гр. Левски, _16.11._
Районен съд гр. Левски в публичното
съдебно заседание на _осемнадесети
октомври_
при участието на секретаря _Янка Димитрова_ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Атанасова а.н. дело № _235_ по
описа за _2018_ год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
В районен съд Л. е постъпила жалба от
представляващия **************** против НП № 15-0000633/09.03.2018 г. на Директора на ****************.
Твърди се, че при извършена справка в системата на НАП установили, че по
партидата на **************** има задължения за заплащане по 10 броя
наказателни постановления от № 15-0000626 до № 15-0000635 – всички издадени на
09.03.2018 г. от директора на ****************, всяко на стойност по 1500 лв. –
издадени на основание чл. 415 б.б от КТ. Твърди се, че обжалваното НП не е
получавано от представител на дружеството по реда на чл. 58 ал.1 от ЗАНН, а от
извършена проверка в **************** се установило, че обжалваното НП е
изпратено по пощата за връчване на Дружеството на адрес в **************** в
началото на месец април
По основателността на жалбата е
изразено становище, че обжалваното НП е незаконосъобразно и като такова се моли
същото да бъде отменено като такова.
Ответникът по жалбата се представлява
в съдебно заседание. Изразено е становище, че жалбата е недопустима, като
алтернативно, ако се приеме, че е допустима е изразено становище, че същата е
неоснователна и недоказана, че издаденото и обжалвано НП е законосъобразно и
като такова се иска от съда да го потвърди.
Съдът, като прецени представените по
делото доказателства, приема за установено следното:
Съдът констатира, че действително
писмото с обратна разписка, с коeто е направен опит да бъде връчено НП е изпратено на друг
адрес, различен от вписания като седалище и адрес на управление на дружеството
в Търговския регистър към момента на
изпращане на НП. Предвид това, съдът приема, че жалбата е подадена в срока по
чл. 59 от ЗАНН, същата се явява допустима и следва да бъде разгледана по
същество. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна по следните
съображения:
Видно от представения с
административно наказателната преписка акт за установяване на административно
нарушение е, че по отношение на жалбоподателя е съставен такъв затова, че при
проверка на място на 16.11.2017 г. в обект ****************, намиращ се в гр.Л.
на ****************, с управител Д.П.К. и по документи в **************** на
02.02.2018 г. е установено, че работодателя **************** е нарушил
разпоредбите на трудовото законодателства, а именно: допуснал е до работа като работник – монтаж
стъкла лицето С.Г.Б. с посочен ЕГН преди да му предостави екземпляр от сключен
трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62 ал.
3 от КТ заведено от ТД на НАП, с което е нарушил чл. 63 ал.2 от КТ във връзка с
чл. 63 ал.1 от КТ.
По делото е представено и обжалваното НП, видно от което е,
че на **************** е наложено административно наказание имуществена санкция
в размер на 1500 лв. на основание чл. 416 ал.5 от КТ и във връзка с чл. 414 ал.
3 от КТ. В наказателното постановление е изложена същата фактическа обстановка,
каквато и в посочения по-горе АУАН.
По делото като писмено доказателство /част от
административно наказателната преписка/ е представена декларация от С.Г.Б., от
която се установява, че лицето е декларирало, че работи във фирма ****************
на обект ****************. В декларацията лицето е посочило, че няма сключен
трудов или граждански договор, посочило е като почивни дни събота и неделя и е
отразило, че не е получило копие от заверено уведомление и екземпляр от сключен
писмен трудов договор. Поставило е дата, място и час на попълване на
декларацията и се е подписало.
В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани Х.В.Р.
– актосъставител, В.Т.Н., М.Г.Б. и Б.А.Н.. От показанията на свидетелите се установява,
че проверката действително е извършена на два етапа – на място в ****************
и по документи в ****************. Установява се, че на място е установено, че
има работници, които извършват монтажни и ремонтни дейности в ****************,
че след като са се представили служителите от **************** са им обяснили,
че извършват проверка и са им дали да попълнят декларации, с които да уточнят
работното си място, работодател, работно време, възнаграждение. Работниците са
попълнили на място и собственоръчно представените им декларации. От показанията
на свидетелите се установява, че проверката е довършена в ****************,
като е поканен управителя на дружеството да представи необходимите документи и
той е заявил, че няма сключен трудов договор.
Свидетелите са категорични, че лицата, които са попълнили декларациите
към момента на проверката са били в работен процес, с ръкавици /тъй като са
извършвали дейности по остъкляване/, с работни дрехи.
Съдът дава вяра на показанията на разпитаните по делото
свидетели. Същите към момента на извършване на проверката /както на място, така
и по документи/ са изпълнявали служебните си задължения и лично са възприели
конкретните и изложени факти, които факти съответстват и на саморъчно попълнената
от работника декларация.
В съдебно заседание представителят на дружеството
жалбоподател е представил доказателства, че е налице сключен договор с
подизпълнител – с **********, както и доказателства, че именно това дружество е
извършвало дейността за доставка, монтаж на материали и ремонт на обект
оранжериен комплекс – ****************, находящ се в гр.Л. Представено е и
копие от съобщение за резултати от обработка на подадени данни по Справка за
изплатени доходи на физически лица по чл. 74 от ЗДДФЛ от ******* за периода –
Предвид изложеното, съдът приема за безспорно установено по
делото, че действително на посочената в акта и НП дата – 16.11.2017 г.
служители от Дирекция „Инспекция по труда” гр. Плевен са извършили проверка в
обект оранжерия ****************, намиращ се в гр.Л., че на място е установено,
че се извършват ремонтни дейности „монтаж на стъкла” от лицето С.Г.Б., който
към момента на проверката саморъчно е попълнил декларация в която е декларирал,
че работи в ****************, както и че няма сключен трудов договор и не са му
предоставени от работодателя екземпляр от труд договор и уведомление по чл. 62
ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Че
няма сключен трудов договор между **************** и С.Г.Б. се установява и от
показанията на разпитания в качеството на свидетел актосъставител, който както
бе посочено по-горе заявява, че управителя на дружеството при документалната
проверка в ****** е заявил, че няма сключен трудов договор.
Разпоредбата на чл. 63 ал.2 от КТ въвежда забрана за работодателя
да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави
документите по ал. 1 на същата разпоредба – екземпляр от сключения трудов
договор, подписан и от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62 ал.3 от
КТ, заверено от ТД на НАП. За да е налице нарушение на тази забрана,
работодателят следва да е допуснал до работа лице, без да му е предоставил
копие от трудовия договор, който е подписан между тях и от уведомлението по чл.
62 ал.3 от КТ. В конкретния случай, няма спор между страните, че трудов договор
не е подписван въобще между санкционираното дружество и лицето С.Г.Б. При
обективната липса на трудов договор между работодателя и лицето престиращо
труд, няма как за работодателя да възникне задължение за уведомяване на ТД на
НАП за сключването на такъв. Отговорността на работодателя по чл. 63 ал.2 във
връзка с ал. 1 от КТ може да бъде ангажирана само при съществуващ /подписан/
трудов договор между страните. Това следва от самото съдържание на ал.1, а
именно, че на работника се предоставя екземпляр от сключения трудов договор,
подписан от двете страни. Ето защо, в хипотезата на липса на трудов договор
/каквато липса е доказана по делото/, съдът приема, че работодателят може да
носи отговорност за нарушение на чл. 62 ал.1 от КТ във връзка с чл. 1 ал.2 от
КТ – затова, че не е сключил с работника трудов договор в писмена форма.
Отговорност на дружеството жалбоподател по тези текстове не е ангажирана.
Отговорността по чл. 63 ал.2 във връзка с ал.1 от КТ изисква друга фактическа обстановка – наличие
на сключен и подписан трудов договор, който единствено не е бил предоставен на
работника преди започване на фактическото изпълнение на трудовите функции.
Трудовият договор е формален и е юридически факт, с чието настъпване възниква
не само трудовото правоотношение, но и задължението по чл. 63 ал.1 от КТ и
забраната по чл. 63 ал.2 от КТ.
Предвид изложеното, съдът намира, че конкретните факти в
настоящото производство сочат на нарушение на чл. 61 ал.1 от КТ, а не на такова
по чл. 63 ал.2 от КТ във връзка с ал. 1 от КТ и описаното в НП нарушение и
неговата правна квалификация не съответстват на фактите по делото. С оспореното НП работодателят е наказан за
друго нарушение, а не за това, което е извършил и което се установява от доказателствата
по делото. Ето защо обжалваното НП е незаконосъобразно и като такова следва да
бъде отменено.
На основание изложеното, съдът
Р Е Ш И :
НА основание чл. 63 от ЗАНН ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 15-0000633 от 09.03.2018 г.,
издадено от Директора на ****************, с което на основание чл. 416 ал.5 от
КТ във връзка с чл. 414 ал. 3 от КТ на ****************, представлявано от Д.П.К.,
е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лв.
за нарушение на чл. 63 ал.2 във връзка с ал. 1 от КТ – като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в 14-дневен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: