Р Е Ш Е Н И Е
гр.
ЛЕВСКИ, 12.01. 2018 г.
Районен
съд – Левски, в съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
при секретаря _Ваня
Димитрова_ и в присъствието на прокурора_, като разгледа
докладваното от съдия Манолова а.н.дело №_459_ по описа на съда за _2017_
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
В Районен
съд гр. Левски е постъпила жалба от С.З.П., с ЕГН**********,*** чрез адв. А.А.
от АК Разград, против НП №54/04.10.2017 г. на зам. кмета на Община Левски.
Жалбоподателят
е останал недоволен от издаденото против него наказателно постановление, с
което на основание чл. 53, ал.1 и ал.2, чл. 52, ал.4, чл. 27, ал.1 и ал.2 от
ЗАНН и чл. 22 от ЗМСМА, и чл. 44, ал.1, т.1 от Наредба №1 на Общински съвет –
Левски, за нарушение на чл.2, т.2 от Наредба №1 му е наложена имуществена
санкция в размер на 100 лв.
Счита
наложеното наказание за несправедливо, незаконосъобразно и необосновано. Твърди,
че констатациите на служителите на МВР, отразени в АУАН не отговаряли на истината.
Счита, че по административната преписка
са допуснати процесуални нарушения, с което правото му на защита било
възпрепятствано. Счита, че не е установено и доказано по несъмнен и безспорен
начин нарушаване на нощната тишина от него. Не ставало ясно коя точно наредба е
нарушил. На следващо място сочи, че наложената му административна санкция –
имуществена санкция препятствала правото му на защита. Различна била фактическата
обстановка в АУАН и НП и че номерът на АУН, посочен в НП бил различен.
Моли съда да
отмени изцяло обжалваното НП като незаконосъобразно изцяло, или ако съдът
счете, че е нарушил закона, съдът да измени НП в наказателната му част и му
наложи справедливо наказание по преценка на съда и съобразно финансовите му
възможности.
За
административнонаказващия орган – община Левски – явява се адв. Б., който изразява становище, че жалбата
като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а НП – потвърдено като
законосъобразно и издадено от компетентен орган, в кръга на представените му по
закон правомощия.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2
от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по
същество. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Административнонаказателното производство
е започнало със съставяне на АУАН против жалбоподателя за това, че на 24.08.2017
г., в 23:42 часа като организатор на семейно тържество пред дом гр. Левски, на
ул. „Витоша” №16, нарушава спокойствието на обитателите на жилищните сгради със
силна музика след 23:00 часа, с което е нарушил чл.2, т.2 от Наредба №1 на
Общински съвет Левски.
За нарушенията, констатирани с АУАН, зам.
Кметът на община Левски е наложил на основание чл. 44, ал.1, т.1 от наредбата имуществена санкция в размер на 250 лв.
Нормата
на чл. 44, ал.1, т.1 от Наредба №1 предвижда наказание глоба до 5000 лева за
физически лица, нарушили наредбата.
Разпоредбата
на чл.44, ал.1, т.2 от наредба №1 за опазване и поддържане на обществения ред,
чистотата и околната среда на територията на общината, предвижда имуществена санкция в
размер до 50 000 лева за еднолични търговци и юридически лица, нарушили
наредбата, а при повторно нарушение и временно лишаване от правото да се упражнява
определена професия или дейност.
Видно е, че за субектите на
административното нарушение – физически лица, е предвидена самостоятелна
специална разпоредба като основание за ангажиране на
административнонаказателната им отговорност.
Имуществената санкция е изведена в
специална разпоредба в ЗАНН в самостоятелна глава. Тя е отделен правен
институт, въведен с разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН като обективна, безвиновна
отговорност на юридическите лица и едноличните търговци. Съгласно цитираната
разпоредба, в предвидените в съответния закон, указ, постановление на МС или
наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може
да се налага имуществена санкция за неизпълнение към държавата или общината при
осъществяване на тяхната дейност.
Законодателят прави
разграничение между глобата и имуществената санкция като п равни институти,
доколкото същите са самостоятелно регламентирани и въведени с различни
нормативни разпоредби. Имуществената санкция не е сред административните
наказания, визирани в чл.13 от ЗАНН,
които се налагат за административни нарушения, за които административно наказателна
отговорност могат да носят само физически, но не и юридически лица. Поради това
правилата, приложими към глобите, налагани на физически лица, не следва
механично да се прилагат към имуществените санкции, налагани на ЮЛ и ЕТ. По
отношение на ЮЛ и ЕТ налагането на имуществена санкция няма характер на глобата
като реализиране на административнонаказателна отговорност, която както вече бе
посочено, е лична и може да се носи само от физически лица, тъй като за да бъде
определено като административно нарушение едно деяние, то трябва да бъде
извършено виновно – чл.6 от ЗАНН, а вина могат да формират само физическите
лица.
Предвид горното съдът
намира за неоснователни възраженията на процесуалния представител на ответника
по жалбата, че допуснатата „техническа грешка” е единствено в изписване на
наименование на конкретно наложена санкция и че двете санкции са идентични –
парична, и допуснатата грешка в наименованието не може да доведе до порок на
издаденото НП. В случая с налагане на имуществена санкция на физическо лице е
допуснато съществено нарушение на материалния закон и след като в случая се
касае за физическо лице, то наложеното наказание следва да е глоба, а не
имуществена санкция.
По аргумент на разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН и принципа,
въведен в административно наказателния процес
за законоустановеност на съставите на административни нарушенията и
следващите се от тях наказания, е недопустимо лицето, привлечено към
административнонаказателна отговорност да не знае какво точно наказание му е
наложено - глоба или имуществена санкция.
Поради изложеното съдът намира, че въведеното в чл.
57,ал.1, т.7, предложение първо от ЗАНН изискване да се посочи вида на
наказанието, е императивно и
нарушаването му е основание за отмяна на НП.
Поради което съдът приема, че правото на защита на
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице е нарушено.
По изложените съображения съдът счита, че издаденото
наказателно постановление следва да бъде отменено.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 54/04.10.2017г. на ЗАМ. КМЕТ на
Община Левски, с което на С.З.П.
с ЕГН**********,***, е наложена на основание чл.44, ал.1,
т.1 от Наредба №1 на Общински съвет – Левски имуществена санкция в размер на сто лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: