В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Левски, в съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _Ваня Димитрова_ и в присъствието на прокурора_, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.дело №_439_ по описа на съда за _2017_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр. Левски е постъпила жалба от И.Д.Ч., с ЕГН**********,***, чрез адв. А.А. АК Р., против НП №32/21.09.2017 г. на зам. кмета на Община Левски.

Жалбоподателят е останал недоволен от издаденото против него наказателно постановление, с което на основание чл. 53, ал.1 и ал.2, чл. 52, ал.4, чл. 27, ал.1 и ал.2, чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, чл. 22 от ЗМСМА, за нарушение на чл.2, т.2 от Наредба №1 му е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв.

Счита наложеното наказание за несправедливо, незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че констатациите на служителите на МВР, отразени в АУАН не отговаряли на истината.

Счита, че по административната преписка са допуснати процесуални нарушения, с което правото му на защита било възпрепятствано. Счита, че не е установено и доказано по несъмнен и безспорен начин нарушаване на нощната тишина от него. Не ставало ясно коя точно наредба е нарушил. На следващо място сочи, че наложената му административна санкция – имуществена санкция препятствала правото му на защита. Различна била фактическата обстановка в АУАН и НП и че номерът на АУАН, посочен в НП бил различен.

Моли съда да отмени изцяло обжалваното НП като незаконосъобразно изцяло, или ако съдът счете, че е нарушил закона, съдът да измени НП в наказателната му част и му наложи справедливо наказание по преценка на съда и съобразно финансовите му възможности.

За административнонаказващия орган – община Левски – явява се адв. Б., който изразява становище, че жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а НП – потвърдено като законосъобразно и издадено от компетентен орган, в кръга на представените му по закон правомощия.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Административнонаказателбното производство е започнало със съставяне на АУАН против жалбоподателя за това, че на 11.07.2017 г., около 04:20 часа, в гр. Левски, в дома си, находящ се на ул. „****” №*** като организатор на семейно тържество, нарушава нощната тишина в периода след 23:00 часа, с което е нарушил чл.2, т.2 от Наредба №1 на Общински съвет Левски.

За нарушенията, констатирани с АУАН, зам. Кметът на община Левски е наложил на основание чл. 2, т.2 от наредбата имуществена санкция в размер на 1000 лв.

Нормата на чл. 44, ал.1, т.1 от Наредба №1 предвижда наказание глоба до 5000 лева за физически лица, нарушили наредбата.

Разпоредбата на чл.44, ал.1, т.2 от Наредба №1 за опазване и поддържане на обществения ред, чистотата и околната среда на територията на общината, предвижда имуществена санкция в размер до 50 000 лева за еднолични търговци и юридически лица, нарушили наредбата, а при повторно нарушение и временно лишаване от правото да се упражнява определена професия или дейност.

Видно е, че за субектите на административното нарушение – физически лица, е предвидена самостоятелна специална разпоредба като основание за ангажиране на административно наказателната им отговорност.

Имуществената санкция е изведена в специална разпоредба в ЗАНН в самостоятелна глава. Тя е отделен правен институт, въведен с разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци. Съгласно цитираната разпоредба, в предвидените в съответния закон, указ, постановление на МС или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност.

Законодателят прави разграничение между глобата и имуществената санкция като правни институти, доколкото същите са самостоятелно регламентирани и въведени с различни нормативни разпоредби. Имуществената санкция не е сред административните наказания, визирани в чл.13 от ЗАНН, които се налагат за административни нарушения, за които административно наказателна отговорност могат да носят само физически, но не и юридически лица. Поради това правилата, приложими към глобите, налагани на физически лица, не следва механично да се прилагат към имуществените санкции, налагани на ЮЛ и ЕТ. По отношение на ЮЛ и ЕТ налагането на имуществена санкция няма характер на глобата като реализиране на административнонаказателна отговорност, която както вече бе посочено, е лична и може да се носи само от физически лица, тъй като за да бъде определено като административно нарушение едно деяние, то трябва да бъде извършено виновно – чл.6 от ЗАНН, а вина могат да формират само физическите лица.

Предвид горното съдът намира за неоснователни възраженията на процесуалния представител на ответника по жалбата, че допуснатата „техническа грешка” е единствено в изписване на наименование на конкретно наложена санкция и че двете санкции са идентични – парична и допуснатата грешка в наименованието не може да доведе до порок на издаденото НП. В случая с налагане на имуществена санкция на физическо лице е допуснато съществено нарушение на материалния закон и след като в случая се касае за физическо лице, то наложеното наказание следва да е глоба, а не имуществена санкция.

По аргумент на разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН и принципа, въведен в административнонаказателния процес за законоустановеност на съставите на административни нарушения и следващите се от тях наказания, е недопустимо лицето, привлечено към административнонаказателна отговорност да не знае какво точно наказание му е наложено - глоба или имуществена санкция. Поради изложеното съдът намира, че въведеното в чл. 57,ал.1, т.7, предложение първо от ЗАНН изискване да се посочи вида на наказанието, е императивно и нарушаването му е основание за отмяна на НП.

Поради което съдът приема, че правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице е нарушено.

Освен изложеното, имуществената санкция е наложена, като от административнонаказващия орган е посочено правно основание чл.2, т.2 от Наредба №1 на ОбС – Левски.

Едновременно с това АНО е посочил като нарушена същата разпоредба. Разпоредбата на чл.2, т.2 от Наредба №1 на ОбС - Левски обаче не съдържа в себе си санкция за извършено нарушение. Предвидената за административното нарушение санкция се съдържа в разпоредбата на чл. 44, ал.1, т.1 от Наредба №1 на ОбС, която предвижда глоба до 5000 лв. за физически лица.

По изложените съображения съдът счита, че издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 32/21.09.2017г. на ЗАМ. КМЕТ на Община Левски, с което на И.Д.Ч., с ЕГН**********,***, е наложена на основание чл.2, т.2 от Наредба №1 на Общински съвет – Левски имуществена санкция в размер на хиляда лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

СЪДИЯ: