Срещу подсъдимия М.Д.Б. ***
ЕГН********** е повдигнато обвинение за това, че на 16.11.2016г., на път ІІІ –
303, пътен участък от с.Малчика, общ.Левски към с.Аспарухово, общ.Левски, в
района на около 500м. преди с.Аспарухово, общ.Левски, при управление на МПС –
лек автомобил „***” с рег.№ *** нарушил правилата за движение, регламентирани в
ЗДвП, а именно:
Чл.5 ал.1,
т.1 от ЗДвП: Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва
да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност
живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди;
Чл.20, ал.1 - Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват;
Чл.20,
ал.2 - Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.
Чл.25,
ал.1 - Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда
на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно
или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна
лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен
имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, пред него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение.
Чл.25, ал.2 - При извършване на маневра, която е
свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е
длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато
такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от
две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство,
което се намира в дясната пътна лента и по непредпазливост причинил средна
телесна повреда на Б.Л.Т., ЕГН ********** ***, изразяваща се в многофрагментно
счупване на раменната кост на дясната ръка, довело до трайно затруднение в
движението на дясната ръка –
престъпление чл.343, ал.1, б.”б”, във вр. с чл.342, ал.1, от НК, във вр. с
чл.5, ал.1, т.1, във вр. с чл.20, ал.1 и ал.2, във вр. с чл.25, ал.1 и ал.2 от
ЗДвП.
В съдебно заседание
представителят на РП Левски поддържа внесения обвинителен акт против
подсъдимия. Счита, че при съвкупния анализ на доказателствата се налага
правният извод, че подсъдимият е извършил деянието, за което е предаден на съд.
Моли да не бъдат кредитирани обясненията му в качеството на подсъдим, тъй като
са в противоречие с всички останали доказателства по делото, включително и със
заключенията на назначените съдебно – медицински експертизи.
Моли съда да го признае за
виновен и да му наложи съответното наказание.
Повереникът на частния обвинител
споделя и поддържа изложеното от държавното обвинение становище. Моли съда да
постанови присъда, с която да признае подсъдимия за виновен и да му определи
наказание около средния размер за този вид престъпление.
Подсъдимият не се признава
за виновен, моли да бъде оправдан.
Процесуалният
представител на подсъдимия моли подзащитният й да бъде признат за невинен и
бъде оправдан по повдигнатото обвинение.
Счита,
че обясненията на подсъдимия кореспондират на доказателствата по делото; че на
показанията на свидетелите Б.Т. и Г.А. не може да бъде дадена вяра.
Пледира в случай, че съдът
го признае за виновен, то да го освободи от наказателна отговорност и му наложи
административно наказание глоба в минимален размер. Относно лишаване от
управление на МПС, предоставя по преценка на съда да прецени необходимо ли е да
се наложи такова наказание. Моли съда ако прецени, че е необходимо да се наложи
такова наказание, то да бъде към минимума лишаване от право за управление на
МПС.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Подсъдимият М.Д.Б. е роден на ***г***, с
постоянен и настоящ адрес ***, български гражданин, женен, пенсионер, с основно
образование, неосъждан, ЕГН**********.
На
16.11.2016г., около 10.00 ч., подсъдимият М.Б.
с личния си автомобил „***” с рег. №***
тръгнал от с.Българене да закара свидетелите Б.Т. ***. Движели се на път между
селата Малчика и Аспарухово. Времето било слънчево и сухо, в светлата част на
денонощието. Видимостта била нормална. Платното за движение било асфалтирано. Участъкът от пътя, по който
се движел подсъдимият бил прав, без
наклони и виражи, двупосочно, с по една лента за движение за двете посоки, разделена със слабо
видима прекъсната разделителна линия.
Свидетелят А. бил седнал на
предната седалка до шофьора, а майка му свидетелката Т. зад него. По същото
време и място се движел и автомобил „***” с рег. № ***, управляван от В.И.
между Малчика и Аспарухово. Свидетелят И. възприел движещият се пред него лек
автомобил „***” и предприел маневра изпреварване. В началото на с.Аспарухово
свидетелят В. спрял управлявания от него автомобил в западната пътна лента, като за целта подал
аварийни светлини. По същото време л. автомобил „***”, управляван от водача му,
се движел в същата посока зад л.а. „***” в същата пътна лента. Подсъдимият
първоначално не забелязал спрелия пред него автомобил, въпреки навременно и
ясно подадените аварийни светлини, като светлините били забелязани от
свидетелите А. и Т..
По време на движението си
със скорост около
Въпреки, че имал
техническата възможност да осигури достатъчно разстояние между двата автомобила
и да предотврати сблъсък и вместо да предприеме маневра заобикаляне и въпреки
предприетото интензивно спиране от обвиняемия, настъпил удар между двата
автомобила. Ударът се осъществил със задната част на „***” с предната част на
„***”.
От възникналото ПТП е
пострадала свидетелката Б.Т., която се возела на задната седалка в автомобила
на подсъдимия. В последствие заедно със сина си – св. А. били откарани в Бърза
помощ за оказване на първа помощ, като свидетелката Т. ***.
На
същата дата свидетелите Н.З.И. и М.П.Н. – служители на ОД на МВР – Плевен
изпълнявали служебните си задължения.
Преди обяд получили сигнал
от ОДЧ при ОДМВР – Плевен за настъпило ПТП в района между селата Малчика и
Аспарухово. Посетили мястото на ПТП.
С
протокол от 16.11.2016г. е извършен оглед на ПТП, като е изготвен и албум на
местопроизшествието между лек автомобил „***” и лек автомобил „***”. На
водачите на автомобилите били взети кръвни проби.
При извършена проверка било
установено, че същите са правоспособни водачи на МПС.
Резултатът
от химическата експертиза и на двамата водачи е, че не съдържа етилов алкохол.
От
заключението на вещото лице по назначената съдебно - медицинска експертиза е
видно, че на пострадалата Б.Т. било причинено многофрагментно счупване на
раменната кост на дясната ръка.
Уврежданията са резултат от
тъпи травми и могат да бъдат обяснени с удари на ръката в части от купето на
автомобила при рязката му промяна на скоростта и посоката на движение, при ПТП,
за каквото се съобщава в писмените доказателства по досъдебното производство.
Пострадалата е приета в
клиника по ортопедия и оперирана. Счупените костни фрагментни били репонирани
(наместени) и съчлинени с ортопедични плаки и винтове.
Медико – биологичната
квалификация на описаните по – горе травми е трайно затруднение на движението
на дясната ръка, като оздравителният процес ще продължи около два и половина –
три месеца.
От
заключението на вещото лице по назначената съдебно автотехническа и оценъчна
експертиза е видно, че на 16.11.2016г. на път І-303, около 10:35 часа между
селата с.Малчика и с.Аспарухово, на
В
събраните по делото св. показания се съобщава, че непосредствено преди и по
време на ПТП, освен процесните леки автомобили, в насрещната лента от юг към
север се е движел товарен автомобил. Движението на товарния автомобил по
никакъв начин не е попречил на видимостта на процесните леки автомобили,
разположени в западната пътна лента.
От
събраните по делото доказателствени материали може да се направи извода, че не
са налице причини, които да са довели до ограничаване видимостта на водачите на
двата леки автомобила преди и по време
настъпване на ПТП. Същите са имали техническата възможност да се възприемат от
достатъчно разстояние.
Лекият автомобил „***”,
управляван от водача му се е движел по път І-303 между селата Малчика и
Аспарухово, от север към юг, в полагащата му се западна пътна лента. На
По същото време лек
автомобил „***”, управляван от водача му се е движел в същата посока, зад л. а.
„***, в полагащата му се западна пътна лента. По време на движението си л.а.
„***” застига спрелия лек автомобил „***”, попадащ в траекторията му на
движение и въпреки предприетото интензивно спиране от водача на л.а. „***”
настъпва удар.
Експертизата приема, че
кормилните уредби на л.а. „***” и л.а. „***” са били технически изправни и
годни за експлоатация преди и по време на произшествието.
Скоростта на движение на лек
автомобил „***” в района на произшествието, преди удара е
Водачът на л.а. „***” със
скоростта, с която се е движел от около
Другият начин за
предотвратяване на пътно транспортното произшествие е л.а. „***” управляван от
водача му предприеме спиране на разстояние по – малко от
От друга страна лек
автомобил „***” се е намирал в покой, т.е. скоростта му в момента на удара е
нула, това означава, че при създалата се ситуация водачът на л.а. „***” е нямал
техническа възможност да предотврати произшествието.
Основна причина за ПТП от
експлоатационно техническа гледна точка е допуснато от водача л.а. „***”
движение в прав участък от пътя на управлявания от него автомобил без спиране
от достатъчно разстояние или без изпреварване на разположения в неговата
траектория на движение лек автомобил „***”, който в случая е представлявал
препятствие или опасност.
Левовата равностойност на
нанесените щети в резултат на ПТП на 16.11.2016 г., като се отчита овехтяването
са съответно на лек автомобил „***” – 960.84 лв. и на лек автомобил „***” –
1090.00 лв.
От
заключението на вещото лице по назначената допълнителна автотехническа
експертиза е видно, че ПТП е реализирано на прав участък от пътя, при сухо
време, слънчево, през светлата на част на денонощието.
Преди настъпване на ПТП л.а.
„***” е извършил маневра изпреварване, като е изпреварил л.а. „***”. По време
на извършения оглед не са намерени спирачни следи по платното за движение,
реализирани от л.а. „***”. Това означава, че спирането е извършено със спирачно
закъснение, без да остави спирачна следа, т.е. не е извършено аварийно спиране.
След извършената маневра от
л.а. ***”, подсъдимият е имал техническа възможност да осигури достатъчно
разстояние между двата леки автомобила, с цел да предотврати настъпването на
сблъсък, в случай на предприето спиране от водача на автомобила преди него.
Водачът на л.а. „***” със
скоростта, с която се е движел, е имал техническа възможност като се съобрази с
движещите се ППС по източната пътна
лента (полагаща се за насрещно движещи се ППС), извърши маневра и
заобиколи намиращия се в траекторията му на движение спрял лек автомобил „***”
и продължи движението си в посока юг към с. Аспарухово, без да настъпи сблъсък,
като по този начин предотврати произшествието.
Посочено е в заключението на
експертизата, че другият начин за предотвратяване на пътнотранспортното
произшествие е лек автомобил „***”, управляван от водача му, предприеме спиране
на разстояние по – малко от
От друга страна лак
автомобил „***” се е намирал в покой, т.е. скоростта му в момента на удара е
нула, това означава, че при създалата се ситуация водачът на лек автомобил
„***” е нямал техническа възможност да предотврати произшествието.
Основна причина за ПТП от
експлоатационно техническа гледна точка е допуснатото от водача на лек
автомобил „***” движение в прав участък от пътя на управлявания от него
автомобил без спиране от достатъчно разстояние или без заобикаляне на
разположения в неговата траектория на движение лек автомобил „***”, който в
случая е представлявал препятствие или опасност.
От заключението на вещото
лице по назначената комплексна авто-техническа експертиза и съдебно –
медицинска експертиза е видно, че при разглеждане на механизма и динамиката на
произшествието от техническа гледна точка (така както е описано по – горе)
човешкото тяло не бива да се разглежда като „бетонен паралелепипед”, тъй като в
него има много стави. Благодарение на тях положението на части от тялото в
момента на удара между двата автомобила може да бъде различно. Раменният пояс
на пътника на задната седалка е възможно да бъде завъртян наляво или надясно.
Въпреки че от инженерна гледна точка посоката на направление на действащите
сили спрямо тялото е основно отпред назад, при непоставен колан не е изключено
в резултат на сътресението на цялото тяло да се получи придвижване на тялото
или на части от него и в странична посока. При подобно завъртане на раменния
пояс или странично движение на тялото са получени травмите в областта на
дясната раменна кост на пострадалата от удари на тялото в части на купето на
автомобила.
Експертите считат, че ако
коланът е бил поставен, той със сигурност би омекотил резултата от ударите и по
този начин би намалил вероятността за получаване на това счупване на дясната
раменна кост. Не може обаче с категоричност да се твърди, че наличието на колан
със сигурност би предпазил от счупване.
В
съдебно заседание са разпитани свидетелите Б.Л.Т., В.В.И., Г.Б.А., Н.З.И. и
М.П.Н.. От показанията на същите се установява възприетата и описана фактическа
обстановка.
По искане на защитата на
подсъдимия са призовани и разпитани в качеството на свидетели И.Н.П. и Й.Ц.К..
Поставена е и изготвена
допълнителна експертиза, която да даде отговор за механизма на ПТП, описан от
подсъдимия. Заключението е, че описаният механизъм на реализиране на процесното
ПТП е възможен, но не е относим към
настоящото ПТП и събраните по делото
доказателствени материали, имайки предвид находките по време на огледа на ПТП.
Предвид изложеното, съдът е
приел, че подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна престъпление
по чл.343, ал.1, б.”б”, във вр. с чл.342, ал.1, от НК, във вр. с чл.5, ал.1,
т.1, във вр. с чл.20, ал.1 и ал.2, във вр. с чл.25, ал.1 и ал.2 от ЗДвП.
Обективният състав на това
престъпление е осъществен с допуснатите от страна на подсъдимия нарушения на правилата
за движение по пътищата, визирани в разпоредбите на чл.5, ал.1, т.1, чл. 20,
ал.1 и ал.2, чл. 25, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, които са в пряка причинно –
следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат – причиняването на средна
телесна повреда на св. Т..
Установено е, че
подсъдимият, при управление на МПС „***” нарушил правилата за движение па
пътищата: чл.5 ал.1, т.1 от ЗДвП: Всеки участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва
да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени
вреди; чл.20,
ал.1 - Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват; чл.20, ал.2 - Водачите на пътни превозни средства
са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението; чл.25, ал.1 -
Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра,
като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или
наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента,
да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, пред него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение; чл.25, ал.2 - При извършване на маневра, която е
свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е
длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато
такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от
две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство,
което се намира в дясната пътна лента и по непредпазливост причинил средна
телесна повреда на Б.Л.Т., ЕГН ********** ***, изразяваща се в многофрагментно
счупване на раменната кост на дясната ръка. Уврежданията са резултат от тъпи
травми и могат да бъдат обяснени с удари на ръката в части на купето на
автомобила при рязката промяна на скоростта и посоката при ПТП.
Медико – биологичната
квалификация на описаните травми е трайно затруднение в движението на дясната
ръка, при оздравителен процес най – малко два и половина – три месеца.
Причинените увреждания на
пострадалата са средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.2 от НК.
Налице е причинно – следствена връзка между поведението на подсъдимия като
водач на МПС и причинената средна телесна повреда на пострадалата. Именно в
резултат на нарушаването на цитираните правила за движение подсъдимият е
причинил ПТП, като в резултат на контакта на лекия автомобил на подсъдимия с
лек автомобил „***”, управляван от св. И., пострадалата Т. била увредена.
От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимия виновно, при форма на
вината непредпазливост, във формата на небрежност, тъй като подсъдимият въпреки
че е предвиждал общественоопасните последици на деянието си е бил длъжен да
знае задълженията си по ЗДвП и в случая е могъл да съобрази поведението си с
посочените разпоредби. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Предвид
изложеното, съдът е приел, че подсъдимия е извършил престъплението, за което му
е повдигнато обвинение и го е признал за виновен.
При
определяне вида и размера на наказанието, съдът е преценил обществената
опасност на деянието и личната такава на подсъдимия. смекчаващите и
отегчаващите отговорността и вината обстоятелства.
Съдът
приема с оглед на събраните по делото доказателства, че обвинението е доказано
по безспорен и несъмнен начин.
Подсъдимият
М.Д.Б. не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност. Разпоредбата
на по чл.343,
ал.1, б.”б”, във вр. с чл.342, ал.1, от НК, във вр. с чл.5, ал.1, т.1, във вр.
с чл.20, ал.1 и ал.2, във вр. с чл.25, ал.1 и ал.2 от ЗДвП предвижда
наказание лишаване от свобода до три години или пробация. Няма настъпили
имуществени вреди.
Предвид
изложеното съдът намира, че са налице предпоставките за приложение разпоредбата
на чл. 78а от НК, поради което освобождава от наказателна отговорност Б.. При
определяне на наказанието по отношение на подсъдимия съдът съобрази, че се
касае за инцидент в поведението му като водач на пътя. Същият няма извършени и
регистрирани нарушение по ЗДвП. Съдът съобрази и възрастта на подсъдимия, който
е на възраст 80 години и е пенсионер.
Предвид изложеното съдът счита, че при определяне на наказанието по отношение
на подсъдимия М.Б. следва да бъде наложено административно наказание глоба към
минималния, предвиден в закона размер, а именно – хиляда и двеста лева.
С
оглед на установените по делото факти, че подсъдимият е пенсионер, обществената
опасност на деянието и дееца, обстоятелствата, при които е станало
пътнотранспортното произшествие, мотивира съда на основание чл. 78а, ал.4 от НК
да не наложи по отношение на подсъдимия предвиденото наказание лишаване от
право да управлява МПС. Съдът съобрази и задължителната съдебна практика – постановление на
Пленума на ВС №7/1985 г. – т.9 на същото, според която
кумулативно
съпътстващото наказание „лишаване от право да управлява МПС” никога не е
задължително.
Следва
да се приложи разпоредбата на чл. 189, ал.3 от НК, поради което съдът осъжда
подсъдимия да заплати направените деловодни разноски на досъдебното производство в размер на
713.92 лв. за изготвяне на съдебно – медицинска експертиза, комплексна
експертиза и допълнителна автотехническа експертиза, както и направените
деловодни разноски в съдебното производство в размер на 527.21 лв.
Водим
от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: