Р Е Ш Е Н И Е

гр. ЛЕВСКИ, 06.03. 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд - Левски, в публичното съдебно заседание на шести февруари 2018 г. в състав:

Председател: СТОЙКА МАНОЛОВА

Съдебни заседатели:

при участието на секретаря Ваня Димитрова и прокурора _, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.дело №5 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Постъпила е жалба от М.А.Г., ЕГН**********,***, против наказателно постановление №17-0241-000238/24.11.2017 г. на началник група към ОДМВР Плевен, РУ Белене.

Жалбоподателят оспорва издаденото против него наказателно постановление. Твърди, че не е извършил нарушението, за което му е ангажирана одминистративнонаказателната отговорност. Счита, че при извдаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правило, правещи го незаконосъобразно.

Моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.

Ответната страна по жалбата не се представлява в съдебно заседание и не взема допълнително становище по същата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и се явява процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Административнонаказателното производство против жалбоподателя е започнало със съставяне на АУАН за това, че на 25.10.2017 г., около 12:15 часа, на път ***, управлява лек автомобил *** с рег. №ВТ ***, негова собственост, в посока с. ***, като при избиране скоростта на движението не се съобразява с пътните условия, губи контрол над МПС и излиза вляво извън пътното платно и се блъска в крайпътно дърво, вследствие на което реализира ПТП с материални щети. Посочена като нарушена е разпоредбата на чл.20, ал.2, пр.3 от ЗДвП.

Въз основа на направените в акта констатации, административно наказващият орган е издал наказателното постановление, с което наложил на Г. на основание чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП;

Съдът намира, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения, както на установените в ЗАНН процесуални правила, така и при приложението на материалния закон.

Административнонаказващият орган е описал нарушението, като е посочил, че водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, с условията на видимост, интензивността на движение др. обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движение.

В обжалваното НП административнонаказващият орган е посочил всички фактори от пътната и атмосферна обстановка, с които, съобразно правилото на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, водачът следва да съобразява скоростта, без обаче да са изложени обстоятелства тази скорост с какво не е била съобразена – дали с атмосферните условия, с релефа, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост.

Посоченото нарушение на процесуалните правила е от категорията на съществените, тъй като са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице, поставяйки го в невъзможност да разбере кои фактически положения са приети за съставомерни, които факти и обстоятелства следва да оборва, какво точно е вмененото му нарушение.

Съдът намира, че от представените по делото писмени доказателства не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от страна на жалбоподателя нарушение. Съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административно нарушение. Като прецени събраните по делото доказателства съдът намира, че липсват такива, от които да се установява, че жалбоподателят е осъществил виновно състава на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

Освен изложеното, по отношение на вмененото на жалбоподателя нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП съдът констатира, че същото е несъставомерно, тъй като няма настъпило пътнотранспортно произшествие, по смисъла на ЗДвП. Основен обективен признак на нарушението, изразяващо се във виновно причинено пътнотранспортно произшествие, съгласно легалната дефиниция на това понятия, дадена в параграф 6, т.30 от допълнителните разпоредби на ЗДвП, е настъпването на някои от изброените резултати: нараняване или смърт на хора, повреда на ППС, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. По смисъла на ЗДвП, изчерпателно изброените вреди от пътнотранспортно произшествие, трябва да са настъпили за друг участник в движението, който е различен от нарушителя.

По настоящото дело от показанията на разпитания актосъставител е установено по несъмнен начин, че имуществените щети са причинени на управляваното от жалбоподателя МПС, като актосъставителят твърди, че „водачът е самокатастрофирал”; че лекият аовтомобил е напуснал пътното платно от лявата страна и се е бил блъснал в дърво.

Служителите на РУ - Белене са получили сигнал и са пристигнали на мястото едва когато други хора с техника са опитвали да извадят автомобила, управляван от жалбоподателя.

Налице са противоречия в показанията на свидетелите, като единият от разпитаните свидетели твърди, че повреди по автомобила, управляван от жалбоподателя не е имало, докато другият свидетел е категоричен, че са били повредени фарове и пътепоказател. Материални щети обаче не са описани в АУАН и в НП.

Липсва конкретизация на кого са причинени щетите, което е задължително, с оглед пълното изясняване на механизма на причиняване на пътнотранспортното произшествие. Предвид липсата на доказателства за настъпило пътнотранспортно произшествие, остава недоказана и причината, която според наказващият орган е предизвикала настъпването му, а именно – несъобразена скорост.

Безспорно е нарушено правото на защита на наказаното лице, тъй като последният не може да разбере, срещу какво нарушение да се защитава, и съответно да организира защитата си.

Констатираните по-горе нарушения на процесуалния и материалния закон са съществени. Те са довели до накърняване правото на защита на жалбоподателя.

Поради тази причина, обжалваното наказателно постановление е необосновано, неправилно и незаконосъобразно издадено, и следва да бъде отменено изцяло

Водим от горните мотиви, съдът:

Р Е Ш И:

На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление №17-0241-000238/24.11.2017 г. на началник група към ОДМВР Плевен,РУ Белене, с което на М.А.Г., ЕГН**********,***, е наложено административно наказание на основание чл. 179, ал.2, пр.1 глоба в размер на 200 лв., за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Плевен в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: