чл. 149, ал.4, т.1, във връзка с ал.2, т.1, във връзка с чл.20, ал.2, във връзка с чл.63, ал.1, т.2 от НК – за които престъпления същите следва да носят наказателна отговорност.

При определяне вида и размера на наказанието, съдът е съобразил законовите разпоредби и тъй като след приложението на разпоредбата на чл. 63 ал.1 т.2 от НК наказанието лишаване от свобода предвидено в разпоредбата на чл. 149 ал.4 т.2 от НК се редуцира до наказание лишаване от свобода без предвиден минимум, с оглед възрастта на подсъдимите и тяхната личност, съдът е приложил разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.2 б. „б” пр.2 от НК и е заменил наказанието „лишаване от свобода” с обществено порицание. Двамата подсъдими се признават за виновни, оказали са пълно съдействие за установяване на извършеното престъпление, съжаляват и искрено се разкайват за стореното, не са осъждани. За приложение разпоредбата на чл. 55 от НК, съдът е съобразил освен посоченото по-горе и изложеното в комплексната съдебно психиатрична – психологична експертиза относно улесняващите деянието фактори.

Съобразно разпоредбата на чл. 52 от НК, съдът с присъдата е указал, че наказанието обществено порицание по отношение на подсъдимите, следва да се изпълни, чрез прочитане на присъдата пред колектива на ***.

По делото са направени деловодни разноски общо в размер на 1314,44 лв., които съдът е постановил да бъдат заплатени от двамата подсъдими по равно.

Воден от горните мотиви, съдът е постановил присъдата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: