Мотиви по НОХД 61/2017 г.

Срещу подсъдимия И.Ц.З. е повдигнато и предявено обвинение за това, че за времето от 12.06.2015 г. до 16.06.2015 г., в гр.Левски, област Плевен, в условията на продължавано престъпление, в качеството на длъжностно лице – продавач разносна търговия към „Детелина ДП” ООД гр.Плевен, в склад за търговия на едро в гр.Левски, област Плевен, по трудов договор № 876/12.05.2015 г. да е присвоил чужди пари на обща стойност 475,33 лв., собственост на „Детелина ДП” ООД гр.Плевен, връчени в това му качество да ги пази и управлява, както следва:

- на 12.06.2015 г., в качеството на длъжностно лице – продавач разносна търговия към „Детелина ДП” ООД гр.Плевен, в склад за търговия на едро в гр.Левски, област Плевен, по трудов договор № 876/12.05.2015 г. да е присвоил чужди пари на стойност 203,38 лв., собственост на „Детелина ДП” ООД гр.Плевен, връчени в това му качество да ги пази и управлява

и

- на 16.06.2015 г., в качеството на длъжностно лице – продавач разносна търговия към „Детелина ДП” ООД гр.Плевен, в склад за търговия на едро в гр.Левски, област Плевен, по трудов договор № 876/12.05.2015 г. да е присвоил чужди пари на стойност 271,95 лв., собственост на „Детелина ДП” ООД гр.Плевен, връчени в това му качество да ги пази и управлява - престъпление по чл.201, във връзка с чл.26, ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на РП Левски поддържа повдигнатото и предявено обвинение и моли съда да постанови присъда, с която да признае подсъдимия за виновен и да му наложи съответно наказание.

Защитникът на подсъдидимия изразява становище, че подсъдимият не е виновен по повдигнатото и предявено обвинение и счита, че същия следва да бъде оправдан.

Подсъдимият не се признава за виновен и моли съда да го оправдае.

В съдебно заседание подсъдимият и неговият защитник са поискали производството по делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие, като подсъдимия и неговият защитник са заявили, че не желаят да бъдат разпитвани свидетелите и вещите лице. Представителят на РП Левски е изразил съгласие с искането на подсъдимия и неговия защитник и е поискал да бъдат приобщени и дадените показания на неразпитаните по досъдебното производство свидетели, но разпитани в развилото се съдебно следствие, при предходното гледане на делото – н.о.х.д. № 39/2016 г., включително и обясненията на подсъдимия. Подсъдимият и неговият защитник са изразили съгласие с искането на прокурора.

Предвид становището на страните и постигнатото между тях съгласие, съдът на основание чл. 372 ал. 3 от НПК е одобрил изразеното съгласие при постановяване на присъдата да се ползва непосредственно съдържанието на съответните протоколи от досъдебното производство, на протоколите за разпит на свидетелите и експертизата при предходното разглеждане на делото, тъй като съответните действия по разследването са извършени при условията и по реда, предвидении в НПК и е продължил производството по делото по реда на глава ХХVІІ, чл. 371 т.1 от НПК.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от приложеното на л. 80 от досъдебното производство копие от трудов договор № 876 е, че на 12.05.2015 г. между с И.С.З. *** е възникнало трудово правоотношение, по силата на което З. е назначен на длъжността „продавач разносна търговия” с място на работа – складове за търговия на едро на *****, считано от 12.05.2015 г.

На л. 82 от досъдебното производство е приложено и копие от длъжностната характеристика на З., от която се установява, че същата му е връчена на 11.05.2015 г., за което З. се е подписал и в която са отразени конкретните му права и задължения. От длъжностната характеристика се установява също така, че из между основните му трудови функции било да пази грижливо имуществото, което му е поверено при изпълнение на възложените задачи, да се грижи с грижата на добър стопанин за предоставените му средства и имущество, да отчита документално пред работодателя или натоварените от него длъжностни лица продажбите на стоки и амбалаж, както и приходите от продажби, когато е натоварен да ги получава от клиентите.

Видно от показанията на разпитаните по нохд 39/2016 г. свидетели – Д.П. – управител на дружеството и св. М.Ц. и св. Д.Д. – служители в дружеството е, че в дружеството е съществувал вътрешен ред и правила за заявяване на стоката, начина на получаване от клиентите, плащане, приемане и отчитане, съгласно които ежедневно шофьорът следва да присъства при натоварване и да контролира натоварените му стоки, след което при напускане на склада получава курсов лист, който се подписва от МОЛ-а за предал, а от шофьора за „приел”. Според съществуващия ред, задължение на шофьора било да предаде стоката на клиента, а от него да получи нейната стойност. След приключване на курса шофьорът се връщал в склада, където отчитал сумите, които е получил в брой от клиентите за предадената стока. В разпита си св. П. /л. 107-108 от нохд 63/2016 г./ заявява, че се е случвало понякога грешка в товаренето, но когато някой се обади, че има такава се проверява какво показва компютъра, проверява се наличната стока в склада, ако се констатира грешка, се пуска „сторно” за да не се дължат тези пари. Установява се също така от показанията на този свидетел, че не може да се оставя стока на клиент без да си плати, ако търговският представител поеме риска, че този клиент е надежден, то той е одобрявал искането за така нареченото отложено плащане, като шофьорът пласьор издава стоковата разписка на лицето, самият клиент собственоръчно подписва и пише имената, пише „стоката не е платена” и оригиналният екземпляр на стоковата разписка се връща във фирмата, като по този начин тези пари не се търсят от шофьора.

От показанията на св. М.Ц. – л. 110-111 от нохд 63/2016 г. се установява, че шофьорът като се прибере в склада с камиона тя му проверява документите, амбалажа в камиона и връщаната стока /ако има такава/, и той отива да се отчете на касиерката. Установява се, че шофьорът ако не присъства на товаренето няма кой да му нареди камиона, както и че същия разбира, че му няма от стоката, когато е пред клиента, а когато се върне в склада веднага може да се установи дали тази стока е в склада или я няма. Свидетелката заявява, че шофьорът излиза със стока на стойност например 2000 лв. и при връщането си в склада трябва да отчете 2000 лв. От показанията на същата свидетелка се установява, че на 12.06.2015 г. при отчитане на парите от З. било установено, че същият не е отчел цялата дължима сума и е подписал ордер, че липсват тези пари. Св. Ц. обяснява също така, че на 16.06.2015 г. тя и касиерката установили липса, че З. не останал да види амбалажа, както и да присъства при приемането му и при отчитането на парите.

От показанията на св. Д.Д. – л. 112-113 от нохд 63/2016 г. е установява, че същата е работила във фирмата, че камионът се товари след като се направи работен курсов лист, след като са приети от търговския представител заявките. Тогава започва да се товари камиона, като товаренето става с курсовия лист и всички общи работници и шофьорът присъстват. Св. Д. заявява, че З. е присъствал на товаренето на стоката и на двете дати /12 и 16 юни 2015 г./. Свидетелката обяснява, че отчитането става, като шофьорът връща вторите екземпляри от издадените документи за клиентите и с тези документи и с парите той започва да се отчита. Свидетелката заявява, че е имало шофьори, които са искали да оставят парите, но тя не е допускала това да се случи и е искала те да присъстват и ако има проблем да се уточни. В случая със З. свидетелката е установила, че изведнъж се е открила липса от 200 лв., поради което тя попитала з. имало ли е проблем по курса с дадени клиенти, ако е оставил стока на клиент и от бързане да се прибере, да е забравил да вземе парите, да й каже да звънне на клиента, за да пита, но той като помислил, казал че навсякъде всичко е дал. Свидетелката заявява, че за да може да приключи е издаден РКО за сумата, която липсва. При следващата липса на сумата свидетелката заявява, че при отчитането З. дошъл, хвърлил документите, чантите и заявил че си заминава. Тя се обърнала към св. Ц. да го извика да изчака, но той докато тя излезе заминал.

За установеното при дължимото отчитане от З. на 16 юни 2015 г. бил съставен констативен протокол, подписан от св. Д. и Ц. и бил издаден РКО за липсващата сума от 271,95 лв.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че неотчетените суми от подсъдимия на 12 и 16.06.2015 г. са общо в размер на 475,33 лв., и са документирани като предоставен служебен аванс.

Като свидетели по делото са разпитани и различни съконтрахенти на дружеството, като от показанията на св. Е.И., А.К., П.П., Ц.Й., К.К., Б.Т., Н. Д., К.Т., М.В., Д.П., В.П., В.Н., Д.И., и.М., В.А., М.Д., С.Д., В.Н., А.Б., Й.К., П.К., Ю.К., А.М., А.П., Н.М., А.Ч., Е.Г., Н.Н., В.И. се установява, че същите са имали търговски отношения с фирмата, че нямат стока, която да са получили и да не са платили, както и че са плащали на шофьора при получаване на стоката. Свидетелите заявяват, че нито те дължат пари, нито фирмата им дължи стока.

Като свидетел по делото е разпитан и И.Н.Б. – л. 178-179 от нохд 39 /2016 г. От показанията на този свидетел се установява, че е работил в дружеството от 2012 до 2015 г. и е бивш колега на И.З.. Установява се също така, че в склада товарят шофьор и общ работник, че при товарене присъстват, че нареждат камиона, за да знаят коя стока къде е. Свидетелят Б. заявява, че след като се прибере от района става товаренето, като камиона след това се заключва в склада натоварен, а те /шофьорите/ си тръгват. Този факт /на натоварване на камиона от вечерта/ се установява и от показанията на св. М.Ц. и св. Д.Д.. Свидетелят Б. заявява също така, че на сутринта като тръгват на курс няма как да се провери камиона, тъй като вече е натоварен, както и че документите се пускат сутринта и тръгват. Заявява също така, че се е случвало да не присъстват на товаренето и когато не присъства няма как да свери и на сутринта тръгва, че се е случвало общите работници да товарят и че се работи на доверие. Свидетелят заявява също така, че е чувал за случай от колега преди него, че е нает общ работник, който е откраднал пари от шофьора но не знае дали е слух или истина, защото е станало преди него. Заявява също така, че му се е случвало в края на курса сметката му да не излезе, че когато има липсва е звънил на колежката си на компютъра да проверят наличностите дали е натоварена стоката или не, или той е допуснал грешка при разтоварването, за да търси къде е разтоварил, както и че се е установявал някой път че той е стоварил стек повече на клиент, друг път, че стоката е останала в склада. Свидетеля заявява, че е имало и случай и на неустановена да остане липсата, като в този случай е плащал от джоба си, като не се установи от къде е липсата, че е издаван РКО за липсата и накрая на месеца се удържа от заплатата.

Предвид посочените по-горе доказателства, съдът приема, че по делото по един безспорен и категоричен начин е установена и доказана липса в повереното на подсъдимия имущество, тъй като същия е получил стока, а е отчел суми с 475,33 лв. по-малко от нейната стойност.

По делото, обаче липсват каквито и да било доказателства за конкретни разпоредителни действия от страна на З., които реално да е извършил в свой или чужд интерес.

В трайната си съдебна практика по приложението на чл. 201 и сл. от НК ВКС нееднократно е посочвал, че не всяка липса се дължи на престъпление, а още по-малко на длъжностно присвояване. В областта на имуществената отговорност на отчетниците понятието „липса” обикновено означава неотчитане на имущество, резултат на щета с неизвестен произход. Произходът на щетата от престъпление е винаги известен доколкото действията или бездействията на длъжностното лице /част от изпълнителното деяние на присвояването/ са доказани по несъмнен начин. За престъпление по чл. 201 от НК не могат да не бъдат известни /недоказани/ разпоредителните действия на отчетника, които той е извършил в свой или чужд интерес, както това е в случая.

Действително в хода на нохд 39/2016 г. З. е възстановил сумата от 475,33 лв. – установена като липса, но същия заявява /чрез защитника си/, че е сторил това именно по съвет на своя защитник, защото даже и в случаите, в които отчетника не е извършил престъпление, той дължи възстановяване на сумите, които са установени като липси. В този смисъл са и показанията на св. Б., който като заявява, че на него също са му установявани липси, обяснява, че е заплащал същите в последствие /като не се установи в резултат на какво се дължат/, тъй като задължението да следи стоката е негово и пак негово е задължението да следи плащането на предадената стока.

Предвид изложеното, съдът е приел, че З. е невинен по повдигнатото и предявено обвинение за престъпление по чл. 201 във връзка с чл. 26 ал.1 от НК и го е оправдал.

При този изход на делото, съдът е постановил направените по делото разноски да останат за сметка на държавата.

Воден от горното, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: