Срещу
подсъдимия Г. В.Г. е повдигнато и
предявено обвинение за това, че за периода от месец декември
В съдебно заседание
представителят на РП Левски поддържа повдигнатото и предявено обвинение срещу
подсъдимия. Моли съда да го признае за виновен и да му наложи съответно наказание.
Защитникът
на подсъдимия е изразил становище, че подсъдимия не е заплатил дължимата
издръжка, поради липса на работа, тъй като същия работи сезонно за около 3-4
месеца през годината в Гърция и счита, че по отношение на подсъдимия целите на
наказанието могат да бъдат постигнати и чрез налагане на наказание глоба.
Подсъдимият е заявил, че
разбира обвинението, признава се за виновен, съжалява и моли съда да му наложи наказание
глоба.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Подсъдимият Г.В.Г. е роден на *** ***, с постоянен адрес:***, с адрес за призоваване в
РБ: **************, с българско гражданство, с основно образование, неженен, работи сезонно в Г.,
осъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият е признал
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е
съгласил да не се събират доказателства за тези факти.
В съответствие с
разпоредбите на НПК и на основание чл.371 от НПК съдът е уведомил подсъдимия,
че съответните доказателства от досъдебното производство и направените от него
самопризнания по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на
присъдата.
На основание чл.373,
ал.4 от НПК и предвид обстоятелството, че действията по разследването са
извършени при условията и по реда, предвиден в НПК, съдът е одобрил изразеното
съгласие и производството по делото е продължило по реда на глава ХХVІІ, чл.
371 т.1 от НПК.
На основание 373 ал.1
във връзка с чл.283 от НПК съдът е присъединил към доказателствата писмените
доказателства, събрани на досъдебното производство.
Видно
от приложеното към делото копие от определение по гр.д. 451/2010 г. на РС Левски,
влязло в законна сила на 08.09.2010 г. е, че Г.В.Г. е осъден да заплаща месечна
издръжка за детето Ц.Г.В. в размер на 80 лв.
От
представените към досъдебното производство писмени доказателства – декларация и
платежни нареждания, както и от протоколите за разпит на свидетели и от заключението
на вещото лице по съдебно икономическата експертиза - дадени по досъдебното
производство се установява, че Г. е извършва епизодични плащания на дължимата
издръжка за детето, че е извършвал преводи на различни суми и като краен
резултат е установено, че същия е останало да дължи сумата от 696,10 лв. за
издръжка на детето, която сума представлява дължими 9 месечни вноски и е за
периода от м. декември
Тази
фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия и приобщените
към доказателствата по делото доказателства от досъдебното производство.
Предвид
изложеното, съдът е приел, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна престъпление по чл. 183 от НК.
Видно
от справката за съдимост на Г. е че същия е осъждан за престъпление по чл. 183
ал.1 от НК, поради което деянието за което му е повдигнато обвинение е
извършено при условията на повторност и представлява престъпление по чл. 183
ал.4 във връзка с ал.1 във връзка с чл. 28 ал.1 от НК.
Подсъдимият
е осъществил престъплението при форма на вината пряк умисъл, по смисъла на чл.
11 ал.2 пр.1 от НК обективиран в конкретните му действия – съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, изразяващ се в нарушаване на правото на
издръжка и поставяне в риск на титуляра на издръжката, предвиждал е
настъпването на общественоопасните му последици, изразяващи се в неосигуряване
на издръжка и е целял настъпването им, като неминуема последица от деянието.
Подсъдимият
е съзнавал, че е задължен да издържа детето си, но мотивира неплащането на
издръжката с обстоятелството, че е безработен и не разполага с парични
средства.
Формата
на вината се установява и от частния съставомерен признак – броя на незаплащане
на повече от две месечни вноски за издръжка. Прекият умисъл се извежда от обстоятелството,
че подсъдимият не оспорва да е знаел, че с решение на съда е осъден да плаща
издръжка, но мотивира неплащането с посочените по-горе причини.
Причина
за извършване на престъплението е ниската правна култура на подсъдимия и
затрудненото му материално положение.
Предвид
изложеното, съдът е приел, че подсъдимият е извършил престъплението, за което му
е повдигнато обвинение и го е признал за виновен.
При
определяне вида и размера на наказанието, съдът е преценил обществената
опасност на деянието и личната такава на подсъдимия, смекчаващите и
отегчаващите отговорността и вината обстоятелства, както и подбудите за
извършването.
Обществената
опасност на деянието е обичайната за този вид престъпления. Подсъдимият също не
е със завишена лична степен на обществена опасност. Същият очевидно е бил
финансово затруднен. Съжалява и искрено се разкайва за извършеното.
Предвид изложеното, съдът е определил на подсъдимия
наказание с приложение разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.2 б.в от НК, тъй като и
най-лекото наказание в закона би се оказало несъразмерно тежко и на основание
чл.183, ал.4, във връзка с ал.1, във връзка с чл.28 от НК, във връзка с чл.55,
ал.1, т.2, б.„в” от НК, го е осъдил на глоба в полза на държавата в размер на двеста лева.
Съдът
счита, че така наложеното по вид и размер наказание ще изиграе ролята си за
постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
При
този изход на делото, направените деловодни разноски са възложени за заплащане
от подсъдимия.
По
изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: