Мотиви по НЧХД 296/2017 г.

В районен съд гр. Левски е постъпила тъжба от П.А.Г., с която е повдигнато обвинение срещу Ч.Й.А. затова, че на 24.06.2017 г. в 12.10 часа в гр. Белене, на автобусната спирка е нанесъл удар с юмрук в областта на устата на П.А.Г., като с действията си му причинил болки и страдания, без разстройство на здравето – престъпление по чл. 130 ал.2 от НК.

В съдебно заседание, тъжителят и неговият процесуален представител поддържат повдигнатото с тъжбата обвинение и молят съда да постанови присъда, с която да признае А. за виновен и да му наложи съответно наказание.

Подсъдимият не се признава за виновен и моли съда да го оправдае.

Защитникът на подсъдимия също изразява становище, че подсъдимият не е виновен и моли съда да постанови присъда, с която да го признае за невинен и да го оправдае.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Ч.Й.А. е роден на *** *** Търново, с постоянен и настоящ адрес ***, с българско гражданство, със средно специално образование, работи, женен, неосъждан, с ЕГН **********.

П.А.Г. има регистрирана фирма, която изпълнява пътнически превози по утвърдена маршрутна линия от Община Белене.

На 24.06.2017 г. Г. бил спрял автобуса, с който извършва транспортна дейност на спирката на ИП – АЕЦ Белене, от която следвало да тръгне по разписание в 12.35 часа с направление към гр. Плевен. Около 12 часа в непосредствена близост до автобуса спрял подсъдимия с лек автомобил „***”.

П.Г. бил седнал на пейката на спирката, за да изчака началния част на потегляне. Когато видял А. се подразнил, тъй като знаел, че последния извършва нерегламентирани превози по маршрута, който обслужва фирмата на тъжителя и го попитал пак ли идва да взема хората. А. му отговорил, че хората искат да ги вози той, заплюл Г. и се отправил към автомобила си. Ядосан и унизен Г. ударил с ръка по капака на автомобила на А. и го попитал кого плюе, след което А. слязъл от колата и ударил с юмрук Г. в областта на устата. Г. залитнал и се завалил към земята, а А. потеглил с колата. Г. веднага позвънил по телефона в РУ на МВР Белене и съобщил за случилото се. Мястото било посетено от дежурни полицаи, на които Г. разказал случилото се. По-късно Г., който не се чувствал добре се обадил на св. К. и го помолил да поеме последния му час на пътуване към гр. Плевен. Когато К.отишъл в гр. ***, видял, че Г. с видимо посърнал и омърлушен и с подута устна. Г. му казал, че е ударен от Ч., К. поел курса на Г., а последния се прибрал. По-късно посетил ФСМП гр. Свищов, където било установено, че е с „разбита уста, болки в лицето и зъбите” и раните били обработени.

Тази фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните свидетели, от заключението на вещото лице и от представените по делото писмени доказателства.

Показанията на свидетелите взаимно се допълват, тъй като са от различни моменти от процесния ден и като резултат дават цялостна представа за случилото се и последвалите действия.

Св. М. /единствен свидетел непосредствено на случилото се/, макар и да не е възприела конкретно удара е видяла, че тъжителя и подсъдимия са се спречкали, че се плюят и ругаят, видяла, че Ч. /който бил с гръб към нея/ посегнал към П., който се завалил и почти паднал и предположила, че Ч. го е ударил. Макар и да не е видяла самия удар, съдът приема, че заявеното от нея, че Ч. е ударил П. е единствения възможен извод от възприетите от нея конкретни действия – видяла е замахването, а след това и залитането и почти падането на пострадалия. Логично и житейски обяснимо е, че залитане и почти падане не биха последвали, ако в резултат на замахването не е последвал удар. От описаното местоположение на подсъдимия, пострадалия и на самата свидетелка е обяснимо и невъзприемането на самия удар – подсъдимия е бил с гръб към свидетелката и по този начин същата не е могла да възприема какво конкретно е станало непосредствено пред самия подсъдим. Замахването с ръката е възприето, тъй като ръката е разположена странично на тялото и телодвижението, при което се замахва не остава скрито от гърба на подсъдимия.

Логични и последователни са и следващите действия на участващите в случилото се. Нанеслия удара е напуснал мястото, а пострадалия незабавно е позвънил в полицията, за да се оплаче.

От показанията на св. М.Д. *** се установява, че след получаване на сигнала мястото е посетено от него и от негов колега , че там са намерили само П.Г., който им казал за случилото се. Полицаите потърсили свидетели, но там на място нямало никой, в последствие снели сведения от колежката си – св. М. – която била забелязана от Г. и им била посочена като свидетел от него и след като от сведението на М. установили, че е имало спречкване между двамата, те съставили предупредителни протоколи и на двамата. Св. Д., заявява, че са съставили протоколи и на двамата, тъй като те са си „разменили реплики”.

Възприятията на св. К. са от следващ момент – малко преди 15.15 часа /когато е следвало да бъде изпълнен следващият курс за превоз на пътници и който курс е поел свидетеля К./. Отново логични и последователни са действията на пострадалия, който след като е установил, че продължава да не се чувства добре е позвънил на св. К. да поеме следващия му курс с автобуса. От показанията на К. се установява, че когато отишъл в гр. Белене, видял, че Г. е „с подута долна устна”, „видимо посърнал и омърлушен”.

За последвалото посещение във ФСМП гр. Свищов и за установените увреди по Г. се установява от представените по делото писмени доказателства – установяващи посещението на спешна помощ, констатираното увреждане от лекаря и обработката на раните, които факти са описани в документите.

От видените от св. М. замахване с ръка от А., последвалото залитане и заваляне към земята на Г., от възприетата „подута долна устна” от св. К. и установените от лекаря във ФСМП гр. Свищов наранявания „разбита уста, болки в лицето и зъбите”, съдът прави извода, че действително А. е нанесъл удар с юмрук в областта на устата на Г.. Ако ударът е бил нанесен не с юмрук, а под формата на шамар, то и уврежданията не биха били в тази степен.

В този смисъл е и заключението на вещото лице д-р П.Т., който в представеното писмено заключение, поддържано от него в съдебно заседание, неоспорено от страните по делото и прието от съда е заявил, че установените увреждания съответстват да са получени по начин и време така, както се съобщава от пострадалия.

Предвид изложеното, съдът е приел описаната фактическа обстановка, давайки вяра на показанията на свидетелите, които както бе посочено по-горе взаимно се допълват и съответстват както на представените по делото писмени доказателства – документи от ФСМП гр. Свищов, така и на изложената фактическа обстановка в тъжбата.

От заключението на вещото лице се установява, че на Г. са причинени болки и страдания, като болките са продължили възможно поне 20-30 дни, а страданията може да са продължили и месец.

В съдебно заседание вещото лице, след запознаване с допълнително представените медицински документи е заявило, че по отношение на пострадалия, освен болки и страдания, е причинено и разстройство на здравето, но от страна на тъжителя не е повдигано обвинение за по-тежкото престъпление по чл. 130 ал.1 от НК – а именно за причиненото му разстройство на здравето и съдът не може да утежнява положението на подсъдимия.

Предвид изложеното, съдът е приел, че А. е причинил на пострадалия установените от вещото лице болки и страдания, с което е извършил престъпление по чл. 130 ал.2 от НК, за което е повдигнато обвинение и за което следва да носи наказателна отговорност.

Подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност - видно от свидетелството за съдимост, приложено към делото. За престъплението, за което му е повдигнато обвинение и което, съдът е приел, че е извършил се предвижда наказание лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева. По делото няма данни да са причинени на пострадалия имуществени вреди. Предвид това по отношение на подсъдимия са налице основанията за приложение разпоредбата на чл. 78а от НК и съдът след като го е освободил от наказателна отговорност му е наложил предвиденото в разпоредбата на чл. 78а ал.1 от НК минимално наказание хиляда лева глоба. При определяне размера на наказанието, съдът е съобразил всички смекчаващи и отегчаващи отговорността и вината обстоятелства, както и степента на обществена опасност на деянието и дееца. Степента на обществена опасност на деянието не е по-висока от обичайните за този вид престъпления. Подсъдимият е с ниска степен на обществена опасност. Съдът съобразява доброто процесуално поведение на подсъдимия, както и обстоятелството, че причина за възникването на спора е отправената реплика от самия пострадал. В случай, че Г. има информация, че подсъдимия извършва нерегламентиран превоз на пътници, то негово право е да сигнализира съответните органи и не е необходимо започването на саморазправа. Това обаче в никакъв случай не води до оневиняване на подсъдимия, който на отправения му въпрос е реагирал агресивно и несъответно на дължимото обществено поведение.

При определяне размера на глобата, съдът не е приложил разпоредбата на чл. 78а ал.5 от НК, тъй като за извършеното от А. престъпление не е предвидено само наказание глоба или глоба и друго по-леко наказание, а глобата от сто до триста лева е предвидена като алтернативна възможност на лишаването от свобода до шест месеца.

ПО ПРЕДЯВЕНИЯТ ГРАЖДАНСКИ ИСК:

В наказателното производство е предявен и е приет за съвместно разглеждане граждански иск от тъжителя срещу подсъдимия за сумата от 1500 лв. – представляваща обезщетение за причинените на Г. неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

Съдът, съобразявайки вида на телесните увреждания, периода, през който пострадалия е търпял болки и страдания /видно от заключението на вещото лице, пострадалия е търпял болки поне 20-30 дни и е страдал около месец/, както и предвид обстоятелството, че в известна степен агресията на А. е предизвикана от самия пострадал, който не само е отправил реплика по отношение на А., но и е ударил с ръка по капака на колата му, съдът по справедливост, съобразявайки разпоредбите на чл. 45 и чл.52 от ЗЗД е присъдил обезщетение в размер на 500 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, като за разликата над присъдената сума от 500 лв. до търсената сума от 1500 лв. е отхвърлил предявения граждански иск като неоснователен и недоказан.

При този изход на делото, съдът е присъдил дължимата държавна такса и е осъдил подсъдимият да заплати на тъжителя направените от последния деловодни разноски.

Воден от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: