Мотиви по н.о.х.д. № 5/2017 г.

 

          Срещу подсъдимия С.М.С. е повдигнато и предявено обвинение за това, че на 06.01.2017г., около 05.30 часа в гр.Левски, област Плевен, по ул.„Н.Й.Вапцаров”, управлявал МПС – лек автомобил „Дачия *” с рег. № *, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,28 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест-Дрегер 7510” с № 0260престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

          В съдебно заседание представителят на РП Левски поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. Моли съда да го признае за виновен по обвинението и да му наложи наказание лишаване от свобода, като приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Счита, че не следва да се налага кумулативно предвиденото в разпоредбата на чл. 343б, ал.1 от НК наказание глоба.

          Подсъдимият се признава за виновен, съжалява за извършеното. Съгласен е с предложеното от прокурора.

          Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

          С.М.С. е роден на ***г. в ***, с постоянен и настоящ адрес:***, с българско гражданство, с висше образование, работи, неженен, неосъждан, ЕГН **********.

          На 06.01.2017 г. сутринта, около 5.30 часа подсъдимият пътувал от гр.Летница за гр.Левски. По същото време в посока от гр.Лески към гр.Летница пътувал и свидетелят С.П.. При излизане от града, в посока с.Асеновци, свидетелят П. изгубил управлението на автомобила, в резултат на хлъзгавата и непочистена пътна настилка (която била заснежена, а отдолу поледена) в резултат на което настъпило ПТП между управлявания от подсъдимия автомобил и насрещно движещият се автомобил, управляван от свидетеля С.П.. По-късно местопроизшествието било посетено от служител на РУМВР-Левски и било установено, че подсъдимият е употребил алкохол, като показанието на техническото средство е 2,28 на хиляда, за което му бил съставен акт, а на изгубилия управлението на своя автомобил и причинил ПТП-то – свидетел С.П. – бил съставен акт за допуснатото от него нарушение.

Тази фактическа обстановка се установява от пълните признания на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели  и приложените писмени доказателства.

При това положение, съдът приема, че подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, за което следва да носи наказателна отговорност.

При определяне вида и размера на наказанието, съдът преценява всички смекчаващи и отегчаващи отговорността и вината обстоятелства, както и обществената опасност на деянието и дееца. Подсъдимият не е осъждан, прави пълни признания, има добро процесуално поведение. Макар и употребил алкохол, същият не е станал причина за реализираното ПТП.

При това положение, съдът счита, че по отношение на подсъдимия следва да бъде определено минималното предвидено в закона наказание лишаване от свобода, като се приложи разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.1 от НК, тъй като и най-лекото за този вид престъпление наказание би се оказало несъразмерно тежко, поради което на същия е определено наказание лишаване от свобода в минималния, предвиден от закона размер, а именно – три месеца. Подсъдимият не е осъждан и по отношение на него, съдът приема, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати и чрез приложение института на условното осъжданe, поради което на основание чл.66, ал.1 от НК, е отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години, а на основание чл.67, ал.2 от НК е възложил възпитателните грижи за условно осъдения на служител от РУ ***, отговарящ за района по местоживеенето му.

          На основание чл.343г, във връзка с чл.37, т.7 от НК, съдът е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от шест месеца, като на основание чл.59, ал. 4 от НК е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред, тъй като свидетелството му за управление е отнето на 06.01.2017 г.

          Съдът е приложил и разпоредбата на чл.55, ал. 3 от НК по изложените по-горе съображения за приложение разпоредбата на чл.55, ал.1 от НК и не е наложил предвиденото в разпоредбата на чл.343б, ал.1 от НК наказание глоба.

          По делото не са направени деловодни разноски и такива не са присъждани.

          Воден от горното, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: